Март месец е един фантастичен момент от годината, в който се редуват празници и лошо време. Закичваме се с мартеници, копнеем за пролетта и се радваме на слънцето. Пожелаваме си здраве и се опитваме да загърбим дрязгите си поне за един ден и да се наречем гордо един народ. И тъкмо когато е отминал патриотичният ни порив, идва осми март. Празник, който се отличава с това, че мъжете ни подаряват цветя и ни позволяват да пишем редакционно. На този ден се замисляме за нашите майки и с какъв стоицизъм са ни избутали през детски капризи, безсънни нощи и пубертет, давайки всичко от себе си, за да ни направят хора. Благодарим им със зюмбюл и топли думи, казани набързо.

Ще ви кажа нещо честно за всички нас – дамите, които на този ден се радваме на вниманието на приятелите и колегите ни. Днес повече от всякога ни се иска да бъдем силни и вдъхновяващи като някоя прекрасна героиня, една от многото на които обърнахме внимание миналата година по това време. Искаме да сме красиви и духовити, да ви караме да се усмихвате и да закриляме хората, които обичаме. Защото да си жена не значи да се тръшнеш в магическата кула и да чакаш някой да те спаси. Вече знаем, че трябва да се извадим от тежките ситуации и да извоюваме щастието си сами, без да се оправдаваме, че някой друг ни е длъжен. Принцесите вече не носят рокли с воали, но все още са нежни и изтънчени, просто сега са много по-силни и смели.

Скъпи дами, пожелавам ви да бъдете огън и воля, остроумие и смях, аромат на люляк и детска игривост. А на вас, рицари, ще ви кажа, че колкото и силна да е жената да вас, не я оставяйте да се справя с всичко сама. Не защото не може, а просто понеже обичта и признателността трябва да се показват повече от веднъж годишно. Говорете с майките си, казвайте им, че ги обичате по-често. Изслушайте жената до вас, подарете ѝ цвете или книга, ей така без повод. Ние не искаме да сме украса в живота ви, а красотата, която го прави хубав.

Нека този месец бъде фантастичен за вас, скъпи читатели. Радвайте се на топлите слънчеви лъчи, на усмивките по лицата на хората и на първите щъркели. Идва пролет и вечната надежда за нея сега е по-силна от всякога – в началото на нещо ново.