Спокойно, не съм сбъркал подфорума. Имам причина да пиша за сефте тука.
Иде реч за тва нещо http://www.youtube.com/watch?v=8_sMg8oN3bw
Не знам кое от сичките неразбираеми неща му е оригиналното заглавие, но предположих, че е тва в коментара: Hironobu kageyama - Stardust boys. Преди сигурно 15-тина години на български беше преведено "Приключения в космоса" и навремето адски ме впечатли (може би защото бях в крехка впечатлителна възраст ). Та ако някой знае откъде може да се намери въпросното серЯлче или пък също има спомени от него, да казва.
Hironobu kageyama
- Amos Trask
- Aes Sedai
- Posts: 1606
- Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am
Hironobu kageyama
Feel the summer!
тва да не е онова великото с Лазанятааааааааа!!!!
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- Amos Trask
- Aes Sedai
- Posts: 1606
- Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am
Вчера си припомних една част от "Приключения в космоса" (Uchuusen Sagittarius)...не че преди 8-9 месеца не му гледах първите 3 серии, но сега е излязъл превод на още 30-тина (от общо 77).
Предимството е, че най-накрая мога да чуя играта на сеютата, а не български дублаж върху френски (като го даваха преди 100 години по BNT).
Т.е. гласовете на Топпи и Рана, най-накрая са мъжки...при това познати гласове. (не мога да го потвърдя с доказателства, но са ми адски познати...примерно според мен Рана е Kenichi Ogata).
Изплуват такива интересни подробности, като това че Рана (онзи с лазанята) превключва от време на врене на кансайски диалект и пропява в Enka стил.
Анимацията е каквато я помня - плавни движения, сладурски керъктър дизайн и опростен, но добре замислен механичен дизайн. Изглежда неочаквано добре за евтино ТВ сериалче от 80-те.
Това което е остаряло са няколкото...ъъъ как да ги нарека...музикални сцени. Предполагам този вид неща са били голям хит в детските анимации през 60-те и 70-те - историята стига до ключово послание и то се представя на зрителя, чрез нещо като музикален клип : прочувствена j-pop песен изпълнена от женското сею, множество летящи венчелистчета, flashback-ове, супергадняра рони крокодилски сълзи...блях!
Сюжетът не е нещо особено, серия от misadventure-и в най-забутаните планети на галактиката.
Силата е в протагонистите, техният мързел и некомпетентност, безкрайните каши, в които се забъркват и естествените им реакции при среща с невъзможно силни противници и непреодолими препятствия.
Силата е и в реализма зад уж карикатурния свят на Uchuusen Sagittarius. Нашите хора са служители в дребна банкрутирала фирма. Имат проблеми със семейния бюджет. Оборудването им е старо и неработещо. Конкуренцията се подиграва с тях и им прави номера. Клиентите им са претенциозни, плащат малко и ги забъркват в съмнителни ситуации. Отношенията помежду им също не са перфектни - карат се, сърдят се...понякога за абсолютни глупости. Едно от най-любимите ми неща е, че преди всеки "героизъм" му дръпват една дълга вътрешна борба в стил "Абе аз защо го върша това? Не ми плащат за него пък мога да загина. Кой ще се грижи за семейството ми?".
И ето трикът - някак това не е във вид на досадно шоненско "маморване", а е основна част от хумора историята и пиперлива поправка за приключението.
"Антагонистите" са много (напрактика всеки срещнат ), но никога не са абсолютно отрицателни герои. Обикновено действат по абсолютно рационални подбуди и почти не обръщат внимание на дребни риби, като екипажът на Sagittarius.
Темите също са интересни - расизъм, корпоративна политика, унищожаване на околната среда, война, геноцид и пр.
Е, в анимето има едни герой, който наистина не понасям - Сибип и гадното му пеене.
Но някак се преглъща заради кефа от гупостта на останалите кретени.
Предимството е, че най-накрая мога да чуя играта на сеютата, а не български дублаж върху френски (като го даваха преди 100 години по BNT).
Т.е. гласовете на Топпи и Рана, най-накрая са мъжки...при това познати гласове. (не мога да го потвърдя с доказателства, но са ми адски познати...примерно според мен Рана е Kenichi Ogata).
Изплуват такива интересни подробности, като това че Рана (онзи с лазанята) превключва от време на врене на кансайски диалект и пропява в Enka стил.
Анимацията е каквато я помня - плавни движения, сладурски керъктър дизайн и опростен, но добре замислен механичен дизайн. Изглежда неочаквано добре за евтино ТВ сериалче от 80-те.
Това което е остаряло са няколкото...ъъъ как да ги нарека...музикални сцени. Предполагам този вид неща са били голям хит в детските анимации през 60-те и 70-те - историята стига до ключово послание и то се представя на зрителя, чрез нещо като музикален клип : прочувствена j-pop песен изпълнена от женското сею, множество летящи венчелистчета, flashback-ове, супергадняра рони крокодилски сълзи...блях!
Сюжетът не е нещо особено, серия от misadventure-и в най-забутаните планети на галактиката.
Силата е в протагонистите, техният мързел и некомпетентност, безкрайните каши, в които се забъркват и естествените им реакции при среща с невъзможно силни противници и непреодолими препятствия.
Силата е и в реализма зад уж карикатурния свят на Uchuusen Sagittarius. Нашите хора са служители в дребна банкрутирала фирма. Имат проблеми със семейния бюджет. Оборудването им е старо и неработещо. Конкуренцията се подиграва с тях и им прави номера. Клиентите им са претенциозни, плащат малко и ги забъркват в съмнителни ситуации. Отношенията помежду им също не са перфектни - карат се, сърдят се...понякога за абсолютни глупости. Едно от най-любимите ми неща е, че преди всеки "героизъм" му дръпват една дълга вътрешна борба в стил "Абе аз защо го върша това? Не ми плащат за него пък мога да загина. Кой ще се грижи за семейството ми?".
И ето трикът - някак това не е във вид на досадно шоненско "маморване", а е основна част от хумора историята и пиперлива поправка за приключението.
"Антагонистите" са много (напрактика всеки срещнат ), но никога не са абсолютно отрицателни герои. Обикновено действат по абсолютно рационални подбуди и почти не обръщат внимание на дребни риби, като екипажът на Sagittarius.
Темите също са интересни - расизъм, корпоративна политика, унищожаване на околната среда, война, геноцид и пр.
Е, в анимето има едни герой, който наистина не понасям - Сибип и гадното му пеене.
Но някак се преглъща заради кефа от гупостта на останалите кретени.
Берик тия дни го беше пуснал нейде. Има го в Замунда. Все още е весело за гледане
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Между другото от две седмици насам има английски превод на всичките 77 серии...та който го гони носталгията може да си го потърси в nyaa...но ще му трябват и raw епизодите (имат сийд), защото преводачите са осигурили само субтитри.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests