Душата на императора

Мине се не мине някакво време и Студио АртЛайн решават, че отдавна не са пробвали нещо радикално в коричното дело, та се впускат с двата крака в дълбокото и поднасят поредното за първи път на пазара. Вниманието към детайла и оригиналните оформления на техните книги определено са запазената марка на издателството и ние като читатели можем само да ги уважаваме за непрестанното им експериментиране в тази посока. Като флагман на фентъзи продукцията им, Брандън Сандерсън естествено получава лъвския пай от тяхната креативност и след средновековния кожен вид на Летописите, новото попълнение Душата на императора ни се предлага с изискана дървена корица, с текстура на истинска кора и гравирани кървави букви.

Малко е странно да започвам с корицата, знам. Но тя наистина е впечатляваща! Дори не толкова като изпълнение, колкото като идея и най-вече като храброст да се експериментира. Твърдо съм на мнение, че съществена и неотменима част от развиването на фанастичната общност у нас е именно смелият и дори фенски подход към издаването, и ако има нещо, в което Студио АртЛайн наистина да блестят, това е именно библиографският разкош!

Така де, библиографският разкош и подборката. Като новопокръстен в Сандерсъновата вяра, няма как да не съм благодарен на издателството, че пое щафетата от ИК Бард и изглежда твърдо решило да доиздаде цялото никак немалко творчество на автора. Дори сред него обаче Душата на императора, носител на единствената Хюго награда на Брандън досега, е истинска перла. Стегната история, концентриран уърлдбилдинг и с изключително внимателно развита главна героиния (Dr. Horrible likes this), новелата на практика демонстрира най-доброто от Сандерсън в така наречената от него „дълга къса форма“.

Уан ШайЛу, или за кратко Шай, е фалшификатор, магьосница в света на Сел, която има способността да пренаписва историята на предметите, превръщайки ги в нещо друго. Магията на Фалшификаторите работи през специални печати, върху които с руни се изписва новата история. Източното влияние тук е крайно очевидно и Сандерсън, живял две години в Южна Корея като мисионер, не го крие никак, въпреки че точното вдъхновение за романа е една по-късна визита до Националния музей на Тайван. Както обикновено при него обаче, митовете и късчетата идеи от нашите собствени обществени конструкции си прокарват път в грандиозния му уърлдбилдинг силно променени, доста геймифицирани и неизменно подчинени на Сандерсъновия Втори Закон – поинтересувай се какви са ограниченията на способностите на героя, а не какви са силите.

Така в хода на историята разбираме, че Фалшифицирането никак не е проста работа и Фалшификаторът трябва внимателно да прецени какво от новата история е реалистично и какво – напротив – би било отхвърлено от предмета, подобно на тяло, отхвърлящо присаден орган. Шай е майстор на Фалшифицирането, но дори тя се бои да се изправи пред най-голямото предизвикателство, онова, което стражарите ѝ искат от нея – да Фалшифицира човешка душа.

И то не коя да е, а тази на император Ашраван, господарят на Розовата империя, който е загубил памет и душа, но съветниците му ще изгубят много повече (според тях), ако това се разбере. И така, Душата на императора ни превежда през дните и месеците, в които Шай трябва да се справи с невъзможната си задача. В процеса и ние, и тя самата, научаваме много неща за нейните мечти, цели и природа и е доста трудно да не ѝ симпатизираме. Както е обичайно за него, Сандерсън не прекалява със сивотата, добрите и лошите са сравнително добре дефинирани, но все пак дълбокият скок в недрата на изкуството на Шай и няколко фини ретроспективни плот туиста предлагат достатъчно съспенс, за да осигурят щипката сол на брилянтното светостроене на новелата.

Без почти никаква връзка с Елантрис, в чийто свят на практика се развива действието, Душата на императора все пак разполага и с няколко великденски яйца за баш-феновете, които са наясно с вселената на Cosmere. Хойд прави поява извън екран и само дава завръзката на историята, но на сайта на Сандерсън можете да прочетете оригиналния и в крайна сметка изтрит пролог, където той участва по-сериозно. Отделно, светът на Сел се отличава с най-добро разбиране на реалматичната теория и природата на Cosmere, така че ще можете да попълните знанията си.

Ако има слаба страна в Душата на императора това е най-вече липсата на грандиозната епика, с която сме свикнали да асоцираме фентъзито на автора. Историята е доста по-лична и в малък мащаб. Краят е леко антиклимактичен, но в крайна сметка удовлетворителен по един особено финален начин. Но това са много бели кахъри, ако въобще са такива. За мен лично една от перлите в ур-поредицата на Сандерсън, книгата е задължително четиво, а с тази корица е и наслада за библиотеката ви. Не се колебайте!