Post
by Maledictus » Wed Nov 26, 2008 12:10 pm
Kalein,
нито те познавам лично, нито смятам, че съм достатъчно компетентен, за да отправям критика към книгата, при това дори "Играта" още не съм я прочел докрай. Наченах я, до колко за обща култура, до колко заради работата ми ... не ми хареса - не си губих времето да я дочитам. Ениуей. Не, не бягай, дочети, ама бавно, знам, че треперят пръстите да ми отговориш с нещо злостно, но потърпи малко.
Като страничен наблюдател на спора искам да ти изтъкна две неща - държиш се като ущипана госпожичка. Никой не иска да анатемосва "Играта" по-дяволите, не са иззели тиража с цел публично ауту-да-фе.
Когато към нещо бива отправена критика, била тя градивна или злобна, тя се базира на нещо. Пример - ако певец излезе да пее на сцена, има три следствия
1. Пее безгрешно. Няма такъв вариант.
2. Пее зле.... ами....
3. Пее адски добре. Винаги ще има някой злобар който да се захване за онова ла, дето не беше баш бемол, или онова долно ре дето му беше топъл въздух.... Обаче злостния критик има почва на която да стъпи. И всичко друго да му е на шест на певеца, винаги има нещо - тембър, дикция, джиро, дори тон за който, при желание да се захванеш.
Този злобен букво/нотояд обаче е сто пъти по-ценен от всички екзалтирани фенбойчета, които крещят "Осанна! Осанна!" Защото в неговата "Анатема!" е грешката на певеца, която никой друг екзалтиран фен не е чул. И ако певецът е умен (уви, пак рядкост) другият път като излезе с тази постановка ще е обърнал много внимание на тези места, които не са доизкусурени. ТОВА е изкуство. ТОВА е литература. Другото е просто халтура. Когато правиш нещо НЕ можеш да го направиш идеално от раз. Обаче пробвал ли си да се бръснеш без огледало? Е, критиката е огледалото. Затова е критика - за да е винаги в опозиция, за да вижда винаги лошото и да ти казва кое е то.
И ако отсега не научиш питомците си как не просто да търпят критика, а и да се възползват от нея, да вървят напред, поправяйки грешките си..... Просто някой ден Животът ще се изправи пред тях, начело на армия буквояди. И те ще им разгонят фамилиите. Не са ли готови за това, просто най-добре да хвърлят перото, да запушат мастилницата и да станат фаянсаджий примерно, така или иначе има много хляб в това.
Приятелю сега, СЕГА трябва да бъдат изковани като характери - като литературни, творчески характери. А това, извини ме, само с добро желание и чувство не става. След чувството и идеята идват неща като професионализъм, стил. А те се градят с много копане. И с приемане на съвети. Недей да отблъсваш децата от тях. Не ги превръщай в себични самовлюбени копелдачета. И с времето, искрено им го пожелавам, да правят не продажби, а изкуство, не Ерагон, а Властелинът/Малазан/Амбър/Фауст (защо не!) - нещо вечно.
Прочее изкласих в среда на догми и буквоядщина, съумявайки да запазя себе си такъв, какъвто аз се харесвам и, Бога ми, продължавам да слушам все злоба и жлъч около си (не по мой адрес, имам предвид общ план) и това никога няма да се промени. Но оцеляват само тия, дето взимат преимущество.
Второто..... за продажбите. Ами пич, работя в книжарници, верига, работим с Пингвините и прочее много нещо ми минава пред очите..... Хората купуват какво ли не. За съжаление стойностните неща са 5% от общия план. Гледам обаче брат си. След Хари Потър дойде Салваторе, след него Толкин, след него Хал Дънкан, след Дънкан Булгаков, след него Гьоте.... Само че ако баща ми и аз го бяхме оставили намира щеше още да превъзнася Дризт. Младият ум няма тренинга сам да вижда грешките. Той няма базата за това. И ако някой го предпазва от тази база, ако някой седи наоколо и му обяснява, че всичко е точно, да.... Той ще си остане на Дризт. Пътят от Дризт до Мефистофел и Сидхарта е дълъг и с много обяснения. С посочвания на грешки.
Извини ме за метафори и сравнения, така си говоря по-принцип. Спестих простеенето де.... Жив и здрав бъди, пожелавам успех на теб и децата, и да не спират да пишат. Само че не биват да стоят на едно място, а да се изисяват нагоре. А това с глуха горделивост и запушени уши не се случва...
The Priest Guy out!