Christopher Nolan & the Desire to Make the Audience Wonder, част II
Докато на тематично ниво Престиж е може би най-цялостно въздействащото заглавие на Нолан, то на ниво монументално въздействие върху публиката нищо не надминава трилогията му за Батман. Ако трябва да резюмирам, основната заслуга в случая е изваждането на „комиксовостта“ от филмите и „принизяването“ им до малко или много стандартна екшън-драма. Истината е, че търсене на стандартното, на злободневното, на не-магическото в жанр, който е толкова обвързан с фантастното и приказното, вреди на произведението, зададено като комикс. Но заедно с тази вреда, то го премества в съвсем различна равнина.
До трилогията на Нолан, по-специално Черният рицар, концепцията за комиксов филм включваше една вродена несериозност, едно леко гледане отвисоко на филми в тази категория. Най-откровено казано комиксовите филми си правеха компания с анимационните, които, въпреки старанието на Пиксар, в съзнанието на средностатистическия зрител носят етикетче „детско“. Черният рицар промени всичко това за една нощ. Той принуди тази скептична (и донякъде недотам кино-грамотна) част от публиката и критиците да разглеждат филма като драма на отмъщението, като политически трилър, като градска сага на справедливостта. Благодарение на Нолан и работата му с комиксовата вселена хората успяха да забравят за вкоренения си скептицизъм относно супергеройските филми, а благодарение на Черният рицар същите тези филми най-сетне бяха допуснати да си играят на площадката с другите деца, демек „сериозните“ филми с „истински“ хора и „истински“ проблеми. Възрастните вече не ги беше срам да си признаят, че гледат комиксови филми. Деконструирайки напълно образа на Батман и вселената му, Нолан представи толкова много реализъм в Батман в началото (да, без нинджите и сините цветя), че още с него даде заявка, че това е филм, в който дори супергероят да не носи костюм и маска нощно време, то пак би сработил. Батман в началото може и да не е толкова амбициозен колкото последвалите две части, но още в него присъства централната заявка на трилогията. Добре познатата концепция за желанието да бъдеш някой друг тук вече взима форма на нужда от това. Нуждата на Брус Уейн да се помири с идеята за смъртта на родителите си впоследствие води до нуждата от нова личност, до възраждането на герой, който е много по-малко герой и много повече човек, отколкото в типичните комиксови филми. И отново го има чувството за вина, което се превръща в катализатор за трансформацията на Уейн. Батман в началото задава успешно психологическите мотивации зад един такъв леко „неправилен“ герой, за обстоятелствата, които го формират. Черният рицар показва цената, която се заплаща в името не на творчеството, както е в Престиж, а на моралните устои на героя, които би следвало да закрилят общото благо, а не персоналното щастие. От своя страна Черният рицар: Възраждане пък се занимава с идеята за намиране на баланс между чувството за дълг и собствената лична хармония.
За трилогията може да се напише доста. За визуалните препратки към Жега (основно в Черният рицар), Блейд Рънър, към няколко филма за Бонд; за подчертано урбанистичната нотка на изказа; за темата за страха и апатията; за ефекта, който предизвика премахването на главен герой в касов филм (преди главни герои да започнат да мрат с лекота по телевизията благодарение на Игра на тронове). За това как Черният рицар е построен като Шекспирова трагедия, а Възраждане има замисъл на Дикенсов градски епос. За тероризма, за отделните злодеи и мястото им в кино канона; за Жокера и ролята му на митичен символ сякаш изтръгнат от роман на Кормак Маккарти. Вместо всичко това искам да спомена мимоходом за многото провалени очаквания, свързани с Възраждане. Това е може би най-зле съставеният филм на Нолан; в него има заложено много като смисъл, но постига смущаващо малко като ефект и се строполява грандиозно по лице от висините на собственото си зададено величие. Докато повечето хора смятат, че това се дължи на безподобно разпиляната структура или драматично по-неубедителния злодей, за мен изконната слабост са женските роли. Истината е, че като сценарист Нолан не разбира жените и през цялото си творчество не успява да състави адекватен, пълнокръвен и важен образ на жена, а във Възраждане със сюжет зададен по начина, по който е, има нужда не просто от един убедителен женски образ, а от два.
Сякаш ненаучил поуката от Възраждане, Нолан се юрна много бързо след това да създава филм, чийто сюжет почива отново в голяма степен върху два други женски образа. Хубавото с Интерстелaр обаче е, че колкото и неуспешни да са те, колкото и кошмарни да са понякога репликите и колкото и много сюжетни дупки да зеят право във вас, филмът е някак трансцедентално преживяване на първо гледане във формат IMAX. Неправилните моменти идват с повторното гледане, а оттам насетне и многото въздишки „Какво можеше да е, а не е“. Донякъде Интерстелар е най-мъчният за обичане филм на Нолан. В никакъв случай не бива да се чете „най-лошият“, далеч съм от подобна мисъл. Просто много по-лесно могат да се простят провалените възможности във Възраждане (защото все пак си имаме Черният рицар), отколкото в Интерстелар. За да сработи на 110%, освен нуждата от качествени женски образи, премахването на Ан Хатауей и значително подобрение на монтажа, се нуждае отчаяно и от орязване на голяма част от репликите и преработка на други. Както и от много по-различен от възприетия от Нолан подход. Отчасти замислен като филм съзерцание, отчасти като послание, отчасти като семеен филм на надеждата, Интерстелар се пробва да се разпростре не на два, не на три, а на пет стола и логично се изтърсва на земята с гръм и трясък. Защото истината е, че Нолан има в себе си таланта, хъса и визията да направи не Кубриков филм, а собствена разработка по Кубриков филм, така както навремето Спилбърг направи с Изкуствен интелект. Вместо това резултатът е малко Кубрик, малко Спилбърг, малко Ридли Скот, малко Терънс Малик и някак до последно Нолан не се ангажира с позиция какво впечатление иска да остави у зрителя. Решението на зададения от него проблем се намира в самия филм, пръснато и разпокъсано като записките на твърде талантлив ученик, решаващ задача по геометрия, който е нахвърлял набързо решението, но не е спазил точния ред в поднасянето му и само е драснал тук-там насоките за доказателството на теоремата, която му е нужна.
Интерстелар има нужда от изчистване, от съсредоточеност, от методика на изказа при поднасянето на това послание. Трябваше му повечко от целеустремеността на Генезис, който е по-малко амбициозен проект в сравнение с космическата опера, но е по-добре реализирана абстрактна идея, тъй като се справя с нещо много важно. Съзнателно обран от многопластовост на героите си, Генезис е съсредоточен върху единствената си цел да бъде интелигентен летен касов филм. Той се придържа към канона – праволинейна екшън история, изградена върху стандартна конструкция на шпионски филм тип Бонд, с герои, чиито личностни характеристики са по-скоро маркирани, и подчертано функцията им опира до това да бъдат просто подчинени на сюжета пионки без кой знае какви психологически измерения, но същевременно с това добавяйки доста заплетен метод на поднасяне на историята. Генезис донякъде е по-скъп Мементо, донякъде правилно реализирана амбиция за праволинейно чисто визуално кино-преживяване, в което няма нужда толкова от обяснения, колкото от възприятие на картина/звук. Генезис е безспорно най-елегантният във визуално отношение филм на Нолан, най-сдържаният и потенциално най-неемоционалният. Но това се отплаща и си спомням ярко безапелационния кеф, който изпитах в киносалона. Е, не е особено държелив на повече от три гледания, именно поради недотам интересните си герои, но за сметка на това представлява постигната амбиция на създателя си, която може и да не му спечели заветната номинация за Оскар за режисьор, но поне успя да се добере до тази за филм, както и да остави белег в киноисторията като един от рядко интелигентните летни филми на Холивуд.
Накъде ще поеме Кристофър Нолан след Интерстелар не е напълно ясно. Знаем, че работи върху Дюнкерк – военен филм с Том Харди, Марк Райлънс и Хари Стайлс (да, от One Direction и да, аз също се потрисам при мисълта). Не знаем обаче по какъв начин подобно решение ще се вмести във филмографията му и доколко темите за идентичност, саможертва, морални устои и най-вече за чувство на вина (тъй като то присъства дори в Генезис и Интерстелар) ще се шмугнат някъде там, на военното поле. Каквото и да се случи и накъдето и да поеме творчески, тематично и визуално, надявам се да запази стремежа си към това да се надскача (дори с риск да се провали), към правенето на филми с вътрешно жанрово противоречие, към почти болезнената амбиция да накара зрителите за миг да забравят скучната сивота и да се потопят някъде, където магията е възможна. Понякога за минута-две, а понякога в рамките на цял филм. Дано Дюнкерк се окаже Нолановият Спасяването на редник Райън и той успее да намери изгубените в последните си две произведения баланс и хармония.
Прехваленият Черен рицар е всичко друго, но не и филм за Батман, същото важи и за останалите филми от трилогията. И да искам си точно тази несериозност и магия при комиксовите филми, а не да бъдат принизявани до някакви екшън драми, колкото и добри да са.
Не със всичко от написаното съм съгласен, но всичко от написаното ми хареса.
Незнам. За мен Черният рицар си е точно филм за Батман. Батман винаги е бил мрачен и в него винаги е имало опит да се придаде реализъм. Дори и комиксите за него лавират между дедективски история и стандартен комикс за супергерои. Ако се направи лековат, шеговит и немрачен филм за Батман, аз съм сигурен, че ще е режисиран от Джоел Шумахер 🙂
Да, във филма имаше доста клишета, но бяха тези клишета, които аз исках да видя. А и досега не съм гледал комиксов филм без клишета. Нолан обаче рискува много с този филм. Аз си спомням, че още с излизането на Батман в началото имаше много критики към него, че се отдалечава от комиксовата история. Аз обаче уважавам смелостта му и смятам, че това е новаторски подход към жанра, който за жалост предизвика вълна от трагични комиксови филми, които се опитват да са реалистични (включително последния филм от Нолановата трилогия).
Много съгласен с мнението за слабите женски роли. Не може да разполагаш с актриса от ранга на Марион Котияр и така да опропастиш персонажа и (и в двата филма с нея). Да не говорим за трагичната Жена котка или невзрачната роля на Скарлет Йохансон в Престиж. Все пак има и някои попадения, като Елаън Пейдж в Генезис например.
Не знам, на мен Батман Завинаги на Шумахер ми хареса доста и беше прилично мрачен като цяло. А и реално проблема ми не е толкова реалистичността на Нолъновите Батмани, колкото това, че от втория филм нататък това не бяха филми ЗА Батман. А и Интерстелър е лайна с праз (с извинение).
Филмът на Шумахер е по-скоро мрачен „по готически“, докато тези на Нолан са урбанистични. Аз харесвам трилогията и смятам, че е далеч по-правилен начин за пресъздаване на супер героите, отколкото (за пример) Man of Steel / Superman vs. Batman.
Не мога да кажа, че Генезис е неемоционален, връзката (и развръзката, ако въобще я знаем) си е чиста емоция. Филмът е построен като екшън на няколко нива, и пак има препратките към Жега, и пак е начин да направиш блокбъстър, който не прилича на 99 други. А и е изигран предобре, пълен с предобри ефекти и въобще – май няма какво да се оплача.
Не разбирам нищо от кино, личното ми мнение е, че един режисьор трябва да умее да разкаже „историята с картинки“ и наистина да изгубим онези 2 часа от времето си подобаващо. Като Торнаторе, Ман, Финчър. Нолан определено умее да разказва, има си свой стил, доколко отличителен е това е въпрос за по кадърни от мен хора, носи възвръщаемост на инвестициите и съответно се котира високо. Не съм гледал само първият му филм, Инсомниа и Интерстелар, но от останалите единствено Генезис ми допадна истински. Престиж е много добра история, разказана прекрасно, но идеята с клонирането на хората ми развали удоволствието от филма. И той и Генезис накрая намигат на зрителя и го оставят сам да си вади изводите от историята която са им разказали/балончетата въздух в Престиж, пумпала който аха да падне в Генезис/. Относно Батман, Нолан подхвана добре възраждането на героя, но в следващите 2 филма просто се отвлече, дали повлиян от студиото или просто се надцени, само той ще каже, но следващите 2 филма за мен си бяха много шум за нищо. Преждевременната смърт на Леджър избута 2-ра част, но 3-та нищо не можа да я спаси. Колкото до Батман на Шумахер: точно заради неговите филми Батман умря, та се наложи Нолан да го възкресява, кич, а не готика. Мрачната готика бе във филмите на Бъртън, особенно 2-та част:образа на Пингвина бе страхотен, чак накрая ти става жал за горкото копеле. И с по добрия Жокер.
Дано Дюнкерк се окаже Нолановият Спасяването на редник Райън и той успее да намери изгубените в последните си две произведения баланс и хармония.
–
Дано.
Дано обаче, ако не успее, да бъде подобаващо попилян от критика и публика. Честно казано, мисля, че една от причините последният Батман да е толкова зле беше увереността на Нолан, че каквато и простотия да свърши, все ще се скъсат да го хвалят. Което и стана, в крайна сметка – филмът беше безумно тъп и мързеливо изработен, чак имаше сцени, снадени в грешния ред, обаче осемдесет и седем процента при доматите, топ 250 на ИМДб, финансови успехи, въпреки клането на премиерата…
Честно казано, връзката ми с Нолановите филми в последно време е доста хлабава. След „Престиж“ бях готов да го обявя за най-великия режисьор в историята на Вселената. Докъм „Генезис“ – включително – мислех, че ми е любим. После гледах TDKR и почти успях да го харесам, но колкото повече отлежаваше в паметта ми, толкова повече го мразех. (А аз съм лесен зрител. Дадох 8/10 на „Конан варваринът“ с Джейсън Момоа, смятайте.) Този филм ми показа неща, които не харесвам, но са характерни за всичките филми на Нолан – прекалената обяснителност, неумението да използва музика, неумението да изгражда женски образи, неумението да вкара разведряващо настроение във филма си дори когато сценарият предразполага към това…
Не знам какви хора сте тук, които пишете и давате оценки и критични коментари, просто съм отскоро тук и за това не съм запознат. Но каквито и да сте, не може да ми го побере мозъкът – как се случва така, че толкова рядко някой ще се сети да започне коментара си или критиката с – “според мен”, “през моята призма”, “ в моите очи” и т.н. Повечето от вас сипят определения, умозаключения и всякакви подобни, сякаш това е и няма как да бъде друго? !?! Веднага цитирам Vivian :
– “Спилбърг не е уникален режисьор от артистична гледна точка.” ( бре, благодаря ти о Всевишний )
– “Не може да се похвали с пластичността на Кубрик, нито със символизма на Малик. Не е снабден с целеустремеността на Скорсезе или хуманизма на Люмет” ( браво, имаш широк мироглед и обща култура, но какво от това ? )
– “Не ме разбирайте погрешно – Нолан не е Спилбърг. Или поне все още не” ( Сори, явно те разбрах погрешно … )
– “Кристофър Нолан не е режисьор, който е изконно иновативен. Той не е и режисьор, чийто стил ще ви се наложи да „разберете“, за да оцените истински.” ( и така да е, говориш от името на цялата човешка популация ли ? )
– “Нолан е занаятчия – ефективен, амбициозен, често много въздействащ, но нито един от филмите му не е съвършен.” (ми те и твоите ревюта са далеч от съвършенното, но повярвай ми, това е само в МОЙТЕ ОЧИ 😉 )
– “Нолан винаги е търсел комерсиално ориентиран сюжет.” ( този цитат няма връзка с това, което се опитвам да кажа посредством останалите цитати, но просто исках да го изкоментирам със следното – ТОВА, ВЪОБЩЕ НЕ Е ВЯРНО! Ако беше така, нямаше половината народ да ходи по 2-3 пъти на Генезис и Интерстелар, докато вденат за ко иде реч и нямаше да превъртат видео плейъра през една минута на Мементо, за да разберат какво се случва! Защото “комерсиално” – това значи, че е направено да се хареса и разбере от всеки )
Мога да продължа така още много дълго, най-вече, защото голяма част от дветe ти статии са изпълнени с подобни империалистични изказвания. Даже почвам да се чудя дали не си Ситски лорд (“Only a sith deals in absolutes”)
Имам и друг проблем – през цялото време си личи, че се опитваш да бъдеш обективна, но далеч не постигаш този ефект. Също така твърдиш, че Нолан ти е сред любимите режисьори, но от всичко казано, не оставам с такова впечатление. Дори и наистина да го мислиш, коментарите са ти изпълнени с повтаряемо противоречие. Ту нещо ти харесва, ту после не ти … Странно …
Признавам си, съвсем искрено, че егото ми е наранено от коментарите ти за Нолан и по-специфично за сравненията със Спилбърг, коментарите за Генезис и Интерстелар! Едно е да кажеш, че е това е личното ти мнение, тогава няма да си правя труда да пиша, защото всеки има право на мнение,но никъде не видях подобно нещо, за това се чувствам длъжен да отговоря!
Стивън Спилбърг – един много голям режисьор, кумир за редица останали! Но не и за мен и според мен! Няма да изпадам в излишни подробности, които за мен са важни, но ще стане твърде дълъг пост вече. За мен, един режисьор трябва да бъде нещо повече от обикновен режисьор, който да разказва историите на други хора. Защото един филм се прави от хората, които създават историята, тези, които пишат сценария, тези, които и често седят зад камерата! Не случайно в моя личен топ 5 на най-любими режисьори седят имената на Нолан, Тарантино, Камерън, Инарито и т.н. Това са истински творци, според мен – създават и разказват своята история! Голяма част ( не всичко естествено) от тяхното творчество са оригинални творби, а дори когато адаптират, отново оставят огромен отпечатък, като са заемат да създадат screenplay пречупен през тяхната собствена призма! Не ме разбирай погрешно – не казвам, че всички останали режисьори не стават! Напротив – имам много любими такива – даже Спилбърг е един от тях! Но не бих сравнявал по подобен начин. Спилбърг има 31 пълнометражни филма като главен действащ режисьор ( плюс-минус 1-2 ), от които само 4 са по негова идея! Всичко останало е адаптирано по роман или е по идея на съвсем друг човек или хора! Не казвам, че той няма принос – смехотворно е да няма, но това го отдалечава от режисьор като Нолан и сравнението, че Нолан далеч не е достигнал нивото на Спилбърг ми звучи смешно и тъпо… Поне според мен! Всяка една от творбите на Нолан е негова лична идея и той изгражда целия свят в филмите си! Единствено изключение прави Престиж ( и то само наполовина!) и филмите за Батман, но като върл фен на Батман, мога да потвърдя, че това, което Нолан е взел от DC комиксите са само имената на героите! Всичко останало е пречупено през неговата призма! Относно Мементо съм длъжен да спомена, че филмът е направен по кратките разкази на брат му, но е интерен факт, че Джонатан е взел много идеи от брат си, който му е давал съвети за част от историите 😉 ! ( не знам дали си гледала Person of Interest, но лично ти го препоръчвам това сериалче!!! )
Само като се замислиш, че светове като тези на Генезис и Интерстелар са измислени изцяло от него, мен лично ме хваща срам да го сравня с човек, на когото една от най-известните му поредици – тези за Инди, са впрочем идея на Джордж Лукас, не само идея, ами и самите мини-истории във филмите са негови И това е само един пример от безброй много други. Относно Генезис първо – започваш коментара си с нещо много недомислено и изцяло погрешно – “…Генезис е съсредоточен върху единствената си цел да бъде интелигентен летен касов филм.” Не ми се коментира това изречение, но ако наистина филма ти изглежда на нещо подобно – толкова по-жалко … Интересно, ако беше пуснат през друг сезон? Това ли е наистина според теб – единствената цел на филма? Как можеш да кажеш подобно нещо – просто не разбирам какво те кара да мислиш така. Изключтелно дълбок и многопластов филм, който кара, буквално, мозъкът ти да застане на челна стойка – центриран върху основния (ужким) сюжет – отношенията между син и баща и целта да се въплати дадена идея в човешкото съзнание, и второстепенното ( за много хора първостепенно) действие свързано с героя на Ди Каприо и проблемите, които той има с действителността, сънищата, жена му и децата му, вечната любов и така нататък. Гениалността на целия този проект и фактът, че никой до сега не се е захващал сам с подобно нещо, заснемането на сцените, сюжетът, актьорската игра, музиката, последната сцена ( смятана от най-големите специалисти, за една от най-великите крайни сцени на филм), дори самият Спилбърг каза в свое интервю, че това е един от 3-те най-велики филма правени някога. Съжалявам, но не мога да приема казаното от теб – да, изказваш много позитиви за филма, факт е – но всичко против него е безпочвено. Разбирам – на едни се харесват едни филми, на други – друг тип, това е нормално – всеки си има вкус, но недей моля те да пишеш така, сякаш твоето мнение е THE мнението и нищо друго няма значение. Бъди по-мека в коментарите си. Абсолютизмът, с който се изразяваш е дразнещ и на места обиден за някои хора!
Относно Интерстелар – няма да изпадам в подробности, тъй като и ти самата ( дали, защото не си запозната с научната страна на филма или поради друга невежа причина ) не си изпаднала в такива, но съм длъжен да те питам какви са ти проблемите с филма – конкретни такива, защото твърдиш, че има дупки в сюжета ( тук съм длъжен да отправя личната си критика към двете ти статии – както ти самата каза, че Нолан заимства от други режисьори, за направата на някои от филмите си, то така и аз мога да кажа, че ти самата заимстваш от доста други ревюта и критики, които витаят в пространството. Даже имаш цели изречения, които са сякаш прочетени и дословно предадени от друго място – един от многото примери е това с дупките в сюжета на Интерстелар – като казваш, че има такива, моля те сподели ги, защото така няма какво да коментирам И те моля да не ми изброяваш проблеми, в типа на Movie Sins, защото това е смехотворно – искам да ми кажеш действителни проблеми, заради които филмът става неясен! “Донякъде Интерстелар е най-мъчният за обичане филм на Нолан. В никакъв случай не бива да се чете „най-лошият“, далеч съм от подобна мисъл.” Пак си противоречиш – и то в едно изречение – нека бъдем честни 😉 ;
“За да сработи на 110%, освен нуждата от качествени женски образи, премахването на Ан Хатауей и значително подобрение на монтажа, се нуждае отчаяно и от орязване на голяма част от репликите и преработка на други.” Хахахах – е тука вече взе секирата и започна със затворени очи да я размахваш, даже ме е яд, че Нолан не се допитал до теб, преди да започне въобще и сценарий да пише …
“Интерстелар се пробва да се разпростре не на два, не на три, а на пет стола и логично се изтърсва на земята с гръм и трясък.” – Ох, не знам, не знам …
“Защото истината е, че Нолан има в себе си таланта, хъса и визията да направи не Кубриков филм, а собствена разработка по Кубриков филм, така както навремето Спилбърг направи с Изкуствен интелект. Вместо това резултатът е малко Кубрик, малко Спилбърг, малко Ридли Скот, малко Терънс Малик и някак до последно Нолан не се ангажира с позиция какво впечатление иска да остави у зрителя.” Под “зрител” се надявам, че имаш предвид само себе си, а не всички останали 😉 Сравненията с Кубрик – смехотворни.. Писна ми да чета най-изтърканото клише, което може да се срещне в интернет за Интерстелар и подобен род филми – всичките били заимствали от великия Стенли Кубрик и неговата Комическа Одисея. Да, има общи неща – нормално е по-млади режисьори, които в професионалния си път да са били почитатели на по-възрастни режисьори и да са ги изучавали и после да черпят идеи от тях. По същата логика и Кубрик е заимствал от някого или нещо, но някой обвинява ли го в това – не … Защото всяка оригинална идея, която ни идва, не се появява от нищото. Тя е повлияна от това, което сме чули, видели, възприели … С всеки един човек е така Тъй като изреди имената на Ридли Скот, Малик ( о, боже – точно Малик ли ??!?!?!?!?!?! ), Спилбърг – по същата логика забрави да споменеш имената на Алфонсо Куарон, Джордж Лукас, Джийн Родънбери, Джеймс Камерън, Люк Бесон, Джос Уидън и много други! Да – при повечето от тях, общото е, че филмите им се развиват в космоса, но то това е общото и при твойте сравнения. Да, наясно съм, че съм афектиран от коментара ти, просто защото моят любим режисьор е Нолан, но нямаше да имам проблем с двете ти статии, ако не бяха толкова категорично абсолютизирани. Нелепо е да даваш подобни определения, без дори да даваш доводи за твърденията си. Дай ми примери с други филми – но нека тези филми са правени от хора, които сами са създали целия свят, а не са получавали помощ от хиляди други сценаристи, писатели и т.н. Защото ми се струва, че не оценяваш това, което Кристофър Нолан и брат му Джонатан създават. Имаш си любимци и си ги ги защитаваш, но не е това начинът 😉 Ясно ми e, че пишейки тези статии ти по този начин даваш собственото си мнение по въпроса, но изреченията ти са формулирани по начин, който говори, че вътрешно се мислиш за убедена, че твоето мнение е правилното мнение… Няма да изпадам в примери от психологията, нямам желание да ти съставям профил, макар това да ми е професията и макар вече да си създадох такъв – неволно … Просто не бъди толкова абсолютна в коментарите си, защото очевидно има хора, които с наранено достойнство, тръгват да се обясняват и да защитават честта на любимите си, в случая, режисьори И, когато отправяш критика – бъди по-конкретна, а недей да използваш сложни епитети и словосъчетания или да изтъкваш богатата си обща култура, случайно споменавайки, че си чела Дикенс и Маккарти 😉 ( Много ще ми стане весело, ако разбера, че Нолан никога не е чел и един роман на Кормак )
Daredevil4o, тъй като аз съм един от редакторите във фензина, ще си позволя да отговоря на някои от забележките ти. Всъщност, доста от авторите ни пишат „за мен“, „според мен“ и т.н. в текстовете си. Честно казано, почти в 100% от случаите, когато това се случи, го махам. Всички текстове са мнения на съответните автори и показват тяхната гледна точка, без изключение. Щом текстът е писан от Vivian, тя естествено говори за своето разбиране и усещане относно даден филм, книга, сериал, режисьор и т.н., въпросните уточнения са напълно ненужни. Текстът по-добър няма да стане, ако преди всяко изречение специално поясняваш, че било според теб. Ми разбира се, че е според теб, а не според Гошо, Пешо, Кристофър или Ганди.
Никой тук няма за цел да представя вселенската истина, дума да не става за ситски лордове и империалистични изказвания. Мога да те уверя, че често хич не съм съгласен с мнения за дадени произведения на колегите, както съм сигурен, че и те имат забележки към моите. То това е и целта, да представиш гледна точка, виждане някакво, поднесено (надявам се) по възможно най-интересен начин. Оттук насетне е ваше право (на читателите) да харесате или не въпросното виждане, да го приемете или не. Никой не налага нищо на никого, вярвай ми 🙂
Поздрави,
Ordo
Дори и така да е, според мен хора, чиято работа, по трудов договор, не е да бъдат филмови критици, не трябва да си позволяват подобни категорични определения, защото най-нормалното нещо е някой да се почувства засегнат. За това пледирам към смегчаване на подобни определения. Границата между обективността и субективността и изключително тънка …
Daredevil4o – май 20th, 2016 в 18:48
Дори и така да е, според мен хора, чиято работа, по трудов договор, не е да бъдат филмови критици, не трябва да си позволяват подобни категорични определения, защото най-нормалното нещо е някой да се почувства засегнат.
–
И какво от това?
Питам като страничен наблюдател.
И аз като страничен наблюдател ще кажа, че след като прочетих това от теб : „Този филм ми показа неща, които не харесвам, но са характерни за всичките филми на Нолан – прекалената обяснителност, неумението да използва музика, неумението да изгражда женски образи, неумението да вкара разведряващо настроение във филма си дори когато сценарият предразполага към това…“ , не мисля, че има смисъл да влизам в диспут с теб. След като си толкова убеден в неща, за които световната критика и специалисти са се изказали противоположно на твоето мнение, то тогава има ли смисъл да говорим … Радвам се, че хора като Нолан нямат и идея за нашето съществуване и този сайт, защото щяха да се натъжат от човешката … сещаш се 🙂
Скъпи Daredevil4o (позволявам си да се обърна към теб така, защото виждам, че си автентично разстроен):
Оценявам извънредно много няколко неща в коментарите ти и ми се иска да ти ги кажа. На първо място харесва ми, че статията ми е извлякла такава бурна реакция от теб. Всякакъв сорт силно интензивна емоция у читател е нещо, към което всеки писател се стреми. Тъй като съм писател -по образование, а и по занимание -изпитвам дълбоко задоволство. Трудовият ми договор със сигурност не включва занятието филмов критик, но тъй като съм се занимавала с кино теория, а и имам достатъчно познати, които снимат извън България, плюс общата ми култура, за която сам спомена -намирам, че съм в позиция да не пиша извинителни ревюта и анализи в стил „Вижте, много моля да ме извините и преди някой да посмее да си помисли нещо, мнението ми е еди какво си“. Докато със сигурност уважавам чуждите мнения и ми е интересно да ги узная, собственият ми стил на този етап не подлежи на промяна или поне -доста малко хора са в състояние да ми повлияят дотолкова, че да се килна в друга посока или „смеГча“. Имам приятелски съвет към теб – тъй като виждам, че по някакъв начин се дразниш, афектираш и засягаш лесно от мои ревюта, може би би било по-удачно да ги пропускаш? Аз например ненавиждам Паулу Коелю и съответно, въпреки че чета абсолютно всичко, него го избягвам страстно. Както сам виждаш -от това на Паулу тиражът му не е паднал, а и не си е разплел чорапите, така че – ако скапвам деня ти -направо скипвай мои материали.
Второто нещо, което ме зарадва е, че в известен смисъл статията от толкоз много думи не ти е стигнала, за да искаш още аргументи и повече подробности зад нахвърляните ми мнения. Честно, докато писах материала, скъсявах 3 пъти поради опасения, че на никой няма да му се чете. Сега виждам, че може би не е трябвало да се саморедактирам.
Не ми се ще да задълбавам и параграф по параграф върху мнението ти, но държа да добавя още няколко неща в заключение.
– Нолън е любимият ми режисьор от по-новото поколение и именно заради това е първият избраник за профил за списанието. В твоите представи може би профилът на любим режисьор би следвало да съдържа само възклицания в стил „Ебати колко е як!“ и как хората се празнят от кеф докато гледат произведенията му, но аз не съм този автор и никога няма да бъда. Аз обичам да виждам и грешките, а те ме карат да обичам някого/ нещо дори повече.
– С риск да съм дребнава – Безсъние също не е „оригинална“ Нолънова идея
– По повод забележката със сравнението между Одисеята на Кубрик и Интерстелър -вярвам, че ако самият режисьор даде точно този филм за един от любимите му и ако изрично спомене, че се е почувствал вдъхновен именно оттам да заснеме нещо като Интерстелър, то аз и целият интернет имаме право да правим препратки натам. А който пък е гледал двата филма, със сигурност би открил достатъчно допирни точки
– Когато казвам, че някой е заимствал отнякъде нещо, се е вдъхновил, е ползвал за отправна точка старо произведение -това не се прави с цел осмиване или принизяване на въпросния творец. Шекспир е един от най-върлите ползватели на чужди произведения, но това не о превръща в по-малък гений.
– Не на последно място – Нолън е малко трудно да не е чел Маккарти, тъй като точно този автор се явява ключов в литературата на английски език, а се надявам като върл фен на Нолън да ти е ясно какво е учил.
Съжалявам, че се чувстваш по някакъв начин комлексиран, когато хора правят препратки към други произведения, но те обикновено не са с идея самоизтъкване, а показване на задълбочеността и многопластовостта на дадено произведение.
И в заключение – аз лично смятам, че на Нолън, Спилбърг и цялата сюрия от талантливи режисьори би им било доста любопитно място като това. Те не са богове, а просто хора, често фенове на смотани неща като нас, колкото и талантливи да са.
Много жалко, Вив, много жалко…
Аз не си позволих да те обиждам, но ти ме нарече (индиректно), неграмотен и комплексиран(директно). Това ми говори, че независимо колко леко се правиш, че приемаш критиката ми, то явно си се засегнала от нещо. Човешката природа е такава, че първичната защитна реакция е … атаката. Мога да изпадна в още психо-анализи, но ще те отеКча 😉
P.S – не, че се защитавам нещо, елементарно логично е, че грешки се правят, няма перфектни хора, но на кирилицата, на която пиша, К и Г са една до друга и съм направил клавиатурна грешка;)
Благодаря ти за обидите, но щом така ще си комуникираме, не мисля, че има смисъл да продължаваме 😉 Бъди много здрава и успех в създаването на литературни произведения 🙂
Както споделих (а и други ти намекнаха) -намирам, че си неуместно тънкообиден. К и Г беше съвсем незлонамерен цитат целящ да се посмеем и двамата, а не критика. Колкото до личните нападки -съжалявам, но не се познаваме лично, за да си позволяваш препоръки към мен какво трябва и не трябва да си позволявам, както и кое е нелепо/ лепо и т.н. Нали не смяташ, че подобен патронизиращ тон е нещо не-лично? Щях да се въздържа от собствения си личен коментар, ако не бях засякла достатъчно такъв твой.
Благодаря ти за благопожеланието относно писането.
Daredevil4o – май 20th, 2016 в 19:35
И аз като страничен наблюдател ще кажа, че след като прочетих това от теб : „Този филм ми показа неща, които не харесвам, но са характерни за всичките филми на Нолан – прекалената обяснителност, неумението да използва музика, неумението да изгражда женски образи, неумението да вкара разведряващо настроение във филма си дори когато сценарият предразполага към това…“ , не мисля, че има смисъл да влизам в диспут с теб.
–
Всичко, което съм написал, е лесно проверимо.
Иначе, твоя воля.
Аз се уморих от комплексите си и ще ходя да се „празня“ на някой филм, но по-скоро на нещо друго ще да е 😉 Утре ще отворя да почета малко от правописния речник!
P.S – Много се „кефя“, в последно време, как изникнаха всякакви хора, които се самоопределят за писатели … Това е, като да слушам как Максим Генчев обяснява, че е режисьор 🙂
Трябва ли ти да се държиш така?
Виж, пич или пич с наставка „ка“, не съм сигурен… Аз написах критичен коментар, в който не си позволих да обиждам никого, а относно критиката ми – всеки може да си критикува всичко, но след като някои хора не приемат подобни забележки и почват да обиждат – еми, от сега нататък, това може да се очаква и от мен към тези хора 🙂 Simple as that 🙂 Все пак съм „тънкообиден“ – трябва да защитавам репутацията си 🙂
То си зависи от теб, в крайна сметка.
Държиш се като седемнайсетгодишен метъл фен, на когото са му обидили любимата група. (Бил съм такъв, впрочем, затова знам за какво говоря.) Само дето в конкретния случай скачаш срещу човек, който, като гледам, обича „любимата ти група“ повече от теб и я познава по-добре – автор, който нееднократно е изтъквал, че максимални оценки на филми дава рядко, но оцени „Генезис“ с 10/10 и започна ревюто си с „О, уау!…О, УАУ!!! О, УАУ!“:
https://www.shadowdance.info/800Broeve/inception/inception_viv.html
Може би няма да е зле да се поинтересуваш малко, преди да реагираш.
Бърз коментар от страничен наблюдател – Деърдевилчо, мисля че си в грешка да смяташ, че коментарът ти не е съдържал обиди. Говориш за империализъм, ситски лордове и невежи причини. А после се засягаш от определения по свой адрес.
Tigermaster – Темата за Нолан въобще не е дневен ред вече 😉 Май въобще не вдяваш за ко иде реч 🙂
Killua – Да кажеш на някого, че е твърде абсолютен в анализите и коментарите си не е обида 😉 Ако смяташ, че е – то тогава имаш доста грешна преценка за нещата от живота 🙂
Вие си пишете – обаче аз спирам да пиша в тази тема, очевидно няма смисъл повече 🙂