Поредица Танцът на сянката

Наскоро установих, че в близо четиринадесетгодишната история на ShadowDance  основно два типа книги са ме вдъхновявали да пиша дълго ревю – онези, влизащи в категорията „ох, защо ли те купих” и малко по-приятният случай на „редакторът е блял, но поне беше забавно”. Има обаче и една трета категория фентъзита, които хем не са пълни боклуци, хем нещо тотално им липсва и не успява да ги докара поне до втората група, така че да разпали у мен искрицата на вдъхновението…

За зла беда поредицата, съименник на списанието се оказа именно от тях. Сдобих се с трите излезли до момента части на коледния панаир на книгата, прочетох ги за три дни и установих, че просто нямам какво да напиша за тях извън „много динамични и страшно четивни”. Страхотно ревю, а? Два месеца по-късно в пристъп на отчаяние реших да направя някакъв опит за „три в едно”.

Танцът на сянката се развива в света на Дезрел, арена на събитията във всичките 15 (!) книги на автора. За разлика от поредицата за полу-орките (която вероятно също ще видим на български език), събитията сe развиват във Велдарен, столицата на Нелдар (Танц с плащове и Танц с остриета) и Ейнджълпорт (Танц с огледала). Ограничаването на повествованието в два града е довело до доста стегнато действие, без излишно мотаене на героите напред-назад, което както и да го погледнем е сериозен плюс за жанр, залят с многотомни поредици от 10 000+ страници, пълни с покупки на рокли, бране на зарзават и пътуване от точка А до точка Я, понеже на автора му плащат на брой символи. Същевременно обаче изисква и доста повече умения, за да направиш случващото се достатъчно интересно за днешния читател, който малко или много е израснал с част от образците на модерното фентъзи. Точно тук, поне за мен, се появи препъни камъкът за Дейвид Далглиш – само желание понякога не стига.

Сюжетът е до болка познат – Трен Фелхорн, лидер на Гилдията на паяците е успял да обедини/подчини всички престъпнически гилдии във Велдарен и планира с един последен удар да ликвидира Трифектата (съюзът на най-заможните търговци) и да се превърне в реален господар на града, а оттам и на кралството. За да е успехът му пълен, Трен се нуждае от наследник, който да е още по-безскрупулен и жесток и да продължи делото му. На пръв поглед Арон има потенциала да е всичко, което баща му желае, но едно събитие ще промени из основи живота му и ще го превърне в Стражителя – пазител на Велдарен и най-безмилостният враг на престъпните гилдии.

На гърба на кориците ще прочетете сравнения с Игра на тронове,  но общото между двете поредици се изчерпва с това, че Далглиш няма проблем да убива героите си. Същото обаче важи и за Абъркромби, Брет, Уикс и практически всички автори от последните пет-шест години. За жалост го няма изграждането на героите, света и митологията, които вкарват горецитираните имена в А-отбора. Това донякъде се компенсира от динамичното действие и в общи линии приятния и лек стил на автора. Както споменах и в увода на ревюто – прочетох и трите томчета в рамките на три дни. Имаше достатъчно обрати, че да поддържат интереса ми, но в един момент леко се подразних на поредната  deus ex machina, която спаси Арон от собствената му тъпотия. Веднъж е допустимо, когато стане навик показва неумение да се справяш със собствения си сюжет. Подразних се и на издателство MBG Books, че в желанието си да подготвят бройки от трите книги за Коледния панаир са правили компромиси с редакцията – имаше твърде много моменти, които просто не звучат добре на български, а това не е добре при автор с доста лековат стил на писане като Далглиш. Адмирации заслужават кориците, които са доста по-добри от тези на самиздат версията на Далглиш и определено са по-интересни от официалните на Орбит. Палци горе, книгите ви изглеждат все по-добре и ако се оправят дребните проблеми с редакцията с чисто сърце ще мога да кажа, че MBG Booksса любимото ми българско издателство.

Дейвид Далглиш има още доста хляб да изяде, преди да се превърне в сериозен фактор на съвременната фентъзи сцена, но е на прав път и вече е в ръцете на опитни издатели като Orbit, така че очаквам много от следващите три книги в Танцът на сянката. MBG Books също са уцелили с купуването на правата на млад и обещаващ писател и ако си търсите динамично четиво, с което да убиете няколко дни, Далглиш може и да се окаже вашият автор. Просто не очаквайте Мартин, а се настройте по-скоро за Салваторе или Брукс.