Arcadia Quest

Интересно е как за близо 15 години съществуване в ShadowDance така и не се е появявало ревю на настолна игра. Още по-интересно е предвид факта, че през последните три-четири години ядрото на екипа играе доста сериозно и се събира поне два пъти в месеца в различни конфигурации, ту за да бори Великите древни, ту за някое приятелско турнирче по Crockinole, или пък просто да похвърля зарове на Zombie Dice. Е, крайно време е за ревю, още повече, че последната ми придобивка – Arcadia Quest – обещава доста дълги часове на забавление и прецакване на другарчето. Но, нека да започнем с историята…
Преди появата на хората първите раси живеели в хармония. Денят и нощта били статични величини, определяни от местоположението на картата, а не от разни дреболии като преминаването на времето. Слънцето винаги къпело с лъчите си Дневните гори, където русите елфи танцували щастливо в своето царство на вечната светлина. Луната винаги обливала с бледа светлина Нощните планини. Светлина, напълно достатъчна за мародерстване, което било любимото занимание на орките брюнети. Двете раси живеели щастливо в царствата си и светът бил в хармония.
Но стабилността отегчава боговете. За да раздвижат малко нещата, те създали хората. Хората можели да танцуват И да мародерстват. Но това не било всичко. Дърветата и пещерите не им било достатъчни, така че започнали да строят „къщи“ и „села“, и „градове“. По-голям проблем обаче била липсата на разнообразие във великите равнини, които обитавали. Можели да имат ден, ако се заселят близо до горите, или нощ, ако предпочетат земите край планините. Някои се опитвали да комбинират двете, но това създавало истински логистичен кошмар около времето за сън.
Крал Дейвид Мъдри открил решение на проблема! Той основал великия град Аркадия, в чийто Храм на изгряващия здрач човечеството създало могъщи заклинания и задвижило Цикъла! Слънцето и луната вече не били статични. Движели се в небесата и Нощта преминавала в Ден, а Денят в Нощ и човечеството се възрадвало. Светът бил в хармония!
Или пък не, всъщност не бил. Орките и елфите били доста ядосани. Да не говорим за Лорд Фанг, който обожавал да се разхожда из самотния си замък, разположен в Среднощните планини и да гледа мрачно. Изведнъж се оказало, че дори той, МОГЪЩИЯТ вампир, има определен час за спане. Недопустимо! И така Лорд Фанг измислил коварен план и с хитрост и предателство завладял Аркадия и потопил света във вечна нощ. Но гилдиите на Аркадия не били готови да оставят нещата така. Те се заели да съберат разпръснатите герои и да отвоюват града си…
След тази не толкова кратка интродукция е време за кратко (обещавам!) представяне на съдържанието на кутията и правилата…
Кутията на Arcadia Quest е доста обемиста и е натъпкана до пръсване с благинки. Имаме книжка с правилата и книжка за кампанията. Четири табла за гилдиите, зарове за атака и защита, над 250 карти с герои, чудовища, предмети, проклятия, куестове, 9 двустранни игрови полета, от които се сглобява картата, стотици токъни и черешката на тортата – 37 детайлни миниатюрки за героите и враговете.
Играта протича под формата на кампания от шест сценария, разделени по регионите на града (Предградия, Вътрешния град и Храма на изгряващия здрач). Първият сценарий се избира от всички, играещи заедно, след което победителят определя какво ще се играе след това. Най-напред задължително се играят три сценария в Предградията (от шест възможни), последвани от два сценария от Вътрешния град (от четири възможни), и накрая следва финалният сблъсък с Лорд Фанг в Храма на изгряващия здрач. За да спечелите сценария е необходимо да изпълните два (при игра с двама души) или три куеста (при игра с трима или четирима), като поне един трябва да е PVE (т.е. различен от убиването на представител на друга гилдия).
Преди да се впуснете в отвоюването на Аркадия обаче, трябва да изберете героите, които ще представляват гилдията ви. Всеки от тях има някакво уникално вродено умение и инвентар с четири слота за предмети. При първия сценарий всички започвате с еднакви предмети, но в течение на играта ще събирате злато (за него малко по-късно), с което ще имате възможност да закупите по-добра екипировка и съответно да направите избраниците си доста по-трудни за убиване и по-неприятни за другите играчи.
Правилата на игра са изключително опростени. В рамките на своя ход всеки играч има право да активира един герой или да избере да почива. Ако активира герой, може да извърши две действия в произволна последователност – да се придвижи до три полета във всяка посока без диагонал (или да отвори/затвори врата, или да премине през портал) и да атакува. Особеността в случая е, че не можете да прекъсвате движението си, за да атакувате, т.е. няма как да се придвижите две полета, да атакувате шляещия се наоколо орк и след това да се придвижите още едно поле. Всеки път щом атакувате, обявявате предмета или умението, които ще използвате, и слагате върху него един токън със символ на гилдията ви. С това показвате, че сте го изтощили и не можете да го използвате втори път преди да почивате. Гадинките имат точки живот и точки за оувъркил. Всеки успешен удар, който им нанесете, им взима една точка живот, а ако успеете да нанесете удари равни или по-големи от точките за оувъркил, ги оставяте на място, в противен случай те имат възможност за ответен удар, който особено в по-късните сценарии може да се окаже доста неприятен за вас. Когато нападнете чужд герой, няма ответна реакция, но контролиращият го играч хвърля защитни зарове.
На някои места по картата има т.нар. куест токъни. В повечето случаи те ви носят някоя благинка под формата на отвара или пък съкровище, но могат да се окажат и капан, който автоматично нанася една рана на героя ви (а, повярвайте ми, няма нищо по-идиотско от това да умреш от капан). Преди малко споменах за златото. Набавяте си го по няколко начина – чрез убиване на гадини по картата, намиране на съкровища, изпълнение на куестовете и убиването на герои от други гилдии (отделно всеки път щом чудовищата убият някой герой, останалите гилдии получават по една монета). В края на всеки сценарий го използвате, за да си закупите нова екипировка, като ако прецените, имате възможност да запазите една монета за следващото приключение. И понеже краткото (хе, хе) представяне стана доста дълго, ако ви е станало интересно, препоръчвам долното видео, в което Родни Смит обяснява по прекрасен начин как се играе Arcadia Quest.

След четири изиграни сценария (и трима различни победители) мога чистосърдечно да си призная, че имам нова любима игра. Наличието на дванадесет героя, от които да избирате състава на гилдията си, и единадесет сценария за сглобяване на кампания предоставят страшно много възможности за преиграване. Ъпгрейдите за героите са хитро измислени, а драфт-механиката, която се използва в края на всеки сценарий, ви дава възможност, дори да нямате достатъчно пари за закупуването на даден предмет, да го задържите при себе си, за да не попадне у друг играч и да му даде сериозно предимство. Нивото на трудност прогресивно нараства и към края може доста да се поизпотите, преди да постигнете победа. Като допълнителен бонус играта в нито един момент не се взима твърде на сериозно (достатъчно е да погледнете картинките към статията), а описанията на героите и сценариите многократно предизвикваха неистов хилеж, докато играехме. Единственият мъничък недостатък е времето, което отнема подреждането на сценария (особено първия път), но с добра координация и малко практика може да го сведете до минимум. Е, не бива да забравяме и потенциала на играта да скарва семейства и приятели, и да води до спане на кушетката в хола, но както са казали мъдрите хора, няма безплатен обяд.
Ако си падате по hack’n’slash ролеви игри и нямате против веселяшкия елемент, препоръчвам Arcadia Quest с две ръце. Нищо не може да се сравни с чувството да отстреляш героя на другарчето и да му отмъкнеш съкровищата под носа. Още повече, че играта е налична в България и цената в Boardgames.bg е доста прилична.