Ким Стенли Робинсън (КСР) често е наричан един от най-великите живи автори на научна фантастика, а още по-често се срещат твърдения, че е един от писателите на художествена литература изобщо с най-важна и адекватна визия за обозримото бъдеще на човечеството. Робинсън е изключително продуктивен автор с вече почти двадесет издадени романа и още много разкази, като все още успява да публикува по един роман през приблизително две години, въпреки че вече е на 65. Това го прави един от малкото фантасти, които творят изключително активно и се радват на постоянна популярност и в същото време са представители по-скоро на една вече отминаваща традиция в научната фантастика – на радикалните сюжети с автентична визия за истински различно бъдеще; онзи тип сюжети, с които автори като Ле Гуин, Дик, Диш, Зелазни, Дилейни, Ръс, Балард, Муркок и други представители на Новата вълна превръщат жанра на научната фантастика в един от най-вълнуващите артистични проекти на модерния свят. Разбира се, подобна визия противоречи почти по дефиниция на възприетите норми на настоящето – били те пазарни, естетически, икономически или политически. Робинсън освен това вероятно е един от фантастите, които с най-голямо постоянство в продължение на цялата си кариера изследват сравнително стегнат комплекс от идеи. Този впечатляващ (като качество и като обем) корпус от творби сам по себе си може да се разглежда като политическа програма – дълга и неумолима битка, водена през мощния инструмент, който научно-фантастичната проза би могла да бъде.

КСР не е от авторите, които обичат особено много публичността (няма да го намерите в Туитър, например), но бидейки може би най-изявеният фантаст, занимаващ се с политически и екологични проблеми, както и често канен лектор на различни обществени събития, в онлайн пространството има насъбрана доста информация за него. Някои от биографичните детайли определено хвърлят светлина върху творчеството му и потвърждават отдадеността му и в живия живот на тежката битка за спасението на планетата. Робинсън е роден в щата Илинойс, но завършва бакалавърска степен по литература в Сан Диего, Калифорния (щатът, в който е прекарал по-голямата част от живота си), продължава образованието си с магистратура по англицистика от Бостънския университет, а след това се връща в Сан Диего, където написва докторска дисертация върху романите на Филип Дик.

Авторът споделя, че всъщност като дете не е четял научна фантастика, за сметка на детективски романи (в романите му ролята на детектива е често застъпена – например Джон Буун, първият човек на Марс и неговия пръв детектив от Трилогията за Марс, инспектор Жан Женет от 2312 или пък Ген Октавиастохтир от New York 2140). По фантастиката се запалва като млад студент най-вече през творбите на Азимов, а за детството си сам казва следното: „Като дете, Ориндж Каунти, където живеех, беше пълно с портокалови дръвчета, а аз четях „Хъкълбери Фин“ и си въобразявах, че съм в Ханибал, Мисури. Тогава имах много грешна представа къде се намирам във времето и пространството. Научната фантастика дойде като коректив на тази заблуда. Видях как изтръгват дървета и ги заменят с магистрали и култура на жилищни комплекси. Научната фантастика ми помогна да разбера този процес.“ Отново по собствени думи, той намира в жанра най-адекватните средства да изрази какво се случва в южна Калифорния – рязка промяна, сякаш историята се изплъзва извън контрол. Това усещане до голяма степен го подтиква да напише първата си трилогия – Three Californias, –  която до голяма степен се оказва модел за следващата му, най-известна поредица, а именно Трилогията за Марс, едно от безспорните върхови постижения в жанра, обрала кажи-речи всички реномирани награди и предизвикала огромно количество критическа реакция.

Към Филип Дик го насочва научният му съветник Фредерик Джеймисън, всепризнатият теоретик на постмодернизма, един от стожерите на културния марксизъм в САЩ и по света. Джеймисън е един от най-влиятелните теоретици на утопичния жанр (наред с Дарко Сувин), автор на множество критически анализи на научна фантастика и на определението „Шекспир на научната фантастика“ по адрес на Дик (който пък за сметка на това приживе е писал писма до ФБР, в които твърдял, че Джеймисън наред с други марксистки-критици-агенти-на-КГБ го преследват). Влиянието, което творчеството на Дик оказва върху КСР, е видно в неговите романи, макар и по доста фин начин. Робинсън наследява онова дълбоко вкоренено съмнение по отношение на тъй наречената реалност, възприема въпросната по-скоро като консенсусна и не спира да изследва границите и вариантите ѝ чрез множество инструменти, но за разлика на Дик винаги го прави с цел да я разбере по-добре и да предложи на читателя нови и предвидими инструменти за нейното моделиране.

Друга важна подробност от живота на КСР е любовта му към спортовете и физическото преживяване на природата. На младини авторът е тренирал активно плуване, нееднократно е заявявал любовта си към океана, а в по-зряла възраст редовно прави планински преходи в любимата Сиера Невада (вдъхновили някои от най-впечатляващите описания на марсианските каньони в Трилогията за Марс). Придвижва се почти изцяло с колело в Дейвис, Калифорния, където живее със съпругата си в кохаузинг общност (т.е. съвкупност от домакинства, чиито домове споделят общо пространство и голяма част от домакинските отговорности и се социализират активно едни с други). Живял е също така известно време в Швейцария, където съпругата му е била пост-докторант (явно източник на интереса му към швейцарската култура, лесно видим в марсианските му романи), както и в столицата Вашингтон, което пък му помага за написването на третата му трилогия – Science in the Capital. Робинсън е първият автор на научна фантастика, който бива изпратен с грант на Националната фондация за наука в Антарктида (два пъти на всичкото отгоре), а резултат от това е романът му Antarctica.

Романите на КСР са явен плод на съзнание, което борави изключително умело с множество разностранни системи и контексти и успява да извлече общите и оразличаващите ги принципи на действие. Характерно за творчеството му е изключителното усилие, което влага в проучванията си, то го превръща в един от най-силните представители на т. нар. твърда фантастика, въпреки че по образование той идва от хуманитаристиката (и е един от малкото твърди фантасти, които се справят добре в художественото боравене с хуманитарните науки). Робинсън вярва твърдо в силата на науката и справедливостта като абстрактни технологични постижения на човечеството и нееднократно казва, че именно тези технологии, наред с езика и законността, ще ни позволят да оцелеем като вид. Проблемите, които героите на КСР решават, обикновено са изключително мащабни (често мащабите са цивилизационни, планетарни, дори обхващащи слънчевата система), а решенията им по-скоро се придържат към инженерния подход на заравянето в истинската, практическа работа, не толкова към научно-теоретичния опит за фундаментално обяснение на света (всъщност героите му почти винаги си дават сметка, че не всичко във Вселената е напълно обяснимо и че науката не е абсолютна система за познание, а просто една от най-ефективните, които сме изобретили). Освен научно подплатени текстовете на Робинсън са и изключително богати на препратки към други автори и жанрови традиции – както фантастични, така и не. Усещането за истинност и историчност е допълнително подсилено от честите, майсторски написани и контекстуализирани експозиции, а любим негов прийом, който е взаимствал от трилогията САЩ на Джон Дос Пасос, е да включва голямо количество енциклопедична информация помежду главите на книгите си – била тя под формата на цитати или псевдодокументални разсъждения и извадки (този метод е доведен до апогея си в 2312).

Борбата срещу капитализма е един от тези големи инженерни проекти, които постоянно занимават Робинсън. Анти-капиталистическата му позиция е сред най-добре обоснованите в този интелектуален лагер, като в крайна сметка най-силният аргумент в нейна полза е, че промяната на сегашния модел на функциониране на цивилизацията не е просто желателен, а наложителен за оцеляването на човешкия и редица други биологични видове. Той сам нарича капитализма схема на Понци – вградения в тази система императив да продаваш и купуваш все по-евтино води до състояние, в което нищо от произвежданото не се предлага на истинската си производствена цена, като част от настоящите „спестявания“ всъщност се преобразуват в дълг, който ще изплащат бъдещите поколения. Също както жертвите на схеми на Понци не получават обратно вложенията си, така и все още неродените човеци няма да получат обратно планетата си. Капитализмът, според КСР, е система, която е неспособна да предотврати разрушаването на земната екология. На няколко места той цитира следните числа: за да предизвикаме потенциално необратима за вида ни катастрофа, е достатъчно да изразходим още 500 гигатона въглеродни горива; компаниите и правителствата в момента са категоризирали 2500 гигатона като налични активи, които понастоящем се оценяват на стойност 160 трилиона долара; в условия на развит капитализъм на практика никой няма стимул да не капитализира тези ресурси, защото логиката на свободния пазар би наказала това.

Затова и задачата за спасяването на планетата минава през политическа битка срещу този модел и, според Робинсън, завръщане към кейнсианството и принципите на развитата социална демокрация. В краткосрочен план мерките, към които една такава офанзива трябва да се стреми, казва КСР, са анти-остеритет, данъчно облагане на високочестотната търговия и стръмен данък за капиталовите доходи и активи (последното всъщност е идея на френския икономист Томас Пикети, който през 2013-а година направи фурор с книгата си Capital). Всичко това, приложено на глобално ниво, следвайки истински демократични принципи, би довело до рязка хоризонтализация на богатството и до повишаване на социалната справедливост. Човечеството вече разполага с техническите познания да имплементира справедлив и екологично устойчив свят, смята Робинсън, затова всеки от нас трябва да се бори, така че тези промени да станат възможни. По-дългосрочната му утопична визия, представена в книги като Трилогията за Марс, 2312 и Pacific Edge, включва икономическа система, съобразена с екологичната реалност, човешко покровителство на земята вместо частна собственост, сериозна децентрализация на властта, изваждане на базовите условия за качествен живот от свободния пазар и прилагането на кооперативни и демократични принципи на самоуправление в бизнеса, по подобие на Мондрагонския кооператив в баска Испания (модел, който се появява в множество от романите му). По този начин свободният пазар би останал „по ръба“ на цивилизацията – както се изразява Робинсън, той ще се превърне в нещо като предизвикателно (и може би силно удовлетворително) високоадреналиново занимание по личен избор, подобно на ръгбито.

Макар този голям политически проект да присъства по някакъв начин в почти всичките му творби, въпросните са изключително разнообразни тематично, тъй като за така поставените цели е нужно да разберем възможно най-много за всичко, свързано с човечеството, независимо дали става дума за екология, финанси, политика, тераформиране, еволюция, естеството на съзнанието или пък възможните модели на историческо развитие. Следва кратко описание на романите на КСР, което би следвало да ви даде някаква идея за мащабите на хуманистичната визия на този уникален писател.

Поредици

Three Californias
Тhe Wild Shore (1984)
The Gold Coast (1988)
Pacific Edge (1990)

Това не е точно трилогия, а по-скоро триптих от три различни сценария за бъдещето на Калифорния. Първата книга, Тhe Wild Shore, описва последиците от ядрена война между САЩ и СССР и опитите за изграждане на нов живот от страна на оцелелите. The Gold Coast e нещо като урбанистична дистопия, в която Лос Анджелис е погълнал южна Калифорния с магистралите и жилищните си комплекси. Последната част на триптиха, Pacific Edge, пък e първият сериозен опит на КСР за реалистична утопия, основана на екологични принципи.

Трилогия за Марс
Червеният Марс (1993)
Зеленият Марс (1994)
Синият Марс (1996)

Магнум опусът на Робинсън, който го поставя сред най-важните съвременни фантасти. Трите романа проследяват колонизирането, тераформирането и освобождаването на Марс, като на практика тук авторът изследва в детайли почти всички от големите теми на творчеството си.

 

Science in the Capital
Forty Signs of Rain (2004)
Fifty Degrees Below (2005)
Sixty Days and Counting (2007)

В тази трилогия (наскоро леко преработена и преиздадена в един том под името Green Earth) Робинсън е най-съсредоточен върху глобалното затопляне, последиците от него и опитите за справяне с проблема. Историята се върти предимно около герои-учени, сътрудничещи си с правителството на САЩ. Силно присъствие имат и будистките монаси-посланици от измислената страна Кембалунг. Интересът на Робинсън към будизма е виден и в поне още няколко негови текста: The Years of Rice and Salt, както и сборникът Escape from Kathmandu, който разказва за общност на американски експати в Непал и за… йети.

Самостоятелни романи

Icehenge (1984) – Три свързани повести, които включват революция на Марс през 23-ти век и гигантски леден Стоунхендж на Плутон.

The Memory of Whiteness (1985) – В колонизираната Слънчева система на бъдещето футуристичен оркестър и неговият грандмайстор пътуват от най-външните планети към вътрешността ѝ, изнасяйки концерти на различните светове, докато около турнето се заплита мистериозна конспирация.

A Short, Sharp Shock (1990) – Единственият фентъзи роман на Робинсън. Мъж се събужда върху тънка ивица земя, оградена от вода, и тръгва на пътешествие по нея, за да се върне в изходната си позиция.

Antarctica (1997) – Разказ за живота и работата на изследователска станция на най-южния континент, отново включващ различни герои-учени, сериозен екологичен фокус и размишления за естеството на научната работа.

The Years of Rice and Salt (2002) – Романът представя алтернативна човешка история, в която средновековна чума е избила 99% от населението на Европа, което позволява на мюсюлманските и азиатските цивилизации да овладеят Земята. Историята продължава чак до алтернативния 21-ви век, като е показана през гледните точки на няколко герои, чиито съдби се преплитат многократно по време на различните им прераждания.

Galileo’s Dream (2009) – Наполовина исторически роман за живота на Галилей, наполовина научно-фантастичен разказ за общество в далечното бъдеще, живеещо на Юпитеровите луни, открити от известния учен.

2312 (2012) – Вероятно най-амбициозният роман на Робинсън след книгите му за Марс. Вдъхновен от творчеството на Марсел Пруст разказ за Слънчевата система след три века, за Земята, която все още се възстановява от тежка екологична катастрофа, за изкуствени интелекти, за различен тип икономика и политика, за радикални полови и сексуални промени сред хората, за мистериозни убийства, за Меркурий, Венера и Сатурн; както и за може би една от най-странните и запомнящи се любовни истории в научната фантастика. Друга имплицитна нишка, която се промъква в този текст, е критиката на Робинсън към мисленето на концепцията за Сингулярността сред учени и ентусиасти (наричана още the rapture of the nerds). За КСР тази представа за на практика магическо по рода си, неисторично и деисторизиращо събитие е грешна, невъзможна и най-вече опасна. Изкуствените интелекти в книгата, опериращи чрез алгоритми за квантово изчисление, показват една доста нетипична визия за бъдещето и изобщо представа що е това човек и съзнание.

Shaman: A Novel of the Ice Age (2013) – В този роман Робинсън отива назад във времето, използвайки научното познание по много сходен начин, но за да отгатне какво вече се е случило и как човешката цивилизация се е зародила, как науката и изкуството всъщност са вкоренени още в онези непознати на историята години от преди тридесет хилядолетия.

Aurora (2015) – История за поколенчески кораб, изпратен на вековно пътешествие до система, която потенциално би могла да се превърне в нов човешки свят. КСР деконструира този поджанр, като показва до каква степен е обречено подобно начинание. Същевременно, неимоверно сложната задача по поддържането на екологично и социално равновесие на борда на кораба се превръща в отражение на проблемите на Земята. Тук Робинсън разказва през гледната точка на един от най-интересните си разказвачи – изкуствения интелект на кораба.

New York 2140 (2017) – В средата на следващия век нивото на световния океан се е повишило значително, което е довело до най-голямата катастрофа в историята на човечеството. Но въпреки това, хората продължават да оцеляват, а едрият капитал продължава да управлява. Романът разказва за обитателите на една от сградите в наводнения долен Манхатън – поредният изключително интересен социален модел, който КСР изследва като алтернатива на доминантния социален ред.