Този материал, при все претенциозното си име, е създаден без заявка за изчерпателност и пълнота – в него ще се опитаме да посочим някои свои любими хорър кътчета и общности, встрани от мейнстрийм киното, телевизията или литературата. Именно подобни места понякога пазят най-чистия вид ужас, онзи край лагерния огън, или пък дават пространство на съвсем изчанчени и неортодоксални идеи. Доста от творците в тези кръгове могат да бъдат наречени „аматьори“, ала както предполагам ще се уверите, не е нужно да си Лъвкрафт, Кинг или Баркър, за да предизвикаш неприятно настръхване и избиване на студена пот. Надяваме се да бъдем интересни и полезни с този очерк, така че без повече предисловия, нека започнем!

Без всякакво съмнение, събредитът No Sleep е една от най-живите и креативни общности в областта на хоръра. Идеята е съвсем простичка – потребителите публикуват разкази, почти винаги от първо лице, в които говорят за свои лични, ужасяващи преживявания, или, в по-редки случаи, за събития, описани в дневник, на касети и т.н.

Идеята е разказите да бъдат правдоподобни, тоест там няма да срещнете космически хорър, фентъзи хорър или нещо подобно. Изисква се потребителите непрекъснато да са in character и да не разкостват детайлите по чужди произведения, а да се държат сякаш всичко описано наистина се е случило и е напълно вярно… защото кой знае, може пък да е.

Гарантирам, че страшно много от разказите наистина звучат като нещо преживяно и съвсем не е трудно да повярвате, че в тях се съдържа зрънце истина. Някои автори стигат по-далеч и дори добавят мултимедия към историите си – снимки, видео записи и подобни. Други пък пишат истории в реално време и на части, като останалите потребители могат да дават съвети и предложения как да подходи писателят към случващото се. Например, ако историята е за това как всяка нощ в два часа, на алеята пред къщата на автора се появява закачулена фигура и сякаш наблюдава прозореца към спалнята му, в коментарите някой ще се обади как би поставил сензори с фотоклетка, така че натрапникът да „грейне“ при следващото си посещение.

Разбира се, тъй като буквално всеки може да представи свое произведение, из редита не липсва и огромно количество плява. Системата за upvote/downvote обаче гарантира, че най-горе на страницата ще виждате разказите, които са преценени за минимум прилични от обществото, а винаги има и пиннати теми за ежемесечните награди на No Sleep – най-добрите разкази за изминалите тридесетина дни.

Допълнително улеснение в търсенето предлага No Sleep eBook, където може да откриете различни компилации от легендарни истории на събредита във всякакви електронни формати, а на No Sleep Podcast получавате нещо подобно, но в аудио вариант (първите два сезона са безплатни).

Ако искате веднага да опитате No Sleep, позволете ми да предложа две страхотни истории, които по прекрасен начин демонстрират какво ще намерите из дебрите му:

Room 733 – историята на стая 733 в университетски кампус, където две близки приятелки ще се сблъскат със своите най-дълбоки страхове.

I was a part of the Queen’s Guard – главният герой в тази история е част от почетната стража на Кралицата. Един ден обикновено скучният му пост предлага ново изживяване. Преживяване с вкус на ужас.

Съдържанието на No Sleep доста се доближава и донякъде преплита с този на други общности, занимаващи се с т.нар. creepypasta феномен – генерирано от потребителите съдържание, което приема формата на интернет легенди (които от пък своя страна са силно свързани с градските легенди), и често е допълнено с какви ли не допълнителни материали – неясни или манипулирани снимки, кратки замазани видеа, записи на странни звуци и какво ли още не. По-известните легенди привличат какви ли не ентусиасти от цял свят, които допълнително обогатяват митологията.

Вероятно най-популярният creepypasta пример е Slender Man – мистериозна, безлика, висока фигура на мъж, обикновено с костюм (пипалата са по желание), която преследва, отвлича и въобще тероризира, основно деца. Роден във форумите на Something Awful от Ерик Кнудсен, Slender Man пленява въображението на стотици хора по цял свят, които непрекъснато пишат, снимат и говорят за него. Тази легенда ражда дори няколко (доста слабички) видео игри и филм.

За съжаление, Slender Man е и пример, в който интернет хорърът се пренася по ужасяващ начин в реалния живот, и стана печално известен покрай връзката си с жестокото убийство на 12-годишно момиче от Уисконсин от две нейни съученички. Двете деца посочват като причина за убийството желанието си да се докажат пред Slender Man (по случая има и документална лента).

Макар creepypasta общностите да са много и най-разнообразни, най-известните може да откриете на creepypasta.com, creepypasta.org, както и в събредита /r/creepypasta/. Съдържанието очаквано е с доста вариращо качество, но ако се интересувате от този съвременен феномен, можете поне да им хвърлите по един поглед.

Подкастите са друга медия, която привлича хорър феновете и която, за наше щастие, се радва на редица качествени представители.

Бих започнал с любимия си, Welcome to Night Vale:

Кучешки парк, който е забранен за кучета… и стопаните им, и из който се разхождат закачулени същества, които НЕ ТРЯБВА ДА ПОГЛЕЖДАТЕ. Сеизмологична активност, която предполага бушуващо опустошително земетресение, което обаче не се случва. Място, където книгите понякога не работят, а ако искате прекрасно парче пица – не ви трябва да ходите по-далеч от „Големия Рико“, най-добрата и единствената пицария в това градче (останалите са изгорели след след серия неразрешени палежи)!

Welcome to Night Vale е страхотен, уиърд подкаст за малко американско градче, където ще се сблъскате с приблизително всяка възможна конспиративна теория, ще станете свидетели (или, по-скоро, слушатели) на какви ли не изчанчени мистерии и загадки, ще срещнете набор от абсолютно ненормалните жители на града и още, и още. Сенчести правителствени организации, портали към други светове, извънземни нашественици, пътувания във времето, странни светлини, необясними фигури, секретната полиция на градчето, която много рядко отвлича местни деца, общински съвет, чиито състав е непроменен от стотици години, лъвкрафтски ужаси, протягащи пипалата си от всеки ъгъл на градчето – в Найт Вейл нищо не е каквото изглежда и всичко е позволено.

Подкастът взема на подбив множество американски порядки и тук-таме прави коментар върху някои наболели обществени теми – водещият например (основната част на подкаста е оформена като запис на програмата на местното радио) се възмущава, когато ръководството на гимназията инсталира детектори за метал и забранява в училището да се вкарват щурмови автомати и бойни гранати.

Целият проект е оформен изключително професионално, но изисква специфична настройка и вкус. Стилистиката му е толкова over the top, че съвсем съзнателно влиза и се застоява в територията на абсурдното, а хуморът се е пропил във всяка гънка на предаването. Епизодите вече се доближават до 200 и са достъпни безплатно в YouTube, Souncloud, Spotify и още няколко платформи, а при желание може да се сдобиете с прекрасните книги и какъв ли не мърчандайз от официалния сайт. All hail the Glow Cloud!

Nocturnal Transmissions пък е сравнително нов подкаст, майсторски озвучен от австралиеца Кристин Холанд, и за разнообразие, той е професионалист в тази област. Още когато се „включите“ към първи епизод и прекрасния разказ Symbios на Джо Конрат, ще разберете за какво говорим.

Причина да опитате Nocturnal Transmissions е и фактът, че из епизодите му ще намерите не само съвременни творби, а и произведения на безсмъртните Х.Ф. Лъвкрафт, Едгар Алън По, че и, изненада!, Уилям Шекспир.

The Wicked Library може да се похвали със сериозната си библиотека (подкастът тече вече седем редови сезона, с какви ли не екстра епизоди), както и с огромното разнообразие от независими автори, разказвачи, композитори и др., които се допълват един друг в създаването на хорър съдържание.

Няма как да мина без споменаването на Lore, подкастът на Aaron Mahnke, който натрупа огромна популярност от създаването си през 2015 година насам. Интересното тук е, че всички истории на Аарон са „истински“ и могат да открият своя генезис във фолклора, базирани са на реални истории и предания, които понякога са се предавали от уста на уста векове наред. Интересът доведе и до сериал със същото име, излъчван от Амазон, и ако си падате по подобен род хорър, задължително опитайте Lore и се насладете на майсторското изпълнение на г-н Mahnke.

В края стигаме и до онлайн изданията, които се занимават с публикуване на страшни разкази. Уви, гладът за разкази по незнайни причини отдавна е затихнал сред четящото братство и въпросните са възприемани като неособено доходоносни, но всички знаем, че именно в кратката форма можем да открием някои от бижутата на жанра.

Джон Джоузеф Адамс е категорично наш човек – ненормален фен на жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър, както и главен редактор на страхотните онлайн списания Lightspeed Magazine и Nigthmare Magazine.

Очевидно тук ще споменем второто, което се занимава с жанра на ужасите, и в редовните му броеве, вече повече от шестдесет на брой, ще откриете всевъзможни страховити истории. Самите броеве са платени, но отделните разкази могат да бъдат прочетени (и често изслушани) безплатно на официалния сайт на списанието.

Nigthmare Magazine плаща на своите автори и преди публикуване те минават през процес на редакция и корекция, което води до по-високо от средното качество, така че спокойно може да се загубите из мрачните му коридори със знанието, че те ще ви предложат редица разтърсващи преживявания. Освен това, ако пишете хорър и имате възможност да го правите на английски език (или да го преведете качествено), това е един от вариантите за публикация, макар в момента приемът да е затворен. Препоръчваме горещо!

Друг голям играч на сцената са Cemetary Dance, които работят по подобен начин и сред страниците им може да откриете чудовищно добър хорър – както от известни имена в жанра, например Стивън Кинг, Джо Хил, Джак Кечъм и Джо Лансдейл, така и от неизвестни таланти. За съжаление, въпреки известността си – а може би именно заради нея – графикът на публикуване на списанието е зверски нередовен (за 2017 г. не е излизал нов брой).

Ако наистина обичате кратката форма и сте готови да плащате за нея, бих препоръчал Dark Moon Digest и Black Static – и двете издания поддържат консистентно високо ниво, а срещу няколкото си долара ще получите добре изпипан краен продукт. Освен това са редовни и няма да ви се налага да чакате хилядолетия до излизането на нов брой 🙂

С това завършваме този преглед и макар да знаем, че едва сме надраскали повърхността, изброените хорър кътчета са добра отправна точка за разнообразяване на менюто от ужаси. Ако вие имате любимо място, откъдето получавате дневната си доза мрак, искрено ще се радваме да го споделите в коментарите!