Автор: Мери Робинет Ковал

Издателство: Tor

През 2012 г. Мери Робинет Ковал публикува разказа The Lady Astronaut of Mars (можете да прочете на английски тук), който спечели награда Хюго и придоби рядко срещана за научнофантастични разкази в наши дни популярност. Затова появата на два романа в този сетинг тази година не бе изненада. Те представляват прикуъли на разказа и ни показват как неговата главна героиня Елма Йорк става легендарния астронавт, който виждаме на стари години в него.

Двата романа представляват комбинация между научна фантастика и алтернативна история. Различията с реалната история започват малко след края на Втората световна война – в САЩ за президент е избран Томас Дюи вместо Труман и той дава сериозно финансиране на проектите за развитие на ракетни технологии. Наистина големите различия започват от 1952 г., когато голям метеорит удря Земята в близост до Вашингтон и причинява огромна експлозия, цунами и пожари, които водят до милиони жертви и катастрофални разрушения по цялото източно крайбрежие на САЩ. Но още по-лошата новина е, че в резултат на катастрофата количеството на водните пари в атмосферата се увеличава до такава степен, че парниковият ефект постепенно става все по-силно изявен и след няколко десетилетия ще направи Земята необитаема за хората. Това налага ускоряване на космическата програма чрез огромни инвестиции и международно сътрудничество, както и възможно най-бърза колонизация на Луната и Марс, за да оцелее човечеството. Първият роман The Calculating Stars разглежда основно развитието на програмата за достигане на Луната, а в The Fated Sky фокусът е основно върху експедицията до Марс.

Главната героиня Елма Йорк е математик и пилот, която в началото работи в ракетната програма на САЩ, а след удара на метеорита става част от екипа на IAC – международният аналог на НАСА в този сетинг. Нейният съпруг е главният инженер на космическата програма, а нейната работа е доста по-скромна – тя е изчислител, тоест извършва всичките сложни и тегави изчисления, без които подобна програма е немислима и които днес се извършват от компютри (в оригинала длъжността ѝ е computer – през този период така са се наричали не само примитивните електронноизчислителни машини, но и хората, занимаващи се с подобна дейност). Макар да има изключителен талант за този род работа, нейната голяма мечта е друга – иска да стане астронавт и като опитен пилот има качествата за това. Но понеже действието се развива през 50-те години, основната пречка пред нея не са тежката подготовка, през която трябва да премине всеки кандидат за Космоса, нито конкуренцията на другите кандидати, а сексистките порядки, според които това е твърде тежка, опасна и отговорна задача за жени. В реалността първата американка стига до Космоса едва през 1983 г. В The Calculating Stars обаче ситуацията е по-различна, понеже планът е за колонизация и заселване на Луната и Марс, а това естествено няма как да стане без участието на жени. Въпреки това обаче ръководителите на IAC далеч не бързат с включването на жени в своите програми за подготовка на астронавти и на Елма и другите кандидатки им се налага да използват цялата си изобретателност, за да ги убедят да им дадат шанс. За това им помага и фактът, че Елма неочаквано става знаменитост (The Lady Astronaut), след като участва в телевизионно токшоу, а IAC не се свенят да използват всеки шанс за подобряване на имиджа си.

Романите са много увлекателни още от първата страница, Елма е интересна героиня, сюжетът се движи с добро темпо и макар финалът и при двата романа да е доста предсказуем, преди него има немалко интересни обрати. Взаимоотношенията между Елма и нейния съпруг са чудесно описани и са емоционалната основа на поредицата. В The Lady Astronaut има и купища интересна информация как са извършвани ранните космически полети, базирана на реалната история на НАСА, представена умело с избягване на прекалено отявлени инфодъмпове. Това важи основно за първия роман, който се придържа по-плътно до реалната история на космическите полети и завършва с достигането на Луната. Във втория роман нещата са по-спекулативни и с по-голяма доза artistic license, защото пилотирана мисия до Марс през първата половина на 60-те години е невъзможна, колкото и големи да са били инвестициите в тази област през предишните 10 години,  особено при положение че компютрите в тази алтернативна история са дори по-примитивни, отколкото в реалната история на тези години. Но това поне за мен не бе никакъв проблем.

След описанието на сюжета по-горе подозирам, че немалко от вас си задават въпроса дали романите не се опитват сляпо да проповядват феминизъм и girl power. Резонен въпрос с оглед атмосферата в САЩ в наши дни, но за щастие това съвсем не е така – по-голямата част от мъжките персонажи са много далеч от еднопластови сексистки злодеи, а пък някои от жените, стремящи са да намерят място в астронавтския корпус, не се свенят да прибягват до мръсни номера по отношение на колежките си, за да напреднат в кариерата. Съпругът на Елма е прекрасен човек, който подкрепя изцяло нейните амбиции и по никакъв начин не се опитва да я командва. Дори главният антагонист в първия роман Стетсън Паркър, най-популярният астронавт, който е твърдо против участието на жени в корпуса и изпитва силна неприязън към Елма, е добре развит образ, който далеч не се изчерпва с елементарен сексизъм и мачизъм. Постепенната интеграция на жените в астронавтската програма е описана по убедителен начин с оглед на нейните цели и причините това да стане много по-рано отколкото в реалната история са логични.

За съжаление положението е доста по-зле при друга от основните теми на романа, а именно интеграцията в програмата на хора с цвят на кожата, различен от бял. Всички такива герои са описани като изключително способни хора с прекрасни характери и пълна липса на недостатъци. Но по-големият проблем е, че авторката е решила да включи няколко такива герои в първата мисия до Марс (включително двама афроамериканци), без да даде смислено обяснение как е възможно това в силно расисткото общество през 1961 г., особено при положение че в романите многократно е наблегнато колко голямо значение има положителният имидж и подкрепата на обществеността за IAC и неговото финансиране. За да стане положението още по-проблематично от гледна точка на убедителността, в същата мисия е включен и бял южноафрикански астронавт, който е отявлен расист от възможно най-екстремния и карикатурен вид. Вярно, че мисията се извършва с два отделни космически кораба и южноафриканецът е на един от тях, а представителите на другите раси на другия, но все пак те пътуват много близко един до друг, постоянно комуникират помежду си и е предвидено в случай на авария на един от тях астронавтите да се съберат на другия, което прави избора на ръководството за подобна мисия абсурден.

Това за щастие е единственият по-сериозен недостатък, който сравнително лесно се преглъща, защото е второстепенна тема в романите. Като цяло поредицата The Lady Astronaut е умно и увлекателно написана, с точната доза качествен хумор в правилните моменти. Освен това от нея може и да научите доста за историята на космонавтиката, като все пак имате предвид, че става дума за алтернативна история и някои неща са представени малко по-различно. Допълнителен плюс е, че от издателството обявиха, че ще има още два романа в този сетинг, за които нямам търпение.

Оценка: 8/10