Чудовищата са неотменна част от фантастичните жанрове, независимо дали става дума за фентъзи, хорър, дори научна фантастика – намират се във всякакви разновидности. Съответно не е изненадващо, че с годините жанровата енциклопедия е събрала толкова много знакови чудовищни гадини: дракони, балрози, гигантски паяци, орки, вампири, върколаци, зли изкуствени интелекти, Пришълци, Хищници и Неща.

Обаче, запитахме се, докато планирахме текстовете за настоящата поредица за куиър фантастика: колко често имаме шанса да погледнем през очите на чудовището? Чудовищността е човешка категория, дефиницията ѝ е човешко действие, отреждането ѝ също. Какво означава да бъдеш самият ти чудовище? И не е ли то в някакъв смисъл директен аналог на това да си част от малцинство, което е системно потискано или принуждавано да се крие… в мрака? За да осмислим по-добре границите на собствената си (не)толерантност и предразсъдъци, не трябва ли да се вгледаме в това как чудовището се превръща в такова – какво води до това, как бива обосновано, доколко е плод на рационално решение и доколко на емоционална реакция? И естествено следващият въпрос: колко често нещо се превръща в чудовище по логиката на някаква видима или невидима власт и авторитет?

Всичко това, разбира се, почти винаги ни отвежда до самите нас и до човешката природа, която за съжаление много често възприемаме като нещо неподвижно във времето и пространството – дайте ни да трепем гоблини и Светлината в нас ще свети ярко! В следващите текстове ще разгледаме жанрови примери за чудовища, които получават свой собствен поглед и глас. Тези чудовищни гледни точки често осветяват дълбоко повредената логика на поставяне на граници между свое и чуждо, добро и зло, цивилизовано и варварско, естествено и противоестествено. Но не бива да забравяме, че гледането през истински Други очи е ценно, може би дори още по-ценно, и само по себе си. Способността да се променяш и помъдряваш, да приемаш различните и да се грижиш за света, в който живееш, да разбираш самия себе си, може да расте единствено когато сме готови да изоставим собствената си тунелна реалност за известно време и да погледнем през нечий Друг тунел. Само тогава гледната точка придобива триизмерност и пълнота, така че може би се нуждаем от повече чудовищни гледни точки, за да виждаме света в дълбочина.

Random

1 2 3 4 5