Търси се

Търси се – който го намери, за него си е, е втора част от планираната трилогия за Бил Ходжис, започнала с Мистър Мерцедес. Книгата спокойно може да се чете и без да сте запознати с историята на убиеца с немското возило, а връзката между двете са детектив Ходжис, Холи и Джером, главните действащи лица там. Тук те се появяват относително късно в историята и честно казано – по-добре да не го бяха правили.

Търси се е разказ за вманиачен и недоволен фен на писател, който нахлува в дома на своя идол, тегли му един куршум и прибира парите и тетрадките със записки от сейфа му. Парите не са особено важни за младия психопат Морис Белами, но тетрадките – о, тетрадките! – те съдържат продължението на сагата за Джими Голд, литературният герой, който запраща (вече) мъртвия Джон Ротстийн в писателския рай, където критиците са възторжени, а великото ти произведение може да осигури доживотен финансов покой.

Морис заравя временно парите и тетрадките, но за негово нещастие е заловен за (друго) престъпление и е принуден да прекара дълги десетилетия в затвора. Както знаем, всяко съкровище копнее да бъде открито, а честта се пада на младия Пит Саубърс. В началото, заровеното е благословия, която буквално спасява семейство Саубърс от разпад, ала когато Морис Белами е освободен, доста по-стар и многократно по-зъл, битката за наследството на Джон Ротстийн придобива плашещи измерения.

Мрачната магия на Кинг обаче този път не успя да ме оплете във възлите си. Мистър Мерцедес със сигурност не е сред любимите ми негови книги, но в играта на котка и мишка между Брейди и Ходжис имаше някакъв заряд. Тук този заряд е напълно изтощен и през доста от времето чувствах нещо, което никога не очаквам от творбите на Краля – скука. Ако желаете да прочетете за пагубната връзка между писател и фанатизиран почитател, по-добре изтупайте Мизъри от прахта, защото всички останали елементи на Търси се могат да бъдат открити в купищата посредствените трилъри наоколо. Може би именно това, че романът опитва да бъде няколко неща едновременно, в крайна сметка проваля усилието.

Разгледан като втора част на трилогия, Търси се е напълно излишен. Не ни казва нищо ново, не развива героите си и целият му смисъл реално се побира в пет странички, които съдържат единственият свръхестествен елемент в книгата и явно трябва да бъдат намигване към финала на поредицата.

Разгледан като самостоятелен роман, Търси се страда от изкуствената си литературна връзка и смятам, че ако Ходжис и компания въобще не бяха забъркани в случая, щяхме да държим по-добро произведение в ръцете си. Участието им е толкова кръпчесто, че успя повече да ми досади, вместо да ме накара да се зарадвам от срещата със стари познайници.

Разгледан като преживяване, Търси се разочарова. Основната му идея е разгледана много по-подробно, дълбоко и качествено в предишен роман на същия автор. Хорър липсва, а крими/трилър частта е постна и предвидима.

• Събуди се, гений!

Така започва този роман и не съм сигурен дали изречението е предназначено за Джон Ротстийн, за нас читателите или Кинг прави мета шега със самия себе си. Няма да лъжа, очаквам завършващата End of Watch с нетърпение, каквото само този писател може да предизвика, но ако тя прилича на Търси се, очакванията ми за качествен финал няма да бъдат оправдани.