Приказни песни

 От доста време на българския SFF пазар има сериозен недостиг на сборници с разкази, затова появата на нов такъв от автор като Джордж Мартин си е събитие. За разлика от много от по-младите си колеги, почнали направо с романи, а някои като Стивън Ериксън дори с 10-томни поредици, Мартин е типичен представител на по-ранните генерации в спекулативната литература и в първите десетина години от кариерата си се концентрира изцяло върху разкази и повести. Точно те го утвърждават като значимо име и му носят първите големи награди през 70-те години.

Приказни песни е ретроспективен сборник, целящ да представи цялата многостранна кариера на Мартин още от най-ранните му творби, включително такива, писани като тийнейджър и издавани за първи път тук, до най-актуалните му разкази към момента на публикация на английски език (2003 г.). В добавка към това са включени и доста пространни уводи към всеки от седемте раздела на сборника, в които Мартин дава любопитни подробности около написването на разказите в раздела, както и доста автобиографична информация. Всичко това прави Приказни песни много интригуващ за феновете на Мартин, които се интересуват и от останалите му произведения, а не само от Песен за огън и лед и кога най-накрая ще излезе шести том от нея.

Тук е мястото да отбележа, че българският вариант на сборника включва доста по-малко разкази, отколкото оригиналното издание на английски език, който е огромна тухла – 1283 страници. На български разказите са 21, а в оригиналното издание – 32, плюс 2 сценария на епизоди от Зоната на здрача, които също ги няма в изданието на Бард. Лошата новина е, че сред липсващите творби са почти всички най-известни и най-награждавани разкази на Мартин, включително Пясъчните крале, A Song for Lya и Странстващият рицар. Добрата новина е, че повечето от тях вече са издавани на български преди в сборника Пясъчните крале или в други сборници.

За читателите, познаващи Мартин единствено като автор на епично фентъзи, вероятно ще е изненада колко разнообразен е този сборник като жанрове и тематика. В него има разкази, които са чиста научна фантастика, чисто фентъзи или чист хорър, но и много творби, които са микс от тези жанрове. Това, което е най-силната страна на Мартин като писател в Песента, а именно прекрасно описаните герои и емоционалната интензивност, и тук е налице. В този сборник читателят се запознава с множество чудесно описани и запомнящи се герои, а почти няма разказ, който да не въздейства силно върху емоциите. Факт е, че най-ранните му творби са основно от исторически интерес, но дори и те са си четивни и прилични като качество.

Няколко думи за разказите, които ме впечатлиха най-много:

– Втори вид самота – разказ за алиенацията и самотата, изпълнен с тъга и меланхолия, който е наистина запомнящ се и за мен по-депресиращ от всичките кланета в Песента.

– Месаря – майсторски психологически хорър, поставящ множество интересни морални въпроси, като в същото време е изключително creepy.

– Самотните песни на Ларен Дор – прекрасно написана лирична и трогателна история с меланхоличен оттенък.

– Човекът круша – смразяващ хорър, една от много малкото литературни творби, която е успяла сериозно да ме уплаши.

Повечето от разказите в романа нямат щастлив край, което не е особено изненадващо с оглед на автора. Основният тон на повечето творби варира от леко меланхоличен до трагичен. За щастие Мартин е майстор на това да извлича максимално въздействие от трагичните моменти, но не препоръчвам целият сборник да се чете наведнъж.

Ако като мен обичате да четете описанията на авторите за обстоятелствата около написването на разказите и релевантни биографични подробности по темата, Приказни песни има да ви предложи много. Той включва 60-70 страници такива материали, в които Мартин доста откровено си обяснява на какъв личен опит е базирал разказите си, дори и когато това разкрива някои негови лични проблеми от миналото, като например любовните му проблеми и самотата му през първата част на 70-те години, вдъхновили творби като Втори вид самота.

Като цяло това е много качествен и разнообразен сборник, който препоръчвам без колебание. Единственият минус е споменатата липса на някои разкази от оригиналното издание и най-вече на няколко прекрасни творби, които все още въобще не са издадени на български, като A Song for Lya. Но и това, което е включено, е много качествено и си заслужава парите.