ShadowDance

Снощи гледах филм, който ме потресе може би повече, отколкото всичко, гледано през последните 2-3 години. Става на въпрос за ИЗГНАНИЕ на Андрей Звягинцев. Не съм смятала, че един филм може да бъде едновременно толкова фотогрофски добър във визуален план и толкова разтърсващ по един доста семпъл начин. Някъде малко след средата тъкмо започнах да си мисля, че оттук до края нещата са ясни и всичко изведнъж се обърна. Определено филм за самотата и за безнадеждността, но не и депресивен, поне не за мен.

Странен филм, наистина, хем камерен, хем мащабен. Егаси колко ме е яд, че го гледах на DVD, представям си го на голям екран.

Аз гледах вчера вечерта Екзорсизма на Емили Роуз. Страшничко си беше. И ми беше интересен. И Jennifer Carpenter пак направи хубава роля.

Гледах "Ескадрилата", че го бях изпуснал.Не е лош филма, но от позиция на изминалото време , трябва по-зряло да се правят нещата. Има във филма един зъл, ама много зъл германец.(те по подразбиране са все най-лошите и злите )А американците, такива едни добриии, мили хорица, абе да се разплачеш от умиление. Само дето стрелба по пилоти, особенно спасяващи се с парашут си е американски спорт, доволно често практикуван през следващата война, че даже и войната в Корея.

dellusion wrote:Аз гледах вчера вечерта Екзорсизма на Емили Роуз. Страшничко си беше. И ми беше интересен. И Jennifer Carpenter пак направи хубава роля.

О това е един от добрите екзорсистки филми.

Аз злощастно се преборих с Leatherheads. Така и режисьорският стил на Clooney не успява, и не успява да ме грабне.

Нещо позатихна темата?

Наваксах си с Dark City, който като 99,9% от нормалните хора бях пропуснал навремето. Гледането си заслужаваше, но не заради самия филм, а за да си дам сметка колко точно на място е бил меко казано хладният му прием.

Да оставим настрана масовата публика, там е ясно. Защо обаче аз трябва да смятам, наред с толкова сай-фай маниаци, че филмът е незаслужено пренебрегнат ъндърграунд култ?

- концепцията е идиотска и унищожава в аванс възможността за въздействие на историята - освен на чисто символично ниво
- самата история е доста аматьорска, най-малкото защото още откриващият монолог* я прави 100% предсказуема; тва и липсата на поне малко заплашителен антагонист изцеждат всякакво напрежение от наратива
- и кво остава - едната философия; която обаче възлиза на толкова блудкаво сантиментален гностицизъм, че няма накъде ("солипсизмът" на Матрицата е несравнимо по-смислена трактовка на същата тема, мен ако питате)

Визията - да. (Макар от всичко около извънземните да ми се драйфаше.) Обаче и тя е "взаимствана" от оригиналите на Гилиъм, Скот и т.н. майстори. Изобщо целият филм стои като евтино копие на нещо истинско. Все едно режисьорът Пройчо гледал, гледал, видял как подковават вола и вдигнал и той крак. Добре, че заслуженият провал му охлажда сценаристките мераци - пък и като режисьор почти нищо не е направил 10 години оттогава.

Иначе образите на Сюъл и Конъли проработват в няколко сцени, но заслугата е главно на харизмата на двамата актьори. (Съдърланд също прави актьорска заявка, което е необичайно.) Тва и една-две идеи към края (истинската роля на доктора, стремежът към Шел Бийч) дават някаква отплата на зрителя, но колко по-добър филм щеше да е, ако и цялостният сценарий беше подобаващо изпипан.

П.П.: Знам, че има фенове тук. Знам и защо ви е харесал. Ако ще обсъждаме, предлагам да захапем философията, че там има най-много хляб. Но ако смятате, че не съм на прав път и по другите линии, заповядайте.

--------------------------------------------------------------------------------------
* непростима глупост; ако е работа на режисьора, значи просто не е с всичкия си - а ако е допуснал продуцентите да му го причинят, защото са сметнали, че публиката е тъпа, пак е виновен, че няма топки; предполагам, че е второто и че в наскоро излезлия Director's Cut на филма тази чудовищна идиотия е премахната (ех, да можех да съм изпуснал първите минути от филма, както често ми се случва, като ходя на стари филми в Дома на киното )

P.S.: Ха-ха, проверих и наистина е така, отвратително:

Question: Regarding the opening voice-over narration, which explains the plot, was that your decision, or was it something the studio wanted to avoid confusing the audience?

Alex Proyas: I think every director dreams of giving away his entire movie in a stupid voice over. [audience laughter] I believe there’s a certain cult of turning the soundtrack off until you see Keifer Sutherland at the beginning of the movie, and I think that really rocks, actually.

Какво съвпадение, и аз го гледах преди няколко дни. За съжаление първо подхванах киноверсията, после видях, че има по-качествена Direcotr's Cut, но вече бях изгледал първите няколко минути. Въпреки това обаче филмът много ми хареса. Обаче сега ме мързи да пиша подробно защо, по-нататък може да се включа в дискусията, ако стане интересна.

Dark City го гледах отдавна, но помня че много ми хареса. Музиката остана запечатана в главата ми - беше силна. Филмът е добър. За съжаление не помня необходимите подробности, за да водя някаква аргументирана дискуция.

Тази сутрин станах много рано и гледах Rain Man. Много въздействащ филм. Някак си ме накара доста да се замисля и така...
Невероятна актьорска игра на Дъстин Хофман, Том Круз и Валерия Голино с нейния изключително секси акцент.
Един вечен филм.

Град на мрака е феноменално добър филм за мен. Заедно със Старгейт е любимата ми филмова фантастика.

Да се присъединя и аз от името на мен и Сашко в защита на Дарк Сити - разкошен беше.

А реплики като тази:

alex_sultanov wrote: Наваксах си с Dark City, който като 99,9% от нормалните хора бях пропуснал навремето.

преди броени дни спечелиха бан на лицето шайхири, така че викам лицето алекс_султанов да се позамисли малко.

alex_sultanov wrote: - и кво остава - едната философия; която обаче възлиза на толкова блудкаво сантиментален гностицизъм, че няма накъде ("солипсизмът" на Матрицата е несравнимо по-смислена трактовка на същата тема, мен ако питате)

матрицата е също толкова гностическа, колкото и дарк сити.
всякакви солипсистични идеи в нея са изцяло механистични и повърхностни.

Мисля, Хрис, че когато читателят е предубеден - както очевидно в случая - вината е в него, а не в прочетената накриво реплика. (И че вече нямаш акумулативното дифолт извинение от Шайхири ерата. ) На кино ли гледахте филма? Ако да, колко други хора освен вас смятате, че са го гледали на кино? Филмът е боксофис провал и мина почти незабелязано по кината на света преди десет години - което изобщо не е учудващо, защото не предлага нищо на масовия зрител.

Тва са факти. (Ти нещо различно ли прочете във въпросната реплика?) Въпросът ми беше на кво отгоре после почва да се води ъндърграунд култ сред сай-фай гийковете, който много поставят наравно с баш класики като Блейд Рънър, Бразилия и Матрицата? (Че и над тях. ) Макар че ако го бях гледал преди десет години, в кино, изпускайки първите пет минути, сигурно доста щеше да ми хареса. Макар и не колкото на Рол.

А, бредошъл, Скърдж. Както написах, точно засегнатата в Dark City философия ме вълнува в случая, самият филм е от ясен по-ясен. Значи, за оригиналната Матрица вероятно е по-добре да се изкажа довечера, след като я гледам наново, защото след едно-единствено гледане преди десетина години детайлите не са ми толкоз свежи, колкото на вас. Но все пак, ако не се лъжа, религиозността натежа зловещо точно в двойката и най-вече тройката - и тва беше основната причина те да смучат толкова като история. В оригинала основната идея не беше ли:

всичко е илюзия
имаш два избора
или се вкопчваш в нея и се правиш, че е истина, за да запазиш спокойното си, ако и робско съществувание
или проглеждаш през илюзията, спираш да си зависим от нея и дори започваш да моделираш "реалността", точно както висшите умове, създали и поддържащи матрицата
което е и единственият начин да си наистина свободен

Точно както в истинския ("истинския") живот. Според мен това е посланието на филма и ако и да използва солипсизма само като инструмент за прокарването му (затова бях написал "солипсизъм" в кавички, кой нормален човек би вярвал искрено в него, това е само начин да изложиш инхерентните дефекти в останалите светогледи), едва ли отива точно към гностицизъм, би било много жалко.

Гностицизмът си е точно в Града. "Ний сме прекрасни пеперуди, безсмъртни души, затворени в презрения телесен свят - като грозни какавиди в пашкул - от Върховната сила, за да ни изпита. Но ний сме неразрушими и неповторими и наща сила не е в главите, а в сърцата, и ний ще надживеем цялата тая гняс и ще изхвърчим от другата страна, неомърсени и преродени." Way to go!

Иначе факт, че наглед двата филма много си приличат и посланията им подлежат на тълкуване, та кажете си и вашето. Какво смятате по другия основен въпрос в Града, например? Е ли човек определян от сумата на досегашните си спомени/преживявания или презададената му уникална душа не подлежи на промяна?

тва последното в италика с малко перефразиране важи и за матрицата.
при това тя има и монадистични залитания, каквито отсъстват в града.
а детерминизмът го отрекоха още 18и век.

Гледах много чудноват филм, който се зове Killing Me Softly. Предоминиращо доста порно, ъъъ-м, имах предвид еротични сцени и няколко претенции за трилър. Нещо като европейска версия на US еротичните трилъри от 90s, май.

Гледах относително забавният Шафер, особено частта в Шотландия много ме забавлява Също така гледах и абсолютно безсмисления В Брюж, който си беше чисто разхищение на таланта на Колин Фарел и Ралф Файнс

herairness wrote:Гледах относително забавният Шафер, особено частта в Шотландия много ме забавлява Също така гледах и абсолютно безсмисления В Брюж, който си беше чисто разхищение на таланта на Колин Фарел и Ралф Файнс

Идеята на Шафер беше сладка (макар и до болка позната). На мен лично актьорите просто не ми допадаха, ина4е работеше що-годе нормално.

Но аз толкова харесах In Bruges противоположно на теб. А и мисля, че и Farrell, и Fiennes, и особено Gleeson бяха страхотни. Да не говорим за музиката на Burwell. Но пък от друга страна, аз съм човек, който си пада по подобен сорт изчанчени псевдо-черни комедии в Шекспиров трагичен оттенък.