The Causal Angel

И тъй, дойде време за завършека на изключителната трилогия на Раяниеми. Предните две книги от поредицата за Jean le Flambeur се превърнаха в може би най-любимата ми фантастика след Хиперион, и очакванията ми за финала бяха както огромни, така и пропити с опасението, че финландецът няма да съумее да даде на историята си края, който тя заслужава. Е, оказва се, че той знае какво върши, но дали читателят ще остане удовлетворен, е въпрос на гледна точка.

ВНИМАНИЕ! ТОЗИ МАТЕРИАЛ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ ЗА ПРЕДИШНИТЕ ДВЕ КНИГИ! Ако сте в крак с историята до момента, четете спокойно.

… Ако не сте, следващите абзаци няма да връзват никакъв смисъл впрочем.

Освободен от Затвора на Дилемите от машинациите на Жозефин Пелегрини, паразитният алгоритъм All-Defector е асимилирал Мачек Чен – един от божествените Основатели на Соборноста. С отприщването на Драконите върху Земята, всички низши човешки видове във Вътрешната Система погрешно решават, че Великото Общо Начинание на Основателите е започнало, и пътищата са задръстени от паническото бягство към Външната Система. Междувременно, за да спаси живота й, корабът Перхонен изстрелва Миели в космическия вакуум и преди Жан да успее да я открие, Зокутата се добират до нея. Великата Игра – Зокуто, посветено както на шпионаж, така и на задкулисна манипулация на цялата Зоку империя – се опитва да я впримчи в машинациите си, за да открие тайните на Соборноста, които тя знае. Жан е решен да я спаси, но за целта той трябва първо да открие липсващи части от себе си, както и причините за привидно нелогичната гражданска война между Основателите на Соборноста и тайната на Кристала на Каминари – тайна, за чието опазване цял един свят вече е бил унищожен.

Да, епиката е епична. Докато първите две книги започваха спокойно и развиваха историята си до интензивната й кулминация, The Causal Angel е директно продължение, което следва апокалиптичния финал на The Fractal Prince и не си губи времето в бавно натрупване. Цялата слънчева система е в паника, the All-Defector e метастазирал в редиците на божества, които могат да унищожават цели светове, а Жан и Миели са все още оплетени в интригите на Жозефин, където целта е сдобиването с артефакт, способен да пренапише реалността.

Трудно ми е да говоря за тази книга като за отделен роман, защото тя в много по-голяма степен от предните е само парче от историята. The Causal Angel е пропита от моменти и реплики, свързани с първите две книги, и голяма част от сюжета й е резултат от елементи, които в тях изглеждаха маловажни. Докато The Quantum Thief и The Fractal Prince бяха самостоятелни истории, които изграждаха един по-голям сюжет, финалът на трилогията няма собствена рамка и е именно това – финал. Склонен съм да не възприемам това като дефект, защото също като предшествениците си, книгата притежава собствена тематична индивидуалност. Както първа част беше посветена на Жан и опознаване на вселената през призмата на сравнително „изостаналата“ култура на Марс, а втора ни запозна с динамиката на Соборноста през призмата на странно митологизираната култура на последния човешки град на опустошената Земя, тук най-накрая получаваме задълбочен поглед върху привидно всемогъщата квантова империя на Зокутата – създания, които живеят повече във виртуалните си светове, отколкото в реалността, при все способността си да манипулират на практика всичко в нея. Култура, която е едновременно разпознаваема като произлязла от ММО-гилдиите и интернет отаку-културата, но и безкрайно далечна в еволюцията си,  където твоята същност не се съдържа в тялото,  което си избрал, а в ореол от кристали, които пазят цялата информация за теб.

Стилът на Раяниеми е на все същото високо – макар и малко хладно – ниво, като този път фокусът е върху развитието на героите. Което е донякъде иронично – в най-епичната и изпълнена с екшън част на трилогията, Жан и Миели израстват най-много като персонажи, научаваме най-много за миналото и мотивацията им и ни пука най-много за тях. Дори богинята Жозефин Пелегрини добива малко по-човешки черти, макар и разбира се да си остава един от злокобните Основатели.

Плюсове:

+ Епичен финал, в който може би за пръв път осъзнаваме колко огромен е залогът и колко лесно цялото човечество би могло просто да изчезне завинаги.

+ Персонажите израстват повече, отколкото в предните две книги взети заедно.

+ Вселената на Раяниеми е все така зашеметяваща, героите действат на няколко нива едновременно, и материалната реалност дори не е най-важното от тези нива.

+ Терминологията на автора, пропита от мийм-културата на интернет-поколението, е запазила свежестта си, а фактът, че никой не ти обяснява кое какво значи и трябва сам да се ориентираш, продължава да е печеливш.

Минуси:

– Вселената, създадена от Раяниеми, не би могла да изтрае дълго. Пост-човешката, пост-материална Слънчева Система, в която героите му живеят, е достигнала такова ниво на технологично познание, че е на ръба на отключването на вселенски закони, след които животът такъв, какъвто го познаваме, не би могъл да съществува. Което мен лично ме прави леко нещастен, доколкото аз обичам общества, които не са на прага на самоунищожение просто заради еволюцията си.

– Сюжетът е леко хаотичен и на моменти е труден за следване. Слава богу сюжетните линии са малко и дезориентацията не е сериозна.

– Единственият наистина по-сериозен проблем на The Causal Angel е, че финалът е донякъде прибързан, или по-скоро идва навреме, но му е отделено твърде малко място. До степен, че остава леко неясно какво точно се е случило, но не защото авторът е искал да остави нещата така, а просто защото не го е описал достатъчно подробно. Не се тревожете, книгата няма да ви остави объркани. Но определено ми се искаше да има още поне една глава, която да позволи на сюжета да улегне качествено.

Повечето ми минуси не са истински минуси. Истината е, че тази трилогия е зашеметяваща и убийствено силна. Фантастика от ново поколение, която изгражда човечеството след освобождаването му от физическите окови. Бих искал да кажа, че в този аспект книгите на Раяниеми са безпрецедентни, но не мога да претендирам за чак толкова широк поглед върху жанра. Нещо, което мога да кажа със сигурност, е че трилогията на финландеца стои редом с Хиперион на абсолютния връх на личната ми класация за най-качествена фантастика, и не мога да си представя човек, който сериозно твърди, че е ценител, без да я е прочел.