Имат ли хората душа?
Ама всички ли?
В какво се изразява?
А животните?
Кои точно животни?
Кои предмети са неодушевени?
Одушевени ли са останалите?
и т.н.
Имате ли някаква стабилна представа по въпроса и ако да, можете ли да я възпроизведете в ясна теза? Спамът и флеймът са нежелателни, темата е дискусионна.
[философия] Човешката душа
Moderator: Moridin
[философия] Човешката душа
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Науката е установила биохимичните процеси в мозъка (поне една част) и логически ги свързва с преживяванията. От тази линейна връзка науката заключава, че е решила всички неизвестни в уравнението и няма какво да си блъска повече главата, значи следователно душа няма.Чувствата са именно с възприемане на мозъка на дадени биохимични функции в него. Невролог с подходяща апаратура може да симулира чувства в човека, само с правилните нервно-мозъчни манипулации(които са малко опаснички) което отрича наличието на каквато и да е душа в човека. С напредване на науката ще може да се манипулира и паметта(засега може само да я заличат в някаква степен), като до години и напредък в невро-хирургията ще може да наслагат спомени. Въпрос е на броени години.
Мнозина говорят за прословутия "тунел" настъпил по време на клинична смърт, който бил един от "безспорните" доводи за съществуването на душата. Медицината го обяснява със затихващите функции на мозъка, "тунелът" се обяснява с последната светлина, уловена от ретината и трансформирана в тунелно виждане.Още всичките тези споделяния са много изолирани случаи. Някои от тях са разобличени като мошенници. Също така се знае че човек използва супер малко от реалния капацитет на мозъка - едва двайсетина процента. Не е ясна причината за това, защо не може да се използва пълния капацитет на човека, аз лично предполагам че е заложено генетично, като малък процент имат свръх-възможности(телепати и т.н.), за които е установено че използват два пъти повече от капацитета на мозъка си, спрямо мозъка на обикновения човек. Какви ли ще са възможностите на човек с използване на 100% на мозъка си никой не може да отговори. Може би именно това става с хората в клинична смърт(редките случаи на телепатични възможности) - супер натоварване на мозъка за да може да преодолее ситуацията(вместо затихващи функции). Това са догадки, но е по-добре от идеята за "човешка душа".
Клиничната смърт е следното - липса на сърдечна функция и дишане, като спрат тези двете неша, мозъка е подложен на невероятен стрес, защото не получава нито кислород нито кръв. Но това не значи, че човекът е умрял. Клиничната смърт е именно краткия прозорец от спирането на жизненните показатели и смъртта на мозъка. В момента в който той умре, настъпва фактическа смърт. За това мозъка в клинична смърт извършва сложни процеси на борба за оцеляване.
Ние сме нищо повече от еволюирали животни, животни с по-голям мозък, благодарение на който постигаме научно-технически прогрес. Нищо повече. Смисълът на живота е именно неговия кръговрат, с уловката, че това което се е натрупало като опит, ние, интелигентните животни, предаваме на поколенията, в противен случай щяхме още да се веем на клона и да ядем банани.
"Дори и да няма душа и прераждане, какво по-хубаво от това да вярваме, че не всичко свършва в пръстта..." (цитат от подобен спор)
Това е сляпа заблуда, че не свършва всичко в пръстта само и само за да се замаже страха от смъртта. Човекът го е страх, за това че ще изгуби всичко за което си е борил и живял.
Да, ние сме животни, имаме като всеки животински вид латинско наименование - homo sapiens. Това което ни отличава е именно по-развития ни мозък, чрез който в продължение на хилядолетия сме съградили човешка цивилизация. Само това ни отличава от животните. Чувствата... в някаква степен развитите биоорганизми ги изпитват - куче, много привързано към господаря си, навлиза в тежка депресия след смъртта му, понякога домашни любимци умират от глад поради нежеланието си да ядат, след такава загуба. Всяко животно с що-годе развит мозък има някакви чувства.
Да се върна на думичката цивилизация, нашите общества са прогресирали именно заради запазването на знанията натрупани от различните поколения. Това е ставало по различен начин, но именно така са се появили различните изкуства, целта е била да се запази опита за идните поколения. Сега ни е малко трудно да го осъзнаем, особено при наличието на информационната революция, Интернета и глобализацията в комуникациите и пътуването. Но преди хилядолетия, единственият начин за запазване на това е било нечленоразделната реч, примитивните рисунки, танците. С течение на времето всичко това еволюира и се стига до вече споменатия Интернет примерно. Уловката е че като си живееш пълноценно - ядеш, дишаш, работиш, ходиш до кенефа, спортуваш, тренираш, забавляваш се и т.н., човекът макар и да е прашинка от сегашната цивилизация състояща се от ~6 600 000 000 индивида, все пак оставя нещичко след себе си, надявайки се колкото се може по-голяма следа да остави.
И в цялата тази картинка вижда ли се липсата на душата? Аз лично да... Душата е заблуда за слабите характери които се страхуват от смъртта
Цялата история за душата е пряко свързана с религията.Но колкото повече напредваме научно-технически толкова повече религята става излишна, с което и вярата в душата. На човек в момента му е просто обидно да осъзнае, че не е нищо повече от еволюирало животно и затова си втълпява, че има душа, че е по-ВИСШ от животните и по този показател. Което си е нищо повече от тъп егоцентризъм. Човек си мисли че винаги трябва да има някакъв висш замисъл всичко, без да помисли че всичко може да бъде елементарно. Известна е поговорката: "Простите неща са винаги гениални". Такава е и ситуацията в смисъла на живота - смисълът на живота е смъртта, а смисълът на смъртта е животът, елементарен кръговрат на живота.
ПС. Не отговорих точно по дадените въпроси, но надявам се все пак да те задоволи.
ППС. Някои квалификации ще се определят като "крайни", с което искам предварително да се извиня на засегналите се.
Мнозина говорят за прословутия "тунел" настъпил по време на клинична смърт, който бил един от "безспорните" доводи за съществуването на душата. Медицината го обяснява със затихващите функции на мозъка, "тунелът" се обяснява с последната светлина, уловена от ретината и трансформирана в тунелно виждане.Още всичките тези споделяния са много изолирани случаи. Някои от тях са разобличени като мошенници. Също така се знае че човек използва супер малко от реалния капацитет на мозъка - едва двайсетина процента. Не е ясна причината за това, защо не може да се използва пълния капацитет на човека, аз лично предполагам че е заложено генетично, като малък процент имат свръх-възможности(телепати и т.н.), за които е установено че използват два пъти повече от капацитета на мозъка си, спрямо мозъка на обикновения човек. Какви ли ще са възможностите на човек с използване на 100% на мозъка си никой не може да отговори. Може би именно това става с хората в клинична смърт(редките случаи на телепатични възможности) - супер натоварване на мозъка за да може да преодолее ситуацията(вместо затихващи функции). Това са догадки, но е по-добре от идеята за "човешка душа".
Клиничната смърт е следното - липса на сърдечна функция и дишане, като спрат тези двете неша, мозъка е подложен на невероятен стрес, защото не получава нито кислород нито кръв. Но това не значи, че човекът е умрял. Клиничната смърт е именно краткия прозорец от спирането на жизненните показатели и смъртта на мозъка. В момента в който той умре, настъпва фактическа смърт. За това мозъка в клинична смърт извършва сложни процеси на борба за оцеляване.
Ние сме нищо повече от еволюирали животни, животни с по-голям мозък, благодарение на който постигаме научно-технически прогрес. Нищо повече. Смисълът на живота е именно неговия кръговрат, с уловката, че това което се е натрупало като опит, ние, интелигентните животни, предаваме на поколенията, в противен случай щяхме още да се веем на клона и да ядем банани.
"Дори и да няма душа и прераждане, какво по-хубаво от това да вярваме, че не всичко свършва в пръстта..." (цитат от подобен спор)
Това е сляпа заблуда, че не свършва всичко в пръстта само и само за да се замаже страха от смъртта. Човекът го е страх, за това че ще изгуби всичко за което си е борил и живял.
Да, ние сме животни, имаме като всеки животински вид латинско наименование - homo sapiens. Това което ни отличава е именно по-развития ни мозък, чрез който в продължение на хилядолетия сме съградили човешка цивилизация. Само това ни отличава от животните. Чувствата... в някаква степен развитите биоорганизми ги изпитват - куче, много привързано към господаря си, навлиза в тежка депресия след смъртта му, понякога домашни любимци умират от глад поради нежеланието си да ядат, след такава загуба. Всяко животно с що-годе развит мозък има някакви чувства.
Да се върна на думичката цивилизация, нашите общества са прогресирали именно заради запазването на знанията натрупани от различните поколения. Това е ставало по различен начин, но именно така са се появили различните изкуства, целта е била да се запази опита за идните поколения. Сега ни е малко трудно да го осъзнаем, особено при наличието на информационната революция, Интернета и глобализацията в комуникациите и пътуването. Но преди хилядолетия, единственият начин за запазване на това е било нечленоразделната реч, примитивните рисунки, танците. С течение на времето всичко това еволюира и се стига до вече споменатия Интернет примерно. Уловката е че като си живееш пълноценно - ядеш, дишаш, работиш, ходиш до кенефа, спортуваш, тренираш, забавляваш се и т.н., човекът макар и да е прашинка от сегашната цивилизация състояща се от ~6 600 000 000 индивида, все пак оставя нещичко след себе си, надявайки се колкото се може по-голяма следа да остави.
И в цялата тази картинка вижда ли се липсата на душата? Аз лично да... Душата е заблуда за слабите характери които се страхуват от смъртта
Цялата история за душата е пряко свързана с религията.Но колкото повече напредваме научно-технически толкова повече религята става излишна, с което и вярата в душата. На човек в момента му е просто обидно да осъзнае, че не е нищо повече от еволюирало животно и затова си втълпява, че има душа, че е по-ВИСШ от животните и по този показател. Което си е нищо повече от тъп егоцентризъм. Човек си мисли че винаги трябва да има някакъв висш замисъл всичко, без да помисли че всичко може да бъде елементарно. Известна е поговорката: "Простите неща са винаги гениални". Такава е и ситуацията в смисъла на живота - смисълът на живота е смъртта, а смисълът на смъртта е животът, елементарен кръговрат на живота.
ПС. Не отговорих точно по дадените въпроси, но надявам се все пак да те задоволи.
ППС. Някои квалификации ще се определят като "крайни", с което искам предварително да се извиня на засегналите се.
If you want to touch Me-touch the sun,
if you want to catch Me-catch the wind,
if you want to smell Me-smell the blood,
if you want to kill Me-kill the death,
if you want to live-be Me.©
LightOne(2005-?)
Колелото на Времето - Какво липсва в превода?
if you want to catch Me-catch the wind,
if you want to smell Me-smell the blood,
if you want to kill Me-kill the death,
if you want to live-be Me.©
LightOne(2005-?)
Колелото на Времето - Какво липсва в превода?
Браво, Светли! Може да се каже, че ме убеди. Всичко се връзва. Тъкмо това имах предвид, заявявайки, че рисуващият слон е с не "по-малко душа" от човека (в спам-темата).
Само дето според мен "смисълът на живота е... самият живот", но и твоята трактовка е разумна - и доста близка.
Обяснението ти е единственото възможно/достоверно засега, да видим ще има ли други.
Само дето според мен "смисълът на живота е... самият живот", но и твоята трактовка е разумна - и доста близка.
Обяснението ти е единственото възможно/достоверно засега, да видим ще има ли други.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Аз съм напълно съгласен с LightOne, с уговорката, че все пак нищо никога не се знае. Напоследък чувам и чета разни теории, че на субатомно ниво, частиците се движат хаотично. Това донякъде разклаща идеята, че ние сме нищо повече от система, със строго определени правила и чувствата ни освен, че са просто химикали в мозъка, са и пресъздаеми и предвидими. Защото нищо от това няма да е вярно, ако квантите, които ни съставляват, не действат с патърн(ако това не е така сичко отива на кино и се връщаме в първи клас). Така че аз винаги ще си остана с една вратичка, относно наличието или не на "душата".
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
Аз продължавам да се чудя каква е разликата - чисто анатомическа/физическа/материална - между живото и току-що умрялото тяло.
И, ако по логиката на LightOne науката скоро ще ни кара не само да изпитваме каквито си щем емоции (Боже Науко наша! Дари ме с усещането за откровение, всеки Боженаучен ден!), ами и да бъзикаме спомените си на воля и своеволно, да изстискаме всяко възможно процентче от мозъците си и други такива хардуерни задачи - кога най-сетне ще тръгнат зомбитата?
Смисълът на живота е във въпросите... или?
И, ако по логиката на LightOne науката скоро ще ни кара не само да изпитваме каквито си щем емоции (Боже Науко наша! Дари ме с усещането за откровение, всеки Боженаучен ден!), ами и да бъзикаме спомените си на воля и своеволно, да изстискаме всяко възможно процентче от мозъците си и други такива хардуерни задачи - кога най-сетне ще тръгнат зомбитата?
Смисълът на живота е във въпросите... или?
- Spoiler: show
Аз съм мазохист. От грубостта и агресивната глупост ме боли ужасно, но нещо ме кара да продължавам...
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.
Хаха, нема флеймиш! 
Казваш си теоретичното мнение и тва е. Няма да обсъждаме хората дали различни мнения.
Въпросната разлика е доста съществена, според мен. Живото тяло е такова докато текат биохимичните процеси в него. Като умре, процесите спират. Или по-точно обратното: като почнат да спират биохимичните процеси, тялото умира. Тва е. Докато е живо, тялото е проводник на неква там биоенергия, най-малкото в следствие на въпросните процеси, която при смъртта замира, като в изхабена батерия. Душа ли е тва обаче? Може би Амелия ше каже.
Казваш си теоретичното мнение и тва е. Няма да обсъждаме хората дали различни мнения.Въпросната разлика е доста съществена, според мен. Живото тяло е такова докато текат биохимичните процеси в него. Като умре, процесите спират. Или по-точно обратното: като почнат да спират биохимичните процеси, тялото умира. Тва е. Докато е живо, тялото е проводник на неква там биоенергия, най-малкото в следствие на въпросните процеси, която при смъртта замира, като в изхабена батерия. Душа ли е тва обаче? Може би Амелия ше каже.
Last edited by shayhiri on Tue Apr 15, 2008 2:44 pm, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Това доказаха ли го? И ако да, точно в момента на клиничната смърт ли олеква тялото или след еди колко си време?Muad_Dib wrote:С извинение за прекалено краткия отговор - разликата е 21 грама.Аз продължавам да се чудя каква е разликата - чисто анатомическа/физическа/материална - между живото и току-що умрялото тяло.
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
Не, тва е филм. 
Колкото до чувствата и т.н. (връщам се към евентуалните хардуерни манипулации, коментирани от Калин), те винаги са можели да бъдат манипулирани дори на съзнателно ниво от определени хора. Другите пък просто взимат наркотици. Сейм шит.
Колкото до чувствата и т.н. (връщам се към евентуалните хардуерни манипулации, коментирани от Калин), те винаги са можели да бъдат манипулирани дори на съзнателно ниво от определени хора. Другите пък просто взимат наркотици. Сейм шит.
Last edited by shayhiri on Tue Apr 15, 2008 2:52 pm, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Науката е установила, че нищо не е установила всъщност.
В момента човечеството има някаква ИДЕЯ как работи мозъкът. Все още не знаем УЖАСНО МНОГО неща за различните физиологични механизми в него, та кво остава за "всички неизвестни в уравнението". Има множество хипотези за най-различни работи, които все още чакат доказателството си. Изобщо, науката в момента е на ниво най-низша емпирика по отношение на тези неща и не може да бъде използвана като аргумент в повечето спорове по тоя въпрос.
Дали има душа? Ба ли го? Досега не съм видяла точна дефиниция на понятието "душа". За да оспорим научно нещо, ние трябва първо да знаем какво е то. Ако случайно съм пробляла откритието, моля споделете ми го тук, за да го видя!
Аз кво мисля:
Ако душата е комплексен феномен, включващ емоции, разум, психика,
памет и разни други все още необяснени неща, които ни оформят като личности, то да, душа има. И всички хора имат такава.
Аз лично, вярвам в това, че смъртта не е краят и ще продължавам да го вярвам, докато науката не го отрече ОБОСНОВАНО и НАПЪЛНО. Което до момента не се е случило. Това, че вече сме видели, че няма рай на небето и ад под земята, както ни пише в Библията (това, ако още я четем буквално, а не символистично), не значи, че няма някаква форма на задгробен живот, прераждане или квото там предполагат разните вярвания.
За животните - не съм сигурна. Ако душата включва и разум, то те нямат душа. Имат други неща - чувства, инстинкти, някаква форма на интелект. Но не и разсъдък, рацио, разум. От друга страна пък, може и да са души на по-ниско кармично ниво, примерно. Ненам, наистина. Гледала съм достатъчно животни, за да знам, че и те са личности с индивидуални особености и характер, но са доволно различни от хората.
За предметите... Ъъъ, не?
В момента човечеството има някаква ИДЕЯ как работи мозъкът. Все още не знаем УЖАСНО МНОГО неща за различните физиологични механизми в него, та кво остава за "всички неизвестни в уравнението". Има множество хипотези за най-различни работи, които все още чакат доказателството си. Изобщо, науката в момента е на ниво най-низша емпирика по отношение на тези неща и не може да бъде използвана като аргумент в повечето спорове по тоя въпрос.
Дали има душа? Ба ли го? Досега не съм видяла точна дефиниция на понятието "душа". За да оспорим научно нещо, ние трябва първо да знаем какво е то. Ако случайно съм пробляла откритието, моля споделете ми го тук, за да го видя!
Аз кво мисля:
Ако душата е комплексен феномен, включващ емоции, разум, психика,
памет и разни други все още необяснени неща, които ни оформят като личности, то да, душа има. И всички хора имат такава.
Аз лично, вярвам в това, че смъртта не е краят и ще продължавам да го вярвам, докато науката не го отрече ОБОСНОВАНО и НАПЪЛНО. Което до момента не се е случило. Това, че вече сме видели, че няма рай на небето и ад под земята, както ни пише в Библията (това, ако още я четем буквално, а не символистично), не значи, че няма някаква форма на задгробен живот, прераждане или квото там предполагат разните вярвания.
За животните - не съм сигурна. Ако душата включва и разум, то те нямат душа. Имат други неща - чувства, инстинкти, някаква форма на интелект. Но не и разсъдък, рацио, разум. От друга страна пък, може и да са души на по-ниско кармично ниво, примерно. Ненам, наистина. Гледала съм достатъчно животни, за да знам, че и те са личности с индивидуални особености и характер, но са доволно различни от хората.
За предметите... Ъъъ, не?
Мне е спор, а точно търсене на определението, което да изчисти доколкото е възможно противоречията.Morwen wrote:Мисля, че целият спор опира до това какво ще наречеш душа, а то няма еднозначен отговор или определение.
А такова определение НЕ МОЖЕ да няма, иначе в кво вярват хората, вярващи в душата? В нещо си там? (Всъщност точно тва правят и точно затва задавам конкретни въпроси. )"Душата" би трябвало да е най-малкото нематериално тяло, което съществува в същото пространствовреме като физическото. Всъщност дори тва е огромно даунгрейдване, щото вече отива към обикновена "аура" (енергийното поле на тялото), която много отдавна е практически и научно доказана. Та за да се класира за душа, все пак би трябвало да надхвърля въпросните времепространствени ограничения - да може да се отделя от физическото тяло и/или да подлежи на някакво съществуване след смъртта му. Ето ни определение.
Аз кво мисля:
Ако душата е комплексен феномен, включващ емоции, разум, психика, памет и разни други все още необяснени неща, които ни оформят като личности, то да, душа има. И всички хора имат такава.
Съгласен съм. Но така дефинирано, говорим за обикновена "душевност".
Аз лично, вярвам в това, че смъртта не е краят и ще продължавам да го вярвам, докато науката не го отрече ОБОСНОВАНО и НАПЪЛНО. Което до момента не се е случило. Това, че вече сме видели, че няма рай на небето и ад под земята, както ни пише в Библията (това, ако още я четем буквално, а не символистично), не значи, че няма някаква форма на задгробен живот, прераждане или квото там предполагат разните вярвания.
Ето ТВА вече изисква наличието на душа. Излиза, че концепцията за душа е неразривно свързана с концепцията за некъв бог. Тва ми беше една от основните линии на разсъждение по въпроса. Въпреки тва огромно мнозинство (не)осъзнати атеисти си верват щастливо в съществуването на душа.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Е, не е задължително. Само да разтълкувам това, което каза:
Един начин да гледаш на душата е като на downloadable/rebirthable/existable-in-other-dimensions оr shapes форма на "душевност"-та, описана от Амелия.
Тъй ли? Ако е тъй, не е нужно да съществува заедно с физическото тяло. В смисъл, може да се трансферира във (все още) непозната нам форма.
А по "незадължителното" - май че Амелия просто искаше да каже, че щом науката и съвременния светоглед сочат, че разните леко чалнати религиозни буквалисти не са прави, това не значи, че в най-различните религиозни трактати/свещени книги някой не е уцелил, в поетична форма, истината за следживота. Или поне ударил сравнително близо до центъра. Ако следживот има, шансът е доста голям именно поезията на религията да го е налучкала или уцелила вследствие на някакъв рядък и специален into the truth of things, какъвто понякога се случва на писателите и поетите.
Един начин да гледаш на душата е като на downloadable/rebirthable/existable-in-other-dimensions оr shapes форма на "душевност"-та, описана от Амелия.
Тъй ли? Ако е тъй, не е нужно да съществува заедно с физическото тяло. В смисъл, може да се трансферира във (все още) непозната нам форма.
А по "незадължителното" - май че Амелия просто искаше да каже, че щом науката и съвременния светоглед сочат, че разните леко чалнати религиозни буквалисти не са прави, това не значи, че в най-различните религиозни трактати/свещени книги някой не е уцелил, в поетична форма, истината за следживота. Или поне ударил сравнително близо до центъра. Ако следживот има, шансът е доста голям именно поезията на религията да го е налучкала или уцелила вследствие на някакъв рядък и специален into the truth of things, какъвто понякога се случва на писателите и поетите.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests