Етика на технологиите


Спорно е дали съществува такъв жанр, но определено фантастиката обича да си играе със сценарии за близкото (или алтернативно) бъдеще, в което технологичният напредък е показан не като спасител на човечеството, а като инструмент за подчинението му. Освен на двата сериала, за които става дума надолу, хвърлете око и на Mr. Robot, който вероятно не присъства в статията само защото, малко плашещо, това вече не са класира за фантастика…ethics

Orphan Black

Matrim

Помните ли как преди време аз и колежката Alexis нахвалихме здраво Orphan Black? Надявам се, че да, но ако не, намерете статията [или пратете дарения на сметката на редактора – бел. Рандъм] и я прочетете, защото, за да избегна повторенията, ще се orphan-black-1концентрирам повече върху новите неща в сериала (който догодина вече ще е в четвъртия си сезон). С голямо прискърбие следва да отбележа, че нивото доста спада след така качествения първи сезон – просто е очевадно, че нещата се натъкмяват на парче; май и самите създатели на сериала са изненадани, че той все още върви, след като са планирали само началните му стадии. Но Татяна Маслани е все така изумителна, а от време на време има страхотни епизоди, които ме карат да се питам „Щом още го можете, къде дремахте предишните ен-на-брой епизода, бре джанъм?“

Клонингите са много интригуваща тема, но за съжаление, Orphan Black като че ли няма много желание да я развива в дълбочина – все още не са решили, че е време дори и да ни намекнат за какво въобще някой си е направил труда да създава клонинги и да ги пази в дълбока тайна десетилетия наред (ако не броим смехотворната сюжетна линия с мъжките клонинги, които уж щели да са перфектни войници… не е ясно защо и как обаче). В този ред на мисли, много е добре да има успешни научнофантастични сериали със скромен бюджет, но не е добре сай-фай елементът да се изразява най-вече в изсмукани от пръстите конспирации с дразнещо неясна цел.

Май се увлякох с негативизма, тук не му е мястото. Orphan Black си заслужава, ако не за друго, заради запомнящите се персонажи и темите, които повдига (и заради Маслани, разбира се). Заради усмивката на Косима, маниакалния блясък в очите на Алисън, когато ѝ хрумне някоя „брилянтна“ идея, нежеланието на Сара да се откаже от търсенето на истината, напук на всички препятствия. И не на последно, заради Феликс – „братът“, който някак намира начин да се спогажда с всичките си, толкова различни, „сестри“.

Black Mirror

Moridin

Подгответе се за нещо наистина брутално.

Свят, в който всеки може да преглежда спомени и да ви пита защо лъжете, ако не можете да му ги покажете. В който животът ви може да е евтино reality show за по-заможните или пък безкрайно въртене на педали за генериране на енергия. В който всеки може да създаде копие на мислите и чувствата ви. И да го използва както реши.blackmirror-1

Брутален обаче е не сериалът, а това, което чака нас самите след изключително малко на брой години. Black Mirror, тъмният екран на поредното устройство, в което сме вперили къде очите си, къде душите си, е просто една смразяващо реалистична прогноза за бъдещето не някога, някъде, в нечия фантазия, а съвсем скоро и съвсем тук. Замисълът на елегантната дистопия на Чарли Брукър е кристално прост – няколко завладяващи разказа за хилядите различни начини, по които манията ни по технологиите може да доведе до неочаквани и в голяма степен нежелани или направо зловещи резултати.

Седемте епизода на сериала са самостоятелни, несвързани истории, които дори не са в една и съща времева рамка или сетинг. В някои бъдещето си е направо нашето собствено настояще – пилотният епизод натиска вече разхлабени от употреба клавиши, рисувайки стряскащ арт пърформънс, базиран изцяло на туитър и на социология. В други епизоди технологии, от които науката още е доста далеч – но до които без съмнение ще стигне, – променят много тънко, ала из основи тъканта на обществото и задават изключително притеснителни въпроси за любовта, наказанието, загубата, човешкото въобще. Комбинацията от фокусираната, интензивна, силно реалистична прогностика и от дълбокото разбиране за механизмите на обществото и на човешката психика превръща Black Mirror в неподозиран скъпоценен камък за жанра.

Посланието на този шедьовър бяга от простото предупреждение, бяга от дидактиката и старческото мърморене, които съпътстват всяка дискусия по темата. То е съсредоточено на съвсем друго място – в ясна илюстрация на ирационалността и на страха. Днес познаваме главно безпокойството, което като мрачна сянка тегне над нас, докато от време на време си даваме сметка как нямаме механизмите да проследим навреме в какво безграничната комуникация и информация превръщат обществото ни. Утре обаче ни очаква само отчаяното признание, че отново и отново по щраусовски сме отказвали да подходим наистина осъзнато към най-важната задача – да осмислим и да предотвратим дистопиите на Black Mirror.

1 2 3 4 5 6 7