Story Structuring или как да построим историята си

[LFbg]

Що е то Story structuring?
Story structuring буквално е самата история, а ако трябва да съм по-точен, то SS е планът, по който я изграждаме. Наречете го сюжет и няма да сбъркате.
Среща се още като Plotting и т.н.

Полезен ли е?
И още как! Да пишете без планирана история е все едно да пътувате без да знаете къде отивате.

И как ще ми помогне?
Без какъвто и да било Plotting/Story structuring просто забравете за професионално писане. Чудили ли сте се защо на някои автори им отнема цяла година, за да напишат 800 страници? Построяването на историята е една от причините.

Важно!
Преди да премина към същинската част искам да отбележа някои неща.
Първо, не откривам топлата вода. Plotting/Story structuring не е нищо ново под слънцето, никаква тайна или забранено знание. Използва се постоянно, да не кажа винаги, но за това по-късно.
Второ, информацията, която предоставям, не е моя. Има я в различни източници в интернет и извън него, понякога безплатна, а друг път не. Приемете ме просто като преводач.
Трето, ако не сте съгласни, спрете да четете. Не съм ви вързал на въже, не ви карам на сила. Всеки може сам за себе си да прецени дали този метод ще му бъде полезен или не, дали да го използва или не.

Построяване на история
Според този метод една история се състои от 5 основни точки. Вземете лист, начертайте права върху него и я разделете с пет къси линийки/точки(получават се 6 части). Над първата линийка/точка напишете Т1, над втората Т2 и т.н. до Т5.
Ако правата е вашата история, то точките са местата, където се случва нещо. И за да стане по-ясно, ще работим с примери.

Т1 е "възможността" - нещо се случва, нещо променя началната ситуация
Например искам да направя разказ за Иван и Пенка. Иван е поканил Пенка на среща и сега гледат филм в кино Някоеси. Някакъв келеш отзад люпи семки и му пълни врата с шушльопи, филмът е тъп, Пенка се цупи и т.н. Изведнъж Иван го хваща диария и той осъзнава грешката, която е направил, като е изял дюнера преди 2 часа.
"Нещото", което променя ситуацията, е диарията на Иван. Тя е фитилът на действието, тя е "възможността".
"Началната ситуация" е всичко преди Т1, всичко преди диарията на Иван.
начална ситуация(описание на киното) -> Т1(диарията) -> нова ситуация(Иван се мъчи да пребори диарията)

Новата ситуация е, че Иван се мъчи. Поти се, върти се, търка ръчички и се оглежда нервно. Опитва се човека да се справи с променилите се условия.
Други примери: Вали дъжд. Гошо прескача локвите и стиска здраво чадъра. Целият е подгизнал, студено му е -> удря го гръмотевица/блъска го кола/ среща Гергина

Т2 е "уловката" - героят се хваща на въдицата, капанът го щраква, решава да действа в дадена посока
Филмът става интересен. Пенка започва да се натиска в Иван под предтекст, че й е студено, а Иван се поти като прасе. На онзи отзад най-накрая му свършват семките и Иван решава, че ситуацията с диарията не е толкова зле - Пенка заслужава повече внимание.
"Уловката" е, че Пенка се натиска в Иван и той пренебрегва диарията.
Старата ситуация е мъчението му.
Новата ситуация е натискането му с Пенка. Двамата тъпчат пуканки с кола, държат се за ръце и т.н.

начална ситуация(описанието на киното) -> Т1(диарията) -> нова ситуация(Иван в битката си с диарията) -> Т2(Пенка тръгва да се натиска с Иван) -> нова ситуация(Иван забравя за диарията)

Т3 е "няма връщане" - ако героят направи едикаквоси, няма връщане назад, започне ли някакво действие, ще трябва да го довърши до края.Тук е мястото на конфликта!
Заради колата и пуканките, диарията на Иван се влошава. От ляво няколко човека от реда са отишли до тоалетна и Иван би могъл да мине лесно. НО Пенка е екзалтирана от филма, нещата отиват към целуване и т.н.
Иван е в конфликт със себе си. Да остане и да се целува с Пенка или да отиде до тоалетната
начална ситуация(описанието на киното) -> Т1(диарията) -> нова ситуация(Иван в битката си с диарията) -> Т2(Пенка тръгва да се натиска с Иван) -> нова ситуация(Иван се натиска с нея и забравя за диарията)-> Т3(конфликтът, да остане ли с Пенка или не) -> нова ситуация(решава да остане, диарията се влошава)

Т4 е "всичко е загубено" - всичко се проваля, "ке се мре", героят е ранен, плановете му не излизат...
Пенка сяда в скута на Иван Хората от реда се връщат по местата си. Иван няма къде да ходи. Дупето на Пенка притиска приятно стомаха му и натиска безпощадно... дюнера. Момичето го прегръща и започва да го целува по врата. В този миг Иван разбира, че ще се наака. Всичко е загубено.

Т5 е "климакс" - пиковият момент в разказа, развръзката, краят, решението на проблема...
Иван се сеща, че при пожар всички ще избягат. Докато Пенка го целува, вади запалката си и подпалва якето на момичето(тя се е завряла във врата му през това време). Вдига се пушек, миризмата е силна. "Пожар! Пожар" - вика Иван и блъсва Пенка. В суматохата, докато всички бягат, Иван се отклонява към тоалетните.

След края може да следва нова ситуация, в която показвате героя след случката.
начална ситуация -> Т1 -> нова ситуация -> Т2 -> нова ситуация -> конфликт -> нова ситуация -> T4 -> нова ситуация -> T5

Истински пример
Гледали ли сте новия Батман - The dark knight rises? Супер.
СПОЙЛЕР!!!
Какво става в началото? Харви Дент е мъртъв. Комисар Гордън изнася реч пред множество важни хора и иска да покаже истинското лице на Дент. Брус Уейн е почти сакат, ходи с бастун и халат, потопен е в мислите си, оттеглил се е.
Познахте ли я? Това е началната ситуация.

Постепенно нещата се променят. Идва Селина Кайл и заедно с нея Т1 Тя променя ситуацията.

Т2 е идването на Бейн. Батман е принуден да се върне. Това е уловката. Въдицата, която той налапва.

Т3, тъй като не помня целия филм наизуст, е борбата на Батман с Бейн. Един път започнал, Батман няма да се откаже докато не победи Бейн.

Т4 Бейн побеждава Батман и го заключва в някакъв затвор. Всичко за Батман изглежда загубено.

Т5 Батман прави лицеви опори, връща се в Готам, пребива Бейн, изхвърля бомбата в морето и взема Селина Кайл за гадже.
Case closed.

Други примери: Iron Man 3, The Avengers, Thor 2, A-team, Source Code, Prison Break...
Книги: 1 изстрел(Лий Чайлд), Тъмната кула(Кинг), Дългата разходка(Кинг), Магьосникът от Землемория(ле Гуин), Колелото на времето(Джордан), Деветте принца на Амбър(Зелазни)...


Важни неща
Това не е всичко, което може и трябва да се каже по темата. Plotting- ът е по-сложен също както историята в The dark knight rises е по-сложна. За момента обаче стига. В последствие, ако има интерес, ще уголемя темата.

Има едно правило, което трябва да се запомни - за да бъде интересна историята, на героя трябва да му е гадно! Дж. Мартин да има радостен герой? Щастливите герои са безинтересни! Творете на принципа "нека му е зле".

Това е един тип структуриране на история. Може да има и друг, не зная. Този работи и се използва, а вие дали ще го използвате... ваша си работа. Това ме навежда към...

Тренировка
Всичко е в тренировките. Който има желание, нека развие своя собствена история по показания метод. Ако искате я постнете тук, ако искате постнете и цял разказ. Ще се постарая да дам коментар.



Дано съм помогнал с тази тема, това ми беше целта. Ако има нещо и мога да помогна, питайте.

[Trip]

Би ми било интересно да анализираш своя собствена история по горния тертип, че с толкова кратки примери нещо не ми стана ясна теорията
Струва ми се малко "едрозърнест" начин на структуриране това и не мога да си представя как някаква история би се разгърнала по него изречение по изречение (или айде, абзац по абзац).

[LFbg]

Нямам желание да се впусна в 6-7 часови анализи на целия метод(толкова ще ми отнеме написването заедно с примери). Това ще го направя, ако достатъчно хора проявят интерес. Затова сега давам само основите.
А те са: 5те точки на историята и техният смисъл.
С примерите по-долу би трябвало всичко по-важно да се изясни.

Още обяснения
Прилагам първата история, която "конструирах" по показания метод. Ще я разчленя и ще ви покажа коя точка къде стои и какво върши.

Spoiler: show

Разбойникът

- Хващай пътя, боклук! - изръмжа му злобно надзирателят и го изрита на улицата.
Грейвс падна по очи в калта и лицето му се изопна от ярост. Това вече преля чашата! Щеше да го пребие, да му извие вратлето като на пиленце и да... Мислите му бяха прекъснати от вързопа багаж, който падна върху главата му и потопи лицето му в разкаляния път.
- На ти партакешите! - изсъска му предишният глас, а веднага след това се чу трясъкът на металната врата.
Грейвс скочи на крака и заблъска по нея. Цялото му лице бе потънало в мръсотия.
- Ще те убия, гадино! - изрева той, блъскайки по вратата - Ще те хвана някъде и ще те бия докато кратуната ти не посинее като слива! Разбра ли...
Металната врата не подаваше ни най-малко. Кънтеше приглушено в отговор на всеки удар, но Грейвс призна, че милицията поне едно нещо можеше да прави - затвори. Тиквениците всичко друго объркваха, но опреше ли работата до лишаване от свобода си бяха виртуози. И котва на врата щяха да ти вържат ако трябва.
Грейвс се измори да блъска по вратата и извика за последно:
- Жена ти таралежи да роди дано! Да не можеш да ги погалиш!
Усмихна се криво, задоволен от казаното и вдигна вързопа си от калта. Отупа се колкото можа и изтри дебелия слой кал, покрил лицето му. Хладният нощен вятър разроши буйната му черна коса и донесе със себе си миризма на урина, повръщано и куп други аромати, на които Грейвс вече беше свикнал. Вдиша дълбоко. Най-накрая! Миришеше му на град, на живот... на свобода! Три дни лежа в килия заради една измама на зарове, гнилочта на затвора се беше просмукала в дрехите, кожата, че даже и в костите му. Всичко беше по-добре от нея - всичко беше по-добре от затвора. Хвърли последен поглед към вратата. От сърце и душа желаеше всевъзможни гадости да се случат на това място.
Огледа улицата - жива душа не се виждаше нито в едната, нито в другата посока; къщите потъваха в мрак, а единственото което помръдваше, бяха боклуците подемани и носени от вятъра. Грейвс зави на ляво и закрачи бързо с вързопа си през рамо. Трябваше да намери някое закътано място, някаква забравена пресечка, в която да се скрие за момент. Нахлузи почернялата от мръсотия качулка на главата си и се заоглежда нервно. За момент се спря, после продължи колебливо, но вкрайна сметка се върна бързо и се шмугна между две къщи. Свали вързопа си на земята и затършува вътре.
Тиквениците от милицията пазеха и проверяваха багажа на всеки, който опандизеха. Грейвс се ухили самодоволно, щом напипа това, което търсеше.
- Вари го, печи го, тиквеникът си е тиквеник - измърмори той.
Извади някакъв изтъркан квадратен плат и го постла върху калта. Отгоре започна да нарежда метални части - къси и по-дълги тръбички, нещо като кутия, някакво дърво с издължена тригълна форма, малко мерниче... Тиквениците виждаха само някакви си чаркове в това цялото множество и заради това не бяха свили нищо, но веднага щом ги нареди и огледа, Грейвс започна да сглобява частите и всяка от тях придоби смисъл. Естествено, копоите от милицията нямаше как да разберат кое за какво е - че дървото с триъгълна форма е направено специално за рамото на Грейвс, че тръбичките имат вътрешни просеки и могат да се завиват една в друга подобно на болтове, че образуват две дула и че в крайна сметка това, което са държали и гледали, всъщност е било разглобената пушка на Грейвс. Отне му няколко минути, но я сглоби и щракна петлето, за да провери дали работи добре. Усмихна се, все едно се усмихваше на детето си, и я погали нежно. Е, патрони нямаше - тиквениците не бяха чак толкова тъпи, че да не могат да разпознаят един патрон, но и вида на пушката беше нещо. Нещо, но не достатъчно. Всички в този забравен от Всемогъщия град си носеха оръжие, а дюкянджиите имаха даже по няколко. Грейвс беше виждал как един прост хлебар изважда двуцевка, скрита преди това в касетите с хляб, и то срещу няколко мъже, насочели револверите си към него. Не, тук без патрони не можеш и петаче от един сирак да вземеш без да те разстрелят. Като спомена петаче и се сети, че има точно два сребърника и едно петаче. Или накратко казано - имаше пари за две бира, т.е. николко.
Затъкна нервно пушката си в кобура на гърба, скрит под наметалото, и напъха останалата част от багажа си обратно във вързопа. Трябваше да ограби някого, иначе щеше да умре от глад - помисли си го и стомахът му изкъркори в съгласие. Преметна вързопа на рамо и закрачи по тъмните улици. Жив човек нямаше в това прокълнато място. Кепенците на дървените къщи бяха здраво залостени, а на някои си личеше, че са и заковани. Грейвс беше обиколил толкова много градове и села, беше минавал и оцелявал в места, в които другите не искаха даже да стъпят, но последно време започна да изпитва притеснение. От град на град, от село на село навсякъде ставаше все по-зле. Улиците все по-мръсни и тъмни, хората все по-бедни и нещастни. Скоро нямаше да има от кого да краде. Мярна дъревната табела на една таверна и се набута вътре.
Веднага щом влезе го лъхна нова доза аромат - този път на кисела пот, на тежък въздух от непроветрявано помещение и на лук. Виж, от този последния очите му се насълзиха и главата го заболя толкова силно, че Грейвс се усъмни да не е станал вампир без да знае. Таверната беше пълна с хора, главно мъже, повечето пияни дотолкова, че пееха бойни песни - тъкмо бяха на частта, в която превземаха самия Ноксъс. Грейвс се насочи към тезгяха и се усмихна презрително - такова беше мнението му за войната между Демасия и Ноксъс. Седна на единствения свободен стол и си поръча една бира на въздебелия кръчмар, който са заклати като буре, за да изпълни поръчката. Грейвс се изуми как този този човек си проправя път между хората, но щом се огледа, забеляза, че дебелакът има помощнички - сравнително млади момичета, които непрестанно бяха пощипвани от пияни и трезви. Задниците им сигурно вече бяха станали безчувстени... Кръчмарят дойде и остави бирата, а прибра един сребърник. Грейвс едвам се раздели с него - погледна дебелака кръвнишката, като се надяваше да го уплаши така, но другият мъж въобще не му обърна внимание и си прибра своето с такъв замах, че още малко щеше да вземе със себе си и някой пръст. Грейвс го нахока тихичко и отпи от бирата без да спира да го гледа като крокодил, който си показва само скалпа над водата. От някаква маса в средата на помещението се чуха викове, които надвиха врявата от превземащите Ноксъс. После нещо тресна, хората се разредиха и от масата стана някакъв дългунест мъж с черна коса. Изражението му беше смесица от безсилен гняв и силна уплаха, от която едва се сдържаше да не се разплаче. Мина залитайки покрай отстъпилети хора и излезе почти на бегом от кръчмата. Горкият нещастник. Хич не изглеждаше добре. Изфуча навън все едно смъртта беше по петите му.
На масата бяха останали четирима - имаше един свободен стол, и Грейвс направи това, което правеше винаги и от което си патеше винаги. Отиде до стола и щом привлече вниманието на седналите мъже заговори:
- Трябва ли ви още един?
Мъжете го измериха мълчаливо с поглед. Играеха покер, а на покер Грейвс нямаше равен. Щеше да им прибере паричките и да се разкара от тази дупка. Чиста работа. Още от тезгяха успя да види, че тестето, с което играеха, беше най-обикновено. От тези, дето ги има във всяка кръчма. От същия тип като това, което Грейвс беше скрил в ръкава си там в просеката между двете къщи. Благодари си мислено за съобразителността.
Единият от седналите, този с тъмната шапка с широка периферия, сви рамене и каза спокойно, сякаш нямаше никакво значение за него:
- Нека седне, ще е по-интересно така.
Тълпата зяпачи около масата ревна удобрително и млъкна, когато друг мъж от масата вдигна ръка. По зеленото му извезано със злато сетре, Грейвс позна, че е висш благородник.
- Нямам нищо против, господа. Но дали новодошлият може да си позволи да остане на масата? - усмихна се лукаво той.
През зяпачите премина вълна на съгласие с думите му. Грейвс не им обърна внимание. Остави багажа си до масата, дръпна стола и седна.
- Играта ще покажа, господа - каза той.
Този шапката се усмихна и започна да раздава. Падаше се точно срещу Грейвс и освен тънките му присвити устни, нищо друго от лицето му не се виждаше.
Отначало тълпата се засмя презрително, когато се разбра, че Грейвс има само сребърник, но след като му дадоха петте карти и още първата игра извади фулхаус, всички млъкнаха и ококориха очи в очакване. Приличаха на мишките в затворите с изцъклени от възбуда черни очички, потъркваха длани и се хилеха тъпашки.
Грейвс спечели още няколко раздавания и успя да се задържи в играта. Постепенно от разговора, който се водеше на масата, стана ясно, че благородникът със зеленото сетре е синът на кмета на града, а срещу него е седнал командирът на милицията и един главен съдя. Щом разбра това, Грейвс побеля и се приготви да става от масата, но тъкмо тогава синковеца на кмета се изпусна.
- Е, Джорад, ще се погрижиш за онзи нещастник, нали?
Командирът, мъж с побеляваща коса и лице, потънало в алчност, се намести по-удобно в стола и се усмихна фалшиво:
- Разбира се, милорд. Никой не се измъква с дълг безнаказано...
- ... и никой не става просто ей така от масата без да ме е питал - допълни зеленото сетре.
- Онова копеле се опита да ни измами! - изръмжа съдията и разтри дебелата си двойна гуша, докато преценяваше картите си - Смърт за такива! Ще го обеся! Ще го науча аз него да...
Грейвс спря да ги слуша. Студена пот потече по гърба и челото му. Чак сега разбра защо онзи нещастник избяга с лице на приклещен заек. Тези щяха да побеснеят, ако някой лъжеше. А Грейвс лъжеше и още как. Беше подменил половината тесте под носа им. Три фулхаус-а, четири пъти два чифта и един стрейт... Шапкатият само се усмихваше, а другите всеки път видимо преглъщаха убидено, щом загубеха. Не можеше да стане от масата, копелето с позлатеното сетре нямаше да го пусне. Щеше да иска шанс да си ги върне и ако Грейвс откажеше, смъртната му присъде беше в кърпа вързана. Сутринта щяха да намерят тялото му в някоя канавка и...
- Ей, момче - викна той на един хлапак от зяпащите - Я подай виното.
Хлапак се озърна неразбиращо.
- Там - посочи му Грейвс и му хвърли един сребърник.
Грабна халбата от ръката на момчето и изгълта половината.
- Господин Грейвс, оставате ли в играта? - попита го капитанът и в гласа му личеше неприязън и яд.
- Какъв е залогът?
- Качих с 30 сребърника - отвърна му мъжът.
Грейвс едва не се задави. Общо му бяха останали 45. Тези тримцата - съдията, командирът и синчето - играеха срещу него. Вече стана ясно, но не можеше да се откаже сега. Беше нагласил картите. Щеше да поиска нова и когато сменеше асото си, щеше да получи вале и да направи нов стрейт.
- Плащам - изгрухтя той. В играта останаха само той и капитанът.
Грейвс си поиска нова карта и получи... двойка. Ръцете му се разтрепераха и той ги натисна в масата, за да не го покаже. Кокалчетата му побеляха от натиска.
- Петдесет сребърника - заяви Джарод и ги хвърли върху купчината, образувала се на масата.
- Не може така! - викна Грейвс - Аз нямам толкова. Не играете честно!...
- Господин Грейвс, моля ви! - намеси се синът на кмета и други също се опитаха да го успокоят.
- Или плащате, или се отказвате! - каза съдията и удари с ръка по масата - Аз съм законът и ви казвам!
Зяпачите закимиха. Грейвс се намести в стола си и отпи от виното с трепереща ръка.
- Отказвам се - думите се откъснаха сякаш от сърцето му и той хвърли картите.
Джарод прибра всичко със самодоволна усмивка.
Беше в капан. Нямаше да му позволят да стане от масата с 15те си сребърника. Останеше ли, щяха да го вкарат в дълг, а направеше ли дълг - чакаше го смърт. Ясно му беше, че трябва да играе за живота си... по-точно, че трябва да лъже за живота си. Само този с шапката само се усмихваше загадъчно и не слагаше против него, но и неговото положение не беше по-добро макар че се задържаше в играта.
Подадоха му тестето и Грейвс разкърши кокалчетата на пръстите си. Малкълм Грейвс няма да свърши в тази дупка! Щом трябва и фокуси ще прави за живота си! Започна да раздава и на себе си даде 4 асака още с първите пет карти. Редът му дойде и Грейвс заяви предизвикателно:
- Залагам всичко!
- Плащам... Плащам! - веднага откликнаха съдията и командирът.
Мъжът с шапката се усмихна още повече и също плати. Накрая синът на кмета, който само се смееше допреди това, каза добродушно:
- Е, щом искаш така да свърши - и хвърли 15 сребърника върху купчината.
Тълпата зашумя силно - хората бяха екзалтирани от залозите не по-малко от Грейвс. Само той беше останал без пари - шапкатият имаше дребна купчинка, но я заложи веднага след като Джорад и съдията смениха част от картите си. Отново му платиха. Така загадъчният, постоянно усмихващ се мъж и Грейвс дадоха всичко, което имаха. Единият щеше да остане, другият щеше да си тръгне... и да умре. Грейвс се усмихна кисело. Харесваше шапкатия, а ето, че трябваше той да умре вместо него.
- И така, господа, сваляйте картите - викна тържествено съдията и свали своите. Показаха се два високи чифта.
После командирът - имаше три десятки, и накрая синът на кмета, който беше със слаб фулхаус. Шапкатия и Грейвс се погледнаха и свалиха своите едновременно... Тълпата ахна. И двамата имаха по четири аса. Изведнъж шапкатият отметна главата си назад и се засмя гърлено. Грейвс отначало гледаше като застрелян, както впрочем и всички останали, но после и неговите рамене се разтресоха в искрен смях.
- Измама! - изрева командирът на милицията и скочи накрака.
- Измама... измама - завикаха зяпачите.
Синът на кмета стана с изкривено от ярост лице и удари с все сила масата.
- Как смеете? - разкрещя се той - Ах вие, гнусни, долни...
Грейвс измъкна огромната пушка от кобура на гърба си и всички млъкнаха.
- Господа, ако не искате да получите една хубава дупка в тялото си, не се пречкайте!
- А ти - обърна се той към мъжа с шапката - събирай парите!
- Не може така! Аз съм... - завика дебелият съдия.
- Не ме интересува - прекъсна го Грейвс - Млъквай да не ти издухам шкембето.
През това време шапкатият пълнеше джобовете си с пари.
- Не че съм специалист, господа, - обади се кръчмарят зад тезгяха - но оттук виждам, че петлето на тая пушка стои в долно положение... Няма да може да стреля.
Всички се обърнаха втрещени към Грейвс и пушката му.
- Оставяй парите и бягай! - извика той на шапкатия и блъсна масата с крак.
Хвърли багажа си върху хората зад себе си и халоса един нахалник с пушката си - държеше я като бухалка. Съдията беше скочил върху шапкатия, който все пак хвърляше карти на ляво и дясно и за изненада на Грейвс, те се забиваха дълбоко в целите си. Грейвс се засили и ритна дебелака в ребрата. Тежкият мъж изохка приглушено и се катурна настрани. Шапкатият стана, като вадеше още карти от джобовете си и ги запращаше във всички страни като кинжали.
- Давай към вратата! - извика той.
Грейвс хукна напред като си проправяше път с жестоки удари с пушката. Трошеше ръце, крака, ребра и всичко, което му излизаше на пътя. Чу се мощен гръм и някакъв мъж до него се стовари на земята с разкъсано рамо - кръчмарят беше извадил двуцевка и стреляше по тях. Грейвс се затича още повече, скочи напред и разби вратата заедно с тялото на някакъв човек, който се опитваше да му пресече пътя. Веднага щом паднаха в калта отвън, Грейвс го фрасна няколко пъти в лицето. Тъкмо се изправи и шапкатият скочи отгоре му, придружен от облак трески от дирека на вратата, в който се удари новият изстрел на тлъстия кръчмар.
- Бягай, глупако! - извика му шапкатият и хукна в някаква странична пресечка.
Грейвс халоса още един път мъжа под себе си и се затече към същата уличка. За момент виждаше този с шапката пред себе си, но после той се изгуби някъде и Грейвс бягаше слепешката. Тъкмо когато загуби всякаква надежда и реши, че е зарязан, някой го дръпна настрани до една къща.
- Притесних се, че си ме оставил - призна си Грейвс задъхано.
Другият се засмя приглушено.
- Не съм. Не успях да взема много пари - каза той извинително и протегна ръка, пълна с нещо- Ето това е твоят дял.
Неговият дял? Грейвс беше изумен. Вярно, че двамата свършиха работата, но все пак... Не очакваше да получи нещо, не очакваше честност.
- Няма време за това. Аз съм Малкълм Грейвс.
- Туистед Фейт, майстор на картите.
Двамата си стиснаха ръцете и хукнаха в нощта.

Кое какво е?

Първо - началната ситуация.
Началната ситуация е състоянието на героя преди "възможността", преди нещо да се случи.

Spoiler: show

- Хващай пътя, боклук! - изръмжа му злобно надзирателят и го изрита на улицата.
Грейвс падна по очи в калта и лицето му се изопна от ярост. Това вече преля чашата! Щеше да го пребие, да му извие вратлето като на пиленце и да... Мислите му бяха прекъснати от вързопа багаж, който падна върху главата му и потопи лицето му в разкаляния път.
- На ти партакешите! - изсъска му предишният глас, а веднага след това се чу трясъкът на металната врата.
Грейвс скочи на крака и заблъска по нея. Цялото му лице бе потънало в мръсотия.
- Ще те убия, гадино! - изрева той, блъскайки по вратата - Ще те хвана някъде и ще те бия докато кратуната ти не посинее като слива! Разбра ли...
Металната врата не подаваше ни най-малко. Кънтеше приглушено в отговор на всеки удар, но Грейвс призна, че милицията поне едно нещо можеше да прави - затвори. Тиквениците всичко друго объркваха, но опреше ли работата до лишаване от свобода си бяха виртуози. И котва на врата щяха да ти вържат ако трябва.
Грейвс се измори да блъска по вратата и извика за последно:
- Жена ти таралежи да роди дано! Да не можеш да ги погалиш!
Усмихна се криво, задоволен от казаното и вдигна вързопа си от калта. Отупа се колкото можа и изтри дебелия слой кал, покрил лицето му. Хладният нощен вятър разроши буйната му черна коса и донесе със себе си миризма на урина, повръщано и куп други аромати, на които Грейвс вече беше свикнал. Вдиша дълбоко. Най-накрая! Миришеше му на град, на живот... на свобода! Три дни лежа в килия заради една измама на зарове, гнилочта на затвора се беше просмукала в дрехите, кожата, че даже и в костите му. Всичко беше по-добре от нея - всичко беше по-добре от затвора. Хвърли последен поглед към вратата. От сърце и душа желаеше всевъзможни гадости да се случат на това място.
Огледа улицата - жива душа не се виждаше нито в едната, нито в другата посока; къщите потъваха в мрак, а единственото което помръдваше, бяха боклуците подемани и носени от вятъра. Грейвс зави на ляво и закрачи бързо с вързопа си през рамо. Трябваше да намери някое закътано място, някаква забравена пресечка, в която да се скрие за момент. Нахлузи почернялата от мръсотия качулка на главата си и се заоглежда нервно. За момент се спря, после продължи колебливо, но вкрайна сметка се върна бързо и се шмугна между две къщи. Свали вързопа си на земята и затършува вътре.
Тиквениците от милицията пазеха и проверяваха багажа на всеки, който опандизеха. Грейвс се ухили самодоволно, щом напипа това, което търсеше.
- Вари го, печи го, тиквеникът си е тиквеник - измърмори той.
Извади някакъв изтъркан квадратен плат и го постла върху калта. Отгоре започна да нарежда метални части - къси и по-дълги тръбички, нещо като кутия, някакво дърво с издължена тригълна форма, малко мерниче... Тиквениците виждаха само някакви си чаркове в това цялото множество и заради това не бяха свили нищо, но веднага щом ги нареди и огледа, Грейвс започна да сглобява частите и всяка от тях придоби смисъл. Естествено, копоите от милицията нямаше как да разберат кое за какво е - че дървото с триъгълна форма е направено специално за рамото на Грейвс, че тръбичките имат вътрешни просеки и могат да се завиват една в друга подобно на болтове, че образуват две дула и че в крайна сметка това, което са държали и гледали, всъщност е било разглобената пушка на Грейвс. Отне му няколко минути, но я сглоби и щракна петлето, за да провери дали работи добре. Усмихна се, все едно се усмихваше на детето си, и я погали нежно. Е, патрони нямаше - тиквениците не бяха чак толкова тъпи, че да не могат да разпознаят един патрон, но и вида на пушката беше нещо. Нещо, но не достатъчно. Всички в този забравен от Всемогъщия град си носеха оръжие, а дюкянджиите имаха даже по няколко. Грейвс беше виждал как един прост хлебар изважда двуцевка, скрита преди това в касетите с хляб, и то срещу няколко мъже, насочели револверите си към него. Не, тук без патрони не можеш и петаче от един сирак да вземеш без да те разстрелят. Като спомена петаче и се сети, че има точно два сребърника и едно петаче. Или накратко казано - имаше пари за две бира, т.е. николко.
Затъкна нервно пушката си в кобура на гърба, скрит под наметалото, и напъха останалата част от багажа си обратно във вързопа. Трябваше да ограби някого, иначе щеше да умре от глад - помисли си го и стомахът му изкъркори в съгласие. Преметна вързопа на рамо и закрачи по тъмните улици. Жив човек нямаше в това прокълнато място. Кепенците на дървените къщи бяха здраво залостени, а на някои си личеше, че са и заковани. Грейвс беше обиколил толкова много градове и села, беше минавал и оцелявал в места, в които другите не искаха даже да стъпят, но последно време започна да изпитва притеснение. От град на град, от село на село навсякъде ставаше все по-зле. Улиците все по-мръсни и тъмни, хората все по-бедни и нещастни. Скоро нямаше да има от кого да краде. Мярна дъревната табела на една таверна и се набута вътре.
Веднага щом влезе го лъхна нова доза аромат - този път на кисела пот, на тежък въздух от непроветрявано помещение и на лук. Виж, от този последния очите му се насълзиха и главата го заболя толкова силно, че Грейвс се усъмни да не е станал вампир без да знае. Таверната беше пълна с хора, главно мъже, повечето пияни дотолкова, че пееха бойни песни - тъкмо бяха на частта, в която превземаха самия Ноксъс. Грейвс се насочи към тезгяха и се усмихна презрително - такова беше мнението му за войната между Демасия и Ноксъс. Седна на единствения свободен стол и си поръча една бира на въздебелия кръчмар, който са заклати като буре, за да изпълни поръчката. Грейвс се изуми как този този човек си проправя път между хората, но щом се огледа, забеляза, че дебелакът има помощнички - сравнително млади момичета, които непрестанно бяха пощипвани от пияни и трезви. Задниците им сигурно вече бяха станали безчувстени... Кръчмарят дойде и остави бирата, а прибра един сребърник. Грейвс едвам се раздели с него - погледна дебелака кръвнишката, като се надяваше да го уплаши така, но другият мъж въобще не му обърна внимание и си прибра своето с такъв замах, че още малко щеше да вземе със себе си и някой пръст. Грейвс го нахока тихичко и отпи от бирата без да спира да го гледа като крокодил, който си показва само скалпа над водата. От някаква маса в средата на помещението се чуха викове, които надвиха врявата от превземащите Ноксъс. После нещо тресна, хората се разредиха и от масата стана някакъв дългунест мъж с черна коса. Изражението му беше смесица от безсилен гняв и силна уплаха, от която едва се сдържаше да не се разплаче. Мина залитайки покрай отстъпилети хора и излезе почти на бегом от кръчмата. Горкият нещастник. Хич не изглеждаше добре. Изфуча навън все едно смъртта беше по петите му.

При мен, както виждате, е доста дълга. Може да се счита, че след като Грейвс влиза в таверната вече е попаднал в друга ситуация, НО Т1 е "възможността"! Героят вижда някаква възможност и я използва. Т1 трябва да е ясна, различима и да променя рязко нещата. Може да се каже, че Т1 е пряко свързана с желанието на героя - нещо го подтиква да сграбчи представената му възможност.
Тогава защо избирам Т1 да е сядането на масата с картите? Защото героят ми има някаква цел и в случая тя е да спечели пари. Това е двигателят на историята ми. Грейвс отива с това желание в таверната, но тя сама по себе си не е възможност, нито случка. Освободилото се място на масата е възможността, която Грейвс използва. Тя води до нова ситуация.

Второ - Точка 1 "възможността"
Вече го обясних, но все пак. Героят МОЖЕ да направи нещо. Има избор, има възможност.

Spoiler: show

На масата бяха останали четирима - имаше един свободен стол, и Грейвс направи това, което правеше винаги и от което си патеше винаги. Отиде до стола и щом привлече вниманието на седналите мъже заговори:
- Трябва ли ви още един?
Мъжете го измериха мълчаливо с поглед. Играеха покер, а на покер Грейвс нямаше равен. Щеше да им прибере паричките и да се разкара от тази дупка. Чиста работа. Още от тезгяха успя да види, че тестето, с което играеха, беше най-обикновено. От тези, дето ги има във всяка кръчма. От същия тип като това, което Грейвс беше скрил в ръкава си там в просеката между двете къщи. Благодари си мислено за съобразителността.
Единият от седналите, този с тъмната шапка с широка периферия, сви рамене и каза спокойно, сякаш нямаше никакво значение за него:
- Нека седне, ще е по-интересно така.
Тълпата зяпачи около масата ревна удобрително и млъкна, когато друг мъж от масата вдигна ръка. По зеленото му извезано със злато сетре, Грейвс позна, че е висш благородник.
- Нямам нищо против, господа. Но дали новодошлият може да си позволи да остане на масата? - усмихна се лукаво той.
През зяпачите премина вълна на съгласие с думите му. Грейвс не им обърна внимание. Остави багажа си до масата, дръпна стола и седна.
- Играта ще покажа, господа - каза той.

Та главнияг ми герой сяда, за да играе карти. Възможността е взета.

имаме нова ситуация! Грейвс вече е въвлечен в някакво действие, прави нещо друго, нещо ново.

Spoiler: show

Този шапката се усмихна и започна да раздава. Падаше се точно срещу Грейвс и освен тънките му присвити устни, нищо друго от лицето му не се виждаше.
Отначало тълпата се засмя презрително, когато се разбра, че Грейвс има само сребърник, но след като му дадоха петте карти и още първата игра извади фулхаус, всички млъкнаха и ококориха очи в очакване. Приличаха на мишките в затворите с изцъклени от възбуда черни очички, потъркваха длани и се хилеха тъпашки.
Грейвс спечели още няколко раздавания и успя да се задържи в играта. Постепенно от разговора, който се водеше на масата, стана ясно, че благородникът със зеленото сетре е синът на кмета на града, а срещу него е седнал командирът на милицията и един главен съдя. Щом разбра това, Грейвс побеля и се приготви да става от масата, но тъкмо тогава синковеца на кмета се изпусна.
- Е, Джорад, ще се погрижиш за онзи нещастник, нали?
Командирът, мъж с побеляваща коса и лице, потънало в алчност, се намести по-удобно в стола и се усмихна фалшиво:
- Разбира се, милорд. Никой не се измъква с дълг безнаказано...
- ... и никой не става просто ей така от масата без да ме е питал - допълни зеленото сетре.
- Онова копеле се опита да ни измами! - изръмжа съдията и разтри дебелата си двойна гуша, докато преценяваше картите си - Смърт за такива! Ще го обеся! Ще го науча аз него да...
Грейвс спря да ги слуша. Студена пот потече по гърба и челото му. Чак сега разбра защо онзи нещастник избяга с лице на приклещен заек. Тези щяха да побеснеят, ако някой лъжеше. А Грейвс лъжеше и още как. Беше подменил половината тесте под носа им. Три фулхаус-а, четири пъти два чифта и един стрейт... Шапкатият само се усмихваше, а другите всеки път видимо преглъщаха убидено, щом загубеха. Не можеше да стане от масата, копелето с позлатеното сетре нямаше да го пусне. Щеше да иска шанс да си ги върне и ако Грейвс откажеше, смъртната му присъде беше в кърпа вързана. Сутринта щяха да намерят тялото му в някоя канавка и...
- Ей, момче - викна той на един хлапак от зяпащите - Я подай виното.
Хлапак се озърна неразбиращо.
- Там - посочи му Грейвс и му хвърли един сребърник.
Грабна халбата от ръката на момчето и изгълта половината.
- Господин Грейвс, оставате ли в играта? - попита го капитанът и в гласа му личеше неприязън и яд.
- Какъв е залогът?
- Качих с 30 сребърника - отвърна му мъжът.

Трето - Точка 2 "уловката"
Героят отново трябва да направи някакъв избор. Да вземе или да остави нещо, да направи или да не направи друго... Това е мястото, в което историята набира скорост - завръзката.
При мен уловката е размита! По-скоро липсва, а направо прескачам на "няма връщане назад". Все пак наричам тази част уловка, защото главният ми герой може да се откаже и няма да загуби живота си. Т.е. все още има връщане назад.

Spoiler: show

Грейвс едва не се задави. Общо му бяха останали 45. Тези тримцата - съдията, командирът и синчето - играеха срещу него. Вече стана ясно, но не можеше да се откаже сега. Беше нагласил картите. Щеше да поиска нова и когато сменеше асото си, щеше да получи вале и да направи нов стрейт.
- Плащам - изгрухтя той.

имаме нова ситуация

Spoiler: show

В играта останаха само той и капитанът.
Грейвс си поиска нова карта и получи... двойка. Ръцете му се разтрепераха и той ги натисна в масата, за да не го покаже. Кокалчетата му побеляха от натиска.

Четвърто - Точка 3 "няма връщане назад"
След като направи нещо, героят не може да обърне събитията - направи ли го, край. "Вътре" в историята е изцяло.
Както казах - при мен Точка 2 и Точка 3 са слети. Получава се така поради краткостта на текста. Ще дообясня в друг пример.

Пето - Точка 4 "всичко изглежда загубено"
Ясно е какво значи.

Spoiler: show

- Петдесет сребърника - заяви Джарод и ги хвърли върху купчината, образувала се на масата.
- Не може така! - викна Грейвс - Аз нямам толкова. Не играете честно!...
- Господин Грейвс, моля ви! - намеси се синът на кмета и други също се опитаха да го успокоят.
- Или плащате, или се отказвате! - каза съдията и удари с ръка по масата - Аз съм законът и ви казвам!
Зяпачите закимиха. Грейвс се намести в стола си и отпи от виното с трепереща ръка.
- Отказвам се - думите се откъснаха сякаш от сърцето му и той хвърли картите.
Джарод прибра всичко със самодоволна усмивка.
Беше в капан. Нямаше да му позволят да стане от масата с 15те си сребърника. Останеше ли, щяха да го вкарат в дълг, а направеше ли дълг - чакаше го смърт. Ясно му беше, че трябва да играе за живота си... по-точно, че трябва да лъже за живота си. Само този с шапката само се усмихваше загадъчно и не слагаше против него, но и неговото положение не беше по-добро макар че се задържаше в играта.

Героят е прецакан. Ще умре, изход не се вижда.
Отново поради краткостта на текста тук липсва нова ситуация, просто продължаваме действието.

Шесто - Точка 5 "климакс"
Климаксът е развръзката, големият финал, последната битка. Във филмите на Майкъл Бей климаксът е моментът, в който всичко гърми.

Spoiler: show

Подадоха му тестето и Грейвс разкърши кокалчетата на пръстите си. Малкълм Грейвс няма да свърши в тази дупка! Щом трябва и фокуси ще прави за живота си! Започна да раздава и на себе си даде 4 асака още с първите пет карти. Редът му дойде и Грейвс заяви предизвикателно:
- Залагам всичко!
- Плащам... Плащам! - веднага откликнаха съдията и командирът.
Мъжът с шапката се усмихна още повече и също плати. Накрая синът на кмета, който само се смееше допреди това, каза добродушно:
- Е, щом искаш така да свърши - и хвърли 15 сребърника върху купчината.
Тълпата зашумя силно - хората бяха екзалтирани от залозите не по-малко от Грейвс. Само той беше останал без пари - шапкатият имаше дребна купчинка, но я заложи веднага след като Джорад и съдията смениха част от картите си. Отново му платиха. Така загадъчният, постоянно усмихващ се мъж и Грейвс дадоха всичко, което имаха. Единият щеше да остане, другият щеше да си тръгне... и да умре. Грейвс се усмихна кисело. Харесваше шапкатия, а ето, че трябваше той да умре вместо него.
- И така, господа, сваляйте картите - викна тържествено съдията и свали своите. Показаха се два високи чифта.
После командирът - имаше три десятки, и накрая синът на кмета, който беше със слаб фулхаус. Шапкатия и Грейвс се погледнаха и свалиха своите едновременно... Тълпата ахна. И двамата имаха по четири аса. Изведнъж шапкатият отметна главата си назад и се засмя гърлено. Грейвс отначало гледаше като застрелян, както впрочем и всички останали, но после и неговите рамене се разтресоха в искрен смях.
- Измама! - изрева командирът на милицията и скочи накрака.
- Измама... измама - завикаха зяпачите.
Синът на кмета стана с изкривено от ярост лице и удари с все сила масата.
- Как смеете? - разкрещя се той - Ах вие, гнусни, долни...
Грейвс измъкна огромната пушка от кобура на гърба си и всички млъкнаха.
- Господа, ако не искате да получите една хубава дупка в тялото си, не се пречкайте!
- А ти - обърна се той към мъжа с шапката - събирай парите!
- Не може така! Аз съм... - завика дебелият съдия.
- Не ме интересува - прекъсна го Грейвс - Млъквай да не ти издухам шкембето.
През това време шапкатият пълнеше джобовете си с пари.
- Не че съм специалист, господа, - обади се кръчмарят зад тезгяха - но оттук виждам, че петлето на тая пушка стои в долно положение... Няма да може да стреля.
Всички се обърнаха втрещени към Грейвс и пушката му.
- Оставяй парите и бягай! - извика той на шапкатия и блъсна масата с крак.
Хвърли багажа си върху хората зад себе си и халоса един нахалник с пушката си - държеше я като бухалка. Съдията беше скочил върху шапкатия, който все пак хвърляше карти на ляво и дясно и за изненада на Грейвс, те се забиваха дълбоко в целите си. Грейвс се засили и ритна дебелака в ребрата. Тежкият мъж изохка приглушено и се катурна настрани. Шапкатият стана, като вадеше още карти от джобовете си и ги запращаше във всички страни като кинжали.
- Давай към вратата! - извика той.
Грейвс хукна напред като си проправяше път с жестоки удари с пушката. Трошеше ръце, крака, ребра и всичко, което му излизаше на пътя. Чу се мощен гръм и някакъв мъж до него се стовари на земята с разкъсано рамо - кръчмарят беше извадил двуцевка и стреляше по тях. Грейвс се затича още повече, скочи напред и разби вратата заедно с тялото на някакъв човек, който се опитваше да му пресече пътя. Веднага щом паднаха в калта отвън, Грейвс го фрасна няколко пъти в лицето. Тъкмо се изправи и шапкатият скочи отгоре му, придружен от облак трески от дирека на вратата, в който се удари новият изстрел на тлъстия кръчмар.
- Бягай, глупако! - извика му шапкатият и хукна в някаква странична пресечка.
Грейвс халоса още един път мъжа под себе си и се затече към същата уличка. За момент виждаше този с шапката пред себе си, но после той се изгуби някъде и Грейвс бягаше слепешката. Тъкмо когато загуби всякаква надежда и реши, че е зарязан, някой го дръпна настрани до една къща.
- Притесних се, че си ме оставил - призна си Грейвс задъхано.
Другият се засмя приглушено.
- Не съм. Не успях да взема много пари - каза той извинително и протегна ръка, пълна с нещо- Ето това е твоят дял.
Неговият дял? Грейвс беше изумен. Вярно, че двамата свършиха работата, но все пак... Не очакваше да получи нещо, не очакваше честност.
- Няма време за това. Аз съм Малкълм Грейвс.
- Туистед Фейт, майстор на картите.
Двамата си стиснаха ръцете и хукнаха в нощта.

След климаксът може да има още една "нова ситуация"
Ако разглеждаме отиването в таверната като Точка 1, Точка 2 - уловката ще е освободеното място за игра на карти и т.н. Въпрос на вкус... Което ми напомня да кажа, че не е задължително всички точки да присъстват, нито пък да са в точно тази последователност. Също така, можете и да прибавите някои. И отново се повтарям - въпрос на вкус.

Примери от писатели
Хайде да вземем любимия на всички Дж. Мартин. Иии... например историята на Роб Старк, а? Не я помня цялата, но ето каква е структурата й.:
1. Начална ситуация - Роб Старк е син на Нед, има незнам си колко братя... И всичко останало. Тази част е доста дълга за Роб.

2. Точка 1, възможността - най-общо Нед Старк умира и Роб оглавява The North
Припомнете ми, ако има нещо преди това.

3. Точка 2, уловката - Роб повежда армията на война.

4. Точка 3, няма връщане назад - след кратко време се разбира, че войната няма да спре; няма шанс за примирие

5. Точка 4, всичко изглежда загубено - Роб губи войната, няма достатъчно мъже, далеч е от дома...
Дава всичко от себе си и...
6. Точка 5, климакс - доверява се на грешния човек


Следващият герой. Нека да е напримееер... Халийси(забравих й името, съжалявам)

1. Начална ситуация - брат й я тероризира

2. Точка 1 - там, където Визерис я представя на траките; това е възможността й, нищо че тя няма избор.

3. Точка 2 - Визерис умира, тя остава сама при траките; не е точно уловка, но всъщност има право на избор - да пробва да избяга, да пробва да се климатизира.

4. Точка 3 - жени се за хала, който я оправя като овца от време на време; тук нещата за нея са доста зле
Има доста междинни ситуации. Постепенно двамата започват да се обичат, всичко тръгва на добре и за момент халийсито е щастлива. После хала го раняват.

5. Точка 4 - хала умира. Халийсито остава сама, племето се пръсва и тя тръгва да гони вятъра в пустинята. Всичко е загубено, няма град, няма река...

6. Точка 5 - намира град.
Отново серия от междинни ситуации. Епизодите в града имат същата структура като на отделна история. Проверете, ако не ми вярвате.

В момента нещата за халийси се повтарят. Има възможност да отиде в някакъв град, уловката е как да го превземе и т.н. и т.н.

Всичките герои на Мартин работят на основата на този метод стига да не са второстепенни. Например историята на Джакен не е на този принцип, но за второстепенните герои и за какво са те - някой друг път.

Да не пропусна нещо... А, да. Когато всичко изглежда загубено, героят винаги решава да даде всичко от себе си!

Бих дал и още примери, но се изморих докато напиша всичко това. Надявам се съм направил още по-ясни нещата. Ако след написаното се чувствате излъган от Мартин или някой друг... Сори, но на такива принципи работи както литературата, така и киното.
Сега като си прочетох разказчето, се сещам и да се извиня. Личи си, че по това време съм четял Джордан и съм прихванал от огромните му изречения...
Препоръки? Нещо да съм забравил? Нещо, останало неясно?

[ProxyFantasy]

До колкото ми е известно основните положения в късия разказ са
1. Изложение/Въведение.
2. Конфликт.
3. Кулминация.
4. Завръзка.
5. Извод.
Тоест ти просто си намерил една работеща формула, която явно работи за теб и за доста други хора.
Аз се опитвам да експериментирам и да не си слагам такива граници и условия, но наистина е много полезно да се обсъждат такива неща.
Хареса ми изложения метод като цяло. Доста приложим е. Дори доста мои разкази са по тази система, дори без да съм го осъзнавал.
Бих се радвал на още такива материяли ако ти се занимава.

[Trip]

Не му се. Изтри си акаунта.

[LFbg]

Не му се. Изтри си акаунта.

Не си е изтрил акаунта. Пита те как да си го изтрие, но ти така и не му отговори. Що?
Даже имейли получава от сайта(мерси!). "Не му се", напротив - му се, ама като се върне във форума, после го боли сърцето.
Мерси все пак, че отговаряш от мое име, Трипе. Ти така и не сподели своя опит. Що? Аз например толкова време обяснявах за Мартин, ти нищо не каза(story structuring визирам, остави го мартин)