Перспективи пред фендъма е поредица от публикации, чиято цел е да запознае публиката ни с позициите на различни представители на фантастичните общности у нас. Тези позиции касаят проблемите на фендъма и всякакви идеи за неговото развитие. Надяваме се по този начин да предизвикаме публичен дебат, който да продължи на живо на специална среща, организирана в рамките на фестивала Дни на фантастичното (29 и 30 октомври, литературен клуб „Перото“, София). Мненията, изказани в позициите, се препечатват във вида, в който са били получени от списание ShadowDance; не е задължително те да се споделят от изданието. Всички конструктивни коментари под текста са добре дошли. За да изпратите собствено мнение с ясно заявени наблюдения и предложения и за да заявите участие в гореспоменатия дебат, пишете на организаторите на срещата на info@fandombg.org.

fandombg

Позиция на Мартин Петков

Здравейте,

Приложено Ви изпращам мое мнение, изложено по темата във форума на клуб „Ефремов” преди около седмица. Сега го представям отчасти редактирано и допълнено. Така или иначе, това си остава само форумно мнение и няма претенциите да бъде нещо повече от форумно мнение.

По темата и предстоящата среща „Фантастичният фендъм – перспективи”:

Предварителни бележки:
Възможно е предложенията по-долу да се отклоняват от визията на организаторите на срещата по отношение на темите, които следва да се обсъждат в контекста на възможни перспективи за развитие на фантастичните общности (а.к.а. фендъм). В такъв случай – извинявайте за неуместното включване.

Прагматичният подход при провеждането на подобна среща предполага от една страна – да могат да се идентифицират проблемите, които към момента в най-голяма степен затрудняват сътрудничеството между фантастичните общности, а от друга страна да се формулират ясни цели, които се очаква да бъдат постигнати в бъдеще. Самият аз не претендирам за мнение от последна инстанция, но считам, че в случая съществуват два основни проблема, от които поне единият би могъл да бъде обсъден и да намери адекватно решение.

Проблем №1. Кой кой е и за какво се бори?
Първият проблем е обективен и се изразява в следното: Огромна и често преобладаваща част от феновете в същото време попадат и в категорията писатели/издатели/редактори. Т.е. нерядко се оказва, че срещу нас стоят пишещи/издаващи фенове или фенстващи писатели/издатели (всеки може да си избере коя фраза му е по-симпатична). Това съдържа само по себе си вътрешен конфликт, а когато нещата опрат до отличаване/номиниране/награди и сходни на тях инициативи – въпросният конфликт се изостря на ента степен, тъй като представлява и класически конфликт на интереси.

Проблем № 2: Не останаха здрави мивки.
Вторият проблем е субективен (включително и защото отразява само моята лична гледна точка). Огромна част от създаваните бг-фантастични произведения (с цялата условност на понятието, но с идеята, че говорим основно за литература) се разпределят по скалата от некадърно до посредствено. Но тъй като тези определения винаги биха съдържали и някакъв субективизъм, ясно е защо и този проблем е толкова хлъзгав. В същото време въпросните фантастични произведения масово претендират, че са висококачествени (обикновено се твърди, че „къртят мивки”) и това като правило се твърди именно в средата описана по-горе при първия проблем, т.е. среда на „македонстващи евреи”.
За момента аз не виждам адекватно решение на втория проблем и не бих се занимавал с него. За сметка на това първият проблем би могъл да се преодолее относително лесно, което поне отчасти ще тушира и втория проблем.

С оглед на съществуващите проблеми, както и на случващото се през последните години като спорове, дискусии и противопоставяния във фантастичните общности, на предстоящата среща биха могли да се обсъдят поне някои от предложенията, изложени по-долу. Тяхната цел не е да се очертават идеални, а по-скоро работещи модели, които да допринасят, както за развитието на фантастичните общности, така и за подобряване на качеството на фантастичните произведения.

Предложение № 1:
Важно е да се направи ясно и съвсем просто разграничение. В края на краищата фендъмът се състои от фенове. Феновете потребяват фантастика, феновете „отразяват” (вкл. оценяват) фантастичните произведения на писатели и издатели, а последните работят/създават за феновете. Следователно, каквито и да било решения, гласувания, номинации и т.н. в бъдеще следва да се правят именно от фенове. Що се отнася до пишещите фенове и фенстващите писатели (и сродните на тях) – те би следвало сами да могат да определят своето място/позиция. Т.е. трябва да има ясна и изчистена връзка фен – писател, с минимална, но отчетлива дистанция и отлика между едното и другото.
В такова предложение със сигурност има и елемент на несправедливост. Неизбежно ще се чуят възмутени гласове, които ще попитат: „От къде на къде пък ще ми казват, че аз не съм фен?”. Но според мен това е простимо и минимално ограничение на човешките права. Подобно „опростяване” ще изчисти в значителна степен картината, тъй като ще позволи да се очертае ясно кой от каква позиция взаимодейства с фендъма. Логиката е елементарна: феновете отразяват и оценяват работата на писатели/издатели. До толкова ролите трябва да са разделени. Извън въпросната схема всеки пишещ/издаващ е свободен да фенства, колкото си иска.

Предложение № 2:
Организацията на награди и събития, свързани с фантастиката, би следвало да се осъществява от фенове (организации на фенове) и/или екипи, отразяващи фантастичното у нас. И в двата случая е препоръчително в максимална степен тези „организатори” да не включват в състава си писатели/издатели и сходни на тях фигури.
Казано накратко – търсят се хора, които предимно отразяват случващото се във фантастиката, отколкото да генерират собствени (художествени) фантастични произведения.

Предложение № 3:
Видно от случващото се в последните години, а също така и от анонса на организаторите – най-много нерви се хабят около така наречените фантастични награди и номинации за Еврокон. В тази връзка и с оглед на всичко казано по-горе биха могли да се обсъдят поне следните възможности (отново да подчертая – това са възможности, а не налагане на готово решение; същите не претендират и за особена оригиналност, по-скоро се стъпва на съществуващи практики ):

1. Наградите да се разделят на две.
1.1. Да има награди, наречени просто „Номинации за Еврокон”. Те да се провеждат максимално опростено според правилата на Еврокон (доколкото има такива) и в тях да се допусне съвсем отворено масово гласуване (т.е. всеки, който иска – гласува). Възможно е тогава да се прояви „синдромът на хилядата лели” (напр. книга в тираж 50 бройки да събере 1000 гласа), аз поне очаквам да се стига и до подобни парадокси, но какво от това. Просто на Еврокон ще бъде излъчена номинация, подкрепена от хилядата лели на номинирания. Което може би не е толкова лошо, с оглед на цялостния характер на събитието .

На мен ми се струва, че на този етап трудно може да се направи нещо повече. Но при налично желание и ресурси, би могло да се мисли и в следните посоки: Масовото гласуване може да се регулира в някаква степен, например като се въведе закупуване на право за гласуване срещу 10/20 лева. Това е достатъчно просто и едва ли би обидило интелекта на който и да било фен. Възможно е също така (тук вече откровено си фантазирам) с правото за гласуване и срещу въпросната сума да се закупува и ваучер за фантастична книга. От подобно начинание биха спечелили всички, тъй като ще се стимулира и четенето и купуването на фантастични книги.

1.2. Да има литературни награди за фантастика, които да нямат никакво отношение към Еврокон и да бъдат само български. Наградите да се определят и дават от хора/екипи, отразяващи тази област у нас. Спокойно би могло да се започне и само с две-три категории (разказ, роман, книга), просто за да се види, дали и как би работило подобно начинание. Колкото повече структури на фантастичните общности съумеят да се обединят в подобна инициатива, толкова по-добре. Но по-важно от механичното обединение на общности със сигурност ще бъде способността на такива награди да отличават и оценяват качеството на фантастичните произведения, без да се влияят прекомерно от други странични фактори.

В края на краищата – защо наградите са важни? Защото това са събития, които могат да доведат до натрупване на критична маса и следователно могат да направят фантастиката видима (лично за мен, това е важна и реална цел). Т.е. фантастиката да може да стъпи на общия литературен пазар. Ако феновете застанат зад добри и качествени книги – това може да привлече нови читатели и то не само за тези книги, а и за много други. В обратния случай просто ще се случи обратното – фантастиката ще остане само за тясна употреба в ограничени кръгове. И в двата случая – решават феновете.

2. Каквито и награди да се измислят, моля, не ги наричайте национални. Злополучните НФН буквално бяха смазани от това име, особено на фона на ниското участие от страна на гласуващите. Нека тежестта и авторитетът идват не от името, а от съдържанието.

3. Каквито и гласувания да има във връзка с награди и номинации – нека те да бъдат явни. Това е въпрос, по който едва ли някога ще се постигне съгласие, но колкото по-видими и прозрачни са процесите, толкова повече доверие ще има в тях (лично мнение).

Предложение № 4:
Фантастичните общности трябва да имат поне едно общо събитие, на което да пият бира. Бирата е важна за сближаване на общностите.

Вместо заключение:
След като написах горното, ми беше подхвърлено, че фантастичният фендъм се състои от не повече от 200 души (и те основно пият бира), а аз изглежда съм си представял, че са поне няколко хиляди. В общи линии, забележката е уместна. Но, все пак, нали става въпрос за среща, на която да се обсъждат ПЕРСПЕКТИВИТЕ за РАЗВИТИЕ на ФАНТАСТИЧНИТЕ ОБЩНОСТИ. Ако тези перспективи наистина имат хоризонт от около 200 човека и това е ВСИЧКО, тогава самото усилие да се прави обсъждане е повече или по-малко безсмислено и в такъв случай от всичко гореизброено трябва да остане само последното предложение.