6. Mad Men/Момчетата от Медисън авеню (AMC, 2007-2015)

Intery

Mad Men е изграден от множество великолепни елементи, но всички те почиват върху една неотменима основа: голям набор от пълнокръвни персонажи със собствена дълбока индивидуалност. Създателят на сериала, Матю Уайнър, обръща много внимание на Дон Дрейпър, главния анти-герой, който винаги клони към саморазрушение, но за мен той сам по себе си винаги е бил по-безинтересен от взаимоотношенията му с другите несъвършени герои и развитието на всички тези образи през седемте сезона, покриващи десет години от техните животи.

Сценарият на Mad Men е образецът, с който сравнявам всички други драматични сериали. Авторите му са постигнали нещо забележително: да предадат сложни чувства и лични истории с много малко думи („It will shock you how much this never happened.“) в диалози, в които няма никакъв фалш и в които много неща остават недоизказани. Mad Men е първият сериал, при който ми се е случвало да усещам, че ми липсва зрялост, за да разбера някои сюжетни линии (например конфликта между Бети и брат ѝ относно баща им). Както в реалния живот понякога не проумяваш защо някой постъпва по определен начин, така и в Mad Men мотивациите зад някои действия често остават скрити. Така персонажите успяват да звучат като истински хора вместо като измислени конструкти.

Огромна заслуга за тази пълнокръвност имат, разбира се, актьорите. Те са потънали напълно в персонажите си, така че да забравиш, че тези хора всъщност играят. Съчетанието между ненадминатото ниво на сценария и тези актьори води до постоянна жажда за още и още екранно време на все повече и повече герои. Това е причината за мен най-слабият аспект на сериала да е настояването на Уайнър да ни занимава с все по-безинтересните ретроспекции към миналото на Дрейпър в по-късните сезони, вместо да ни покаже повече от животите на Джоан, Доун или Анна.

Mad Men овладява идеално особеностите на дългосрочния си медиум и предизвиква все по-задълбочаваща се емоционална ангажираност у зрителя. Тя е продукт на многото прочувствени епизоди, чието въздействие почива върху вложеността на зрителя в героите. Финалите на много от тези епизоди те оставят болезнено самотен, свит около себе си и въпреки това благодарен, че такова изкуство съществува.

Demandred

Mad Men пресъздава турбулентната епоха от 1960г. до 1970г. и по-конкретно живота в рекламните агенции на прословутото Медисън авеню. Това е сериал, останал в съзнанието ми най-вече с две неща – стилната визия и способността на създателите му да генерират наистина запомнящи се и разтърсващи драматични сцени на базата на доста изсмукани от пръстите сюжетни обрати. По първа точка това определено е един от сериалите, които имат най-много какво да предложат на зрителя, особено ако си пада по модата на представената епоха. За второто основна роля има създателят на сериала и основен сценарист Матю Уайнър, който, въпреки склонността да рециклира някои теми и сюжетни похвати, е майстор на диалога и сцените, разкриващи душевните терзания на героите по въздействащ начин.

Mad Men засяга теми като сексизма и расизма,, стандартни за съвременните творби, отразяващи онази епоха,  но основният му фокус и сила е в представянето на алиенацията и екзистенциалните терзания на героите и най-вече на главния от тях, Дон Дрейпър. Дон е прекрасно изигран от Джон Хам и е един от най-интересните персонажи, които телевизионната индустрия е успяла да създаде досега. Другите основни герои също са отлично развити и изиграни и нерядко „открадват“ сцени и епизоди от Дон. Но това определено не е вашия сериал, ако държите героите да са лесни за харесване – всички от тях имат сериозни личностни недостатъци и често се държат дразнещо или откровено гаднярски. Това се отнася с особена сила за Дон, когото често имах желание да навикам едно хубаво за всичките идиотщини, които сътвори, и честото хленчене колко е тежък животът на младия секси богаташ, явяващ се на работа, когато му скимне. Като споменах секси, Mad Men определено какво има да предложи на всички вкусове в лицата на Хам, Кристина Хендрикс, Дженюъри Джоунс, Алисън Брай, Джон Слатъри и Винсънт Картхайзър. Перфектният подбор на музиката е друга силна страна на сериала – тя винаги пасва точно на случващото се на екрана, а песните, звучащи по време на надписите, в много случаи допринасят сериозно за смазващото въздействие на последната сцена от даден епизод.

Demandred препоръчва още:

The West Wing/Западното крило (NBC, 1999-2006)

The West Wing проследява дейността на американския президент и неговите топ съветници. Концепцията на сериала е тотално нереалистична – не само че президентът на САЩ е изключително умен икономист и носител на Нобеловa наградa, но и той, и екипът му се претрепват от работа с цел да помогнат на електората и никога не правят далавери за лична изгода или с дарителите на предизборната му кампания. Но голяма част от силата на сериала е точно в тази оптимистична визия за политиката, в която е възможно такива хора да ръководят държава и дори да бъдат преизбрани.

Сериалът има прекрасен диалог и е чудесна смесица на драма и комедия благодарение на Аарон Соркин. Той може да се похвали с една от най-силните групи от главни актьори в телевизионната история, оглавявана от Мартин Шийн, който изглежда роден да играе ролята на президент. Препоръчвам горещо, особено ако сте разочаровани от реалната политика и търсите нещо за утешение и разтуха.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16