„Аман, тия Оскари не минаха ли преди сто месеца!“, чуваме ви да се възмущавате. И да, абсолютно – минаха преди поне половин година, но когато се опитахме да ревюираме основните номинирани преди церемонията, пропуснахме може би най-интересната категория – тази за чуждоезични филми. Впоследствие открихме, че горе-долу всичките 5 си струват гледането, а сега е най-подходящият момент да убедим и читателите си в това – обичайно рехавият летен киносезон тази година беше особено отчайващ, а есенната реколта още не е набрала инерция из родните киносалони. Няма по-добро време да видите някои от стойностните филми, които може би сте пропуснали през изминалата година.


Война / Krigen / A War

Дания

krigen-posterНа пръв поглед Война прилича на стандартен военен филм от типа на Войната е опиат или Блек Хоук. Работата на войниците (този път датчани) е да патрулират из определени зони в Афганистан и да наблюдават потенциално опасни местни хора. Разбира се, скоро сюжетът се усложнява и излиза от познатия калъп – за кратко се запознаваме с местно афганистанско семейство, което е хуманизирано може би повече от датските войници. Проследяваме и как живее семейството на командира, Клаус Педерсен, в Дания, където ежедневието на съпругата му с двете им деца е убедително показано като безкрайно различно, но не много по-леко от това на командира във военната зона.

А после Война започва да разгъва сърцевината си: в момент на изключителна опасност командирът взима решение, което изглежда напълно оправдано, но което по-късно се оказва може би не съвсем правилно. Втората половина на филма се занимава с последствията от това решение и изследването на неговата правота. Именно в характеристиките на това изследване е силата на произведението. Аргументите и „за“, и „против“ са представени като валидни и сценарият не заема ясна позиция по казуса, а оставя изцяло на зрителя да се пита какво ли би направил/а той/тя в тази ситуация и дали решението на командира е оправдано. Сравнете това с филм като Война на дронове, който уж също се опитва да представи избор във военна ситуация, но го прави по начин, който не оставя никакво място двама разумни дебатиращи да не са на едно и също мнение: „другата“ страна се защитава от един крайно наивен образ и няма съмнение кой избор се подкрепя от сценария. Във Война „другата“ страна често има по-добри аргументи от страната на главния герой.

krigenДатското предложение за най-добър филм на 2015 г. е несъмнено тежък филм – и заради напрегнатостта си в първата половина, и заради тревогите, с които те оставя втората. Но също така е произведение, което не инфантилизира публиката си, а третира проблематиката си задълбочено и полемично и така остава в съзнанието дълго след самото гледане – подобно на Ловът с Мадс Микелсен, чийто сценарий е дело на Тобиас Линдхолм, режисьор и сценарист на Война.