Фантастичните сериали, които не бива да пропускате
Сериалите на Джос Уидън
На пръв поглед може да прозвучи абсурдна една такава отделна категория, посветена на един-
единствен творец, на фона на останалите тематични такива. Запознатите с творчеството на Уидън обаче знаят, че неговите произведения се открояват силно от другите сериали и поставянето им на собствена страница никак не е лишено от смисъл. Не само защото две от творбите по-долу споделят общ свят и един куп герои, но и защото Уидън винаги успява да вплете по брилянтен начин любимите си теми и писателски методи: групата от герои, всеки от които еднакво важен и зависим от останалите, групата, която сама по себе си се превръща в герой; типичния snarky диалог; пламенния феминизъм; бездънния хуманизъм. Феновете неслучайно са измислили термина Whedonverse – неговата вселена не обединява просто светове, а отношения към живота и изкуството, затова е и по-голяма от всеки един отделен художествен свят. Сюжетно Бъфи и Ейнджъл можеха спокойно да влязат при супергеройските сериали, а Файърфлай – към космическите фантастики. Но просто нямаше да е правилно.
Бъфи, убийцата на вампири
Ако знаете дори малко за мен, със сигурност знаете какво да очаквате от този материал. Бъфи си остава най-силният сериал, който съм гледал, с емоционална и психологическа дълбочина, явно (и за съжаление) напълно недостижима за хора, които не са Джос Уидън, а ако трябва да сме честни – и за него самия оттогава насам. Но не виждам смисъл да се пенявя и изброявам качества, за тази цел имаме обширен материал. Вместо това мисля просто да споделя личните си усещания за сериалa. Бъфи беше второто произведение на Уидън, с което се запознах, скоро след Firefly. Като повечето хора, израснали извън доста тясната американска гийк-хипстър ниша, която оргазмира по убийцата на вампири, и аз имах силно негативно, ако и напълно неинформирано впечатление за сериала. Същото е споделено от много хора, и често прелива директно във възприятията им, когато му дадат шанс. Аз обаче бях толкова еректирал по Firefly, че в главата ми просто нямаше място за съмнение, че трябва да съм пропуснал нещо, че в Бъфи не може да няма нещо повече от нискобюджетно шплякане на гумени чудовища.
И независимо какво смятат други хора, за мен сериалът се оказа пътешествие, от което научих повече, отколкото от множество истински преживявания, които съм имал. Въпреки че действието му се развива на фона на фантастични събития, в нереалистичен свят, героите са автентични, и всичко, което се случва с тях, води до израстване и себепознание, които зрителят може да съпреживее. Не само това, Бъфи се превърна в своеобразен дом. Комфортна среда, която – при все ужасите, които се случват в нея – винаги ми носи уют и топлота, в която мога да се потопя с усещането, че съм добре дошъл, че това са познати, истински хора, които преживяват истински събития, с истински емоции, каквито и аз съм изпитвал неведнъж.
Трудно е – почти невъзможно всъщност – да пишеш за нещо, което е толкова твое, колкото е този сериал за мен. Рано или късно думите не са достатъчни, а чувствата не могат да се предадат по WiFi. Единственото, което мога да ви пожелая, е да имате нещо в живота си – книга, филм, сериал, каквото и да е, – което да ви носи толкова интензивни положителни емоции, колкото Бъфи носи на мен.
Ейнджъл
В края на трети сезон на Бъфи, Ейнджъл напусна Сънидейл и се настани в Лос Анджелис, за да отвори детективска агенция. Вампирът с душа, която не му позволява да забрави зверствата, създали му репутацията на едно от най-ужасяващите чудовища за всички времена. Потенциалът за долнопробие е значителен, но Джос Уидън съумя да изгради около героя на Дейвид Бореанас история, която едновременно е безспорно част от вселената на Бъфи, но има своя собствена идентичност, видимо различна от оригиналния сериал.
Докато Бъфи е подчинен основно на символизъм и епика, ноар атмосферата на Ейнджъл е идеална за историята на „пътешествието на героя“, в която Ейнджъл трябва да намери мястото си в света, с ясното съзнание, че независимо колко хора спаси, никога не може да изкупи греховете на бездушния Анджелус. Нещо повече, докато измисленият Сънидейл е перфектна база за епични конфликти, реалният Лос Анджелис е град на нюанси, интриги и напълно размити граници между добро и зло. Вместо сезонни злодеи, сюжетът прелива от сезон в сезон и най-големият противник на Ейнджъл е адвокатска агенция. Да, естествено, това е Бъфивърс и съответно „Уолфрам & Харт“ е мултидименсионална организация, която представлява демонични интереси. Но лицето ѝ – противниците, с които вампирът с душа трябва да се бори – са обикновени хора.
Ейнджъл развива концепцията, че злото не се нуждае от свръхестествени сили, за да нанесе огромни поражения на света, и превръща вечната борба в нещо доста по-зловещо от конфликтите в Бъфи, което разбира се прави сериала по-труден за харесване. Не защото е слаб, а защото нюансираността му не позволява черно-бялата обич, която човек е в състояние да изпитва към убийцата на вампири. В добавка, макар и петте сезона на сериала да завършват историята, ясно си личи, че Уидън е планирал история за седем и е трябвало да се вмести в пет на тагъдък, когато са му спрели кранчето. Последният сезон внезапно въвежда една сюрия нови сюжетни елементи и това го прави доста неравномерен. При все този недостатък, Ейнджъл е изключително произведение, задължително за гледане (отделно от Бъфи, не правете тъпата грешка да ги гледате смесено, в това няма НИКАКЪВ смисъл) и заслужаващо много повече внимание, отколкото традиционно му се отделя.
Файърфлай
И до ден-днешен Файърфлай е апотеоз и основен модел в ансамбловия жанр в телевизията. Встрани от някои невероятни творения на кабелните канали, чието качество (и бюджет) еволюира страховито през последните 15 години, 95% от сериалите и до ден-днешен не могат да достигнат нивото на този трагично кратък, но неподправен изблик на Уидъновия гений, а вероятно също толкова висок процент от сценаристите им са пряко или непряко вдъхновени от него.
Постижението му е още по-невероятно в светлината на факта, че го постига при все всички ограничения, които network каналите налагат, без творческите луксове на един HBO, за едва 14 (излъчени разбъркано!) епизода – и постига го през 2002-ра (!!!), когато понятието истински качествена телевизия звучи по-фантастично от сетинга на сериала.
Разбира се, може да се каже, че всички сериали изобщо са „ансамблови“, но Файърфлай олицетворява това във всичко – от темите, през концепциите на главните герои, та до конкретните ситуации, в които са поставени. Уидън не се свени да обърне с хастара навън всички традиционни „flavor of the week“ концепции – спаси еди-кой си невинен статист, измъкни се от лапите на ей-онези лошковци, изпълни някоя си мисия, надхитри ей-този епизодичен полувраг-полуприятел, – завъртайки ги единствено и само около това как подобни ситуации развиват отношенията между главните герои и характерите им. (Включително и случаи, в които деветимата главни герои просто се дънят или не успяват да променят нищо край себе си, освен динамиката помежду си, което е и важното, разбира се.)
Светът на Файърфлай не е декор, през който Мал (Нейтън Филиън), Зоуи (Джина Торес), Уош (Алън Тъдик), Инара (Морена Бакарин), Джейн (Адам Болдуин), Кейли (Джуъл Стейт), Шепърд (Рон Глас), Саймън (Шон Меър) и Ривър (Съмър Глау) се шматкат с размахани пушки и уан-лайнъри – той съществува само и единствено за и около тях, а това го прави многократно по-жив, ангажиран и атмосферичен, отколкото някаква инертна купчина от конспирации, могъщи сенчести фигури и безпредметни тухли „митология“.
Сеизмичният отзвук на сериала в поп-културата е поне толкова важен, колкото и уникалните му достойнства. Неколцина от актьорите в главните роли – най-вече Нейтън Филиън, Джина Торес, Алан Тъдик, Адам Болдуин и Съмър Глау – впоследствие дефинираха кариерите си според калъпа на героите си от Файърфлай. Отделно, количествата бледи имитации на сериала (понякога дори до базовата концепция „шепа чепати герои на тясно пространство“), както и неизбежно заложените в почти всеки ТВ сценарий и на доста места явно самоцелни остроумия и закачки, са все неща, започнали пътя си от възклицания тип „Гле’й колко яко му се е получило на Уидън, слагаме го и в нашия сериал“.
Най-накратко, Файърфлай, в същинския, не-лековат смисъл на думата и по всички параграфи – в исторически и жанров план, като изпълнение и като демонстрация как се преодоляват рамки и ограничения от всякакъв характер – е класика.
Феноменално начало на годината…
(И – о, изумление! – какво съвпадение в мненията ни с Роланд за ST: TNG. 😀 )
Още преди да съм го изчел всичкото, пращам към Наско Славов. На него много му липсват събеседници за сериалите. 🙂
… и накрая специално благодаря на Рандъм за категорията „Фантастична драма“. За The Leftovers вече бях чувал силни думи, но Carnivale ми е съвсем непознат. А както знаем, в пътуващите циркове има ТОЛКОВА материал за мистерия и метемпсихоза… 🙂
Набелязвам си ги.
Хубава класация, но на мястото на скучноватия „Агент Картър“ например, или на някое от янг-адълт нещотата си, сто пъти бих сложила Lexx.
Благодаря за споделената информация .Половината съм ги гледал и някой са наистина уникални и много любими (Lost,Battlestar Galactica,Daredevil,),други така и не ми влязоха по кожата като Supernatural (прекалено голяма сапунка ми се струва,и не обичам разтеглени истории и между тях пълнежи със станд алоун епизоди ,с изключение на любими като Fringe и The X-Files ),Стар Трек: Следващото поколение-ще трябва да се гледа,а от Вавилон 5 съм гледал отделни епизоди и ще трябва да го започна от начало .Задължително ще изгледам Black Mirror (странно как съм го пропуснал,може би защото леко не долюбвам Британските продукции,Нетфликс са поръчали 3-ти сезон за тази година),Агент Картър го започнах ,но за сега не впечатлява като Daredevil или най-малкото Jessica Jones,Бъфи (може би заради сладникавата героиня) и Енджъл също съм ги пропуснал ,но ще наваксам . Светулката е настина завладяващ,но ми се струва малко прехвален (може би ако беше се развила историята),Doctor Who си чака реда в плейлиста ,Carnivale – беше много добър до колкото си спомням,The Leftovers е доста впечатляващ и съм в началото на 2-ри сезон . Аз бих включил задължително HEROES ,Fringe и великолепния Penny Dreadful . Може би Colony (2016 TV Series) също ще се окаже добър ,Dark Matter (2015 TV Series) представи добър първи сезон,The Expanse (2015 TV Series) започна обещаващо ,от новите Брит. Humans (2015 TV Series) си заслужава,за паралелна вселена The Man in the High Castle (2015 TV Series) е много добър , 12 Monkeys (2015 TV Series) и Sense8 (2015 TV Series) си заслужава да се видят ….. В крайна сметка всичко е въпрос на личностно възприятие и усещане .
Zivoroka ме подсети, че и на мен ми липсваха Sense8 в класацията ви…
Но пък открих яркия отзив на Рол:
https://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/sense8/
И за него мерси!
(Ако имах някакъв проблем със Sense8, той беше загатнат към края на отзива – че целият първи сезон, всичките тия 12 часа, беше практически само увод в сюжета. Тепърва имаме да откриваме защо едните преследват другите; ВСИЧКИ сенсейти ли са секси хубавци (а, да… това пък ми беше идеологическият проблем – толкова ли един по-пълен/нелицеприятен/сакат герой не можаха да впишат… :/ ); каква е философската рамка на цялото нещо. Хубавото е, че сега чакаме следващ сезон. 🙂 )
Повечето сериали съм гледал, но все пак открих 2-3 заглавия, които ще се заредят още тази вечер. Според мен обаче има 2 големи пропуска в класацията. На първо място в категорията „космическа фантастика“ липсва Фарскейп. Сериалът спокойно може да влезе и в някоя от другите категории, но спокойно може да заеме мястото на който и да е от споменатите заглавия. Второ, в категорията на Джос Уедън е пропуснат едно от най-силните му сериали, а именно Dollhouse. Всъщност единственият негов сериал, който е на средно ниво е Агентите на ЩИТ. Останалите направо пишат телевизионна история. ☺
Добро изреждане и представяне, браво. 🙂
Бих добавил в тази компания Star Trek: The Original Series, Star Trek: Deep Space Nine, Farscape, Dollhouse и Fringe.
Сега с риск да ме нападнат ЛОСТ-аджиите (не онези дето ходят на лостове пред блока) ще кажа, че ЛОСТ тотално се скофти към края. Започна добре, горе долу първите 2 сезона, искам да кажа, че ги изгледах за 3 дни (правете сметка колко часа на ден прави това) После започна да се сбозява и накрая финала…еми у мен лично финала остави една горчилка, едно такова гадно чувство на неудовлетвореност. Още повече, че до колкото помня сценаристите бяха направили едни обещания, които не успяха да изпълнят.
Supernatural на моменти просто си го гледах заради саундтрака 🙂 В един момент безкрайните диалози между братята ми дойдоха в повече.
Ама сте много гадни, набелязах си 3 сериала, след като изчетох класацията…как ще стане с това ограничено време….не знам. 😀
Страхотни класация!
Като заклет фен на Доктора, бих добавила Torchwood (в моят топ 3 за сериали) с John Barrowman, който е пътувал с Доктора няколко пъти.
Fringe – много любим сериал. Бих препоръчала Grimm – интересен сериал и все по-добре се развива и определено задържа интереса.
Supernatural – също любим, особени първите сезони. Трябва да призная, че го разводниха малко, но пък няма как да не го гледам 🙂
Изгледах на един дъх The Whispers и Killjoys (последният ми напомня на Banlieu 13 по някакъв начин).
Black Mirror съм го пропуснала някъде, но грешката ще бъде поправена! 🙂
Stargate SG-1, Stargate Atlantis липсват, а са супер сериалите 🙂
Струва ми се че Person of Interest доста добре би се вписал в етичната категория с тематиката за шпонирането на населението и изкуствения интелект. Вярно повече си пада екшън, но въпреки това сериала повдига някои доста интересни въпроси и теми.
Много добра идея за подреждане на сериалите. Аз също искам да добавя за Старгейт сериалите. Мисля, че си заслужават гледането много 🙂
Kyle XY, Dark Angel, Roswell, Aquila, Stargate SG-1, Stargate Atlantis.
stargate , stargate atlantis , fringe
По голямата част от изброените сериали така и не ги завърших, без Галактика. Останалите ще си ги отбележа, Д-ра от години му се каня, но дали защото е огромен, дали защото е британска фантастика, така и не го почнах. Само като препоръка: ако почнете да гледате Галактика, изгледайте го в следния ред: 1-во Каприка-скучен е, но е желателно за да видите основните мотиви поради които са се появили силоните, 2-ро Кръв и хром, просто за да се запознаете с първата мисия на младия Уилям Адама, 3-то пилотните серии от сезон 1, след което ако искате гледайте План-но личния ми съвет е да го оставите за след края на сериала, 4-то след края на 3-ти сезон гледайте Бръснач-и веднага след него 4-ти сезон. Ако искате си потърсете из нета/трудно се намира, но го има/ оригиналните серии, които могат да се разделят на 2 сезона-първите 10-11 са нещо в стил „Бенджи, Закс и т.н.“, като екипажа на Галактика намира Земята и се връща в миналото за да предотврати плана на силоните да променят човешката история, някъде след 10-ти епизод сюжета се променя и почва да проследява една от легендите на човечеството, която поставя основите на бъдещия мир със силоните. Общо взето сериала е сбъркан здравата: имаме дете медиум-пророк който е основната сили на Галактика, след това имаме рязък завой и почваме да гледаме бащата на детето-медиум, омешват се и трети индивиди в главната битка хора-силони и въобще става каша.
Е, ама къде остана Farscape? Класика от 90те, наред с Вавилон5. The Outer Limits, Twilight Zone?
Иначе да, има още много заглавия, които биха могли да се добавят. От по-старите: Psi Factor, First Wave (за мен лично те бяха много човешкоформиращи).
Heroes, Being Human. От по-новите, Dark Matter, дето се опитва да е нещо като нова версия на Firefly, но му липсва Джос. Outlander (поне като концепция).
Между другото, fun fact, Рон Мур (шоурънъра на Батълстар) е започнал кариерата си като сценарист в Star Trek: TNG. Някъде над 20 епизода са негови. Също е работил по голяма част от Carnivale. А в момента ръководи Outlander. Но това е за друга тема 🙂
Ей, сега като казваш Псифактор, преди месец си го пусках, щото и за мен беше много съществен сериал, но си го спомнях по-як, някои неща по-добре да останат в миналото и спомените 😀 Може би трябваше да дочакам втори сезон да дойде Мат Фрюър, та по-натам може би пак ще се пробвам. В първи сезон (поне първите десетина епизода за които ми стигнаха силите) всеки епизод се състои от два случая по 20 минути, с известно редуване на фантастични с обясними истории. Имаше някои интересни идеи, но постоянният каст съществува просто да си казва репликите и въобще не са си правили труда да градят герои и взаимоотношения, много често епизодичните герои, които представят за 20 минутки, са представени далеч по-задълбочено, отколкото изследователите, които просто „си вършат работата“. Но пък ми хареса как се въртяха екипите и как във всеки епизод участва различно комбо от тях.
ПС Шоуто открива ударно с Раян Гослинг с визията от „Брейкър хай“ (който също си пусках наскоро, носталгична вълна)
Най после приключих и Изгубените и колкото и тъпо да звучо но силата на този фантастичен сериал всъщност бе в раздел драма. Над 100 и кусур серии, точно второстепенните истории във всяка една серия не ме накараха да съжалявам за всяка една серия и направиха поносими присъствието на редица досадни герои, като хобита-наркоман, мрънкащия чернокож татко, плешивия белокож вожд и досадния „искам да бъда номер 1“ от лошите. Определено един от най силните американски сериали, от който ХБО са се научили, че си струва да си разточителен в бюджета при направата на ТВ сериал. Колко ли народ е ползвал числата на Хърли за да спечелят от лотарията?
„Герои“ го изгледах след Изгубените вкл. и Реборн-а и определено си струва, но няма как да не спомена постоянно повтарящата се фабула: добрите поеденично се опитват да спрат лошите за да спасят Човечеството и Планетата, докато накрая осъзнават максимата „Съединението прави Силата“, и цялото това циклене след 3-ти сезон започва да омръзва и дори Маси Ока и неговия Хиро не могат да оправят лошия вкус.
По повод на Lost и „точно второстепенните истории във всяка една серия не ме накараха да съжалявам за всяка една серия“, не мога да не възкликна: човече, Ники и Пауло!
В момента гледам шестия сезон на Свръхестествено и пестно казано не е лош. Много рядко има някои противоречиви серии, но кмаше такива и в първите пет сезона. Не знам какво ще е положението в 7 сезон.