Топ 10 Фентъзи герои

5. Анасуримбор Келхус

Вторият Апокалипсис – Р. Скот Бакър

Roland

Свръхчовекът Анасуримбор Келхус е един от най-интересните герои в жанра изобщо. Продукт на 2000-годишен експеримент, той притежава съвършен контрол над ума и тялото си, но това е нищо в сравнение с контрола, който с лекота придобива над хората около себе си. В свят, подобен на нашето ранно средновековие, неговият чудовищен интелект прави всички останали да изглеждат като безпомощни пеленачета. В определен аспект, той е не по-малко „як“ (за да цитирам високия стил на колегата Рандъм) от Аномандър Рейк от Малазанска книга на мъртвите, но същевременно е и много по-плашещ, а липсата на каквато и да било романтика около образа му, го прави чужд и злокобен.

За да разберем Келхус, трябва да си дадем сметка, че той е отвъд концепциите за морал. Той не е нито добър, нито лош, той просто е. Напълно лишен от емоции, Келхус е в състояние да симулира всяка до съвършенство, да контролира обстоятелствата на всяка интеракция, която има с други хора – от тона на гласа си до ъгъла, под който светлината на залязващото слънце пада върху силуета му – и да „вижда“ мислите и чувствата на хората изписани върху мускулите под кожата на лицата им. Всичко, което той прави, е подчинено на мисията му и нуждата за пълен контрол, но същевременно липсата на лична мотивация не оцелява сблъсъка със света извън изолираната цитадела, където е прекарал целия си живот. И когато Келхус открива кауза, която никой друг не би могъл да спечели, той се превръща в сила, с която никой не би могъл да се пребори.

В определен смисъл Келхус всъщност изобщо не е персонаж в книгите на Бакър. Ролята му е по-скоро подобна на тази на природно бедствие – нещо невъобразимо огромно, което принуждава целия свят и всички герои в историята да се съобразяват с него и с което дори боговете не могат да се преборят. Неслучайно Бакър използва гледната му точка по малко и нарядко в първата трилогия – той самият признава, че му е било много трудно да влезе в главата на човек, който на практика няма нищо човешко в себе си – а във втората изобщо няма такива моменти. Но дори и видян единствено през погледа на простосмъртни хора, Анасуримбор Келхус вдъхва възхита, ужас и благоговение, а читателят няма друг избор, освен да очаква трепетно следващата му поява, за да види как той ще промени света.

Claymore

Свръхчовек. Пророк. Воин. Спасител на човечеството и също толкова възможно, лунатик водещ го към смъртта му. Келхус е всичко това, и много повече. Представете си комбинация от дедуктивните способности на Шерлок Холмс, манипулативността на Кутрето от Песен за огън и лед и бойните умения на Гералт от Ривия, и ще получите някаква частица от идея за това какво представлява Келхус. От една страна той е преобръщане на фентъзи клишето за незапознатият със света келеш, тръгнал на пътешествие за спасяване на света, тъй като той контролира своето обкръжение и обстоятелствата около себе си; от друга страна той се наема със „задачата“ да стане спасител заради информацията, която научава в хода на сюжета на Принцът на нищото.

За голяма част от читателите Келхус е най-яркият и очевиден пример за любимец на автора в многотомното, тухлесто епично фентъзи, защото всичко се нарежда в негова полза, но това се дължи именно на неговото дуниайнско обучение и умението му да разчита лицата на другите. Причината никой да не забелязва истинската му природа на неемоционално същество на Логоса, е че той винаги я прикрива със съответстващото на ситуацията поведение, пак според своето обучение. Забавна подробност е, че като външен вид и качества, той напълно отговаря на идеала за ubermensch, както Хитлер го интерпретира в трудовете на Ницше – синеок с руса коса, създаващ собствен морал и контролиращ съдбата си. Аз самият го намирам за изключително интересен герой, въпреки че е по-скоро повествователно устройство, катализатор, който движи сюжета. Но мразен или обичан, като самия Втори апокалипсис, Анасуримбор Келхус безспорно е един от най – интересните и противоречиви герои в съвременното фентъзи.