Broken Age: Act 2

Както можете да прочетете в материала за Broken Age: Act 1, началото на финансирания чрез Kickstarter куест на Тим Шейфър беше особено интригуващо и обещаващо. Уви, след още над година допълнително чакане, Double Fine ни поднесоха нещо далече от първоначалния потенциал, което не само се разминава с дефиницията за „шедьовър“, ами най-добре би могло да бъде описано като посредствено отбиване на номера.

При положение че тук ревюирам втората половина на историята, тежките спойлъри биха били неизбежни, ако тръгна да описвам събитията в подробности, така че ще се огранича до коментари за качеството на играта. За тези, които все още не са подхванали творението на Double Fine, то проследява приключенията на две деца. Шей е момче, отраснало на космически кораб под надзора на компютъра майка, а Вела е еманципирана девойка във фентъзи свят, която решава, че не иска да бъде жертвоприношение за местното чудовище. Играта ти позволява да контролираш и двамата, като може да сменяш между тях по всяко време.

Едно от най-големите разочарования в Act 2, е, че рециклира абсолютно всичко от Act 1 (без майтап – всички локации и всички персонажи са използвани отново с минимални промени) и с изключение на края не предлага нищо ново. За мен е истинска мистерия как Double Fine успяха да прекарат толкова дълго време в довършване на играта и как успяха да похарчат всичките пари, изкарани от първата част, за да финансират втората. Други студия създадоха далеч по-мащабни и разнообразни проекти с кажи-речи същото време и ресурси.

Самата история се издънва жестоко в стил продълженията на Матрицата. Докато в Act 1 имаше мистерия и човек трябваше да гадае какво се случва през цялото време, разкритията в Act 2 са разочароващи и показват, че Тим Шейфър не е имал нищо особено смислено, с което да ни изненада накрая, в ярък контраст със старите му куестове като Grim Fandango, Full Throttle и Monkey Island 2. За щастие поне диалозите са сравнително забавни, но сами по себе си не са достатъчни, за да спасят положението.

След първата част Double Fine получиха доста критика заради ниската трудност на пъзелите в Act 1 и решиха да компенсират с лихва. За съжаление, с напъна си да задоволят феновете на главоблъсканиците, на моменти са потурчили всякаква логика и са създали няколко крайно отегчителни и дразнещи пъзела, които на всичкото отгоре се повтарят няколко пъти. Най-фрапиращият елемент в загадките е, че трябва да използваш информация, която само Шей или Вела знаят, за да решаваш пъзелите на другия. Ако се усетиш за тази врътка навреме, всъщност няма нещо чак толкова сложно, но е изключително евтин трик, който разрушава всякакво усещане за кохерентност в играта.

В заключение, най-смисленото нещо, излязло от провлачилия се три години проект, беше тласъкът, който даде на всевъзможни други заглавия с Kickstarter финансиране като Shadowrun: Returns, Wasteland 2, Pillars of Eternity, The Banner Saga и т.н. Искрено се надявам, че Тим Шейфър и компания ще ни покажат пълния си потенциал в жанра с някой бъдещ проект, но засега класическите адвенчъри ще трябва да почакат за следващия си месия.