1. The Wire/Наркомрежа (HBO, 2002-2008)

Matrim

Всички сме се сблъсквали със сериали, които печелят цели чували награди всяка година, а в същото време ни карат да се чешем по главата и да се питаме “Абе, тия дето раздават наградите, същото нещо като мен ли са гледали?” The Wire не е, повтарям не е, от тези сериали. Той е сериал, който е спечелил купища награди, но почти всеки негов фен е твърдо убеден, че шедьовърът на Дейвид Саймън заслужава поне пет пъти повече (също е убеден и че наградите Еми явно се раздават от малоумници, но това можете да чуете от почти всеки запален фен на ТВ сериалите).

Разбира се, това само по себе си не е гаранция за качество, но е една добра причина човек да пробва туй чудо, за да види за какво е целият този възторг. The Wire ни показва детайлна панорама на негостоприемните улици на Балтимор, където бандите се борят за надмощие, полицията се е видяла в чудо, политиците пречат на малкото ченгета, които все още смятат, че работата им не е преливане от пусто в празно, а жителите, които не са замесени в “играта” на наркобароните, искат час по-скоро да се махнат от престъпните квартали. Има случаи, които биват разследвани, но сериалът по никакъв начин не е обикновена кримка, при която най-важното е кой кого е убил и това ни се разкрива в края на епизода или сезона. Престъпленията са просто част от сюжета, те са инструмент, чрез който се развиват героите и показват сложните социално-икономически проблеми, които The Wire повдига.

Наясно съм колко снобски прозвуча последното изречение, но нещата стоят така. Ако искате да гледате нещо с едно око, колкото да минава времето – стойте по-далеч. Но, от друга страна, ако желаете пълнокръвни герои, сюжети, развивани бавно и методично в продължение на цели сезони, материал за размишления – и всичко това гарнирано с големи дози качествен (предимно черен) хумор – дайте шанс на The Wire. Понякога снобарството се отплаща. The Wire не предлага лесни решения и готини герои, които винаги побеждават. Нито пък екстремен песимизъм и трепане на персонажи под път и над път. Той ни дава прекрасно изиграна история с мащаба и въздействието на класически роман.

Demandred

The Wire е най-доброто доказателство в подкрепа на утвърдената теза, че за разлика от ситуацията в киното, при телевизионните сериали най-важният елемент е сценарият. Не че визията, кастингът или актьорската игра в него не са на ниво, напротив, но това, което за мен отличава The Wire от конкурентите му за титлата за най-добрия сериал, е фактът, че сценарийно той изпреварва всички от тях значително. Има много сериали с множество отлично написани индивидуални епизоди, но аз поне не съм попадал на друг, в който сюжетните арки се развиват толкова плавно и без вътрешни противоречия в течение на един или повече сезони. Въпреки ограниченията на сезонния и епизоден формат, Дейвид Саймън и другите сценаристи са успели да създадат впечатлението за цялостна консистентна творба. Няма ги толкова типичните за индустрията зарязани по средата сюжетни арки. Няма странични сюжетни линии, целящи да се даде повече екранно време на някой популярен герой или актьор с цел рейтингово подобрение. Няма изсмукани от пръстите клифхенгъри и още по-изсмукани от пръстите последствия от тях.

Разбира се, само постоянството не е достатъчно и за щастие The Wire предлага много повече. Саймън и колегите му са успели да създадат една епична панорама на живота в Балтимор, като освен въпросите, свързани с войната с наркотиците и проблемите на политизираните полицейски служби, сериалът засяга още и редица други важни теми – образователната система, промените в американската икономика заради оутсорсинга на индустрията, политическите машинации, съдебната система и т.н. Освен всичките разгледани в дълбочина сериозни въпроси и въздействащи трагични моменти, в сериала има и немалка доза хумор, който също е на много високо ниво, като култови лафове има в почти всеки епизод.

Няколко думи и за другите елементи, направили The Wire личния ми фаворит. На първо място това е кастингът. Независимо дали са ветерани от ТВ индустрията, или без никакъв опит, всички актьори са отлично подбрани за ролята си и дават така нужното усещане за достоверност и автетичност. Това усещане се подпомага и от визията, която успешно създава впечатлението, че действието наистина се развива в гетата на Балтимор или в полицейски участъци на град със сериозни бюджетни проблеми, а не в украсена по холивудски негова версия.

Intery

В тази класация сме събрали много сериали с безспорни художествени качества, но The Wire успява да надхвърли категорията на изкуството само за себе си – освен превъзходно художествено произведение, той има забележителната способност да променя нагласите и убежденията на зрителите си.

Сериалът не се притеснява да хвърли публиката си в дълбокото – в един свят, чиито герои използват неразбираем жаргон, – и да не я улеснява с диалози, в които персонажите си разказват очевидни за тях неща само за да въведат зрителя в случващото се. Така първите епизоди са откровено трудни и на моменти мъчителни: не разбираш голяма част от репликите на действащите лица и имаш само бегла представа каква информация всъщност се обменя с даден диалог. Ако успееш да изтърпиш тези начални трудности, с времето все повече неща започват да се наместват, а удоволствието от осъзнаването на подробностите се увеличава все повече и повече.

Светът, който The Wire разкрива пред публиката си, е свят, за който тя типично не знае почти нищо, или знае само абстрактни баналности, научени от повърхностно запознаване с Войната срещу наркотиците, (вече) неформалната сегрегация и No Child Left Behind. The Wire показва реалните последици от тези правителствени актове чрез хуманизирани персонажи, чиито животи се определят от тези политики и в много случаи са заключени в специфично русло от тях. Надали всички зрители са привели политическите си мнения в съответствие с тези на Дейвид Саймън, но поне при мен The Wire промени нагласата ми относно третирането на наркозависимостта като проблем на общественото здравеопазване вместо като криминалност.

Но ако The Wire успява да промени нечии съзнания, то това става само благодарение на много изпипани сценарий, режисура и актьорска игра. Сериалът изгражда цялостни картини на взаимовлияния между различни видове системи – външно наложените подтици в полицейската работа, политиката, образованието, журналистиката – по задълбочен и завладяващ начин вместо сухо и дидактично, една наистина нелека задача. Тези картини са населявани от цветущи персонажи, които все успяват да те изненадат с неподозирано своеобразие. И въпреки че действието през по-голямата част от времето се развива страшно бавно и в много отчайващи посоки, измежду злочестията някак успява да се промъкне невероятен хумор, който често е много по-остроумен и смешен от хумора в произволна лека комедия.