КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ – РАННИ ГОДИНИ

Младата Бес / Young Bess (1953)

Младата Бес разказва за ранните години от живота на Елизабет Тюдор – от раждането ѝ до възкачването ѝ на английския трон. Филмът представя по доста чаровен и симпатичен начин юношеството на бъдещия монарх и е истинско бижу за почитателите на киното от първата половина на 50-те. Забавно е как филмите, независимо за коя епоха говорят, носят най-вече белезите на времето, в което са направени. Затова и този филм за Елизабет, заснет през 50-те, е много по-близък до идеи и внушения до останалите филми от 50-те, отколкото до по-късните заглавия за времето на Елизабет. Но разкошната атмосфера с типичните за онова десетилетие музика и режисьорски похвати работят съвършено добре и създават трогателна картина на младините на добрата кралица Бес. А изпълнението на Джийн Симънс в главната роля е пир за сетивата!

Елизабет / Elizabeth (1998)

Елизабет на режисьора Шекхар Капур е не просто най-добрият филм, посветен на великата кралица, а шедьовър, който с ръка на сърцето мога да нарека едно от най-върховите постижения на филмовото изкуство.

Лентата разказва за ранните години от управлението на Елизабет, като започва малко преди възкачването ѝ на трона, когато властта все още е в ръцете на по-голямата ѝ полусестра Мери. Кейт Бланшет е напълно съвършена в ролята на младата кралица – играта ѝ е толкова плътна, екранното ѝ присъствие – толкова поглъщащо, че двата часа сложна историческа драма отлитат сякаш за секунди. Филмът често е критикуван за изключително свободния си прочит на историческите факти и събития. Истината е, че Шекхар Капур събира различни елементи от цялото дългогодишно управление на Елизабет, за да разкаже силна и въздействаща история за превръщането на една жива жена от плът и кръв в безсмъртен символ за цялото човечество. Трансформацията не е лесна и не става безболезнено. Елизабет трябва да научи доста уроци и да премине през много на брой изпитания, за да осъзнае, че хората имат нужда от нещо по-велико от самите тях, от идол, на когото да се възхищават и за когото да умрат. Кейт Бланшет с увереност ни повежда по тази трънлива пътека и слой по слой отърсва от себе си всичко земно и човешко за да се превърне в Кралицата дева, която познаваме от портретите.

Филмът може да се похвали със страхотни актьорски изпълнения и във второстепенните роли. Джоузеф Файнс играе Робърт Дъдли – харизматичният мъж в живота на кралицата, заради когото редица историци се съмняват в девствеността ѝ. Химията между Файнс и Бланшет е осезаема и всичките им общи сцени са емоционално заредени и работят страхотно. Джефри Ръш е перфектен като Франсис Уолсингам – главният шпионин на Елизабет, а Ричард Атънбъро се справя отлично с ролята на Уилям Сесил, довереният и честен съветник на кралицата. А Кристофър Екълстън и Даниел Крейг са толкова зловещи, че ще ви накарат да се страхувате от католицизма! Говоря сериозно – Католическата църква официално се обявява против филма, защото католиците в него били представени твърде „мрачни и жестоки”.

Сценарият на Елизабет е дело на Майкъл Хръст, който десетина години по-късно създава и представения на миналата страница сериал Династията на Тюдорите. С тези два проекта британският сценарист става автор на двете най-великолепни интерпретации на монарсите от рода на Тюдорите.

Елизабет има продължение, Елизабет: Златният век, което представя по-късните години от управлението на кралицата. Шекхар Капур, Кейт Бланшет и Джефри Ръш се завръщат, но, уви, продължението е не само доста по-слабо от оригиналния филм, но и напълно ненужно. И все пак Бланшет отново е невероятна в ролята на Елизабет и за мен е удоволствие да я слушам как заявява, че носи в себе си ураган, способен да опустоши цяла Испания.

Непорочната кралица / The Virgin Queen (2005)

Този минисериал в четири епизода всъщност опитва да разкаже целия живот на Елизабет, но, по мое мнение, се справя доста по-добре с ранните години от царуването ѝ. Главната роля се играе от Ан Мари Дъф, номинирана за наградата на БАФТА за ролята си като Непорочната кралица, а в кожата на обаятелния Робърт Дъдли влиза младият по онова време Том Харди, който се справя изключително добре. Минисериалът представя доста моменти от управлението на Елизабет и набляга на някои рядко засягани теми, като например скритата обич, която изпитва Бес към обезглавената си майка Ан Болейн. За жалост обаче Непорочната кралица често оставя усещането по-скоро за сбор от отделни фрагменти, посветени на Елизабет, отколкото за цялостна история. Най-хубавият елемент от продукцията е невероятната музика, изпълнена от групата Mediæval Bæbes и Лондонския Български хор с диригент Десислава Стефанова. Началната песен е с текст, съставен по поема, за която се вярва, че е писана лично от Елизабет, а други от песните в саундтрака съдържат български текстове.

1 2 3 4 5