Dark Orbit

Dark Orbit одма печели личната ми награда за най-подвеждащо заглавие от последните поне 10 книги, които съм чел. Все мислех, че ще е някое фентъзи, но техните обикновено са просто безсмислени. Тук има орбита, че и тъмна, но тя има толкова общо с темата на книгата, колкото и този постер на Star Wars.

Встрани от това, при все че бихте се подготвили за космическа фантастика с твърд уклон, недейте. Ще получите нещо по-близко до Сфера (но все пак в бъдещето), може би с лек намек за Соларис, както и без капчица трилър и какъвто и да било конфликт – леко и занимателно замаскиран трактат на тема „обща квантовостностност“ и „астрална проекция чрез медитация“, а в малко по-литературно-символен смисъл: леко и занимателно разчепкване на понятието „зрение“, като сетиво, като познавателен метод, като инструмент за овладяване на света около нас и на самите нас.

Рамкиращата история в Dark Orbit подвежда поне колкото заглавието. Сара Каликот, професионален космически пътешественик и екзоетнолог (специалист по първи контакт с чужди култури), получава назначение от свой бивш преподавател в университета: да се присъедини към изследователска експедиция, отговор на сигнал от автоматизиран космически кораб, един от многото, пръснати из Космоса в търсене на обитаеми планети за колонизиране. Край откритата от него планета, Ирис, обаче гъмжи от необясними гравитационни аномалии.  Ролята на Сара няма общо със специалността й, защото Ирис наглед е необитавана. Вместо това Сара трябва да наглежда един от членовете на експедицията, роднина на работодателя й – Тора Ласитър, шантавелка с мистични наклонности, закратко религиозен водач на една от планетите на човешката диаспора, предизвикала епична бъркотия, преди да я институционализират и да изтрият спомените й.

Оттам нататък сюжетът прави още един финт покрай тъча, внасяйки криминална мистерия и политически финтифлюшки, но книгата така и не оживява в нито един от тези моменти. Под глуповатата жанрова патина обаче – визирам криминалния/трилъровия елемент, не фантастичния, – в Dark Orbit Гилман успява да покаже умение в две трудни задачи, едната общолитературна, а другата по-скоро част от фантастичното поле: първо, съумява да изплете доста плътна символична мрежа около двойното ядро на „виждането“  и „личността“ в различни техни смислови оттенъци, и второ, дава интересно и умно, по фантастичному, описание на общност, оформила се в пълна слепота, през „очите“ на Тора Ласитър, която се изгубва из дебрите на новооткритата планета и се озовава насред тамошните й обитатели, човеци от някогашна диаспора, скрити в недрата на Ирис.

Имам неприятното усещане, че я издател, я редактор, я самата Гилман не си е позволила да разработи интелигентно уцелените мотиви, тъй че Dark Orbit по-скоро спорадично проблещуква насред големи сенчести падини от пропилени възможности и разхвърляни насам-натам думи.

(Разликата в това как Тора усеща поселището отначало и това как после го вижда, когато я откриват колегите й с прожекторите си; момичето Moth, неочакван посланик на местните на борда на изследователския кораб, докато пригажда мозъка си отново да разпознава сигналите от очите й; самият изследователски кораб, „Ешер“, отражение на името си, и защо е такъв какъвто е; милитаристичният, тираничен патриархат, който представлява планетата, на която Тора се е превърнала в религиозен и революционен гуру, и вплетените там теми за виждането и личността, като част от взаимоотношенията между половете.)

Стилът в гледната точка на Сара е пределно функционален, а Гилман интелигентно и подредено обяснява науката във фантастиката, ако и понякога до прибягва до прийома „Хиперпространството = Молив през лист хартия“ (като в случая буквално е прегънато фолио). Дебатите между различните школи учени на борда на „Ешер“, какво точно са открили и какво да правят с него, звучат като дебати на учени, а не на видиотени кукли на конци със закована на челото табелка „учен“.

В гледната точка на Тора пък Гилман не се е изсилила с прекомерно преиграване с езика, в опит да онагледи странните нови усещания чрез странен изказ, но пък намерих аналогиите й и опитите да подреди мисленето на героинята й в синхрон с новата среда за много успешни.

Последната една трета от книгата обаче изфирясва като телевизионен сериал, чиито създатели са разбрали, че е прекратен, преди да заснемат последните два епизода от сезона. Голяма Заплаха™, суетене и няколко мистично-поучителни сцени по-късно романът завършва с бодра въпросителна, „Какво ли ще ни донесе бъдещето?“, изстисквайки от мен едно продължително, неуверено стихващо „Ъъъъъъъ…“

Dark Orbit е роман, с който Каролин Ив Гилман заявява ясно, че знае как се правят нещата, но вместо – като същински романист, – да запретне ръкави и да задълбае в тях, тя ръкомаха грациозно в продължение на 300 страници и накрая вади от шапката си половин заек.