Трилогията „Съдърн Рийч“ Екология след края на света

Произход и цел на Зона Х

Теориите за това какво всъщност представлява Зона Х и какво се опитва да постигне, са много, и Вандърмиър не прави теоретизирането лесно, дори когато всъщност ни дава директна информация по въпроса. До към средата на Приемане вече сме наясно, че става дума за нещо, способно на абсолютна мимикрия и манипулация на околната среда на молекулярно ниво. Както разбираме от сблъсъка на Ghost Bird с Crawler-а в Кулата, това е „създаден“ организъм, или част от такъв, оцелял от катаклизъм, разрушил света на създателите му (както тя, така и Сол получават видения за „дъжд от комети“). Този организъм, вероятно изграден с цел да възстановява природата около себе си, сега функционира извън зададените си параметри, отчасти защото е в чужда среда, отчасти защото може би е непълен, и отчасти защото създателите му са били изтребени и няма кой да му дава насоки.

Каква е целта на Зона Х? Това е още по-несигурно. Една от основните теории е, че организмът разпознава повредената биосфера на Земята и се опитва да я възстанови. В процеса, естествено, той вижда хората и тяхната технология като аберация, която трябва да бъде коригирана, което води до плашещите трансформации, през които Зона Х прекарва героите от книгите. Част от причината експедициите да са пращани с примитивна технология отпреди десетилетия, е че организмът разпознава модерните машини като директна заплаха, което води до ужасяващата съдба на първата експедиция. Не е маловажен фактът, че хората се противопоставят на асимилацията на Зона Х, и именно това води до трансформациите им. Както виждаме, обикновените животни се адаптират към новата среда и остават непокътнати.

Друга/свързана теория е, че той буквално „замества“ планетата ни с унищожения свят на създателите си. Знаем, че Зона Х е способна да манипулира както времето, така и пространството (както става ясно от трансформацията на биолога в левиатан, способен да пътува между реалности и светове мигновено) и в Приемане виждаме, че звездите в небето над Зона Х не са тези, видими от Земята, което значи, че преминаването през прохода води към друг свят. Видимо е също така, че Зона Х е паразит, заразяващ всеки, който се окаже в досег с нея, и използва или директния носител, или негово копие, за да разшири границите си.

В крайна сметка, този цитат от Агенцията е може би най-конкретното описание на случващото се, като най-вбесяващото е, че всички версии изглеждат верни или поне правдоподобни:

Control thought of the theories as „slow death by,“ given the context: Slow death by aliens. Slow death by parallel universe. Slow death by malign unknown time-traveling force. Slow death by invasion from an alternate earth.

The Crawler

Още Анихилация ни разкрива, че чудовищният писател на злокобната проповед в дълбините на Кулата е Сол Евънс – пазителят на фара и бивш свещеник. Зародишът на Зона Х – частицата от организма, запратен към Земята от катаклизма, унищожил създателите му – използва Сол за катализатор на създаването на променената територия, а мястото, където той най-накрая губи битката с паразита, се превръща в Кулата. Една от основните теории за новосъздаденото чудовище е, че то е затворник на Зона Х, някаква форма на двигател както на процесите в нея, така и на моментите на експанзия. Именно Crawler-ът е средството, чрез което организмът „копира“ хора, за да ги прати през портала на дъното на Кулата в света извън бариерата.

Сол обаче отказва да се предаде и в последните мигове преди трансформацията му, виждаме решението му да се бори срещу процеса, който започва чрез него. Една от основните теории по въпроса е, че проповедта му е предупреждение към хората от експедициите, и е факт, че на практика целият текст (който можете да видите в края на това каре) има директно отражение или в сюжета на трилогията, или в света, който тя описва. Друга популярна теория е, че Сол е отговорен за издигането на преградата около Зона Х, за да защити своя любовник Чарли (и като страничен ефект – целокупното човечество). Че без нея организмът би се разпрострял навсякъде мигновено и именно борбата на Сол принуждава Зона Х да създава клонингите като носители на портали и „заразата“, която те носят със себе си, и да ги праща навън през дъното на Кулата.

Духовни животни

Интересна теория, в полза на която всъщност е налична доста силна аргументация, е че Зона Х превръща хората в техните „духовни животни“ – аватари, с които те най-силно се отъждествяват или които наподобяват най-силно същността им в животинска форма. Психологът от единадесетата експедиция се превръща във виещото блатно чудовище, защото хипнозата на Лоури до такава степен го е увредила, че организмът се обърква и не е способен да създаде едно конкретно създание от него. Контрол е още по-добро доказателство. В стаята с картините на Уитби в Съдърн Рийч, той е нарисуван като заек в стомаха на левиатана Лоури. Зайците са борци, но неспособни да задържат територия, заради което са и такива добри бегачи. Контрол дори е неколкократно показан като джогър в Агенцията. И във финала на Приемане, когато той е на прага да пристъпи през портала на дъното на Кулата, имаме следното описание: „He SNIFFED the air, felt under his PAWS the burning and heat, the intensity. This was all that was left to him, and he would not now die on the steps; he would not suffer that final defeat. John Rodriguez ELONGATED down the final stairs, JUMPED into the light.“ Цялото описание използва думи, типично употребявани за физическите характеристики на зайците. Самата централа на Съдърн Рийч накрая се превръща в „биосфера“ – амалгама от странните хора, които съставят духа на организацията.

И разбира се, нека не забравяме биолога. След десетилетия, прекарани в борба с опитите на Зона Х да я трансформира, тя най-накрая се предава и се превръща в колосален левиатан, способен да плува из океаните на безбройни светове. Не чудовище, а съвършен организъм, в перфектна хармония с всеки свят, който е избрала за пътешествията си. Още Анихилация ни демонстрира способността на биолога да се слива със средата, в която се намира. Именно това я прави скритият коз на Директора, защото връзката ѝ със Зона Х води до създаването на Ghost Bird – клонинг, способен на достатъчно автономност, за да комуникира с Crawler-а. Но тази симбиоза със Зона Х може би води и до форма, близка до оригиналните създатели на организма – съвършено титанично създание, способно да прекосява пространствата между световете със скоростта на мисълта, което може би е изгубило човешкото у себе си, но е придобило нещо много повече.

Финалът

Какво все пак се случва в края на Приемане? Теориите са много и малко от тях са по-вероятни от останалите. Както самото заглавие на книгата предполага, борбата на героите не може да доведе до реална „победа“ срещу противник, който дори не разпознава съществуването на опонента си. Но преминаването на Контрол през портала на Кулата – вход, използван единствено от клонингите на Зона Х – видимо води до промяна в организма. Много хора смятат, че Зона Х най-накрая е способна да разпознае индивидуалността на човешките същества и ще спре да се опитва да ги асимилира. Според други, сега организмът обхваща цялата планета (теория, подплатена от финалните думи в Приемане). Ghost Bird възприема сферите, орбитиращи около Сол, като негови пазачи и преминаването на Контрол през портала изглежда ги неутрализира, което означава, че Сол е освободен. Но какво означава това за Земята, героите и Зона Х?

Проповедта

Where lies the strangling fruit that came from the hand of the sinner I shall bring forth the seeds of the dead to share with the worms that gather in the darkness and surround the world with the power of their lives while from the dimlit halls of other places forms that never were and never could be writhe for the impatience of the few who never saw what could have been. In the black water with the sun shining at midnight, those fruit shall come ripe and in the darkness of that which is golden shall split open to reveal the revelation of the fatal softness in the earth. The shadows of the abyss are like the petals of a monstrous flower that shall blossom within the skull and expand the mind beyond what any man can bear, but whether it decays under the earth or above on green fields, or out to sea or in the very air, all shall come to revelation, and to revel, in the knowledge of the strangling fruit—and the hand of the sinner shall rejoice, for there is no sin in shadow or in light that the seeds of the dead cannot forgive. And there shall be in the planting in the shadows a grace and a mercy from which shall blossom dark flowers, and their teeth shall devour and sustain and herald the passing of an age. That which dies shall still know life in death for all that decays is not forgotten and reanimated it shall walk the world in the bliss of not-knowing. And then there shall be a fire that knows the naming of you, and in the presence of the strangling fruit, its dark flame shall acquire every part of you that remains.

В крайна сметка теориите могат да ни дадат отговори на немалко въпроси от поредицата, но Вандърмиър е оставил МНОГО на читателя, и макар и вероятността някога да се върнем към света на Зона Х, е минимална,  за мен информацията в книгите е достатъчна, за да не се чувствам ограбен и излъган. Цялата Съдърн Рийч трилогия е базирана на концепцията, че човешкото съзнание е ограничено и неспособно да обхване концепции извън собствените си параметри. Нищо не резонира по-добре с това от отворен финал, който ни дава достатъчно, без да ни разкрива всичко.