Да обясня защо си мисля, че е супер набито с философия и социология това аниму.
От една страна залага много на кантианската гледна точка - че единственото, в което може да е сигурен човек е, че той съществува и че цялото знание за света е скрито в него, тоест той е "главният" герой на своя живот и ако промениш себе си, променяш света. Това, без изобщо да се впускам по нататък в Кант, е много силна опозиция обаче на социалните теории на Дюркем например, който говори, че всъщност обществото е един свръх индивид, който е съвсем отделен от хората и много често им налага някакви социални факти, които въпреки че са продукт на социалния консенсус, са в следствие на институциите, които имат силата да налагат подобни правила. Спомнете си как шефчето от ученическия съвет успяваше, все пак с измама, но имаше успех, да контролира тъй наречената граница на обществото. Побойникът си призна, че те хората така и така са го мразили, така че по някакъв начин институцията - ученическия съвет - е успяла да канализира волята на масата, за да постави нови социални факти и социални бариери - тоест да постави тази перверзна идентичност върху някаква група от хора. С това направо попадаме в Пиер Бурдийо и неговата идея, че институциите и хората, които са с властна позиция от гледна точка символния капитал, са тези, които чийто думи имат власт независимо какво казват. Те са тези, които обществото е делегирало да изпълняват определени задачи и следователно имат правото да вършат каквото и де е, до колкото хората са доволни от резултата. Тук се намесва едно изследване на Гофман от 60те години, който говори за всекидневното представление на различните актьори в живота и как всъщност огромна част от случките, на които ставаме свидетели в днешно време, всъщност не могат да се случат по друг начин. Тоест, ако отидем при "екзорсист" например, ние очакваме да видим нещо като Рейген, иначе ще си помислим, че е шарлатанин. Тоест имаме някаква представа, че група актьори с определен социален фронт са длъжни да играят по точно определен начин, за да заслужат своята легитимност.
Обобщението. Мисля, че малко прекрачих небрежните разсъждения, но все пак изводите. Ако обществото има изградени структури, по които то се движи, които са форма на обществен консенсус, но в този консенсус никой няма пряко участие, то хората не са специални. Те са просто поредното гориво на обществото, което ги използва, докато са му нужни и когато те осъзнаят колко са еднакви с всички други и се опитват да го променят, то ги изхвърля и ги превръща в маргиналия. И това е в Моб Псайхо. В другите анимета главните герои винаги имат усещането, че могат да променят света, че всичко зависи от тях, а в депресиращата действителност, нещата доста рядко стоят по този начин.
Упс. Малко се превърна в стена от текст.