Редакционно (юли 2017)
[Queer]
Webster Dictionary определя думата като:
1) Фалшив, съмнителен, лишен от стойност;
2) Различен от нормата по някакъв странен начин.
Urban Dictionary предлага алтернативно значение:
1) Първоначално обидна версия на думата „гей“, в днешно време асимилирана от ЛГБТК обществото като общ позитивен термин.
2) Термин, използван за сексуални малцинства и нетипични сексуални практики като БДСМ и фетиш, което включва и някои хетеросексуални хора.
Изненадващо, българската Уикипедия стига още по-далеч: „Понятието се използва предимно като реакция на стандартната хетеронорма, като същевременно поставя под съмнение всякакви класификации в областта“.
Истината е не някъде по средата, а във всички посоки. Думата „Куиър“ е преживяла множество пермутации в английския език и през последните две десетилетия се е превърнала до такава степен в значение сама по себе си – символ на бунтовна сексуалност, подривност и тържество на „различността“, – че всеки език, който се опитва да дефинира тази съвкупност от явления, директно я интегрира в лексиката си вместо да прави опити да я превежда.
Куиър е едновременно всяка алтернативна сексуална ориентация и идентификация, но и светоглед. В Американския интернет-свръхразум се водят постоянни спорове за това дали всеки представител на ЛГБТ обществото има правото да се идентифицира с тази дума. Куиър ли са група бели гей мъже, ползващи се с на практика всички привилегии на пола и расата си, които дискриминират всяко друго малцинство около себе си и единствено затвърждават привилегиите, с които са се родили, вместо да се бунтуват срещу тях? Достатъчна ли е алтернативната сексуалност или е нужно нещо повече? В много отношения, думата е не толкова обвързана с конкретен набор от значения, колкото атмосфера. Бунтовнически дух, изпълнен с гняв и нетолерантност към неравенството по света и структурите, изградени с единствената цел да потискат голяма част от човечеството, докато малцината привилегировани живеят в охолство като арабски шейхове, на гърба на потъпканите маси.
В този контекст, всеки би могъл да бъде „куиър“, защото всеки е способен да се издигне над нормативността, която дефинира ролята му в обществото, и да се изправи срещу неравенството. Всеки има потенциала да отвори очи и да види чудовищните прояви на сексизъм, които са до такава степен вградени в света около нас, че често оставаме напълно слепи за тях. Или гротескния расизъм, интегриран не просто в културата, но и в самите езици на Западната цивилизация. И разбира се – дивата нетолерантност към сексуалните малцинства, която дори не се нуждае от идентификация. Всеки е способен да прегърне собствената си различност, независимо от естеството ѝ, и да я превърне в част от идентичността си, вместо нещо, което трябва да бъде скрито и неутрализирано. И когато очите ти са отворени за тези неправди, начинът, по който избереш да живееш живота си, би могъл да падне под куиър чадъра.
Фантастиката винаги е била в една или друга степен двигател на този светоглед. Жанрът се стреми да ни покаже света и човека не такива, каквито са, а каквито биха могли да бъдат… за добро или лошо. Нещо повече, този жанр нерядко е бил убежище за хора и идеи, твърде „различни“, за да бъдат приети в мейнстрийм литературата. В немалко отношения, това е може би най-куиър жанрът в човешката история. Неслучайно някои от най-легендарните символи на бунт и промяна като 1984 са написани под шапката на фантастиката.
Обобщения и анализи на куиър фантастиката като концепция и творци не са често срещани на родната сцена. България все още има път за извървяване, що се отнася до ЛГБТК обществото, и дори когато ни се предоставя шанс да се срещнем с куиър творец или произведение, този елемент от личността или творбата биват избутани на заден план и рядко са разглеждани съдържателно. Надали твърде много родни дайхард фенове знаят (или пък ги интересува), че легендарният Самюъл Дилейни е горд с хомосексуалността си и е автор на огромно количество подривна и провокативна литература – както във фантастичния жанр, така и извън него, – която никога не е била превеждана на български. Или че Джоди Фостър е щастливо женена за дама, а Джеймс Франко от години създава инди гей филми и има доста гъвкаво определение за собствената си сексуалност.
Истината е, че по темата може да се каже много, много повече, отколкото е казано до момента, и целта на предстоящата седмица ще бъде да открехнем вратата поне един-два пръста повече. Фокусът на следващите седем дена ще бъде върху куиър творци и произведения, и начините, по които те резонират със света, в който живеем.
Roland
Подхващам редакционното от колегата Роланд, пишещ от презокеанско Чикаго, в добре познатата, гореща юлска София. Юни, наричан традиционно „месец на прайда“ в чест на Стоунуолските бунтове, изтече, но сезонът на прайда продължава – през последния уикенд, например, се състоя лондонският прайд, който ознаменува 50-годишнината от декриминализацията на хомосексуалността във Великобритания. В този ред на мисли, поредната ни, трета тематична серия от текстове, която следва по петите „Жените във фантастиката“ и „Политическа фантастика“, се казва, както се досетили сами, „Куиър фантастика“. Червената нишка между трите не е трудна за проследяване, и тук нямам предвид жанровото съвпадение (което, разбира се, не е никакво съвпадение, предвид че се намираме на именно тази уеб-страница). Фантастиката, както пише Роланд, предлага способи за подхождане към света, които позволяват свобода от различен порядък. В предишните две поредици се опитахме да отдадем почит именно на тази страна на любимия жанр – като разгледахме как той празнува и обогатява представата за женския пол и като се вгледахме надълбоко как по силата на съществото си представя възможности за политически актове, за онези „Ами ако?“, които Роланд споменава по-горе.
Куиър усещането е в основата на добрата фантастика, в това ще се опитаме да ви убедим през следващата седмица (много сходен аргумент, макар и от друга гледна точка, изложих всъщност и аз в уводната ни политическа статия, както и в части от обзорната ни статия за екологична фантастика). Новата ни поредица има за основна цел да отпразнува и приветства многообразието на сексуалността във всичките ѝ форми, що се отнася до фантастиката, но имплицитно заровена някъде там отново ще бъде именно онази ядка на странното, от която тръгва изобщо поривът към фантазиране и обясняване или просто преживяване на фантастичното. (Впрочем, едва ли има по-навременна подкрепа на подобна теза от Babadook, който виждате вдясно – необичайната нова икона на гей общността, съвършен пример за откриването на куиър усещане на непредвидими места и по непредвидими начини – бел. Moridin)
Отново, няма да се стремим да изчерпваме материя, която не е избродима и по отношение на която така или иначе не се смятаме за експерти, каквото и да значи това. Просто ще се опитаме да ви потопим в поредица от текстове за впечатляващи фантастични произведения, които още повече от типичното за жанра дърпат към странното и към онова, което не се побира лесно в готови категории, към начините на (съвместен) живот, които биха могли да ни придвижат към равноправно и справедливо общество. Такова общество, което е истински свободно да преследва поривите на въображението. Нека не забравяме освен това, че колкото и подходящ съд за прогресивни идеи да е фантастиката, също толкова лесно тя служи и на съвсем не-прогресивни такива, и често го е правила и прави. С тази тематична поредица се надяваме да засилим именно онзи прогресивен неин аспект в обществения дискурс у нас.
Пожелавам ви приятно, полезно или поне предизвикателно четене, а защо не и трите наведнъж. Приветстваме всякакви включвания по темата в специалната ни форумна тема.
Random
Супер тъпото писание – няма никаква логика да разделяте творците на хомо и не хомо и щото са хомо да получават цяла седмица ревюта. Те би трябвало да получават ревюта, ако са стойностни, през цялата година и въобще да не се делят 🙂 Ако толкова държите да сте полит коректни направете седмица на китайците, индийците или даже на циганите (защо не?! малко ли е творчеството на Азис и не са ли допринесли за развитието на културния живот в България?).
Ако не е очевидно, идеята е че queer творците обикновено остават малко встрани от общественото внимание и когато имат стойностни творби, те не достигат до достатъчно широка публика, която да ги оцени по достойнство.
Един вид event с цел популяризация на не толкова известни творби.
Още често за по-приравнилото възприемането на дадени заглавия е важно читателят да е запознат с контекста му. Ако той е извън LGBT средите една обяснителна статия би му помогнала.
SD и друг път са организирали подобни тематични събития за други групи автори. Нищо чудно някой ден да доживееш такова за съвременна азиатска фантастика, лично на и мен би ми било доста интересно. Нищо чудно да има и фантастика писана от роми.
Относно Азис, каквато и де е сексуалната му насоченост, това което твори трудно ще мине за изкуство.
Та на тема чакане, надявам се най-накрая дойде времето на статията за Туве Янсон?
@Алшу – Няма да участва Туве Янсон, точно защото противно на впечатлението на Гошо, не правим каталог на хомосексуални автори, а правим анализ на куиър теми и влагането им във фантастичния текст 🙂 Ако при Туве Янсон е имало такива текстове, те са по-вероятно в нефантастичните ѝ творби. Но ще я видим в детската седмица някой ден!
Точно детските и книжки познавам (мисля че възрастните биха ги харесали, ако не и повече) и са бая queer в несексуалния смисъл на думата. Щастлив съм да разбера, че не само предстои материал за тях, а че въобще предстои събитие на тема детска литература.
Някакъв тийз за другите автори?
Всъщност не държим да сме полит-коректни. Куиър тематиката като прочит на другостта е изключително интересна и легитимна тема за изследване, особено през фантастична леща. Така че тази седмица не се състои във фокусиране върху автори, които са куиър в личния си живот, само защото са такива – а защото това са естествени кандидати да предложат нещо интересно в тази тема за изследване. Просто е 🙂
Това е по-ок като обяснение 🙂 Но явно не целия ви екип го е разбрал/описал така 😀
Аз не мога да разбера. Вече имаше седмици на политическата фантастика и жените във фантастиката. Подозирам, че ако се направи седмица на медицинската фантастика, фантастиката за деца или примерно фантастиката писана от много млади автори, няма да има протести за това, че някой политкоректно се опитва да покаже някаква възрастова или професионална група. Няма да има коментари като „А къде ми е стругарската фантастика?“ или „Направете и седмица на авторите, които са прописали на възраст над 55 години тогава“.
Единствената причина някой да се възмущава е да смята че хомосексуалната ориентация е нещо, за което никога не бива да се говори, греховно е и трябва да се правим, че не съществува. Е, то съществува и в хуманистичните общества не е събитие. Никой не кара насила някого да се интересува от куиър фантастика, също както и от политическа, твърда научна, романтична или каквато и да е друга фантастика, но излишната осъдителност към тези, които се интересуват, е… излишна.
А Азис би могъл да има нещо общо с фантастиката само ако Вие, уважаеми Гошо, смятате че той е фантастичен. Екипът на списанието ще се разграничи от това определение.
„Е, то съществува и в хуманистичните общества не е събитие. “ Щом не е събитие, защо го превръщате в такова? Това ми беше мисълта и на мен – какво значение има кой какъв е, ако творбата му е ок (а и да не е ок, виждали сме ревюто на „Ерагон“), чак специални седмици на всичко някога отхвърляно е малко прекалено. Тия тематични седмици на база расата/сексуалността/пола/религията на автора са ненужни. Разбирам разделянето на фентъзито/фантастиката – политическо, героично, urban и тн, но на авторите ми идва малко абсурдно. В крайна сметка четеш книгата, не автобиография на автора.
А прочетохте ли останалите коментари?
Прочел ги е, аз също ги прочетох. Колкото и да ви изумява това че някой не е съгласен с вас не означава че не ви е разбрал, често е точно обратното. Queer авторите не заслужават специално внимание, те заслужават просто внимание както всички останали. Това което вие правите е еквивалента на това да отидете до някой в инвалидна количка и с огромна усмивка да му говорите много бавно…
Политкоректността има своето място и то е далеч от интелектуалните занимания (университети, писане на книги и т.н.). Казвате че разглеждате queer тематиката във фентъзи/фантастика и пак наблягате на автори които са такива в реалният живот. Това е същото нещо. Един хетеросексуален автор може да напише също толкова добра книга спадаща в този сюжет. Доколкото помня нито Айзък Азимов е бил в космосът, нито Толкин е живял в средновековието, както и Джеймс Клавел.
Нямам търпение за седмицата на авторите на фантастика които са пушачи, както и на авторите страдащи от витилиго, семейните автори без деца и авторите които отглеждат повече от две кучета.
„Един хетеросексуален автор може да напише също толкова добра книга спадаща в този сюжет.“
Че може, може (утре примерно ще пуснем едно ревю на такъв роман) но за такива нещо личният опит помага страшно много за постигането на достоверна и убедително звучаща творба. А и все пак ЛГБТ авторите показват в общия случай доста по-голям интерес към тази тематика по очевидни причини.
И не виждам какъв е проблема да има една седмица основно за ЛГБТ творци. Това не значи, че през другото време няма да пишем за тях или че през този период ще ревюираме разни неща, които по принцип не заслужават да им се обръща внимание само защото авторът не е хетеросексуален и сме решили да сме политкоректни, а просто е седмица, посветена на дадена тема. Ако беше примерно за британските автори в фантастиката, надали някой щеше да каже „Защо правите такава тема, те не се различават от другите автори“.
„какво значение има кой какъв е, ако творбата му е ок“ именно какво е OK и какво не е се мени според възгледите на читателя. Колкото по-широки са те, толкова повече може да различи, кое е модна изгъзица или всъщност има смисъл.
Ако човек знае нещо за писателя, това може да му помогне да го разбере по-добре…че дори да му помогне да обоснове по-добре несъгласието си с него ;).
Още, ето и аз се бях объркал – седмицата не е на LGBT писателите, а на queer тематиката във фантастиката, при това не задължително в сексуалния смисъл, а в предизвикателството срещу правилата с цел установяване, кои от тях са истински, кои от тях навик и кои са спуснати отгоре с цел по-лесно манипулиране.
Няма разделяне на авторите, има разделяне на тематиката. Мисля, че това се каза вече няколко пъти. Също както политическата фантастика не е непременно фантастика писана от политолози и политици, така и куиър фантастиката не е непременно писана от хомосексуални. Също така, куиър тематика не означава хомо тематика, тя е по-обширно понятие от това.
И моля, нека да не се взима по едно мое изречение, изцяло извън контекст, така че да се обърне смисъла на цялото ми твърдение. Това, което казвам е, че понеже хомосексуалността не е събитие, писането за нея не е табу, така че няма нищо особено в обединяването на произведения с такава тема. Нека отново да направя сравнението от предишния си коментар – и политиката и жените също не са събития сами по себе си, но за тях няма проблем да има по няколко материала наведнъж, нали?
Много е важно като пишеш фантастика къде си пъхаш половите органи. Вкарайте ги в някакви куър ограничения, точно това иска всеки творец, писател, режисьор, актьор и т. н. – да го наместите в списанието заради сексуалната му ориентация.
Педерас(т)и, сър!