Научната фантастика и екологията споделят множество теми и цели – теза, която трудно би могла да бъде оспорвана при наличието на толкова много текстове, в които двете са преплетени почти до степен на сливане. Постапокалиптични пейзажи, екотопии, Антропоценът, гигантски кораби със собствена затворена екосистема, градът на бъдещето, еко-колониализъм, Гая… образите на преливане между тези две мисловни полета са твърде много, за да бъдат обхванати в стройна класификация. Безспорно разглеждането на всеки образ от тази галерия може да е вълнуващо и полезно само по себе си, но на дневен ред стои и един по-общ въпрос. А именно: тези съответствия продукт на историческо съвпадение ли са или съществува някаква по-дълбока връзка между екологичното мислене и състоянието на ума, към което ни води добрата научна фантастика? В настоящата статия ще се опитам да дам един възможен отговор на този въпрос, подкрепен от набор от ключови за жанра образи – средоточия на въпросните преплитания.

Отговорът на въпроса е положителен, но не и еднозначно такъв. Да, между екологичното и научнофантастичното мислене има структурни съответствия, които дават израз и на съдържателни съвпадения. Но нито екологията автоматично подтиква към точно определено съзвездие от политически модели, нито фантастиката исторически е катализирала мисловни вектори, чиято посока е малко или повече единна. И все пак, двете, нека ги наречем рамки на мислене, споделят най-вече ефекта, който предизвикват у възприемащия (жителя на планетата или четящия книга, често и двете) – шокът, съпътстващ странното, който разполага с ударната сила да строши стъкления похлупак, да позволи на съзнанието да се взре в пукнатините и да се огледа по нов начин в импровизираните им огледала. Ефектът на когнитивно остранение, за който вече стана дума в предишна статия, е лостът, чрез който фантастиката повдига капака на установения ред и задава въпроса „Ами ако?“ Същият ефект, често в много по-концентриран вид, е способно да генерира екологичното мислене – чрез осъзнаването на сложността и необозримостта на природата отделно и във връзка с човешкия индивид; още повече през отчаянието и гнева, които често съпътстват едно друго осъзнаване, а именно, че тази необозримост може би е на път да си отиде, в следствие на човешката намеса и нехайство. Без дори бездънните ѝ мащаби да са истински проумени.

В интерво за Гардиън, може би най-важният политически и еко-фантаст, Ким Стенли Робинсън, казва следното: „Всички ние живеем в научнофантастичен роман. Щом се приберете у дома и пуснете лаптопа или телевизора си, има възможност да видите репортаж за абсолютно всичко. Светът се е превърнал в научнофантастичен роман, всичко се променя толкова бързо. Научната фантастика се оказа реализмът на съвремието, което е много задоволително.”* Многообразието, мащабът и скоростта на промените в света го правят една случваща се в момента фантастика, макар и с малко, винаги изпреварваща хоризонта ни на адаптация към средата, винаги поне малко странна, с един крак в нуминозното, с друг в зловещата долина. Това е новият исторически реализъм, само че мултиплициран през хиляда информационни канала и фрактално разроен. Както романът някога е изиграл ключова роля, за да консолидира новозародилата се градска класа и да ѝ даде метод за рефлексия, както модернизмът е послужил за отпор срещу индустриализацията на живота и механизацията на човека, така сега и фантастиката като форма предоставя подходящи методи за художественото въплътяване на друго важно развитие в човешката история – критическата теория от 20-и век. Фантастиката, позволявайки ни да отстъпим настрана от света, без да се отказваме от предаността си към реализма (и без да затваряме вратата на модернизма), е най-добре пригодена от литературните форми (както твърди и Карл Фрийдман в своята Critical Theory and Science Fiction) да дублира именно над-идеологичното, аналитично умозрение на критическата теория. Надали случайно двете се срещат именно в този най-важен жанр на критическата утопия.

Тези размишления звучат чудесно, обаче ако са верни, защо тогава научната фантастика не е в самия авангард на такъв критически подкован марш за политически и социален прогрес? Даже напротив, колкото по-популярен става жанрът, толкова повече се комерсиализира той и сякаш губи от радикалния си заряд за промяна. В условията на пазарен постмодернизъм фантастиката често остава без зъби, все по-голямата бройка заглавия като че ли води до все по-малък брой автентични истории и идеи, а както става все по-ясно благодарение на кино-индустрията – самите образи на когнитивно отстранение могат да бъдат както лост, така и горелка, с която идеологическите ни капаци да бъдат заварени завинаги. По същия начин екологичното мислене може лесно да се изроди в изцяло безкритични образи на Тиха Земя, изцерена от човешко присъствие; образи, изсънувани от т. нар. дълбоки еколози. Може да бъде подчинено и на конкретни човешки интереси – били те корпоративни или просто расистки (вж. „Границите на утопията“ от Чайна Миевил). Родеенето на фантастиката, критическата теория и екологията е заложено по дефиниция в трите полета, но практическото им единение изисква постоянно мислене, преживяване през тялото и въображението, заемане и отстояване на политически позиции.

В остатъка от статията ще разгледаме няколко централни за екологичната фантастика образи, които съдържат в себе си потенциал да предизвикват именно такъв съзнателен труд. Следването на тези образи често води по безкрайния път на Утопията, но както вече споменахме, далеч не винаги. Всички от тях някога са били използвани и с обратната цел – да скрият възможността за избор под нова идеология, може би далеч по-ефективна и неуловима, по силата на постмодерната логика на масовите медии, теоретизирана от Франкфуртската школа. Утопията винаги ще си остане непостижима, но това не е проблем; по-важното е да запомним, че тя (и стремежът към нея) винаги трябва да остане двусмислена – прозрение, което Урсула Ле Гуин умело драматизира в Освободеният, една доведена до ръба на въобразимото утопия, в която екологичното мислене е изведено на преден план именно по силата на почти пълната липса на екология.

1 2 3 4