Grayson: The Superspy Omnibus You think you know Nightwing... you don't know Dick!

Едно от най-прекрасните неща в супергеройските комикси е това, че техните персонажи имат изключителна дълга история и са попадали в ръцете на множество автори. Всеки автор пише даден герой по свой собствен начин и това дава възможност на читателя да види съответния образ през много ъгли, да се замисли върху различните интерпретации, да потърси общото между всички тях, да поразсъждава върху спецификите на всяка отделна версия. Обичам това, че супергеройските комикси разказват една дълга обща история, която непрекъснато се надгражда. Но обичам и противоречията в тях, несъответствията, опитите за разчупване на статуквото. Grayson е точно това – нова интерпретация на популярен герой, която едновременно стъпва на старото и го надгражда по неочакван начин.

Главният герой е Дик Грейсън, известен най-вече като Робин, помощника на Батман. Поредицата не изисква задълбочени познания за историята на героя, но емоционалният заряд в редица сцени, особено в първата половина, често произлиза от миналото на персонажа, което не разказано в детайли, затова ще си позволя едно кратко резюме.

Дик е дете на циркови акробати, които загиват на сцената още когато той е дете. Милиардерът Брус Уейн вижда потенциал в момчето и затова решава да го осинови и да се погрижи за него. Така Дик се превръща в Робин – момчето-чудо – смелия помощник на Тъмния рицар на Готъм. Като тийнейджър Дик се запознава с Барбара Гордън – Батгърл – и именно тя е първата и може би най-голямата му любов. Но годините минават, Дик пораства, възмъжава и постепенно усеща, че вече е време да излезе от сянката на Батман и да тръгне по свой собствен път. Това го кара да сформира свой екип от герои – Тийн Титаните – съставен основно от други подрастващи помощници на супергерои. Там Дик среща очарователната извънземна Старфайър, връзката му с нея го превръща в истински мъж и скоро той вече изобщо не иска да бъде Робин. Затова захвърля стария костюм, облича си нещо по-дискретно и се превръща в Найтуинг – супергерой със свой собствен стил. Години наред Дик е именно Найтуинг.

Действието в омнибуса започва след Forever Evil – нелош комиксов ивент на DC, който изобщо не ви е необходим. В него Лекс Лутър привидно убива Дик. После Батман решава да използва случая и, докато светът мисли Дик за мъртъв, да внедри стария си помощник в секретна шпионска организация, за да извлече тайните им. Така Дик, преминал през множество роли в живота си, се оказва в поредната нова ситуация.

Както подсказва подзаглавието – The Superspy omnibus – тази история не е точно супергеройска, или поне не напълно. Тя си е супершпионска. Ако обичате традиционните елементи на филмите за Джеймс Бонд – тайни организации, объркващи мрежи от агенти и интереси, забавни дегизировки, силен екшън – и искате да ги видите реализирани в супергеройската вселена на DC, то този комикс е точно за вас! Това е история, в която Дик Грейсън се опитва да бъде именно Джеймс Бонд, само дето по-неопитен, по-доверчив и точно затова и по-чаровен.

В отварящата арка шпионите на секретната организация Спирала, сред които е внедрен Грейсън, се опитват да съберат органите на загинал робот-суперзлодей, защото в тези механични части са закодирани множество ценни тайни. Началната история е интригуваща, но леко объркваща, поне докато човек свикне със стила на комикса. Следващите сюжети вече засягат разнообразните борби за надмощие из самата Спирала и са доста по-интригуващи. Като цяло комиксът върви доста леко – чете се лесно и бързо, текстът е малко, екшънът е много.

Ако искате да знаете коя е основната идея на комикса, кое е голямото му послание, то не трябва да се ровите много надълбоко, защото отговорът е прост – Дик Грейсън е секси. Дик Грейсън е зверски секси. Жените си падат по Дик Грейсън, мъжете си падат по Дик Грейсън, момичетата се избиват за Дик Грейсън, а самият той хем не осъзнава напълно чара си, хем може да го използва при всяка шпионска мисия. Именно тази концепция стои в основата на Grayson. Още от самото начало авторите Том Кинг и Тим Сийли, които работят в екип, са си поставили такава творческа задача – да направят шпионска поредица за един изключително сексапилен млад мъж, в която самият сексапил се заявя постоянно, така както във филмите и сериалите за жени шпионки, като Никита и Наричана още – сексапилът на главните героини е централен елемент от сюжета, но си го представете усилено с още няколко степени.

Поредицата съзнава колко комично може да е това намерение и избягва да се взима на сериозно. Историите и шегите често са самоиронични и това придава на комикса една страхотна свежест. Същевременно комедийността не отнема нито частица от главния елемент – сексапила. Дик изключително често се разхожда полугол, множество панели наблягат на гърдите, плочките или дупето му, редица персонажи обсъждат подробно всичките му физически атрибути. Grayson е комикс, който най-искрено е насочен към женската аудитория, както и към гей мъжете (неслучайно Midnighter е един от важните поддържащи персонажи и има значима роля в цялостната история). Но едновременно с това историята е достатъчно забавна, увлекателна и наситена с екшън елементи, че да може да бъде четена и от хетеро мъже.

Сериозна заслуга за постигане на тази творческа идея има и артът, който е дело на испанския художник Микел Янин. Неговият стил тук е просто страхотен – изчистен, изящен, напълно съответстващ на историята. Всички екшън сцени са представени ясно и разбираемо, така че читателят във всеки момент да знае какво точно се случва и едновременно с това да го чете с удоволствие. На места са използвани много наситени цветове, които придават особена плътност на историите. Макар всичките сценарии да са добри и сюжетите да са наистина увлекателни, голямата популярност на този комикс и причината да бъде преиздаден именно като омнибус се дължи точно на Янин. Неслучайно след тази поредица DC го наемат за художник в основното им заглавие за Batman, където Янин отново си партнира с писателя Том Кинг.

Иска ми се също така да добавя, че макар поредицата да е основно лековата и забавна, на моменти в нея се откриват и изключително затрогващи емоционални елементи. Те най-често са свързани с миговете, в които Дик прави ретроспекция на живота си, спомня си миналото, изпитва носталгия по времената, прекарани с Батман, Батгърл и Старфайър. Дик никога не е бил шпионин, не се е занимавал с подобен род мисии, затова и в същината си Grayson е поредица за един самотен човек, поел тежка задача далеч от дома. Новата му роля му е чужда, новото обкръжението му е чуждо, той тъгува за дома, за приятелите си, за Брус и Барбара, които са неговото истинско семейство. Всички моменти, разглеждащи тази страна на персонажа, са изключително ефектни, дори човек да не е чел много комикси за този герой, просто защото авторите успяват да предадат носталгията по оставения дом по затрогващ начин. Именно това придава дълбочина на комикса, а в съчетание с екшъна и сексапила превръща Grayson в изключително ценна поредица.

Омнибус изданието изглежда страхотно. Хартията е плътна и хубава, но не прекалено тежка, страниците се разтварят с лекота, без да се скъсат, корицата е стилна. Омнибусът съдържа всичките 20 броя от поредицата, трите специални годишни броя, както и множество допълнителни екстри. Всички тези истории са издавани по-рано в пет отделни томчета, а тук са компактно събрани в едно масивно издание с твърди корици.

Единственото ми недоволство към изданието е свързано с ивента Robin War, към който принадлежи 15-ти брой от Grayson. Редакторите на омнибуса са решили да не оставят този брой без контекст, както често се прави, затова са включили в изданието специалния отварящ брой на Robin War, както и финала на арката. Тези два броя са бонус, който не бяха длъжни да дават. Проблемът е, че въпросните само дават контура на историята, но не и цялото съдържание. Така 15-тият брой на Grayson действително получава контекст, но историята пак стои ужасно разкъсана и незавършена. Ще ми се редакторите да бяха добавили в него цялата арка Robin War, около 120 страници към вече наличните 790, или да не бяха слагали нищичко от нея. В крайна сметка Robin War ми стана толкова интересен, че не издържах и си го купих отделно, но все пак се дразня, че омнибусът съдържа отделни разпокъсани части, без тях изданието би било по-стегнато. А с цялата арка в него – съвършено.

Том Кинг и Тим Сийли, които работят като екип в създаването на този омнибус, след него продължават да творят във вселената на DC, но вече отделно. Кинг подхваща основната поредица Batman с амбициозната задача да напише мащабна история в 100 броя – над половината от тях вече са излезли, имат феноменален успех и определено са адски добри. Сийли пък продължи да пише за Дик Грейсън още известно време и издаде завършена арка в пет томчета от новата поредица Nightwing. Въвеждащият брой от тази нова поредица е включен като бонус в The Superspy Ominubus, така че сами ще можете да прецените дали сте достатъчно заинтригувани, че да продължите. Аз лично бях, естествено!

В заключение мога да кажа, че Grayson е свежо и разтоварващо четиво, което ми донесе множество положителни емоции. Ако търсите нещо леко и забавно, но все пак с душа, определено ви го препоръчвам. С удоволствие ще го препрочитам!