China Mountain Zhang

China Mountain Zhang е един от малкото дебютни романи, номинирани за наградите Хюго и Небюла. Това е още по-впечатляващо, отчитайки, че през 1992 г., когато излиза на пазара, авторката му Морийн Макхю има само 4 публикувани разказа зад гърба си.

Той е и един от редките романи в жанра, чиято версия за бъдещето на света е по-вероятно да се окаже в някаква степен пророческа днес, четвърт век по-късно, отколкото при публикуването му. Причината за това е, че в него светът е икономически и политически доминиран от Китай, а в САЩ няколко десетилетия преди началото на действието е имало социалистическа революция, подпомогната от китайците. В резултат в САЩ се установява социалистическа система с капиталистически елементи и те стават сателит на Китай по начин, доста подобен на отношенията България – СССР преди 1989 г.

Главният герой в романа е Жанг Жонг Шан – нюйоркчанин (в този сетинг Ню Йорк, а и САЩ като цяло, са затънтена провинция), чийто баща е китаец, а майка му американка от испански произход. В резултат на генна терапия Жанг изглежда като стопроцентов китаец, но тъй като е роден извън Китай, е считан за втора класа човек. В началото на романа Жанг работи като инженерен техник в строителна фирма и е без особени кариерни амбиции. Фактът, че не е роден в Китай и майка му не е китайка, прави възможността за обучение в Китай, където са елитните инженерни университети, много трудна за постигане. А и Жанг няма особено желание до ходи в Китай и по друга причина – той е гей. Общественото мнение за хората като него в САЩ е основно негативно, но хомосексуалността не е извън закона и Жанг няма особени проблеми да си намира любовници сред гей общността в родния си град. В Китай обаче хомосексуалността е преследвана много сурово и наказанието е или изправителен лагер тип Гулаг, или екзекуция.

Неособено вълнуващият живот на Жанг обаче става по-сложен, след като неговият началник му предлага да излезе на среща с дъщеря му. Жанг приема, понеже не иска да разкрие пред него, че е гей. Естествено нещата се объркват и в крайна сметка Жанг губи работата си и е принуден да приеме назначение в изследователска станция на полярния остров Бафинова земя. Там живее в изолация и без всякаква възможност за романтични преживявания. Впоследствие се озовава и в Китай за известно време.

Романът е структуриран по нетипичен начин – редуват се глави от гледната точка на Жанг, показващи различни етапи от живота му (първата е в Ню Йорк, втората на Бафинова земя, третата в Китай и т.н.) с глави от гледната точка на други герои, които имат доста бегла връзка с неговия сюжет. Всяка глава има своя сюжетна и тематична кулминация и наподобяват самостоятелни разкази, което всъщност не е далеч от истината, защото два от тях са издадени в Asimov’s Science Fiction няколко години преди излизането на романа. Джо Уолтън определя China Mountain Zhang като „мозаечен роман“ от типа на Хиперион в своето ревю за Tor.com и това ми се струва много точно определение. Действието в две от главите например се развива на Марс, където ни е показана една доста нетрадиционна любов между Мартине, 40-годишна, бивш офицер от армията и настояща фермерка, и Алекси, десетина години по-млад нея новодошъл колонист, който е вдовец с 6 годишна дъщеря. Това би била една сравнително стандартна любовна история, ако половете бяха обърнати, но в настоящия си вид е доста по-интересна и нетипична.

Една от особеностите на China Mountain Zhang, отличаваща романа от масата в жанра му, е, че той ни среща с обикновени хора, които се занимават с делнични неща, работят здраво и нито спасяват света, нито изследват галактиката, нито откриват нови природни закони. Това звучи скучновато, но всъщност романът е много увлекателен. Авторката е съумяла да опише дори най-прозаичните действия по интригуващ начин и да накара читателя да ги погледне под малко по-различен ъгъл. Въпреки че сетингът предполага повече фокус на политическите идеи, те далеч не са главното тук. „Ние сме малки, правителствата са големи, ние оцеляваме в пукнатините“ е политическата философия на Жанг, доколкото той има такава.

Освен с нестандартния си сетинг China Mountain Zhang впечатлява и с прекрасно развитите герои. Жанг преживява сериозна личностна еволюция, която е описана по въздействащ начин. Другите герои имат доста по-малко екранно време, но авторката съумява да ги направи интересни и запомнящи се. Всички те са личности със своя индивидуални особености и много далеч от клишетата. Прозата на Макхю на пръв поглед не е нищо особено, но в течение на романа осъзнах колко умело успява да я варира в зависимост от ситуацията и да я прави по-образна или по-стегната. Описанията на полярната пустош в Бафинова земя са прекрасни.

Понеже все пак това е седмицата на куиър фантастиката, а и сексуалната ориентация на героя е ключов елемент в романа, няколко думи и за това как е третирана темата. След всичките хвалби досега надали ще ви изненадам, като кажа, че Макхю се е справила отлично и по този параграф. Симпатията на авторката към главния герой е очевидна, и трябва да си наистина закоравял хомофоб, за да не изпиташ съчувствие към Жанг в моментите, в които се налага да крие своята истинска природа поради страх от обществено неодобрение или нещо по-лошо. Неговите романтични увлечения, както по-сериозните, така и по-мимолетните, са описани много умело и убедително, а трагичните моменти в неговите връзки са силно въздействащи на емоционално ниво. В същото време Макхю не е направила Жанг и другите хомосексуални герои прекалено идеализирани.

В заключение, това е един много силен роман. Като единствен малък недостатък мога да посоча сюжетната линия на Марс – би била още по-добра, ако имаше още 20-ина страници, посветени на нея. Идеите в China Mountain Zhang са от най-различен род и са представени умело и ненатрапчиво, а сетингът и героите са оригинални и интересни. Препоръчвам ви го, особено ако временно ви е омръзнало да четете за спасяването на Земята/галактиката или за грандиозни научни открития, и търсите нещо с по-малък мащаб, в който епиката липсва.