passer-by, аз ги чета бавно и внимателно (нали това е идеята да чета на английски - да хвана всичко, което може да съм изпуснала в превода), проблемът е, че междувременно чета други неща и се разсейвам. Така зарязах
Wyrd Sisters за месеци наред, макар че ми оставаха само към 80 страници. Въпросът не е да препускам през текста, а просто да не спирам да чета.
А от книгите, които изброяваш, повечето съм чела (
Good Omens, книгите за Тифани, две от тези за Джони, част от
Nation), а останалите ще прочета. Имам намерение да (пре)прочета - и да си купя - абсолютно целия Пратчет на английски. Сега карам Света на Диска по ред на издаване, после ще взема и
The Science of Discworld, след това нещата извън Диска.
moonlight, явно разликата е в някакви субективни усещания и асоциации. На мен кориците изобщо не ми изглеждат "соц". Изглеждат ми съвсем типични за по-луксозните западни издания. Напомнят ми на някаква смес от кориците на Vintage и Penguin Classics, но с малко изменен стил, за да пасва повече на Пратчет.
С риск да отегча всички, ще обясня какво имам предвид.
[Следва лирично отклонение за cover art-а като изкуство.]
Ето няколко корици от Vintage Classics: на
Джейн Остин,
Вирджиния Улф,
Мелвил, братя Грим и Поуп, и
Иън Флеминг. Както виждате, всички тези корици имат някаква стилизирана илюстрация, свързана по някакъв начин с историята. Някои са много минималистични, като тези на Флеминг, други не чак толкова. А сега погледнете кориците на
прекрасната серия Penguin Classics. Те имат твърди, релефни корици, с един повтарящ се мотив на всяка. Не знам доколко си личи на снимка, но кориците са покрити с плат, в който фигурите са един вид вдлъбнати и покрити с боя.
Кориците, които издателство Gollancz са направили за Пратчет, са направени по подобен начин на Penguin Classics, макар и с някои важни разлики - кориците на Gollancz не са от плат, а от релефна хартия, която само
прилича на плат, "вдлъбнатите" части са по-малко и са запълнени с
лъскава боя, а останалата част от илюстрациите е просто отпечатана. (Това със сигурност е и причината да струват по 20 лева, а не по 30 като тези на Penguin.)
Самите илюстрации обаче са много по-различни. Вместо повтарящите се фигури на Penguin, Gollancz са направили нещо, наподобяващо стилизираните илюстрации на Vintage Classics. Но ако се вгледате в едните и другите, ще видите една важна разлика. Изображенията на кориците на Vintage са много
правилни, елегантни, изчистени, симетрични. Тези на Gollancz не са. Те са някак...
изкривени, леко загрубени, на места направо
окарикатурени. Те използват елементи от стила и техниката на класическите издания на Vintage и Penguin, но
без да се взимат насериозно, защото са корици на
Тери Пратчет, а не на Джейн Остин.
Ето това ми харесва в тези корици - начинът, по който са хванали типичния cover art на претенциозните западни издания и са се опитали да го
пригодят към духа на Пратчет, вместо директно да наслагат стандартни Vintage корици на всичко.
Естествено, може да се спори доколко опитът е успешен. За мен общо взето е; за други хора може да изглежда прекалено
винтидж, ако мога така да се изразя, и не достатъчно
Пратчет.
[Край на лиричното отклонение.]
Впрочем, и аз веднага се сещам за илюстрациите на Кирби, като говоря за Пратчет, защото една от първите негови книги, която прочетох, беше
Ерик в илюстрираното от Кирби издание. Не знам на колко години съм била, беше адски отдавна, но ми е останало трайно впечатление. Което не ми пречи да харесвам и по-късните илюстрации на Кидби, и новите корици.