Broken Age, Kickstarter и завръщането на адвенчърите

Имало едно време…

През далечната 1998-ма година за първи път се сдобих със собствен компютър. По онова време интернетът все още беше нещо сравнително далечно и незадължително, но за сметка на това PC игрите бяха в разцвет и лесно можеха да вдъхновят един малък човек да прекара цялото си свободно време пред монитора. Първата игра, която си пуснах тогава, беше изпиратствана отнякъде версия на Full Throttle – всеизвестния хеви метъл куест на Тим Шейфър и по онова време гениалните LucasArts. Приключението беше пленяващо, забавно и пълно с интересни главоблъсканици, които ми допаднаха веднага. До края му се бях превърнал във фен на жанра до живот. Бързо последваха други LucasArts класики като Monkey Island, Day of the Tentacle, Sam & Max и какви ли още не заглавия на други компании. Докато приключа с тях, на тогава известния не само с книги площад Славейков се появиха пресни нелегални копия на новото грандиозно творение на Шейфър – Grim Fandango, може би най-добрият, вдъхновен, стилен и оригинален куест правен някога, комбиниращ ноар елементи с мексиканския Ден на мъртвите. Уви, той се оказа не само най-великото творение в жанра, но и лебедовата му песен. По онова време динамичните 3D екшъни ставаха все по-популярни и изискващите мисъл и съзерцание куестове изведнъж останаха на заден план. Създателите на жанра си намериха нови занимания и през следващите години адвенчърите станаха застрашен вид.

За щастие този тип игри така и не секнаха напълно през последните 15 години и от време на време се появяваше по някое чудесно заглавие като Syberia, Longest Journey и Machinarium. Междувременно няколко от бившите девелъпъри от LucasArts основаха Telltale Games и сътвориха много добри епизодични куестове по известни франчайзи (Sam & Max, Back to the Future, Tales of Monkey Island, Wallace & Gromit), използвайки ефективно новите възможности за дигитално разпространение, създадени от Steam. Немците от Daedalic Entertainment на свой ред започнаха да пускат промишлени количества прилични като качество игри в жанра.

Въпреки постепенното завръщане на класическите адвенчъри на инди сцената, създаването на по-амбициозни проекти беше на практика невъзможно и поне допреди две години никой не очакваше отново да станем свидетели на кой знае какво раздвижване на нещата. А Тим Шейфър и компанията му Double Fine със сигурност нямаха и най-бегла представа, че внезапно ще се окажат в центъра на бурни събития и ще проправят път на натрупалата се носталгия не само на адвенчър феновете, а и на цяла лавина от други отдавна изоставени от разпространителите видове игри.

Kick it!

Всичко започва в началото на 2012-та, когато 2 Player Productions се свързват с Double Fine и изявяват желание да направят документален сериал, проследяващ разработката на нова игра от начало до край в студиото. Идеята е и играта, и сериала да бъдат спонсорирани чрез crowdfunding сайта Kickstarter. Винаги навит за нещо ново и интересно, Шейфър бързо се съгласява и пуска забавно видео към адвенчър феновете, надявайки се че те не са въображаеми, както смятат големите разпространители. Броени часове след началото на кампанията, проектът задминава първоначалната си цел от 400 хиляди долара… за един ден стига до милион… и до края й месец по-късно 87 000 фена събрират общо 3.3 милиона. Или с други думи – за нула време ситуацията излиза от контрол и пренаписва бъдещето не само на Double Fine, а и на инди игрите като цяло.

Може би на геймърите им беше писнало само големите корпорации да решават какво могат да играят, може би на много хора им се искаше да си починат от пренаситените с действие екшъни, а може би просто насъбралата се носталгия само чакаше да експлодира. С жена ми от години се чудехме как да пуснем повече пари в касичката на Шейфър, за да му се отблагодарим за прекрасните мигове, прекарани с творенията му едно време и това беше перфектната възможност да дадем някой-друг долар дирекно на хората, които го заслужават.

След шашкащият успех на Double Fine, десетки други разработчици получиха възможност да осъществят мечтаните си проекти, били те други класически адвенчъри (римейк на първия Larry, Jane Jensen’s Moebius, Broken Sword 5, Dreamfall Chapters), RPG-та (Shadowrun Returns, Wasteland 2, духовни наследници на Baldur’s Gate и Planescape Torment) или космически симулатори (Star Citizen на Крис Робъртс). Покрай цялата носталгия се финансираха и нови иновативни заглавия като Banner Saga и Castle Story.

Обещания и предизвикателства

След всичкия ентусиазъм остана само един въпрос – могат ли именитите или не толкова именити разработчици да изпълнят обещанията, дадени на Kickstarter поддръжниците си? Един по един проектите започнаха да излизат: първо се появи Giana Sisters: Twisted Dreams (jump & run, завършен благодарение на Kickstarter), после Shadowrun Returns (първия започнат от нулата по-голям гейм проект). И двете игри се оказаха много добри и вдъхновени.

Междувременно 2 Player Productions и Double Fine пускаха епизод след епизод на документалния сериал, давайки ни уникален поглед към кухнята на майстора. Показваха ни както хубавите неща, така и проблемите при разработката на новата игра, пред които бяха изправени програмистите, художниците, озвучителите, дизайнерите и самият Тим Шейфър. Най-голямото препятствие се оказаха амбициите на играта – многократно разширеният й бюджет бързо разпали въображението на Шейфър и мащабът стана още по-голям, отколкото позволяваха началните средства и срокове. Така се стигна до разделянето на играта (кръстена Broken Age) на две части. Това бързо беше превърнато в сензация от онлайн блоговете с провокативни заглавия като „На Тим Шейфър му свършиха парите, иска още!“ Сложено в контекст обаче, това всъщност беше много далече от истината – с пускането на първата половина от играта на Steam, Double Fine си поставиха за цел да влеят пари от допълнителните продажби в завършването на втората част и пускането й като безплатен ъпдейт за всички. Така проектът можеше да бъде реализиран с пълния му потенциал, без компромиси, а и нямаше да чакаме още половин-една година отгоре, за да го видим.

Broken Age: Act I

След всички перипетии през близо двете години разработка на Broken Age, бетата на първа част най-накрая стигна до Stream акаунтите на Kickstarter феновете на 14-ти януари (за всички останали играта излиза на 28-ми). За щастие резултатът е повече от прекрасен и може гордо да се сравнява с най-добрите творби в жанра. Искрено съм благодарен, че Тим Шейфър не остави на здравия разум да се пречка на амбицията му да създаде адвенчър без компромиси.

Историята проследява приключенията на момиче и момче в два напълно различни свята, наситени с чудесния хумор на Тим Шейфър. Момичето (Вела) живее във фентъзи свят, където всеки 14 години огромно чудовище идва и налапва по няколко девици от всяко градче и после изчезва. Това е довело до странни аномалии като прекомерен ентусиазъм на местните жители да жертват дъщерите си и още по-големия ентусиазъм на самите дъщери да бъдат изядени, за да спасят родните си места от чудовището. Единствено Вела и дядо й се съмняват, че това е най-правилният подход за справяне с проблема… Момчето (Шей) на свой ред живее на космически кораб, където е отглеждано от глезеща го до побъркване компютър-майка. Тя посоянно го праща на „мисии“ като спасяване на плюшени животинки от сладоледени лавини, прекарва го през една и съща рутина всеки ден и го държи като затворник в името на безопастността му. Като всеки нормален тийнейджър, Шей изпитва силна нужда да се разбунтува срещу системата и най-вече – да разнообрази побъркващото си ежедневие. Това е една от най-свежите истории, които съм виждал в игра от години и дори сама по себе си превръща Broken Age в рядко събитие.

Геймплеят би накарал всеки фен на класическите адвенчъри да се чувства у дома си. Double Fine са премахнали всички ненужни и неприятни елементи като избирането на различни действия и ловът на пиксели, но базата е същата. Играчът движи персонажите по екрана с мишката, кликва върху обектите, с които може да се взаимодейства, и събира предмети в инвентара си, които после могат да бъдат използвани директно или комбинирани. Самите пъзели са направени с цел не да фрустрират с трудноразбираема логика, а да движат историята напред, давайки забавни препятствия на играчите. Или с други думи – Broken Age може да не е адвенчър 2.0, но със сигурност успява да усъвършенства контролите и цялостната формула. По-опитните играчи може да се почувстват леко разочаровани от занижената трудност, но не бива да забравяме, че това е продукт на доста мъртъв жанр, така че на този етап не е хубаво достъпността му за потенциални нови фенове да бъде ограничавана с прекалено хардкор преживяване. Чудесната история и наситените с хумор диалози са предостатъчни, за да задържат вниманието ни.

Може би най-впечатляващият елемент на Broken Age е визията. Стилът на Нейтън Стейпли (главният художник на проекта) е толкова различен от обичайното, че действа почти стряскащо. Всеки кадър е прекрасна, наситена с детайл и живот картина, всеки персонаж е с уникален дизайн. Игрите на Double Fine никога не са страдали от липса на характерен стил, но тук минаването към двуизмерен геймплей е позволило на арт отдела да постигне нещо наистина гениално. Музиката на Питър МакКонъл (работил по кажи-речи всички заглавия на LucasArts и в последствие на Double Fine) се вписва перфектно в общото настроение и също е изключително вдъхновена и изпълнена с чувство. На моменти се рее меланхолично, в други разсмива, а в трети удря феновете на адвенчърите право в носталгията. Евала!

Актьорският състав на Broken Age е доказателство, че 1) Тим Шейфър е достатъчно огромен, за да накара огромни звезди да му работят на практика без пари и 2) Едва ли някога ще видим негова игра, която не е озвучена перфектно. Освен обичайните заподозрени като Дженифър Хейл (Brutal Legend, Mass Effect), в играта участват имена като Джак Блек, Уил Уийтън и Елайджа Ууд (в ролата на момчето). Ууд е страхотен и прави отегчения от живота тийнейджър далеч по-интересен и жив, отколкото би бил с по-стандартно изпълнение. Не мога да не спомена и Дейвид Кауфман в ролата на „вълка“ Марек, който заслужава огромни аплодисмети. Гласът му успява да е хем приятелски и менторски, хем леко плашещ и злосторнически.

Може би най-големият проблем на Broken Age: Act I е, че свършва точно когато започва да разгръща пълния си потенциал. Но едно е сигурно – това е страхотно начало, което като нищо може да се превърне в шедьовър, когато излезе втората част. Остава само да чакаме с нетърпение!