Автор: Едуард Дънсейни, Х.Ф. Лъвкрафт, Уилям Ходжсън

Издателство: Изток-Запад

Цена: 17 лв.

Когато видях това прекрасно издание на Изток-Запад, от чиято корица ме гледаха пионерите в любим  жанр, изкушението да грабна книгата моментално беше твърде силно. Обикновено подхождам резервирано когато  даден писател бива категоризиран като баща, майка или чичо на определено литературно течение, но този път преглътнах претенциозното заглавие и реших да се потопя в света на ужаса, описан от Едуард Дънсейни, Х.Ф. Лъвкрафт и Уилям Ходжсън.

Уводът на книгата, както и преводът на повечето разкази са дело на Любомир Николов. Традиционно скучните встъпителни думи в този случай са съвсем отделна, увлекателно написана история.  Комбинацията от биографични данни и анализ на творчеството и стила за всеки от авторите, както и плавното премиване на повествованието между различните части на увода, сработват много добре и четенето на тези въвеждащи страници се оказа не по-малко удоволствие от последвалите го произведения.

В триото на „бащите на ужаса“, след саможивия американец и достопочтения ирландски лорд, идва колоритният образ на английския авантюрист Ходжсън.

Лорд Дънсейн е  представен така:

Или, ако трябва да го представим с пълното му име – Едуард Джон Мортън Дракс Плънкет, 18-ти барон Дънсейни (1878-1957). Не ще и дума, солидно име на достоен ирландски аристократ и извънредно плодовит поет и писател. Но дори краткият му литературен псевдоним Лорд Дънсейни е почти неизвестен за българския читател – един недопустим пропуск, защото става дума ни повече, ни по-малко за родоначалника на съвременното фентъзи.

С неговата разкошна новела Боговете на Пегана започва пътуването през света на ужаса. Написан по модела на митологиите и построен около пантеона на величествени и неумолими божества, това е разказ, отличаващ се с патос и красив език. Определено не типичният ужас, на какъвто сме свикнали в съвременните филми и книги, а описание на смазващото чувство за безпомощност на човешките същества пред по-висши сили. Основна идея, ясно заявена още с първите думи.

В мъглите преди началото Съдбата и Късметът хвърлиха зарове, за да решат чия ще бъде Играта.

Последвалите истории са разказани като притчи и въпреки архаичния език и силна абстрактност са изключително интересно четиво.

Словата на Лимпанг-Тунг (Богът на радостта и на песнопойните менестрели)

Докато Смъртта ти се вижда далечна като пурпурните контури на хълмовете, или пък тъгата чужда като дъжд насред сините дни на лятото, моли се тогава на Лимпанг-Тунг. Но когато старостта те настигне или преди да умреш, не се моли тогава на Лимпанг-Тунг, тъй като ставаш част от подредба, що той не разбира

След размишленията на Дънсейни за естеството на вселенския ред, на вниманието на читателя се предоставят четири произведения на Лъвкрафт.  Цветът на Космоса не се издава за пръв път на български и е един от най-познатите за родната публика разкази на писаталя.  Същото важи и за Безименният град и Сянка над Инсмут (и трите издадени в сборника Дебнещият страх, 1991г.).  Страшният старец е по-неизвестен, но също представителен за автора си рзказ. Трябва да се отбележи, че що се касае до Лъвкрафт, Бащите на ужаса не предлага драматично нови произведения или алтернативен прочит, нито пък богат набор разкази.

Обяснявам си присъствието му в този сборник по-скоро като отдаване на заслужено признание в жанра. От значение е и фактът, че стилът на тримата автори е близък, а темите, които ги вълнуват, са много подобни и несъмнено изглеждат чудесно под общо заглавие.

Не е умряло туй, що вечно ще остане —

дори смъртта умира в безброй епохи странни.

Последните страници са запазени за Уилям Ходжсън, описан в предговора като „английски авантюрист”  и  представен от самия Лъвкрафт със следните силни думи :

…в творчеството на Уилям Хоуп Ходжсън, известен днес далеч по-малко, отколкото заслужава, откриваме огромна мощ в намеците за дебнещи светове и същества, скрити зад повърхността на привидно обичайния живот.

Очевидно е близкото разбиране на двамата писатели за понятието ужас. Все пак Ходжсън се отличава с много по-романтичен, сантиментален подход. 

Домът сред пущинака например, освен ужаса от неизвестното, носи типични черти от приключенския роман.  Това го превръща в интригуващо, напрегното произведение, което прилича на вълнуващата история на някой авантюристичен пътешественик от отминала епоха.

Вече на няколко пъти ми беше минавала мисълта, че тия зверове най-сетне са ни оставили на мира, но аз съзнателно отказвах да приема идеята на сериозно; сега обаче започнах да вярвам, че има основания за надежда. Скоро щяха да станат три дни, без да съм виждал някоя от тварите, но все пак възнамерявах да бъда крайно предпазлив.

Когато обсъждаме Бащите на ужаса, не може да не споменем колко великолепно е самото издание. Твърди корици, качествена хартия и прекрасни илюстрации от Петър Станимиров, които допълват по уникален начин високия стил на разказите.

Фокусът върху точно тези трима автори превръща сборника в образец на специфичното направление в хоръра, разглеждащо човека като създание често безпомощно пред унищожителната  воля на една по-висша и мрачна сила. Ценно е и представянето на двама писатели, непревеждани на български до момента, които стилово си подхождат прекрасно.

За мен тази книга може да се определи като качествено колекционерско издание (страхотен подбор на разкази плюс безкомпромисно оформление), напълно на място във всяка хубава библиотека.

Оценка: 9/10