Трилогия „Червен изгрев“

Вече сме писали за първа част на Червен изгрев, ала делото не е било завършено и на мен се пада частта да споделя впечатленията си за цялата трилогия.

Романите за революцията на Марс са дебют на американеца Пиърс Браун и разгледани с по-критичен поглед трудно могат да бъдат определени като нещо различно от фантастична ширпотреба. Писателят е грабнал продаваемата идея за младежи, които участват в смъртоносна надпревара, комбинирал я е с не по-малко популярната система на касти/класи, в която силният издевателства над слабия, поръсил е с лек митологичен прашец (основно римския пантеон) и след това е представил цялото нещо във фантастична обстановка.

Както доста други съвременни „юношески“ приключения, и това не се свени да се поразвихри в частта с насилието, а за капак са добавени политически драми, интриги, ножове в гърба, бластери в лицето и прочие.

Предполагам вече сте си отбелязали, че Червен изгрев е „черпил вдъхновение“ от множество модерни книги, сериали и филмови продукции, но Пиърс Браун правилно не прави опити да прикрие това, а по-скоро да надгради върху съществуващата основа и да ни предостави различен ъгъл към засегнатите проблеми.

Крайното ми впечатление е, че разликата между тази трилогия и нейните духовни предшественици си остава най-вече на ниво опаковка и ще се хареса на хората, които очакват Катнис Евърдийн в космоса, а не генерално различна трактовка на тема социална несправедливост и дистопичен гнет.

Червен изгрев ни запознава с Дароу, млад миньор, чието основно занимание е добивът на хелий-3. Хелият е нужен за тераформирането на негостоприемната повърхност на Марс, а причината Дароу и семейството му да не са виждали слънчева светлина е низшият им Цвят. Обществото в трилогията е разслоено именно на цветове и подобно на Игрите на глада, Дивергенти и т.н., всеки Цвят има някаква строго определена роля в него. Отбор Червено са париите, проливащи пот и кръв под земята, докато русокосите, подобни на аполоновци Златни царуват с железен юмрук на върха на социалната пирамида.

След очакваната за подобен тип литература трагедия, Дароу разбира, че повърхността на Марс отдавна е станала подходяща за живеене и там пада луд купон, а хората от неговия Цвят са лъгани и копаят за, извинете простащината, тоя що духа. Младежът, воден от неистова жажда за отмъщение и справедливост, се присъединява към бунтовническата групировка Синовете на Арес, а те го инфилтрират в обществото на Златните. Задача? Да срути системата отвътре.

В продължение на три книги Дароу и Синовете подготвят своята червена революция, а ние следим развитието на сблъсъка и предугаждаме завоите на сюжета, предателствата, измамите и героичните саможертви. От всичко по-горе има предостатъчно, така че Червен изгрев няма да ви остави да скучаете.

Все пак, с какво се различават романите на г-н Браун от останалите жанрови представители? Мащабът е първото нещо, което идва наум. Писателят прескача градски, държавни и дори планетарни граници и действието тук ни разхвърля из цялата Слънчева система (поне в Златен син и Утринна звезда). Залозите непрекъснато се качват, битките стават все по-масови, а жертвите на всеки рискован гамбит все по-многобройни.

Освен това, повествованието е облякло камуфлажа и е очебийно по-военизирано от обичайното. Пиърс Браун явно харесва да пише за сражения, войници, бойна техника, стратегия, тактика и маневри и това личи.

Следващата разлика, която бих определил и като категоричен плюс, е забележителната разлика между трите книги. Често авторите на хитови фантастики се придържат към чертите, които са превърнали произведението им в бестселър, и макар уж сюжетът да се движи напред, ние получаваме същата редактирана история – вече споменах Игрите на глада, които са христоматиен пример за това. В трилогията на Браун Червен изгрев е чувствително по-различна от Златен син, както и те двете от Утринна звезда. В първата книга фокусът пада върху запознаването със света и борбата за оцеляване в Института. Вторият роман се съсредоточава върху политическите боричкания сред безподобните Златни. Завършекът ни поднася чаканата революция и тотална гражданска война. Преходът между криенето по храстите и причакването на вразите с пръчки и вакханалията на грандиозните междузвездни сражения е хем плавен, хем достатъчно отчетлив в частите на поредицата.

Няма как, стигаме до не толкова приятната част на този преглед и пропуските в Червен изгрев. Пиърс Браун си пада хак автор, който просто е напипал хубава ниша. Забравяме за варианта тези книги да останат в съзнанията ни месец след като сме ги прочели. Забравяме и за варианта да получим наистина интересен главен герой. Подобно на отчайващо количество от днешните протагонисти, Дароу е интересен колкото будка за вестници и буквално всеки от обграждащите го персонажи бе по-добре развит от него (а те не са връх в изграждането на характер, да кажа). Да, тежка загуба на близък човек, да, колко съм ядосан на света и на тия копелета, дето ни ползват за роби, да, ще направя всичко възможно да им го върна тъпкано. Да, вече ме боли главата от подобни истории.

Тъй като все пак става въпрос за някакъв сульо и компания, които събарят ненавистен, но пък злокобно могъщ режим, няма как да минем и без тонове наивни обяснения, нелогични решения, щастливо стечение на обстоятелствата и внезапна загуба на разум у противниците. На читателя често ще му се налага да преглъща абсурди от всякакви измерения.

И в Червен изгрев непрестанният екшън е използван да прикрие недостатъците в писателските умения на Браун, но клишенцата подават грозните си главички и е трудно да не ги забележиш. Тук пукотевица, там пукотевица, но все в някакъв момент тия персонажи трябва да комуникират и да се развиват, а тогава става страшно. Като в „страшно тъпо“, нали, да не става объркване.

Тъй като нахайпеният пишлегар в мен е жив и все още си пада по пищни фойерверки, плетеница от лазери и френетично клане на флотилии от грамадни космически крайцери, стигнах до края на тази трилогия. Ако и вие тайно или явно си падате по подобни тестостеронови епики, пробвайте Червен изгрев, вероятно няма да ви разочарова. Иначе спокойно пропуснете и търсете друго, с което да задоволите книжния си глад.