Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Издателство: Сиела

Цена: 18 лв.

fevre_dreamПрелиствайки Трескав блян, се чудих на коя друга книга ми напомня толкова силно. Отговорът дойде чак в края, когато получих последно описание на парахода, чието име краси корицата. Споменът беше за Ужас на Дан Симънс. Двата романа споделят множество черти, най-изразителната сред които е обвързаността с историческия период, в който се развиват сюжетите им. Мартин и Симънс по сходен начин са изпълнили своите разкази с всякакви детайли за годините, през които парата е движила света, а това означава атмосфера и чувство за автентичност. Главните герои на Трескав блян и Ужас са капитани, изправят се срещу създания от легендите и голяма част от действието се разиграва именно върху палубите на едноименните параходи.

В романа за прокълнатата експедиция на Франклин попадаме сред арктическите студове, а тук Джордж Мартин ни запознава с Мисисипи, великата река. Капитан Абнър Марш е собственик на компания за речен превоз на пътници и стоки, но серия от несполуки заплашват препитанието му. В този момент бледият, мистериозен джентълмен Джошуа Йорк стъпва на сцената и предлага на Марш неустоимо изкушение – да построят с парите му най-мощния и красив параход, който хилядите километри вода някога са виждали, да построят Трескав блян. В замяна, Йорк желае капитанът да се съобразява с необичайните му навици и да не задава въпроси. Без да подозира, Абнър Марш се оказва забъркан с хората на нощта, както Йорк обича да нарича своя народ, а съдбата на Трескав блян се оказва не величие, а трагедия.

Романът е вампирска готика, но за разлика от своите популярни предшественици Дракула на Брам Стокър и Интервю с вампир на Ан Райс, прави крачка встрани от популярния вампирски мит и предоставя сравнително неортодоксална за времето си гледна точка (оригиналното издание е от 1982г.), сбогува се с доста от обичайните „характеристики“ на кръвопийците и подхожда по-реалистично към тяхната история като вид.

Трябва да отбележа, че в Трескав блян бях по-запленен от могъщата река и сякаш безкрайните ѝ разклонения, от стотиците параходи по течението ѝ и състезанията помежду им, от южняшките аромати на дърво, пот и блато, от историите на моряците и от разгулните градчета, а цялата вампирска линия остана на заден план и не успя истински да ме впечатли. Сюжетът се разгръща без изненади и бих казал дори наивно на моменти, а в сблъсъка между Добро и Зло страните са ясно разграничени и без сиви зони, което е нетипично за автора. Слабо звено открих в антагониста, Дамон Жулио, чието присъствие граничи с безсмислието и макар този факт специално да е маркиран в думите на персонажите, все пак не открих в него истинска искра, а просто необходимата отсрещна страна в един изкуствен конфликт.

За мен Трескав блян бе по-ценен като очерк на отминала епоха и упражнение по стил, отколкото като парченце в големия кръволочещ пъзел, атмосферата значително превъзхожда фабулата му, а параходите са по-вълнуващи от вампирите. Ако подходите към него с тази идея, той най-вероятно ще ви допадне.

Оценка: 6.5/10