Mob Psycho 100 ep. 7 - братчето на Моб стана силно и ако идеята на арката не беше за избиването на комплекси, всъщност щеше да е много яко.
Това с бандите някак напомня One Punch Man или Keinichi.
Рейген срещна двама свои "колеги", но те бяха прекалено ниско ниво. Мъжът между другото с гласа на едно мое любимо сею. Тук е някакъв парад на добри актьори и актриси.
Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 31-36 - то вярно, че по коледно-новогодишните празници са най-неловките семейни спомени, но нашият човек живее мечтата на 99% лузърите, които минават за протагонисти в аниме сериалите и пак се оплаква.
И да, котките са такива гадове.
Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Re: Гледано напоследък, Part 3
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
New Game! ep. 8 - най-добрата приятелка на главната героиня е страшно досадна.
Monster Strike ep. 27-28 - ооо, инчо-то е секси, при това няма нужда от традиционните очила
, обаче аз все още шипвам протагониста с плувкинята, защото дъъъ - тя е best girl.
Monster Strike ep. 27-28 - ооо, инчо-то е секси, при това няма нужда от традиционните очила
, обаче аз все още шипвам протагониста с плувкинята, защото дъъъ - тя е best girl.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Загледах новия Берсерк на крънчирола. Ама как може да е толкова зле това, тия хора акъл имат ли? 
Анимацията на места е все едно някой е правил машинима с някой гейм енджин от преди 2010-та година, ебаси. Поне за сега следват мангата и най-накрая имаме Берсерк, който не е по golden age-а, ама ако не вдигнат сериозно качеството на анимацията едва ли ще го изгледам цялото.
Анимацията на места е все едно някой е правил машинима с някой гейм енджин от преди 2010-та година, ебаси. Поне за сега следват мангата и най-накрая имаме Берсерк, който не е по golden age-а, ама ако не вдигнат сериозно качеството на анимацията едва ли ще го изгледам цялото.
Elves dig rocket launchers.
Re: Гледано напоследък, Part 3
@termit
Да, и аз се жалвах на предишната страница. Ма то е нетърпимо зле просто.
Да, и аз се жалвах на предишната страница. Ма то е нетърпимо зле просто.
Re: Гледано напоследък, Part 3
Detective Conan ep. 829 - още един скучен anime original епизод...но следващият път зобми арката ще е страхотна, както всеки Хатори + Казуха случай.
Или поне в мангата е страхотен, та се надявам да бъде добър и в анимето.
Tales of Zestiria the X ep. 8 - нов член на партито - намръщено цундере лоли с brother complex.
Заявка за нов...член - полугол stud с огромен пистолет и galm rock прическа.
Monster Strike ep. 29-33 - ъъъ, както и да е, аз го гледам заради картинките. Единият бой го бяха откраднали от FF7 филма.
Събърите тролнаха на едно-две места, та и имаше на какво да се засмее човек.
Kuromukuro ep. 21 - епична битка, в която нашите губят епично.
Китайката показа очаквани умения, а Себастиан се жертва.
Handa-kun ep. 8 - епичен сблъсък между двете училища и съвсем очаквано станаха почти приятели, но по най-идиотската възможна причина.
Епизодът демонстрира, колко по-важни са страничните герои и как Ханда де юре не е подложен на тормоз, но де факто е.
Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 8 - от най-добрите серии. Реакциите на сейнсей-ката и трежърхънта бяха епични.
Macross Δ ep. 21 - предисторията на Валкюре-то: snore fest.
Иии, ъъъ, кросовър със Sword Art Online?
Или поне в мангата е страхотен, та се надявам да бъде добър и в анимето.
Tales of Zestiria the X ep. 8 - нов член на партито - намръщено цундере лоли с brother complex.
Заявка за нов...член - полугол stud с огромен пистолет и galm rock прическа.
Monster Strike ep. 29-33 - ъъъ, както и да е, аз го гледам заради картинките. Единият бой го бяха откраднали от FF7 филма.
Събърите тролнаха на едно-две места, та и имаше на какво да се засмее човек.
Kuromukuro ep. 21 - епична битка, в която нашите губят епично.
Китайката показа очаквани умения, а Себастиан се жертва.
Handa-kun ep. 8 - епичен сблъсък между двете училища и съвсем очаквано станаха почти приятели, но по най-идиотската възможна причина.
Епизодът демонстрира, колко по-важни са страничните герои и как Ханда де юре не е подложен на тормоз, но де факто е.
Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 8 - от най-добрите серии. Реакциите на сейнсей-ката и трежърхънта бяха епични.
Macross Δ ep. 21 - предисторията на Валкюре-то: snore fest.
Иии, ъъъ, кросовър със Sword Art Online?
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Някаква неособено вдъхновяваща аниме вечер беше. Все среднисти или направо скучни епизоди.
Macross Δ ep. 22 - убер-досадно мотивиране на Фрея и после убер-досадно отстрелване на Крос, като накрая слязоха да го питат "Ти защо не се разби в горичката, а в полето?" и "Ти защо умираш, като стреляме по теб, бе?".
New Game! ep. 9 - видяхме бемката на Хифуми-семпай.
Mob Psycho 100 ep. 8 - то се разбира, че артът е кефещо сюрреалистичен, но битката беше по правилата на батъл шонена и това е досадно. Млатят се до пълно убийство, пък им няма нищо и накрая лошкото вади скрита карта (Ъ, че ква беше разликата?), само за да остави протагонистите в лоша ситуация. Реално не може да се каже, защо победи. И двамата изядоха невъзможни тупалки без щит. Просто така е трябвало.
Иначе инчото и Рейген имаха кратки, но запомнящи се появи.
Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 37-40 - сегментът с шоколадите беше смешен, но останалите не чак толкова.
Macross Δ ep. 22 - убер-досадно мотивиране на Фрея и после убер-досадно отстрелване на Крос, като накрая слязоха да го питат "Ти защо не се разби в горичката, а в полето?" и "Ти защо умираш, като стреляме по теб, бе?".
New Game! ep. 9 - видяхме бемката на Хифуми-семпай.
Mob Psycho 100 ep. 8 - то се разбира, че артът е кефещо сюрреалистичен, но битката беше по правилата на батъл шонена и това е досадно. Млатят се до пълно убийство, пък им няма нищо и накрая лошкото вади скрита карта (Ъ, че ква беше разликата?), само за да остави протагонистите в лоша ситуация. Реално не може да се каже, защо победи. И двамата изядоха невъзможни тупалки без щит. Просто така е трябвало.
Иначе инчото и Рейген имаха кратки, но запомнящи се появи.
Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 37-40 - сегментът с шоколадите беше смешен, но останалите не чак толкова.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Аз да се оплача, че до средата на първия сезон на Food Wars има само мъжки голотии, тва на нищо не прилича. 
Re: Гледано напоследък, Part 3
Kingsglaive: Final Fantasy XV - визуално е абсолютен оргазъм - локации, сгради, превозни средства, дрехи, прически, оръжия...чудовища.
Историята не е чак толкова зле. В смисъл простичка е и съдържа стандартните мейнстрийм фентъзи тинтири-минтири - чест, идеали, сблъсък между добро и зло, но не е чак отблъскващо и е подходящ начин за поднасяне на страхотния екшън.
В ревюто, което четох днес се говореше за накъсване и несвързаност, но нещата не са трагични, поне в общ план. Почти не се забелязват. Отвъд средата има няколко кратки сцени, в които се чудиш "Къде изчезнаха противниците?", "Абе, как той се озова тук?" или "Защото се случи това?", но не пречат толкова. Сякаш са клъцнати някои детайли. Може би ще е по-добре в японската версия.
Имаше и оплаквания, че филмът не може да се гледа самостоятелно. Не е съвсем вярно.
Това е предистория. Събужда любопитството към света и персонажите, но не те оставя в бесен cliffhanger. Можеш да спреш до тук знаейки, че борбата продължава.
Негатив, който ми направи впечатление, визуално доста заемки от други места - Assassin's Creed да кажем и още много.
Някои финални сцени ми напомниха на Pacific Rim, но това за мен е по-скоро плюс.
В крайна сметка анимето си заслужава, защото е красив спектакъл. Определено е технически по-съвършен от вторият и Apple Seed, и от Captain Harlock 2013. Битките са повече и по-сложни от тези във Final Fantasy VII: Advent Children.
Бе, шоу.
Ако някой се чуди "Защо ги ручахме жабетата?" с грозната графика и анимация на Brotherhood: Final Fantasy XV щом типовете не се появяват във филма, спойлер - има ги в кратка сцена след финалните надписи. Доколкото разбирам те са главните герои в играта.
Историята не е чак толкова зле. В смисъл простичка е и съдържа стандартните мейнстрийм фентъзи тинтири-минтири - чест, идеали, сблъсък между добро и зло, но не е чак отблъскващо и е подходящ начин за поднасяне на страхотния екшън.
В ревюто, което четох днес се говореше за накъсване и несвързаност, но нещата не са трагични, поне в общ план. Почти не се забелязват. Отвъд средата има няколко кратки сцени, в които се чудиш "Къде изчезнаха противниците?", "Абе, как той се озова тук?" или "Защото се случи това?", но не пречат толкова. Сякаш са клъцнати някои детайли. Може би ще е по-добре в японската версия.
Имаше и оплаквания, че филмът не може да се гледа самостоятелно. Не е съвсем вярно.
Това е предистория. Събужда любопитството към света и персонажите, но не те оставя в бесен cliffhanger. Можеш да спреш до тук знаейки, че борбата продължава.
Негатив, който ми направи впечатление, визуално доста заемки от други места - Assassin's Creed да кажем и още много.
Някои финални сцени ми напомниха на Pacific Rim, но това за мен е по-скоро плюс.
В крайна сметка анимето си заслужава, защото е красив спектакъл. Определено е технически по-съвършен от вторият и Apple Seed, и от Captain Harlock 2013. Битките са повече и по-сложни от тези във Final Fantasy VII: Advent Children.
Бе, шоу.
Ако някой се чуди "Защо ги ручахме жабетата?" с грозната графика и анимация на Brotherhood: Final Fantasy XV щом типовете не се появяват във филма, спойлер - има ги в кратка сцена след финалните надписи. Доколкото разбирам те са главните герои в играта.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Kingsglaive: Final Fantasy XV има ебаси недъгавия монтаж, като хората просто ходят изглеждат ламерски, статистите са като извадени от GTA 5, барабар и с повторенията на един и същ простак у фоня. Огънят е все едно ваден от сток клипче, правено 1998-а.
Но си е изринало джапанките от кеф като почне да руши. Милото е крало от всяка популярна игра в последните 10 години (като локации и брони) само от final fantasy не е, а като екшън от всеки популярен блокбастър, ама не дразни да го ебеш. То са партикъл ефекти, сенки, песък, прах, пушек, кожа, очи. Зле напаснати неепателни английски реплики на японски устни. pg-13 педерастия е, та нема кръв и цици (поне не женски) ма е пир за дзъркела. Много красиво и макар тъпо и клише до болка, не те хвърля в тъча с откровено малоумие. И накрая верно изрива като в Пасифик Рим.
Но си е изринало джапанките от кеф като почне да руши. Милото е крало от всяка популярна игра в последните 10 години (като локации и брони) само от final fantasy не е, а като екшън от всеки популярен блокбастър, ама не дразни да го ебеш. То са партикъл ефекти, сенки, песък, прах, пушек, кожа, очи. Зле напаснати неепателни английски реплики на японски устни. pg-13 педерастия е, та нема кръв и цици (поне не женски) ма е пир за дзъркела. Много красиво и макар тъпо и клише до болка, не те хвърля в тъча с откровено малоумие. И накрая верно изрива като в Пасифик Рим.
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6459
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Гледано напоследък, Part 3
^Горното мнение е доста близо до моето.
Като цяло филмът ми допадна, обаче ми се щеше да ми допадне повече, честно казано.
Като цяло филмът ми допадна, обаче ми се щеше да ми допадне повече, честно казано.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Доколкото знам тези филми ги нагласят за английските дублажи. Филмът става за един път, не е кой знае какво, но определено е по-добър от този по "Капитан Харлок". Единствено ме е яд, че утепаха яката мацка още в началото. Грехота!
Re: Гледано напоследък, Part 3
Persona 5 the Animation: The Day Breakers - все по-абсурдни стават този тип шоута, вече не им пука да дадат поне съшито с бели конци обяснение, защо се случват безумията, които минават за сюжет.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 21 - Наруходо го закъса. Положението стана от трън та на глог, а Майои-чан за N-ти път е damsel in distress.
Handa-kun ep. 9 - сегментът с жабите започна интересно, но пък свърши тъпо. Другото беше качествено, както винаги.
91 Days ep. 8 - появи се местната версия Елиот Нес и неговите "недосегаеми", но пък омекна неочаквано бързо. Драмата с Кортео дойде с нелогично развитие, а ако наистина успя да гътне най-интересния герой си е направо тъпо.
Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 9 - о не, забранената книга!
Дядо е по-уважително от чичо и бате, няма спор.
Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 21 - Наруходо го закъса. Положението стана от трън та на глог, а Майои-чан за N-ти път е damsel in distress.
Handa-kun ep. 9 - сегментът с жабите започна интересно, но пък свърши тъпо. Другото беше качествено, както винаги.
91 Days ep. 8 - появи се местната версия Елиот Нес и неговите "недосегаеми", но пък омекна неочаквано бързо. Драмата с Кортео дойде с нелогично развитие, а ако наистина успя да гътне най-интересния герой си е направо тъпо.
Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 9 - о не, забранената книга!
Дядо е по-уважително от чичо и бате, няма спор.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Macross Δ ep. 23 - infiltration by semi-professionals was bad idea...how could they know?
Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 41-45 - братчето на красавицата на класа е пълен психопат. Рики прегазва през всички проблеми. Майка му е още по-праволинейна.
Monster Strike ep. 35-38 + special - пълен боклук, както винаги, особено спешълът, който не се и преструва, че има сюжет. Последният съдържа и най-некъдърният фенсървис, с най-любимата ми героиня. Това си е непростимо.
Gintama°: Aizome Kaori-hen ep. 1 - не мога да стискам повече да излезе цялото, затова изгледах първи епизод.
Не е от най-добрите истории, но понеже е с моята любов Tsukuyo, съм му дал относително висока оценка.
Tales of Zestiria the X ep. 9 - това дребното защо трябва да говори точно на кансай-бен?
Серията беше някаква забързана, но пък кастването на магиите е красиво всеки път.
Spiral: Suiri no Kizuna ep. 17-25 - ми зле е шоуто.
Сюжетът е пълно безумие. Така и не е ясно, какви са тези прокълнати пикльовци и защо щом всички искат да ги затрият, просто не приложат по-рационални методи, вместо да им организират смъртоносни игри. Самите те също са маниаци на тема капани.
Авторът е фен на тези неща и с голяма мъка [не] е успял да скалъпи история, в която те да се в центъра. Като капак самите пъзели не са нищо интересно.
Та жанра не е детективски, а survival puzzle games или каквото се водят примерно Imawa no Kuni no Alice или Bus Gamer, ма те са несравнимо по-качествени.
Аз го изтраях докрай, заради идиотизмите на Hiyono, които бяха сладки, но никой от другите герои не я забелязваше.
Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 41-45 - братчето на красавицата на класа е пълен психопат. Рики прегазва през всички проблеми. Майка му е още по-праволинейна.
Monster Strike ep. 35-38 + special - пълен боклук, както винаги, особено спешълът, който не се и преструва, че има сюжет. Последният съдържа и най-некъдърният фенсървис, с най-любимата ми героиня. Това си е непростимо.
Gintama°: Aizome Kaori-hen ep. 1 - не мога да стискам повече да излезе цялото, затова изгледах първи епизод.
Не е от най-добрите истории, но понеже е с моята любов Tsukuyo, съм му дал относително висока оценка.
Tales of Zestiria the X ep. 9 - това дребното защо трябва да говори точно на кансай-бен?
Серията беше някаква забързана, но пък кастването на магиите е красиво всеки път.
Spiral: Suiri no Kizuna ep. 17-25 - ми зле е шоуто.
Сюжетът е пълно безумие. Така и не е ясно, какви са тези прокълнати пикльовци и защо щом всички искат да ги затрият, просто не приложат по-рационални методи, вместо да им организират смъртоносни игри. Самите те също са маниаци на тема капани.
Авторът е фен на тези неща и с голяма мъка [не] е успял да скалъпи история, в която те да се в центъра. Като капак самите пъзели не са нищо интересно.
Та жанра не е детективски, а survival puzzle games или каквото се водят примерно Imawa no Kuni no Alice или Bus Gamer, ма те са несравнимо по-качествени.
Аз го изтраях докрай, заради идиотизмите на Hiyono, които бяха сладки, но никой от другите герои не я забелязваше.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
New Game! ep. 10 - бе то май най-интересният герой е таралежът.
Mob Psycho 100 ep. 9 - както и предния път има някакъв проблем с логиката на битките. Останалото си беше добро. Най-епично беше бягството от килията.
За гласовете на лошите в тома аниме са избрали най-яките сеюта в бизнеса, в момента.
Трябва да си спомня да дръпна OST-то, като излезе, защото е доста побъркано.
Master Keaton ep. 9-18 - някои от историите са отвратителни, особено когато японските сценаристи се правят, че разбират издълбоко европейската култура и история, особено източно европейската.
Това с имението с розите и с немската овчарка тренирана да убива, донякъде ми бяха забавни.
Urusei Yatsura ep. 14-21 - почти камерно шоу, което разчита предимно на тъпи шегички, а понякога историята на епизода уж тръгва в една посока, пък се отклонява неочаквано.
Обаче играта на сеютата е епична, а някои от recurring и continuity jokes-овете да отвяващи. Примерно тюхкането на майката на Атару "Защо го родих, ах защо го родих!" или постоянното напомняне, че физиономията му е грозна (при това от хора с по-грозни лица).
От горните 16 (8*2, защото всеки епизод съдържа два сегмента) най-много ме изкефи историята със състезанието по поезия и то не в кулминацията, а пародиите на тема поезия и поетичен разбор.
Mob Psycho 100 ep. 9 - както и предния път има някакъв проблем с логиката на битките. Останалото си беше добро. Най-епично беше бягството от килията.
За гласовете на лошите в тома аниме са избрали най-яките сеюта в бизнеса, в момента.
Трябва да си спомня да дръпна OST-то, като излезе, защото е доста побъркано.
Master Keaton ep. 9-18 - някои от историите са отвратителни, особено когато японските сценаристи се правят, че разбират издълбоко европейската култура и история, особено източно европейската.
Това с имението с розите и с немската овчарка тренирана да убива, донякъде ми бяха забавни.
Urusei Yatsura ep. 14-21 - почти камерно шоу, което разчита предимно на тъпи шегички, а понякога историята на епизода уж тръгва в една посока, пък се отклонява неочаквано.
Обаче играта на сеютата е епична, а някои от recurring и continuity jokes-овете да отвяващи. Примерно тюхкането на майката на Атару "Защо го родих, ах защо го родих!" или постоянното напомняне, че физиономията му е грозна (при това от хора с по-грозни лица).
От горните 16 (8*2, защото всеки епизод съдържа два сегмента) най-много ме изкефи историята със състезанието по поезия и то не в кулминацията, а пародиите на тема поезия и поетичен разбор.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Part 3
Kuromukuro ep. 22 - неособено съдържателен епизод, освен че ни обясниха за бащата на семейство Ширахане.
Ситуацията е малко The Dome + Dressarosa.
Само не разбрах как Муета се съблече през белезниците (тях ги свалиха по-късно) без да скъса дрехите.
Ситуацията е малко The Dome + Dressarosa.
Само не разбрах как Муета се съблече през белезниците (тях ги свалиха по-късно) без да скъса дрехите.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 20 guests