ShadowDance

Иии докато вие вече сте боцнали зъбки в плътта на Оутбрингъра, аз тепърва си дочитам първите Мистборни (да, знам)
Вчера завърших втората, грандиозно яки са, както обикновено ме е яд, че е супер мега късно да се намесвам в дискусиите от страници 5-15 на тази тема, но все пак да си кажа, че Сандерсън ако друго не владее, то поне плот-туистовете и обратите наистина са му spot-on.

С леко симплистичната му проза има интересен ефект - прави ти много рязко впечатление първите 50-100 стр (особено ако си чел нещо по-издържано преди това), след което спираш да обръщаш внимание и влизаш доста в историята и в главите на героите. Което на практика значи че дефицитът не е сериозен и е по-скоро епизодичен, там където е трябвало да има някакво навързване.

Прочетох доста от анотациите на автора по книгите (първа и втора), както и алтернативни финали и версии на историята и честно казано са сумати интересни за всички с мерак към писането да видят как е обръщана структурата. Например в оригиналния финал на втора книга,

Spoiler: show

Кладенецът се намира наистина на север, Вин и Еленд стигат дотам с помощта на колоси, и Лорд Владетеля не е размествал географията. Сандерсън казва, че това му се е струвало слаб климакс след битката за Лутадел и затова е решил да ги обедини, което може би е по-доброто решение (а и кладенецът да е под Kredik Shaw работи по-яко), но пък в оригиналния финал има доста повече съспенс защото Сейзед разбира за измамата точно в момента на възнесението и сцените се редуват между него и Вин. Докато в издадения финал отиването му до Конвента звучи малко като закачен епилог и е според мен поне по-слабо. Също в алтернативния финал има доста интересен хинт, че останалите Shards се намесват в събитията на Скадриал, което май го няма на друго място в каноничните текстове.

Пак там се вижда, че Сандерсън е сменил сребро с калай във финалната версия, чудя се защо ли.

Като цяло единственият персонаж в тия книги, който не работи за мен, е Еленд, защото се променя прекалено рязко между томовете. Не че това не е смислено, просто не е достатъчно фино. В първата книга е доста самоуверен и непукист, във втората е прекалено пуси, в третата пък прекалено badass започва. Ясно че минават някакви години и събития между тях, но ми е jarring. Като цяло този персонаж така и не ми легна на сърце. Виж, ТенСуун и Сейзед са бая яки

Подозирам че Мистборн ера 2 няма да е толкова готин въпреки че @Roland обещава обратното....

С леко симплистичната му проза има интересен ефект - прави ти много рязко впечатление първите 50-100 стр (особено ако си чел нещо по-издържано преди това), след което спираш да обръщаш внимание и влизаш доста в историята и в главите на героите.

При мен въобще не е така, дразни ме постоянно, аз съм явно съм къде по-претенциозен.

Абе.... да ти кажа и ти друго си говорил по-назад из темата ;р
То си е въпрос и на увличане в сюжета/света де

Първият том на Мистборн си е доста добър въпреки прозата, ама във втория не знам какво си харесал на сюжета, ужасно развлачен е, а всичките политически интриги и дискусии бяха ужасно скучни и неубедителни.

Аз там съм горе-долу с теб - и мен лутаделтският плот ми доскуча бая рано, както и тръшканията на Вин и Еленд за смисъла на живота. Но финалът коменсира, а взето цялостно ми хареса как израснаха героите. Не ми хареса колко потенциал пропиляха в останалите от бандата на Келсиер, честно казано.

Ера 2 за мен е по-яка, щото е повече детективски екшън, отколкото класическо фентъзи. Плюс, промени от финала на третата част, които ти определено ще харесаш.

Ай правете тема за оутбрингъра вече ;р

Почти приключих Мистборна
дивя се на количеството удивително як арт, който тази поредица е инспирирала
https://www.pinterest.com/jnikkir/mistborn/?lp=true
https://www.google.bg/search?q=mistborn ... s&tbm=isch

Мисля, че това само по себе си е тестамент не само за страхотното въображение, демонстрирано в поредицата, но че всъщност и персонажите успяват да докоснат бая хора и то творчески настроени хора, че да създадат толкова много. Кинематографичният фактор е много силен За Стормлайт разбира се има още поне толкова - и как да няма, с всички тия бронирани буболечки там!

Междувременно, прочетох нещо старо, което Хоб е написала за Мистборн и Сандерсън се радва като малко дете:
https://brandonsanderson.com/robin-hobb-cover-quote/
специално за @Dr. Horrible

Писмото на Хоб е прекрасно и е много готино как Брандън се радва!
Но това е доста смешничко изказване:

I think that the ‘feel’ of our worlds are similar, and I think we book take a similar approach to depth of characterization.

На Сандерсън световете са грандиозни и епични, на Хоб са лични или семейни, а големите събития остават на заден фон. И към героите си подхождат по съвсем различен начин. И двамата ги обожавам, но по различни причини. И ми е странно, че Сандерсън не долавя разликата

Да, бая е наивно, но това е писано доста отдавна все пак

Dr. Horrible wrote: ↑

Sun Dec 03, 2017 6:15 pm

Писмото на Хоб е прекрасно и е много готино как Брандън се радва!
Но това е доста смешничко изказване:

I think that the ‘feel’ of our worlds are similar, and I think we book take a similar approach to depth of characterization.

На Сандерсън световете са грандиозни и епични, на Хоб са лични или семейни, а големите събития остават на заден фон. И към героите си подхождат по съвсем различен начин. И двамата ги обожавам, но по различни причини. И ми е странно, че Сандерсън не долавя разликата

Какво точно им е грандиозното и епичното на световете на Сандерсън?

coldie wrote: ↑

Sun Dec 03, 2017 8:58 pm

Dr. Horrible wrote: ↑

Sun Dec 03, 2017 6:15 pm

Писмото на Хоб е прекрасно и е много готино как Брандън се радва!
Но това е доста смешничко изказване:

I think that the ‘feel’ of our worlds are similar, and I think we book take a similar approach to depth of characterization.

На Сандерсън световете са грандиозни и епични, на Хоб са лични или семейни, а големите събития остават на заден фон. И към героите си подхождат по съвсем различен начин. И двамата ги обожавам, но по различни причини. И ми е странно, че Сандерсън не долавя разликата

Какво точно им е грандиозното и епичното на световете на Сандерсън?

Ако беше чел, щеше да знаеш и нямаше да питаш. Но пък ние искаме твърде много от теб.

Ми чел съм първите 2 книги на "Мъглордоден" и то отдавна, първият ставаше, вторият беше много зле, но свят ? Силно стеснен, друго не видях в тия две книги.

Разкритията в тая книга сцепват - брутално измислено е всичко! Вярно, някои са малко прекалено форшадоунати, но начинът, по който се навързват туистовете, е наистина епичен, през цялото време си "омг да, колко яко!"

колди - за времето на Колелото Сандерсън написа 5 поредици и отгоре, създал е доста повече светове, някои от които далеч по-оригинални от Джордановия и с много по-интересни концепции.

Moridin wrote: ↑

Tue Dec 05, 2017 10:41 am

Разкритията в тая книга сцепват - брутално измислено е всичко! Вярно, някои са малко прекалено форшадоунати, но начинът, по който се навързват туистовете, е наистина епичен, през цялото време си "омг да, колко яко!"

колди - за времето на Колелото Сандерсън написа 5 поредици и отгоре, създал е доста повече светове, някои от които далеч по-оригинални от Джордановия и с много по-интересни концепции.

Сега остава само да се научи да пише със стил над нивото на четвърти клас.