Автор: Клайв Баркър
Издава: ИК Колибри
Цена: 14 лв.

Ревю: Рандъм

 

Имах сравнително завишени очаквания към Кървави книги заради огромната репутация, с която се славят в хоръра. За издаването им през 1984 и 1985 година често се говори за нещо като революция в жанра и със сигурност като за първия миг на слава на Клайв Баркър, който по онова време се е занимавал с писане на пиеси. За съжаление, очакванията ми далеч не се оправдаха. Леко виновно ще се повторя с написаното в ревюто ми за Гарнизон Василиск – може би това не е моят жанр и не успявам да оценя някаква тънкост на текста, която носи завишено удоволствие на почитателите му. Първи том на Кървави книги ми се стори доста средняшки и, макар да мога добре да си представя как подобен тип писане е бил нещо ново преди повече от 25 години, като читател от 2012 година не останах очарован.

Сборникът съдържа пет отделни истории, както и нещо като въведение, което ги събира в обща рамка. Въпросното въведение обяснява в доста кървави подробности какво по-точно се има предвид под заглавието на сборника. Всъщност обединяващата рамка е доста оригинална и интересна сама по себе си, но не не играе никаква роля в самите разкази, а героите и историята във въвеждащата част не са нищо запомнящо се.

Първият разказ е озаглавен „Среднощният влак за месо“ (по който имало филм от 2008 с участието на Брадли Купър, между другото) и разказва за сериен убиец, който убива жертвите си в мотрисите на нюйоркското метро и ги оставя в доста странно състояние – обръснати и съблечени, окачени във вагоните с прерязани артерии и изцедена от тялото им кръв. В него доста ясно си проличава подписът на Баркър, характерен за хорър сборника – убийства, описани хладнокръвно до най-малката възможна телесна подробност. Баркър определено пише доста добре и дори тези ранни разкази показват това, но, както вече споменах, елементът на пълна експлицитност далеч не звучи оригинално и стряскащо след толкова много време, а историята не може да се похвали с нищо особено, що се отнася до сюжет, идея, герои и прочие. Едрите щрихи на характеризацията показват нелоши умения, но не мисля, че на Баркър му е било цел да изгради психологически впечатляващи герои. Мен пък доста повече ме стряска психологическият ужас, който за съжаление отсъства тук. Честно казано, почти всички разкази ми оставиха усещане за гледане на не особено интересен б-мууви. „Среднощният влак за месо“ издиша и от гледна точка на фантастичната идея, разкрита на финала му, която лично на мен ми беше по-скоро смешна, отколкото страшна. Нищо общо с тихия ужас от постепенната лудост, примъкваща се в историите на Лъвкрафт. При липсата на герои, на които да симпатизираш, не остава много какво да те уплаши истински освен подробните описания на умъртвена плът. А те дори не са чак толкова много. И все пак, „Среднощният влак за месо“ се откроява поне малко от останалите разкази с по-добро темпо и по-отчетлива атмосфера.

Оценка: 5.5/10

„Плямпалото и Джак“ е история за нисш демон от Ада, на който е възложена задачата да подведе в грях търговеца на корнишони Джак. Джак обаче се оказва невъобразимо скучен и ограничен човек, който не успява да се трогне дори от смъртта на собствената си съпруга. Това докарва Плямпалото до истерични пристъпи на яд и самосъжаление, които се предполага да са комични. Уви, не са. В историята няма дори опит за нещо плашещо, а развръзката накрая не е особено изненадваща.

Оценка: 5/10

„Кървав свински блус“ се развива в юношески изправителен дом. Гледната точка е на бивш полицай, който е прясно назначен като възпитател в учреждението. Той забелязва някои доста подозрителни неща в поведението на малолетните престъпници, което го отвежда до чудовищна истина. Идеята зад този разказ отново е по-скоро смешна и самоцелна, фантастичното е използвано като евтин трик, който да уплаши и отврати читателя.

Оценка: 5/10

„Секс, смърт и звезден блясък“ разказва за театрална продукция на „Дванадесета нощ“ в град на север от Бирмингам, за малко арогантния й режисьор и некадърната главна актриса, която обаче е страхотна в оралната любов, както и за… живи мъртви. Ако Баркър беше написал комедиен разказ със същите елементи, вероятно щеше да му се получи доста по-добре. Aз си го четох като такъв. Отново проличават потенциалните умения на Баркър да създава прилични образи, а писането му е все така пълнокръвно, но нелепостта на главната идея удавя всички евентуални силни страни.

Оценка: 5/10

За мен „В хълмовете, градовете“ е единственото произведение в сборника, което си струва парите. Чел съм го още в антологията New Weird на семейство Вандермиър и съм напълно съгласен, че заслужава да се появява по подобни места. Идеята в него дори не е особено фантастична в сравнение с останалите разкази, но за сметка на това е наистина чудовищна в много по-гигантски мащаби (ако и доста неправдоподобна, но в този разказ ужасът наистина работи и не оставя място за подобни мрънканици). Няма как да разкажа историята, без да издам най-интересното, само ще препоръчам горещо разказа.

Оценка: 8/10

 

Плюсове:

+ Баркър пише стегнато, с цвят и внимание към образа.
+ Характеризацията му работи прилично поне за целите на разказите.
+ Последният разказ.

 Минуси:

– Не бих нарекъл разказите истински страшни.
– Фантастичното е доста жалка картинка в повечето истории.
– Героите не са интересни.

 

Ако като фенове на хоръра търсите насилие заради насилието и сте готови да преглътнете изключително плитката фантастична обосновка, може би Кървави книги ще ви се понрави доста повече, отколкото на мен. В същото време, Баркър изглежда като доста интересен автор, чиито по-дълги и амбициозни произведения определено бих пробвал някога. За съжаление, последният разказ от настоящия сборник, колкото и силен да е, не стигна, за да ми оправи лошия вкус в устата.

 

Оценка: 5.5/10