Дизайнер: Роб Коуба

Продължителност: 2-4 часа

Брой играчи: 2 (8 след последното разширение)

Механика: Campaign / Battle Card Driven, dice rolling, hand management

Издател: Fantasy Flight Games

Дойде време да ви запозная с любимата си настолна игра. Любимата ми игра е един неуспешен продукт, изоставен от своите създатели, Fantasy Flight Games. Изтърсак с множество проблеми, отвъд които повечето играчи не успяха да погледнат. Сгрешена концепция, сгрешен маркетинг и сгрешена поддръжка. Авантюра с бранда Game of Thrones, което повече попречи, отколкото помогна. Провал. Но провал, който обичам с цялото си сърце. Battles of Westeros, покажи се да те представя, грозно патенце.

Започвам с недостатъците, както ще започнете и вие, а те хич не са малко. Някои могат да бъдат коригирани с известно старание, други са по рождение и за цял живот, а трети са неизбежни за този тип игри.

За начало, играта е в по-горния ценови клас на настолните забавления. Основната кутия е скъпа, а ако решите да включите и разширения, сумата рязко набъбва. BoW предлага чудовищно количество игра за тези пари, но за това ще си говорим по-долу.

Армиите в играта се представени под формата на пластмасови миниатюри, чието асемблиране отнема доста време – минимумът е лепене на над 130 фигурки. На теория всяко войниче може да бъде поставено върху своята основа и да играете без да ги лепите, но когато фигурката се разпадне за десети път, ще разберете, че няма да минете без тази времеемка процедура. Еднократна мъка, но мъка.

Немалко време отнема самата подготовка за игра и подредбата на бойното поле – разполагане на терените, единиците, знамената, тестетата с карти и т.н.  Силно препоръчвам да подреждате компонентите на играта по подходящ начин, така че да не се налага всеки път да търсите къде е този или онзи маркер, къде се е скрил последният ви стрелец и защо не можете да намерите специфичните карти на Грегър Клегейн.

Правилата са лъвкрафтски ужас. Освен че са дълги и сложни, което е отличителна черта на повечето военни игри, те съдържат доста грешки и неточности, а на места са неясни и позволяват противоречиво тълкуване. Феновете на BoW са свършили прекрасна работа по подобряването им през годините и резултатът са т.нар. коригирани правила, които могат да открити на страницата на играта в boardgamegeek.com. Въпросните корекции са на практика задължителни, защото съдържат както списък с грешки, така и множество уточнения и обяснения, които помагат в конфликтни ситуации. Освен това те предлагат някои незадължителни, но силно препоръчителни допълнения, чиято цел е да внесат баланс в определени ситуации. Роб Коуба, дизайнерът на BoW, е прегледал и изрично одобрил промените, така че можем да бъдем спокойни в това отношение. Е, поне веднъж Fantasy Flight Games успяха да пуснат официален ъпдейт, който противоречи на думите на създателя, но поддръжката от ада вече бе спомената.

Кривата на учене в BoW е стръмна. Твърде стръмна, може би. С колегата, който е основният ми и единствен противник в играта, сме обръгнали играчи, но след над тридесет сценария все още изникват ситуации, за които се консултираме с правилата. Дори първоначалната инвестиция от време, нужна за да задвижите бойните си единици, е голяма, но броят на факторите в битка е плашещ – кой атакува и какви специални умения има, кой защитава и какви специални умения има, откъде идва атаката, върху какъв терен се води, какъв тип заповед е дадена, флангова ли е или не, оказват ли влияние отрядите наоколо… и други, за които не се сещам в момента. BoW съдържа огромно количество движещи се компоненти и често причинява усещането, че сте забравили нещо съществено в даден сблъсък.

Следващото страдание, характерно за продуктите на Fantasy Flight Games, е свързано с ненужно усложнения дизайн и наличието на механики, които натоварват геймплея без да носят добавена стойност. Любим пример тук е Morale Track-а, който звучи съвсем тематично за военна игра и уж има значение. Уж. Доста често ще го движите напред-назад, ще сверявате текущата му позиция и т.н., но практиката ми показа, че цялото занимание има истинско значение в една на двайсет игри. Можеше спокойно да бъде премахнат и от това играта само би спечелила.

Всичко това води до последния ми коментар по недостатъците, който не е точно коментар, а изискване – за да изпитате удоволствие от битките в Battles of Westeros, ви трябва сериозен партньор, който да е толкова отдаден на играта, колкото и вие. Сценариите често отнемат часове и изискват сериозно съсредоточаване и внимание. Вече сигурно е станало ясно, че играта хич не е парти насочена и обикновено сесията протича в тишина, със сбръчкани чела и мъчително чудене как да спрете шибаната конница на Роб Старк, обругаваща десния Ви фланг, докато вие едва успявате да задържите дори центъра си. Ясно, че сръдльовци и хора, които не могат да губят, са забранени в BoW, но освен това искате някой достатъчно ангажиран да мести пластмаса из картонено поле в продължение на часове, а на всичкото отгоре да вкарва мисъл във въпросното местене.

Сигурно в този момент картинката, наречена Battles of Westeros, ви се струва доста неприветлива – скъпа, голяма, времеемка и трудна игра, допълнително обременена от проблеми като объркващите правила. Първо, добре дошли в света на военните игри. Второ, ако сте стигнали дотук и все още не съм ви отказал, BoW може би е точното заглавие за вас.

Когато най-накрая пъзелчето се напасне и почнете наистина да виждате какво се случва на бойното поле, вестероските сблъсъци се превръщат в зашеметяващо тактическо предизвикателство. Пропукването на вражеските линии, изпълнението на хитра маневра, отчаяната защита на жизненоважна позиция, прецизният удар в последен рунд, който осигурява победата – все неща, която носят несравнима наслада. Битките в BoW са страхотно изживяване, дори когато си на губещата страна.

Както подсказва името, играта е базирана на Песен за Огън и Лед и дава възможност на участниците да ръководят войските на дом Старк или дом Ланистър. Докато силно популярната и в България A Game of Thrones: The Board Game разчита на стратегическото надлъгване и ударите в гърба, Battle of Westeros e сякаш тактическото ѝ продължение.

На играчите е предоставена възможността както да създадат своя собствена битка по определени правила (т.нар. Skirmish), така и да се възползват от предоставените в отделна книжка сценарии, често свързани с истински сблъсъци от романите на Мартин (като тези при Шепнещия лес, Зелената вилка).

Докато в основната кутия ще командвате само Старки и Ланистъри, някои от разширенията ще ви дадат възможност да се развихрите с речните лордове, клановете от Долината и Братството без знамена. Последното продължение, Battles of Westeros: House Baratheon Army Expansion, освен че дава достъп до армиите на дом Баратеон, разширява броя на играчите от обичайните двама чак до осем.

Ако решите да се възползвате от предоставените сценарии, което силно препоръчвам, играта ви дава кратък увод към битката, описание как трябва да подредите бойното поле и какви сили да разположите на него. Целта не е тотално унищожение на противника, а е различна във всеки сценарий. Най-често ще се борите за victory points или за контрол над определени стратегически точки, като почти всяка „карта“ разполага със специфични правила или събития, с които да се съобразявате.

Армиите са представени като пластмасови миниатюри и изглеждат добре, особено ако ви се занимава с боядисване. Ще командвате пехота, конница, стрелци, както и някои по-особени бойни единици. Всеки вид армия идва със своите предимства и недостатъци, а повечето имат ключови думи, които обикновено дават някакъв бонус. Heavy Armor очевидно осигурява по-добра защита, Pursue дава възможност за втора атака, ако първата е унищожила или отблъснала противников отряд, Scorch the Earth позволява да подпалвате околните полета на картата и т.н.

Познатите лица от книгите и сериала – като Роб Старк, Джайм Ланистър, Рикард Карстарк, Грегър Клегейн, Големия Джон Ъмбър – влизат в ролята на командири със специални умения, като именно тяхната употреба най-често ще бъде решаваща за изхода на битката. От една страна, отрядите на командирите почти винаги бият лошо, а от друга имаме елегантното решение със зоните на контрол (Zone of Control). Най-общо казано, в Battles of Westeros имате възможност да дадете заповед на свой отряд по два начина – или с изразходването на token-и, които получавате в началото на всеки рунд, или с употребата на карти (Leadership cards). Token-ите могат да се използват за всеки отряд на бойното поле, но картите важат само за отрядите в зоната на контрол на командирите си, което обикновено е до две полета разстояние от тях. Предимството в ползването на карти е, че с тях може да командорите повече няколко отряда едновременно и/или да получите най-различни бонуси.

Мога да говоря още много за механиките и възможностите на играта, но този текст е предълъг и без да ви занимавам с влиянието на терена, ролята на заровете (да, има зарове и са от съществено значение, но имате и сериозен контрол върху тях), ранговете на различните отряди или какво отбелязват знаменцата, прикрепени към войничетата.

Battles of Westeros е страхотна игра с големи проблеми, но ако вярвате в историята на грозното пате, може би ще имате търпението то да се превърне в красив лебед.

Оценка: 7/10