- Spoiler: show
Гледано напоследък, Част VI: 2049
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Ами първо, за мен е нормално при това количество персонажи и кратките им сцени да не ги запомним кой как се казва, второ, аз не помня имена по принцип.
Last edited by Ghibli on Tue Aug 08, 2023 12:16 pm, edited 1 time in total.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Според мен някои персонажи трябваше да бъдат направени в събирателни образи, за да имат повече характеризация, както беше в Чернобил например (там Мазен имаше 6 епизода даже).
Целият едночасов фокус върху изслушванията беше повече от безумен
Но сега се сетих, коя беше най - тъпата реплика при която очаквах Самюел Джаксън да се появи отнякъде и да обяви новата кино вселена.
Целият едночасов фокус върху изслушванията беше повече от безумен
- Spoiler: show
- Spoiler: show
Но сега се сетих, коя беше най - тъпата реплика при която очаквах Самюел Джаксън да се появи отнякъде и да обяви новата кино вселена.
- Spoiler: show
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
И за мен беше тъпа тази реплика, ама - първо, американци, второ,
- Spoiler: show
- Spoiler: show
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Филмът е абсолютно великолепие, а Нолан просто си го може. Фактът, че три часа поредна лента за войната те приковава от първите мигове на виденията на Опенхаймер и не те пуска до надписите, е буквално уникален за съвременния холивуд.
Единственото достоверно нещо от критиките на Литц е липсата на характеризация на доста от учените (впрочем е Едуард Телър, а не Робърт ). Действително нямаха достатъчно индивидуалност с малки изключения, но и честно да си кажем, те си бяха третостепенни роли. Филмът рисува Опенхаймер предимно като много вдаден в себе си човек, за който социалната интеракция е някакъв слой от битието, и е логично да няма фокус върху екипните му взаимоотношения в Лос Аламос.
Сцената с Бхавад-гита беше необичайна, но чак пък излишна ми се вижда меко казано абсурдно. Всъщност беше чудесен начин с много малко екранно време да охарактеризираме Джийн като ексцентрична, непоследователна и настоятелна. А уж спориш, че не се характеризирало достатъчно. Както и Гибли каза, тя очевидно имаше голямо значение за Опенхаймер и очевидно остави важна следа в менталната му история, към която той се връщаше. Трябва да разбереш, че героят беше много символен човек, цялата му младост ни беше представена като обзета от видения, към които той се връщаше постоянно. Съвсем в реда на нещата е реплика по време на необичаен секс, в който настойчива комунистка иска да ѝ чете санскрит и отваря някакси точно на страницата със Смъртта, да му остане запечатана. Изобщо, това е точно последната сцена, която трябва да бъде отрязана тук, ама буквално точно последната. Освен това Флорънс или дубльорката ѝ имаше супер цици
Що се отнася до времето, загубено в процеса и "на кого му пука за Страус" - това според мен пък е от най-гениалните неща в целия сюжет. Именно сравнението между двете истории и абсолютното малозначение на
Изглежда като упражнение по стил, но всъщност то трябва да бъде пренесено върху цялостното платно на дребнавостта и безумието на Маккарти ерата, което е пореден позор върху и без това морално разклатената история с бомбардирането на японците. Според мен филмът прави максималното възможно с НУЛА дидактика да предаде това морално клатене, като до края Опенхаймер сам не може да намери верен път за себе си и съвестта си. Особено сцената с речта във физкултурния салон беше тотално бижу от криндж.
Ако има един наистина дразнещ, но и доста ценен, елемент във филма, това беше героинята на Емили Блънт, която на няколко пъти исках да удуша.
п.п. що се отнася до Кенеди, според @Yan може да е ташак с намигване за конспирацията покрай убийството му, нали цялата идея е да видим как някакви малки отмъстителни хорица причиняват голяма неразбория заради малките си проблеми. Може и да е просто Нолан да му е отпуснал края, марвелско, но приятно
Единственото достоверно нещо от критиките на Литц е липсата на характеризация на доста от учените (впрочем е Едуард Телър, а не Робърт ). Действително нямаха достатъчно индивидуалност с малки изключения, но и честно да си кажем, те си бяха третостепенни роли. Филмът рисува Опенхаймер предимно като много вдаден в себе си човек, за който социалната интеракция е някакъв слой от битието, и е логично да няма фокус върху екипните му взаимоотношения в Лос Аламос.
Сцената с Бхавад-гита беше необичайна, но чак пък излишна ми се вижда меко казано абсурдно. Всъщност беше чудесен начин с много малко екранно време да охарактеризираме Джийн като ексцентрична, непоследователна и настоятелна. А уж спориш, че не се характеризирало достатъчно. Както и Гибли каза, тя очевидно имаше голямо значение за Опенхаймер и очевидно остави важна следа в менталната му история, към която той се връщаше. Трябва да разбереш, че героят беше много символен човек, цялата му младост ни беше представена като обзета от видения, към които той се връщаше постоянно. Съвсем в реда на нещата е реплика по време на необичаен секс, в който настойчива комунистка иска да ѝ чете санскрит и отваря някакси точно на страницата със Смъртта, да му остане запечатана. Изобщо, това е точно последната сцена, която трябва да бъде отрязана тук, ама буквално точно последната. Освен това Флорънс или дубльорката ѝ имаше супер цици
Що се отнася до времето, загубено в процеса и "на кого му пука за Страус" - това според мен пък е от най-гениалните неща в целия сюжет. Именно сравнението между двете истории и абсолютното малозначение на
- Spoiler: show
Изглежда като упражнение по стил, но всъщност то трябва да бъде пренесено върху цялостното платно на дребнавостта и безумието на Маккарти ерата, което е пореден позор върху и без това морално разклатената история с бомбардирането на японците. Според мен филмът прави максималното възможно с НУЛА дидактика да предаде това морално клатене, като до края Опенхаймер сам не може да намери верен път за себе си и съвестта си. Особено сцената с речта във физкултурния салон беше тотално бижу от криндж.
Ако има един наистина дразнещ, но и доста ценен, елемент във филма, това беше героинята на Емили Блънт, която на няколко пъти исках да удуша.
п.п. що се отнася до Кенеди, според @Yan може да е ташак с намигване за конспирацията покрай убийството му, нали цялата идея е да видим как някакви малки отмъстителни хорица причиняват голяма неразбория заради малките си проблеми. Може и да е просто Нолан да му е отпуснал края, марвелско, но приятно
This is it. Ground zero.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Последно, но и тук възразявам. Не помня хронологично двата момента как бяха показани във филма, но мисля, че в правилна последователност.
- Spoiler: show
Last edited by Ghibli on Tue Aug 08, 2023 12:21 pm, edited 4 times in total.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
- TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Double post
Last edited by TheGrimReaper on Tue Aug 08, 2023 12:01 pm, edited 1 time in total.
- TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Mission Impossible Dead Reckoning Part 1 - преди няколко дена на кино (малко хора в залата, но с изключение на една мощна пръдня на един пич зад нас преди да почне филма, другото беше наред), оправда ми очакванията, които имах от четене на ревюта, гледане на задкулисни материали и трейлъри, финалната част с влака беше супер добре реализирана и ми допадна повече от скока му с парашут, който беше шумно рекламиран. Много добро екшън кино в традициите на поредицата и жанра, не усетих как минаха тези 2 часа и половина време, дори тихите моменти бяха супер добре подбрани и изпълнени, които придаваха една особена дълбочина на сюжета и не го направиха в тотален какофоничен фест от action set pieces. Другата част ще дойде надявам се догодина, та ще си я чакам с нетърпение.
Индиана Джоунс и онова-там-на Съдбата - за мен този филм е по-добър от онзи с кристалните черепи, върна поредицата в познати територии и това ме спечели, Харисън си изигра ролята както той си може и за мен лично е добър send off на героя, като незнайно как ми повлия доста емоционално, особено към края на филма. Джеймс Манголд се е справил много добре със задачата да емулира стила на Спилбърг и да покаже, че може да режисира нещо, което до преди един филм време смятах за запазена територия на бай Стивън. Аз лично се израдвах на всичко във филма, не е на нивото на първите три, но е далеч от трагедия и пак ще кажа, по-добър от предния. Нямаше самонадеян Шая, нямаше безцелно лутане из зле прикрити макети, нямаше безкрайни туистове и тъпи сценки с насилен хумор.
Guardians of the Galaxy 3 - Джеймс Гън завърши подобаващо трилогията си за Пазителите на Галактиката (което не мога да кажа за третия Човек-мравуняк, който ми е сред най-тъпите MCU заглавия изобщо, наред с четвъртия Тор, Вечните и няколко други), доста по-емоционален от предните, постави Рокет в центъра на всичко случващо се и завъртя останалите по начин, който беше bittersweet и забавен за гледане и съпреживяване с познатите ни герои. Чакам го на диск да се появи и да дойде на етажерката.
Бързи и Яростни 10 - не очаквах от Джейсън Момоа такава роля, на места леко преиграваше, но не развали цялостната визия на филма и взаимодействието му с останалите на екран. Да, Дизеляка пак мънкаше нещо за "семейство" от време на време, но трябваше явно да напомни на зрителите неговата позиция и в тази част от поредицата. Каскадите бяха пак очаквано over the top, но така и трябва, все пак се доближаваме до края на историята и по-добре да си отидат с шумно прати, отколкото цигански окрестър от двама души с изтърбушени колони. Свърши доста зрелищно, а двете сцени след надписите бяха изненадващи, тъй като и за двете не очаквах да се случат, но явно си има причини и за този развой на събитията.
Индиана Джоунс и онова-там-на Съдбата - за мен този филм е по-добър от онзи с кристалните черепи, върна поредицата в познати територии и това ме спечели, Харисън си изигра ролята както той си може и за мен лично е добър send off на героя, като незнайно как ми повлия доста емоционално, особено към края на филма. Джеймс Манголд се е справил много добре със задачата да емулира стила на Спилбърг и да покаже, че може да режисира нещо, което до преди един филм време смятах за запазена територия на бай Стивън. Аз лично се израдвах на всичко във филма, не е на нивото на първите три, но е далеч от трагедия и пак ще кажа, по-добър от предния. Нямаше самонадеян Шая, нямаше безцелно лутане из зле прикрити макети, нямаше безкрайни туистове и тъпи сценки с насилен хумор.
Guardians of the Galaxy 3 - Джеймс Гън завърши подобаващо трилогията си за Пазителите на Галактиката (което не мога да кажа за третия Човек-мравуняк, който ми е сред най-тъпите MCU заглавия изобщо, наред с четвъртия Тор, Вечните и няколко други), доста по-емоционален от предните, постави Рокет в центъра на всичко случващо се и завъртя останалите по начин, който беше bittersweet и забавен за гледане и съпреживяване с познатите ни герои. Чакам го на диск да се появи и да дойде на етажерката.
Бързи и Яростни 10 - не очаквах от Джейсън Момоа такава роля, на места леко преиграваше, но не развали цялостната визия на филма и взаимодействието му с останалите на екран. Да, Дизеляка пак мънкаше нещо за "семейство" от време на време, но трябваше явно да напомни на зрителите неговата позиция и в тази част от поредицата. Каскадите бяха пак очаквано over the top, но така и трябва, все пак се доближаваме до края на историята и по-добре да си отидат с шумно прати, отколкото цигански окрестър от двама души с изтърбушени колони. Свърши доста зрелищно, а двете сцени след надписите бяха изненадващи, тъй като и за двете не очаквах да се случат, но явно си има причини и за този развой на събитията.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Да ти кажа, това е базирано на български анимационен филм от 1982-ра година. Художника е Румен Петков.tigermaster wrote: ↑Sun Jul 02, 2023 8:17 pm"Планетата на съкровищата":
https://www.imdb.com/title/tt0133240/
Като цяло - хареса ми горе-долу колкото очаквах, обаче аз харесвам такива приключения, та това не е учудващо. Като излезе, бях във фаза демонстративно да не харесвам дисниевите мюзикли, затова не го гледах тогава. Май трябваше. (Най-малкото - не е мюзикъл и нямам представа защо тогава очаквах да е.) Щях да го оценя по-добре.
Истината е, че поне донейде разбирам защо филмът не се е представил добре финансово. Прекалено странен е, но същевременно е прекалено детски, а фантастичният сетинг няма на практика никакво значение за цялостното развитие на историята, като изключим хавата с порталите накрая.
Другият проблем е, че Джим Хокинс е идиот, а идиотщината му се възнаграждава прекалено често. В книгата не го помня такъв. Комбинацията от класическа и компютърна анимация сигурно е изглеждала впечатляващо преди двайсет години. Сега обаче не беше така.
При все критиките обаче - хубаво приключение, а и дизайнът на Джон Силвър сам по себе си осмисля филма. Плюс, че все пак е готино да видиш нещо с толкова развинтена визия.
Това го знам много отдавна, тъй като навремето събирах списания и всъщност имах почти три пълни колекции на списание Дъга, които ми ги откраднаха преди много години.
Но не знам доколко това на Дисни се придържа към българското филмче.
Но като стана въпрос за нещо такова, май че единственият лицензиран ДВД на филм, което съм си купувал е „Тайната на третата планета“. Това е за Алиса на Кир Буличов и всъщност това е нещо като завършека на историята, която в Дъга не успяха да я завършат.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Далиии...
А защо нямат нищо общо, освен общи черти заимствани от Острова на съкровищата? (По една случайност тази седмица за първи път гледах Shin Takarajima от 1965 и това ме вдъхнови да почна да rewatch-вам Takarajima от 1979 и за моя изненада то е заимствало доста идеи от по-старата анимация, дето ги няма в книгата. Взело е и един-двама актьори по дублажа.)
Това пък още по-малко общо има, да не говорим, колко орязан вариант е... Апропо, никакъв край на историята не е, защо за Алиса има още маса книги от Кир Буличов.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
За първото, наистина не знам. Интересно е наистина, ако си сигурна, че не е базирано или няма нищо общо с българския анимационен филм.alshu wrote: ↑Fri Aug 11, 2023 2:25 pmДалиии...
А защо нямат нищо общо, освен общи черти заимствани от Острова на съкровищата? (По една случайност тази седмица за първи път гледах Shin Takarajima от 1965 и това ме вдъхнови да почна да rewatch-вам Takarajima от 1979 и за моя изненада то е заимствало доста идеи от по-старата анимация, дето ги няма в книгата. Взело е и един-двама актьори по дублажа.)
Това пък още по-малко общо има, да не говорим, колко орязан вариант е... Апропо, никакъв край на историята не е, защо за Алиса има още маса книги от Кир Буличов.
За второто, знам че е такова. Това дори е историята по която са работели в списание дъга. Тя свърши някъде малко след появата на говорана. Тъй де, история1та не свърши, ами списанието.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Миии, убеден съм, че не са свързани, защото имат твърде малко общо.ако си сигурна
Още имаше и игрален детски италиански сериал на същата тема и е трета съвсем различа интерпретация, при това значително по-близка до оригиналната книга - https://en.wikipedia.org/wiki/Treasure_ ... uter_Space
Идеята е относително очевидна и се съмнявам другите да са копирали от нас.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
alshu wrote: ↑Fri Aug 11, 2023 10:17 pmМиии, убеден съм, че не са свързани, защото имат твърде малко общо.ако си сигурна
Още имаше и игрален детски италиански сериал на същата тема и е трета съвсем различа интерпретация, при това значително по-близка до оригиналната книга - https://en.wikipedia.org/wiki/Treasure_ ... uter_Space
Идеята е относително очевидна и се съмнявам другите да са копирали от нас.
Това съм чувал. Но, не, че е копирано. Има някаква история с авторски права. Което е голям тъпизъм според мен.
Примерно вземи ЕЛО, да определено има взаимствано от Междузвездни войни. Но какъв е проблемът? Всеки взаимства от някой друг. Ако нямаше Междузвездни Войни, може би нямаше да има и Екип за ликвидиране на опасности. Кой може да знае.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Това не крадеше ли повече от Стар Трек, Седморката на Блейк и пр. ?
Нещо не ме радваше в този комикс, не към го чел много.
Принципно можеш да направиш колаж от познати елементи и да постигнеш нещо интересно (една-две китайски анимации ме убедиха в това напоследък), но ЕЛО не е пример за това.
Апропо, от трите изброени космически версии на Планетата на съкровищата, навремето харесах само италианската. Това българското, освен идиотските забавни лафове (дето най-вече ги пускаше Джон Суперсилвър), доста ме разочарова, когато бях хлапе.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
The Wandering Earth 2 - героична епика, която би просълзила дори Роланд Емерих. Филмът държи вниманието и се движи с много добро темпо, благодарение на което 3-те часа времетраене въобще не се усещат в тежест. Да, клишираничък е, и няма да изненада никого, но то в този жанр, кой ли филм не е правен по стандартната американска формула - наближава катаклизмично природно бедствие, което ще свърши света - само нашите хора могат да го спрат със рискован нарушаващ няколко закона на физиката план, разбира се, през това време изпитват тежки семейни драми, някой баща задължително трябва да се жертва за детето си, и тн. и тн. Филмът е огромно подобрение спрямо единицата по всички показатели. Бях скептичен доколко тази история има нужда от prequel, но сега след като го гледах по-скоро съм на обратното мнение, първия филм можеше и да го скипнат, а този е the definitive Wandering Earth experience.
7.5/10
edit: Ейй, сега като попрочетох темата назад и видях, че не съм писал като гледах Spider Man - Across the Spider-verse - ами да поправя грешката - филмът е 10/10 най-добрия филм на годината, всички оскари и тн. D&D-то остава на второ място, сори, но това е положението. Даже някак си е по-як от първия, въпреки че не виждам логична причина, може би заради саундтрака.
7.5/10
edit: Ейй, сега като попрочетох темата назад и видях, че не съм писал като гледах Spider Man - Across the Spider-verse - ами да поправя грешката - филмът е 10/10 най-добрия филм на годината, всички оскари и тн. D&D-то остава на второ място, сори, но това е положението. Даже някак си е по-як от първия, въпреки че не виждам логична причина, може би заради саундтрака.
There are no rules! I'm gonna get you!
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6464
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
"Стихии":
https://www.imdb.com/title/tt15789038/
Обвиняват го в клиширан сюжет, в опит да е "Зоотопия" с природни стихии, вместо с животни... Само че на мен филмчето ми се видя доста сладко. Анимацията е на очакваното за "Пиксар" ниво, романтиката идва в повече на моменти, но за друг зрител вероятно няма да е проблем, а това, че на практика няма отрицателни герои, е огромен плюс. Бих го гледал пак.
"Бързи и яростни 6":
https://www.imdb.com/title/tt1905041/
До неотдавна работих по третия сезон на сериала "Воин". Джо Таслим е най-якият там и ми се гледаше още нещо с него. Индонезийските му филми са прекалено кървави за гледане по време на вечеря, затова се спрях на този - още повече, че режисьорът му е продуцент на "Воин".
Филмът горе-долу почти успя да ми хареса, обаче този франчайз просто не е за мен. Хубавото е, че филмът се гледа самостоятелно. Има известно количество нелоши каскади. Джина Карано има хубаво присъствие. Джо Таслим е готин.
Лошото - разбирам, че филмът не се взема на сериозно, обаче това не е оправдание за пълната тъпотия на цялата история. Просто е тъпо, и да, знам, че това е умишлено, но няма значение. Джина Карано е абсолютен булдозер - и това ми харесва, обаче до нея Гал Гадот и Мишел Родригес стояха смешно. Особено Гадот, която беше като някаква клечка за зъби. Джо Таслим не са го оползотворили както трябва. Имаше две бойни сцени и половина, а в едната даже не се разпознаваше, че е той. Горкият, преди "Воин" хич го нямаше в Холивуд - в Епизод 7 беше някакъв си статист, в "Стар Трек" го биха като тъпан, а и не се разпознаваше изобщо, в това тук има готино излъчване, обаче може да бъде изрязан от филма без никакъв проблем.
За баш главните герои не ми дремеше грам. Ако целият филм беше само Джина Карано и Джо Таслим да се гонят и да пребиват случайни статисти, щеше да ми хареса повече.
https://www.imdb.com/title/tt15789038/
Обвиняват го в клиширан сюжет, в опит да е "Зоотопия" с природни стихии, вместо с животни... Само че на мен филмчето ми се видя доста сладко. Анимацията е на очакваното за "Пиксар" ниво, романтиката идва в повече на моменти, но за друг зрител вероятно няма да е проблем, а това, че на практика няма отрицателни герои, е огромен плюс. Бих го гледал пак.
"Бързи и яростни 6":
https://www.imdb.com/title/tt1905041/
До неотдавна работих по третия сезон на сериала "Воин". Джо Таслим е най-якият там и ми се гледаше още нещо с него. Индонезийските му филми са прекалено кървави за гледане по време на вечеря, затова се спрях на този - още повече, че режисьорът му е продуцент на "Воин".
Филмът горе-долу почти успя да ми хареса, обаче този франчайз просто не е за мен. Хубавото е, че филмът се гледа самостоятелно. Има известно количество нелоши каскади. Джина Карано има хубаво присъствие. Джо Таслим е готин.
Лошото - разбирам, че филмът не се взема на сериозно, обаче това не е оправдание за пълната тъпотия на цялата история. Просто е тъпо, и да, знам, че това е умишлено, но няма значение. Джина Карано е абсолютен булдозер - и това ми харесва, обаче до нея Гал Гадот и Мишел Родригес стояха смешно. Особено Гадот, която беше като някаква клечка за зъби. Джо Таслим не са го оползотворили както трябва. Имаше две бойни сцени и половина, а в едната даже не се разпознаваше, че е той. Горкият, преди "Воин" хич го нямаше в Холивуд - в Епизод 7 беше някакъв си статист, в "Стар Трек" го биха като тъпан, а и не се разпознаваше изобщо, в това тук има готино излъчване, обаче може да бъде изрязан от филма без никакъв проблем.
За баш главните герои не ми дремеше грам. Ако целият филм беше само Джина Карано и Джо Таслим да се гонят и да пребиват случайни статисти, щеше да ми хареса повече.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest