Interpreter wrote:Отдавна подозирам, че бъдещето на превода и на книгоиздаването у нас е в ръцете на добре образовани (от скапани даскалки с 300 лв. заплата) деца на заможни родители-рентиери, чиято грижа не е как да преживеят утрешния ден, а да споделят любимия им текст по възможно най-добрия начин. Он-лайн.
Разбира се, това неизбежно ще убие издателствата и ще принуди повечето им сътрудници да се пренасочат към по-полезни дейности, както вече става (къртене на мивки, ВиК и други), но нищо лошо - важното е ТЕКСТЪТ да е качествен в неговата цялост.
А ТЕКСТЪТ е нещо екзистенциално

Съгласен съм с "Преводача", че да правиш преводи качествено е необходимо да ги правиш за удоволствие и да не мислиш, че от това зависи, как ще преживееш.
Но по-възможното в случая е "даскалките със заплати около 300 лева" да научат децата, които искат и обичат да четат, да четат и на английски ( или пък на някой друг език) по-същия начин, по който четат и на български.
То и в момента, повечето, които обичат книгите и четат, започват да четат и на английски. Защо на английски, е въпрос на съвсем друга тема.
Доброто знаене на език, вече не е нещо изключително. И колкото повече четеш, толкова повече разбираш..
Така, въпреки че преводът е голямо удоволствие и голямо мъчение в момента, когато разбереш, че е почти невъзможно да вместиш богатството на първоначалния текст, и собствените ти асоциации в текста на другия език, макар и роден, много малко хора ще се занимават с него, най-малкото понеже за същото време за което се превежда една страница истински, понякога може да прочетете няколко книги. А книги, които си заслужават да бъдат прочетени има написани за повече от стотици човешки животи непрекъснато четене...
Мисля, че професията и заниманието преводач, ще изчезне, така както изчезнаха и пишещите машини.
Защото, наистина Словото е нещо екзистенциално. За този, чрез когото Текстът придобива собствен живот, и за този, който се докосва до него.
Колкото и да е талантлив един преводач, неговите качества и недостатъци, ще бъдат зацапването по стъклото с диоптър, което ви помага да виждате добре, но едновременно с това прави някои важни подробности да са невидими, както и други незначителни неща да изпъкват.
В крайна сметка ще остане само това, което е важно, сливането на личната вселена на автора, пресъздадена в думи и теб, със всички връзки и целия минал опит, в момента на четенето на Книгата.
Посредниците ще станат излишни...
Защо ни е някой да ни води за ръка, след като можем да тичаме сами?
