Кейтлин Р. Киърнън (Caitlín R. Kiernan) е от онези автори, които заслужават да са далеч по-известни и добре продавани, отколкото са в действителност. Макар да е класифицирана от маркетинговите отдели в индустрията като хорър автор, тя всъщност твори в целия спектър на фантастичния жанр, а има и немалко разкази и поне един роман, които биха били квалифицирани като мейнстрийм литература, ако бяха издадени под името на автор, който не е бил вече натикан в хорър гетото.

Киърнън е родена в Ирландия през 1964 г., но в ранна детска възраст семейството ѝ се премества в Алабама и тя израства там. Следва палеонтология и дълги години комбинира работата в тази област с писателската си дейност. За известен период през 90-те години е вокалистка и свири на китара в готик рок група. През 1998 г. излиза първият ѝ роман Silk, а в следващите години тя постепенно се утвърждава като един от най-добрите автори във фантастичния жанр, макар и както споменах, така и да не постига особен комерсиален успех. От друга страна обаче немалко от колегите ѝ (включително сериозни имена като Питър Строб и Джеф Вандърмиър), както и от по-известните критици на жанра (например Гари К. Улф и С. Т. Джоши, най-изтъкнатият експерт относно Лъвкрафт и творчеството му), я считат за един от най-значимите автори през последните 20-ина години в жанровете, в които твори, мнение, което аз лично подкрепям.

В последните години Киърнън живее в Провидънс, щата Род Айлънд, град, известен най-вече с това, че е родното място на Хауърд Лъвкрафт, бащата на хорър жанра. Лъвкрафт определено е сред писателите, оказали най-сериозно влияние на Киърнън – тя е един от най-добрите съвременни автори на космически ужас от типа, дефиниран от Лъвкрафт, и има множество творби, директно вдъхновени от тези на Лъвкрафт или развиващи се в сетинги, създадени от него. Колкото и светотатствено да прозвучи за някои, за мен лично Киърнън се справя по-добре от Лъвкрафт дори и с неговата любима тема за космическия ужас по простата причина, че е по-добра както в описанията и диалога, така и в структурирането на творбите си.

Киърнън е транс жена и лесбийка. В творбите ѝ има много сериозно присъствие на ЛГБТК герои, като особено в тези от последните 10-ина години почти не се среща главен герой, който да е хетеросексуален, а и мъжете като цяло не са особено много. В двата ѝ романа, приети най-добре от критиците – The Red Tree и The Drowning Girl (за който вече има чудесно ревю в списанието), това важи с особена сила. В тях героите мъже с повече от 2-3 реплики са много малко и повествованието се води от първо лице от гей жена. Това не е толкова екстремен избор, колкото изглежда, защото и двата романа са камерни с много малко герои със значима роля, а и в тях има немалка доза автобиографичен елемент. Почти всички от нейните герои са куиър и в по-широкия смисъл – те са много различни от масата хора по ред причини. Например главните герои в The Red Tree и The Drowning Girl имат сериозни психични заболявания, един от главните герои в Low Red Tree е алкохолик, а главната героиня в трилогията за Шивон Куин е едновременно върколак и вампир, което в този сетинг далеч не е готино и секси, а ѝ носи огромни проблеми. Всички те са аутсайдери и единаци, които трудно намират мястото си в обществото.

За разлика от повечето си съвременни колеги Киърнън през цялата си кариера публикува разкази и повести. До момента има над 200 публикувани такива творби (в списанието вече сме писали за сборника Alabaster: Pale Horse). Това е чудесна новина за феновете ѝ, защото Киърнън е изключителен майстор на кратката форма, а и тя подхожда на нейния маниер на писане повече от дългите романи. Не че не може да пише страхотни романи, напротив, но тя е от писателите, за които сюжетът е последната грижа и често дори умишлено го пренебрегва, а този подход е по-подходящ за по-кратки формати. Както самата Киърнън заявява:

Всеки може да роди идея за „хубав сюжет“. Сюжетът ме отегчава… Аз не се интересувам много от сюжета. Атмосфера, настроение, език, характер, теми – това са нещата, които ме вълнуват.

Това не значи, разбира се, че романите ѝ са тотално безсюжетни, но е факт, че сюжетът никога не е приоритет за нея. Тя също така обича да експериментира с наративната структура. В повечето ѝ творби хронологията е нелинейна и действието прескача напред-назад във времето. Освен това е майстор на похвата ненадежден разказвач и го използва прекрасно в най-добрите си романи и някои от най-добрите си разкази. Всичко това за мен е сериозен плюс, но прави повечето от творбите ѝ, особено тези от последните десетина години, неподходящи за читатели, търсещи нещо по-лесно смилаемо и традиционно като структура.

Друга нейна силна страна е прозата. Киърнън е майстор стилист и с годините си е изградила стил, който веднага се разпознава. Той е богат и образен, но също така прецизен и стегнат. Ето един примерен пасаж:

A thousand variations on a single moment. It doesn’t matter which one’s for real, or at least it doesn’t matter to me. I’m not even sure that I can remember anymore, not for certain. They’ve all bled together through days and nights and repetition, like sepia ink and cheap wine, and by the time I’ve finally caught up with you (because I always catch up with you, sooner or later), you’re standing at the low stone wall dividing the orchard from the field. You’re leaning forward against the wall, one leg up and your knee pressed to the granite and slate as if you were about to climb over it but then forgot what you were doing. The field is wide, and I think it might go on forever, that the wall might be here to keep apart more than an old orchard and a fallow plot of land.

Тя също така умее да варира стила си според нуждите на творбата. Ето един пасаж от разказа The Maltese Unicorn (инспириран от класическия криминален роман на Хамет The Maltese Falcon):

After Szabó let her walk like that, I knew Ellen would get wise that something was rotten, and she’d run like a scared rabbit with the dogs hot on its heels. She’d have it in her head to skip town, and she’d probably keep right on skipping until she was out of the country. Odds were pretty good she wouldn’t stop until she was altogether free and clear of this particular plane of existence. There are plenty enough fetid little hidey-holes in the universe, if you don’t mind the heat and the smell and the company you keep.

Стилът тук е hard-boiled, напомнящ на Хамет и Чандлър, но с достатъчно индивидуалност, за да не е само бледа имитация на тяхната проза, и пасва перфектно на сетинга и сюжета.

Друг интересен момент, свързан с творчеството на Киърнън, е, че тя от години издава Sirenia Digest – електронно списание за кратки разкази от жанра уиърд еротика. Както може да се очаква след казаното по-горе в материала, еротиката в това списание е много далеч от типичния хетеронормативен стандарт и почти винаги включва ЛГБТК герои, фантастични същества или комбинация от двете.

Тук е моментът за кратко представяне на няколко от най-добрите творби на Киърнън.

The Red Tree е хорър роман, изцяло базиран на похвата ненадежден разказвач, който ни среща със Сара Кроу, писателка на средна възраст, която наема стара къща в Роуд Айлънд. В двора има огромно червено дърво със зловеща история, което е обект на множество местни легенди. Повествованието ни е представено под формата на дневника на Сара, за който разбираме от увода, че е бил намерен в къщата след самоубийството ѝ. Киърнън умело оставя отворен въпроса дали историята, която ни представя, е само хронология на едно психическо заболяване и причинените от него халюцинации, или свръхестествените събития, описани в дневника, са реални. Каквато и да е истината, атмосферата на романа е завладяваща, а това червено дърво присъства в кошмарите ми няколко пъти след прочитането му.

The Dry Salvages е научнофантастична повест, в която се усеща сериозното влияние както на Станислав Лем, така и на Лъвкрафт. Това е историята на експедиция до планета, обикаляща около звездата Gliese 876, на която е открит извънземен живот. Повестта е прекрасна комбинация от научна фантастика и хорър, в която Киърнън прилага и познанията си по палеонтология, за да придаде повече достоверност, без да прави нещата прекалено суховати. За съжаление гетоизирането на авторката като хорър/дарк фентъзи автор не ѝ е позволило да напише досега научнофантастичен роман, но пък тази повест за мен е една от най-добрите интерпретации на класически теми като трудността на първия контакт с извънземен живот и безразличието на Вселената към хората. Хорър елементите също са на високо ниво, а финалът е смразяващ и невъзможен за забравяне.

Riding The White Bull (може да се прочете безплатно оттук) е страхотен киберпънк/хорър с hard-boiled елементи, който ни среща с агент на секретна правителствена агенция, чиято задача е да ограничава проявленията на мистериозната извънземна зараза, дошла на Земята от спътника на Юпитер Европа, макар и да е ясно, че практическият ефект от тези усилия е минимален. Разказът е трагичен, меланхоличен, изпълнен със запомнящи се образи и моменти и като цяло чудесно въведение в творчеството на Киърнън. Ако не ви хареса, вероятно тя не е вашият тип автор. А ако ви допадне, добрата новина е, че тя има десетки разкази и повести на подобно ниво.

Препоръчвам ви да дадете шанс на творчеството на Кейтлин Р. Киърнън, ако търсите нещо по-различно във фантастичния жанр. В него присъстват силните страни на най-добрата мейнстрийм литература (наративна сложност, психологическа дълбочина, отлично полирана проза) и жанровата литература (размах на въображението, оригинални сетинги и създания и т.н.). А и все пак надали има много други автори, които редовно публикуват еротика, която е толкова красиво и елегантно написана.