(Важни пояснения за оценките ми)
Тук внасям и нов елемент: с -> ще отбелязвам триковете, които ползвам самият аз, докато пиша/редактирам. Ако ти вършат работа – възползвай се.
1. Фантастичност
Впечатления: Разказът има фантастични елементи, но фокусът му по-скоро е върху създаването на усещане за ужас – тоест е хорър/трилър. Историята няма да пострада, ако пренапишем леко сцената с изчезването на Марк (пропада в отвор на пода, вместо в стена от светлина), махнем картината от „демоничен филм“ към края и обяснението на финала; тоест фантастичното не оформя сюжета, а го украсява.
-> Може да запазя сцените, чиято цел е да ужасяват, но ще развия и сцените, които показват фантастичното: какво неземно създание е тайнственият собственик? Как функционира къщата? Навярно самата тя е организъм? Какви магически сили имат героите? Как ги използват?
Оценка: 2
2. Оригиналност
Впечатления: Като тема вече съм виждал „купонджийска компания се сблъсква с лоша изненада в самотна вила“ много пъти. Идеята на финала, освен че ми се струва пришита (обяснявам подробно в следващия критерий), също ми е добре позната.
-> Наблягам върху уникалните черти на ситуацията: това вече съм го виждал в тоя филм или оная книга... само че какво ще стане ако героите не постъпят по същия начин? Какво искам да кажа/покажа на читателя, което на мен досега никой не ми го е казвал?
Има отделни оригинални детайли в стила и подредбата на разказа (отбелязал съм ги с + в съответните критерии), но са прекалено малко, за да ми оставят ярък спомен.
-> Старая се да не ползвам изрази и похвати, които съм срещал прекалено често: как да го кажа по-запомнящо се? Как да подредя сцените по-стряскащо/неочаквано? (виж и критерии 6 и 7 долу)
Оценка: 2
3. Логика на повествованието
Впечатления: За мен в това отношение „Незабравимо“ куца най-много. Действията на героите не ми изглеждат обосновани, те се движат като марионетки, не като живи хора.
Например: Защо не могат да избягат от вилата? (Не ги виждам да се опитват изобщо.)
От какво умира Айзък?
Каква е мотивацията на мъжа с маската? (Репликите му до една са в стил „аз съм зъл, лош и проклет, ама не знам защо“.)
А на собственика – ако това въобще е друг човек?
-> Питам се: Аз какво бих направил/измислил на мястото на тоя герой? А някой по-колоритен (или агресивен, или разсъдлив, или какъвто е съответният образ) от познатите ми?
Финалът ме смущава най-много, понеже е от типа „универсално измъкване“ - можеш да го закачиш към всякаква история, не само тази. Нищо, което се е случило преди „Взирам се в люлеещите се дечица ...“, не ми подсказва, че това е само изпитание; тази последна секция от текста не произтича от предишните. Като читател не съм доволен, понеже ми се струва, че автора го е хванал мързелът тъкмо накрая. И хоп! - „Не че някой се нуждаеше от тях.“ Ама... от цялата история нуждаехме ли се?!
-> Старая се да измисля такава развръзка, която да е възможна само в този разказ – прехвърля ли я в друг разказ, да не се връзва. Нямам универсално решение в такива случаи – логиката на текста като че ли е най-специфичното му свойство, разгръща се по-различен начин от разказ в разказ. Все пак, полезен въпрос е: Това, което написах току-що, как следва от предишното? Мога ли да вкарам някакви подсказки по-рано, че цялата история върви насам – без да я издавам прекалено много?
Например тук: щом това е изпитание за магьосници, къде да вмъкна реакции на героите, така че да си проличи, че са адепти?
По-малки проблеми:
? „А дори не знам дали сънят е свършил или тепърва предстои.“ - за този сън става ли дума някъде по-нататък? Така ми стои кръпкаво.
? „Устните ми се извиха в подобие на презрителна усмивка“ - кого презира в случая?
-> може би „иронична“?
? „Две хиляди. – едно наистина несправедливо предложение от моя страна, но финансите ни не позволяваха повече“ - какво две хиляди? По принцип не бих се спънал, когато авторът остава нещо на въображението на читателя си, обаче тука както и да го мислих, не се сетих каква е тая валута, при която две хиляди хем е малка сума, хем е прилично за наем на къща за два дни. Шведски крони?
Оценка: 1.5
4. Емоционален заряд
Впечатления: Случките се редуват прекалено бързо, а героите ги преживяват (или не ги преживяват
) прекалено леко/повърхностно, за да мога да изпитам някакво силно чувство. Например тук:
„излъчването на трупа беше отблъскващо“ „Не бях нужни думи. Беше извършено престъпление.“ до едно са очевидни неща, които ме разсейват, вместо да ми покажат какво се случва с героя. Той толкова ли често вижда трупове на приятели, че се сеща да заключи с хладнокръвна рационалност „Беше извършено престъпление“? После: какво чувства, докато се мъчи да се свърже с полицията? Не е нужно да казваш „отчаяно правех опити да се свържа“, може да покажеш как пръстите му не уцелват верните бутони например. А „аз заспах, без да искам“ е толкова умилително – и неуместно, сред ужаса, който той преживява...Приближих се и видях Натали - просната, безжизнена, с гротескно изкривено тя-ло. Сребристата ръкохватка на нож се подаваше от гръдния й кош. Нямаше много кръв, но самото призрачно излъчване на трупа беше отблъскващо. Никой не смееше да се приближи. Погледнах към Айзък, чиято долна устна трепереше. Не бяха нужни думи. Беше извършено престъпление.
Шийла ме прегърна и заедно седнахме на масата. Сграбчих най-близкия клетъчен телефон, но видях, че няма обхват. И с останалите беше така. Докато аз пра-вих неуспешни опити да се обадя в полицията, Марк и Айзък започнаха да претърсват стаята - убиецът не би имал достатъчно време да изчезне от местопрестъплението. Въп-реки това, те не откриха никого.
Сякаш тишината се стовари помежду ни. Притеснението за първи път откакто пристигнахме ме загложди. Стана ми студено, крайниците ми натежаха. Изведнъж светлините спряха. Останаха само свещите и аз заспах, без да искам. Гмурнах се в един неестествен сън на размазани образи, на разкривени в агония лица, които смразяваха кръвта...
-> Като при „Логика на повествованието: Аз какво бих чувствал, ако ми се случеше това? А някой познат, подобен на героите ми?
Харесва ми, че между героите все пак има прояви на чувство: Шийла, която поддържа разказвача, Алекс, който се опитва да ги спаси с предсмъртните си думи. Бих засилил тези моменти.
Оценка: 2
5. Динамика
Впечатления: Събитията се случват сравнително бързо, не ме оставят да скучая.
Доскучава ми само когато започнат да се въртят около една и съща мисъл – например вариации на „сега ще се мре“.
-> Какъв нов елемент мога да внеса, когато пак стигна до позната ситуация?
Прекалените обяснения (оглеждай се за ПНК в 6.) забавят действието – по-добре без тях.
Оценка: 3
6. Структура
Впечатления: Няма да ги обобщавам, само ще отбележа с + и – някои по-открояващи се места.
+ „Тогава не ми изглеждаше странно, но сега, след всичко, което се случи, се чудя как съм могъл да не се осъмня дори за момент, да не се запитам защо гласът на собственикът беше толкова стържещ, предупреждаващ.“ - добър контраст между минало и настояще: напряга атмосферата + много естествено вмъква описание на гласа на собственика
(аз бих махнал „предупреждаващ“, прекалено директно ми идва)
- „не че някой щеше да й обърне внимание, ако я видеше да прекарва сребристите си пипала по излъскания, дървен под“ - „сребристите пипала на луната“ (както отбелязвам по критерий „Стил“) е силен образ и привлича вниманието ми като читател. Така обаче се получава противоречие с първата част – героите няма да обърнат внимание на нещо, което за мене се набива на очи...
-> Разделям изречението на две, може би не съседни изр.
ИЛИ заменям „не й обръща внимание“ с „не забелязва“ (хем ефектът става по-зловещ)
- Същият проблем в „на никой не направиха впечатление тъмните прозорци на втория етаж, приличащи на черни дупки към някое измерение на Ада“ - доста силен образ във втората част, а като кажеш „на никого не направиха впечатление“, вместо да се смая/сплаша от образа, се зачудвам кой тогава ги е видял тия прозорци, че чак и така картинно ги е описал...
- „аз с присъщото си лекомислие приех за знак на умора или раздразнение“: показвай, не казвай (ПНК) - „с присъщото си лекомислие“ ми стои като кръпка, по-добре е да стане ясно от действията му
- „Точно затова го харесвах - остроумен и ведър“: тези определения не следват от предишните реплики на Айзък – не съм го видял да е остроумен или ведър (пак ПНК). Целият следващ пасаж, който го представя, е инфодъмп, а някои от чертите на Алекс така и не се проявяват в разказа – например къде го виждаме като „безценен събеседник по всяка тема, която подхванеше“?
-> отбелязвам си на лист/отделен файл качествата на героя (ако не ги помня всичките) и почвам да ги вмъквам в различни сцени, като реакции и действия, не като „беше еди-къв си“
+ „Дори сега ми става забавно... За момент се озърнах, очаквайки да го видя наоколо“ - редуване на ретроспекции/спомени и настояще: рязката смяна на настроението се запомня
- „тогава никой не се сети да противоречи на тайнствения собственик“ - „тайнствения собственик“ пренасочва вниманието ми в съвсем нова посока; знам, че често се слагат такива изрази, за да се избегне повторение, но предпочитам да са по-незабележими
-> само „собственика“ или още по-добре „да му противоречи“
+ „В онзи момент си казах, че мога да изживея тук целия си живот.
Сега тази мисъл ми звучи пророчески.“ - чудесен преход
Но бих махнал „Не е останала и капка съмнение, че никой от нас няма да се измъкне от тук.“ - прекалено обяснително-разводнително
- „Думите й нямаше как да не ми направят впечатление. Измъчваше се. Аз се чувствах по същия начин, но действията ни не можеха да се върнат назад.“ - обясняване без съответни действия (ПНК)
-> заменям цялото с „Нима можехме да ги спасим?“ или махам изобщо
- „Когато той загина, една голяма празнина се появи в живота ми. Достатъчно ми беше тежко да съм затворен в това място, но без неговия бликащ оптимизъм беше още по-тежко.“ - ПНК
- „Писъкът, който разцепи нощта, беше ужасяващ“ - ПНК
-> „Когато писъкът разцепи тишината, косъмчетата по ръцете ми настръхнаха“ (почвам да давам банални предложения – умората си казва думата)
- „самото призрачно излъчване на трупа беше отблъскващо“ - ПНК
и т.н.
Оценка: 2.5
7. Стил
Впечатления:
Ярки попадения: сребристите пипала на луната; сравнението „прозорци – черни дупки“ (но вмъкнеш ли и Ада, се претрупва)
Общи проблеми:
- повторения: не са много („ще бъде добре да полеем “добрата сделка“), а някои и не се набиват толкова, като „Огледах другите двама - изглеждаха като мъртъвци“ или „жизнерадостна и радваща“, но ме дразнят, като ги срещна, още повече че явно си работил да ги чистиш
- излишни думи: „шепнехме тихо“ („шепна“ предполага „тихо“), „малки вълнички“ („вълнички“ е умалително само по себе си) - разводняват действието, намалят интензивността
-> За всяко прилагателно/наречие си задавам въпроса: внася ли нещо ново, нещо важно? Губи ли се нещо без него? Може и за по-дълги фрази.
Единични предложения:
- „Страхът беше отпечатан и върху превързаните ми пръсти. Парчетата плат, които ги обвиваха, бяха напоени с кръвта ми.“ - „отпечатан“ не ми стои на място
-> „Страхът извираше и от превързаните ми пръсти; парчетата плат поаленяваха все повече от кръв.“ (аз бих го оставил без „от кръв“, читателите сами да си тълкуват метафората)
- „аз се запрепъвах в запитването си“ -> „аз се запрепъвах във въпроса си“: „запитване“ е по-официално (браво за „запрепъвах“)
+ „Сигурно, когато пристигнем и му дадем кинтите, ще се чуства яко прецакан.“ - ми точно така си говори младежта – все едно слушам брат ми
- впери огромните си очи към приятеля ми -> впери огромните си очи в приятеля ми
- Неприветливостта му остави своя отпечатък върху всички – неудачен израз
-> Неприветливостта му се предаде и на нас?
- Студеният му глас и каменното лице не оставяха и следа от шеговитост -> не издаваха
- не върви да наричаш гравюри „монументални“
Оценка: 2.5
8. Граматика и правопис
Впечатления: Като цяло, много добри. При още едно изчитане ще мернеш печатни грешки и дребни нещица – например „- Айзък се върна съвсем скоро - добавих бързо и без да се замислям особено, казах: - Живееше известно време в Нигерия...“, забравените тиренца за пренасяне на думи. Още по-добре е, ако изчитането го направи втори човек.
По-неочевидни проблеми:
при положение че – няма запетайки вътре, само пред цялата фраза
Оценка: 4
9. Общо впечатление
„Незабравимо“ ми идва прекалено познат като идеи и подход и с твърде малко храна за въображението, за да ми е интересен – не бих се върнал да го препрочитам. (Това автоматично слага таван 3 на оценката ми по тоя критерий; пиша над 3 само на разкази, които бих поискал да чета пак.) Донякъде ме отблъсква и с фокуса си върху страха на героите – темата не ме вълнува, а и не ми се струва убедително представена (критерий „Емоционален заряд“). Като реализация има слабости (критерии „Структура“ и „Стил“), но не толкова много, че да ме отблъсне.
От друга страна, има свежи моменти, ненадейни изблици на нежност (добре де... доста се поуморих и почвам да се лигавя – не че изблиците на нежност не са хубаво нещо
) и видима грижовност на автора към текста, така че не мога да го закопая с 2 или по-малко.Оценка: 2.5
Обща оценка: 47
Общи препоръки: Когато идеята на един разказ не е оригинална, е много трудно да го спасиш/направиш интересен – трябва да си стилист от ранга на Уилям Гибсън или Зелазни, при който всяка думичка и образ показват нещо ново даже в познатото до болка. Ако обаче държиш на точно тази история – използвай въпросите, които ти предложих в 1.-4., за да развиеш аспекти от нея, които никой друг автор не е развивал.
За формата: личи си, че си се старал по нея, затова си мисля, че няма да те затрудни да я изчистиш още.
И, grellian – за Бога, само смей да спреш да пишеш заради горния анализ! Той, колкото и да съм го аргументирал, си остава мой анализ – на един човек/читател. Ако срещнеш друг – дори да е само един, - който силно се е развълнувал, като е чел нещо твое – значи си заслужава да продължиш.
Смятам аз.
