Нов патрул

Когато чух, че Сергей Лукяненко ще пише нов роман за Патрулите, се настроих доста скептично. Поредицата уж беше завършена, а на всичкото отгоре финалът на иначе нелошата четвърта книга беше доста антиклимактичен. Разбираемо, предвид че когато работата не върви, независимо дали в Холивуд, в игралната индустрия или в която и да е развлекателна такава, стари идеи се изтупват от прахта и се пишат продължения. След като прочетох романа, бих казал, че – също като някои от пророчествата в самата книга – опасенията ми ту се оправдаха, ту не съвсем.

Събитията в Нов патрул започват, когато на опашката за полет към Барселона на летище Шереметиево десетгодишното момче Кеша предусеща, че самолетът ще катастрофира. Антон Городецки също вижда събитието във вероятностните линии и решава да спаси детето и майка му. Междувременно на летището пристига мистериозен маг с неопределена сила, който не просто реморализира, а “изпива” едно злощастно ченге, превръщайки го в абсолютно апатично същество. Историята е интересна, но темпото е неравно, като в първите 50 страници, след доброто начало, не се случва нищо по-съществено. Лукяненко разкрива нови неща за Различните, Сумрака и отношенията между тях, като има една-две изненади, ако не и истински сюжетни обрати.

Стилът на руснака е все така четивен и забавен, текстът е изпъстрен с различни битови подробности, които придават реализъм на повествованието. Чувал съм оплаквания, че яденето на кисели краставички и пиенето на водка, както и вмъкването на текстове на руски песни в книгата било някакъв шовинизъм, но според мен придава автентичност. Не съм русофил, нито русофоб, но смятам, че възприемането на романа, а и творчеството на Лукяненко като цяло, печели от близостта на бита им с нашия. За плътността на атмосферата допринасят още препратки към компютърни игри, филми и книги (сред които Planescape Torment и Трудно е да бъдеш бог).

Слава богу, не се оправда опасението ми, че Городецки ще се е размекнал, напротив – на моменти все още е леко несигурен в ролята си, но е помъдрял и по-решителен. Друг интересен сюжетен елемент са пророците Кеша и Еразъм, както и десетгодишната дъщеря на Антон и Светла – Надя. Виждаме какво е да се отглежда дете Различен от такива родители и как се обучават начинаещите Различни в Патрулите. Научаваме повече за вампирите и върколаците.

Едно от по-сериозните ми оплаквания е, че схватките са по-малко на брой и не толкова зрелищни, липсва нужното усещане за динамика. На моменти в текста се прокрадва една авторова умора, която се усеща в някои от по-посредствените пасажи. Разбира се, доста вероятно е това да е просто моето криво огледало. Сюжетът, макар и интересен, сякаш поставя прекалено ниски залози. Реално те не са такива, но някакси на книгата й липсва живот, въпреки няколко много забавни монолози и диалози. Финалът е добър и, макар и очакван, все пак достатъчно различен от досегашните, за да не получи читателят усещане за дежа вю.

Като цяло Нов патрул е приятна книга, която не блести с някакви особени нови достойнства, но носи още от доброто (ако и леко изтъркано) старо. Малко или много ще се хареса на всички фенове на предишните книги.