Shadowdance #20

[Caliostro]

Я! Тук е започнал да изтрезнява народа!

Ще ви призная нещо - не съм фен на книгата, но бога ми и до ден днеше се чудя как успя да ме стисне за сърцето филма.. И да не успея да си отговоря, едно поне мога да направя - поклон пред труда ви , Джаксън и компания!

[Clio]

Завидно проникновена констатация... Обаче липсва мнението ти по горните въпроси

[Marfa]

Ма то и за "Матрицата" си пише в статията, нали...

[Roland]

Деде, задоволена и разсеяна маса е едно, а задоволена, разсеяна И видиотена маса - нещо малко по-различно. И тук не говоря за нечиа тъпотия, споменавайки "неопитността", а именно за липсата на 2000-те години всякакви тирани, които човек да взима за пример, когато става свиреп демагог-диктатор ;)

Саурон, литературната ми част се крепи в равни дози на Властелина И Пьотър, ако не възразяваш, а във филмовата само съм го споменал. За мен, ако изобщо трябва да се сравняват, Титаник примерно е класи над трилогията на Джаксън, но дори и да не беше, пак бих избрал него, защото е по-актуален. В случая обаче филмът ми е споменатата от теб Матрица. Проблем? Не, и в крайна сметка мисли си каквото искаш, аз си знам за какво съм я написал статията и наистина не ми пука достатъчно за Толкин, че да си рпавя труда.
Колкото ддо класичността, кога успя, бе? То има-няма 60-70 години, пък тя вече хоп - на класика се обърнала. Ама сме го проспали всички тоя момент. Само че много сори, обаче когато една книга масово не се знае, освен от затворения кръг на феновете си, тя не е класика. А когато е нужен високо-бюджетен фентъзи-екшън, за да стане известна... Ще се сетиш ли за какво говоря? И не, ако човек познава другите "великолепни книги на 20-ти век", Властелинът просто не е една от тях, съжалявам. За мен не е, ок.

[Dedo John]

Роландчо,

задоволена и разсеяна маса е едно, а задоволена, разсеяна И видиотена маса - нещо малко по-различно.

Едното неминуемо води до другото рано или късно. Просто така е устроен човека. Факт.

Но да не издребняваме. Аз съм съгласен с повечето наблюдения в статията ти. Но съм против методите ти за анализ и синтез. И главно против изводите, които правиш. /отправка- темата за телетата /

Дай да се съсредоточим върху решението на проблема. Та какви са твоите конкретни предложения за подобряване на положението? Как да се извади човечеството от духовната и интелектуална нищета, в която е затънало ?

[Ghibli]

Дискусията стана огромна и разклонена, това, което исках да напиша, изведнъж остана встрани от темата. Не успявам да ви смогна :(
Ще се опитам да направя нещо като систематизация:
1. Толкин и критиките към него в статията. (след малко ще си редактирам поста и ще пиша и това)

2. Истинската ценност срещу измислените "култове" - тук съм съгласна с Роланд с изключение на някои дребни моменти - например според мен това не е някаква целенасочена и осмислена политика на някаква група хора във властта, просто процес на комерсиалицация, свързан с естествения (и в крайна сметка разбираем) стремеж към печалби. Освен това, Рол, имаш склонност да преувеличаваш понякога.
Цитат: "Поколението, което е в момента под 27-28 години, почти няма шанса да се сблъска с истински стойностни произведения в която и да е област на изкуството, защото през по-голямата част от съзнателния ни живот такова нещо просто не е добивало достатъчна популярност, че да чуем за него."
Да, звучи убедително и силно и това е целта, но все пак, ние с теб сме под 28 години и сме чували за Тарковски (примерно). Почти, си писал, значи сме изключения от правилото? Да, но аз не съм. Аз съм просто човек, който обича да гледа филми, не член на някакъв елит, не критик или сноб, и нямам роднини кинодейци. Ти, подозирам, също :)
Исках да кажа, че според мен не е чак толкова зле.

3. Класическата (ако предпочитате, сериозната) музика и как било правилно да се възприема - този момент малко ме подразни в статията, защото Роланд пита "кой е толкова болен?". Ами аз. Аз слушам класическата музика не заради някакво духовно извисяване и психологическо развитие, а защото ми харесва. И сега ми се казва, че 1) съм болна 2) съм плебей, защото следвам вкусовете и чувствата си в област, където трябва да се подхожда с чист аналитичен разум. "Кефя се" е жаргонен израз и малко некултурен може би, но защо да не мога да кажа "пред хора", че музиката на Моцарт например ми носи удоволствие (еквивалентен израз) ? Съжалявам само, че ще получа единствено кротко поклащане на глава и никога няма да разбера защо това е толкова дебилно. Някакъв шанс да ми кажете все пак?

4. Отива ли светът към провал (между другото, аз нямах точно това предвид, човек една хипербола да не използва...), или, иначе казано, върви ли обществото към дебилизация/затъпяване/идиотизация? Подвъпрос: каква е причината?
4а. Ако да, това безпокои ли ни? Пука ли ни за света и обществото?
4б. Трябва ли ние, мислещите хора (така де:), да реагираме по някакъв начин? Ако да, как?
4в. Как се садят моркови? (Сериозно.)
По всичко това ако се наема да пиша, може и 11 страници да се получат... Вчера се опитах да напиша нещо и установих, че не съм съгласна със себе си по тези въпроси, така че май коментарът няма да става за четене. Все пак: според мен нещата не са толкова страшни, колкото някои ги описват (да, Марфа, за теб става въпрос). Може би се дължи на абсурдната ми наивност, но мисля, че мислещи хора винаги ще има, дори и малко да са, но ще има хора, които да оценяват трезво предлаганите им моркови. Когато става въпрос за изкуство, аз вярвам в личната еволюция на вкусовете - разширяването на базата за възприятие. Не можеш вечно да гледаш тъпи филми, да четеш тъпи книги, да слушаш изфабрикувана музика. Рано или късно ще усетиш, че нещо не ти достига, ще попаднеш на нещо добро, дори случайно, и ще започнеш да правиш разлика. За другото... Колко лесно се подлъгва човекът, казваш, колко лоши лидери има, които ще му видят сметката... Лошо наистина (ако е така), но опираме до въпроса какво да правим? Не може само да мрънкаме мракобеснически над клавиатурата колко бил прост народът, защото става досадно в един момент (извинявай, ако ти звучи обидно, не е такава идеята). На мен лично ми е безразлично в момента накъде се е запътил светът, и разбирането, че тази позиция е неправилна само обикаля по границата на съзнанието ми без да смее да си подаде носа в кръга на лагерния огън. Затова аз мълча, и затова Турин може да ме нарече теле. И все пак, дори да исках да говоря, какво да кажа и на кого? Имам ли нужда да садя моркови и как да го направя?

P.S. То е в другата тема, но: щом Моридин почна да цитира себе си, нещата вече са извън контрол :Р

[Drizzt Do`Urden]

Аз мисля, че трябва:
1.Американската "империя"/както всички големи сили в древността/най-накря трябва да "залезе".
2.Да има повече списания като ШД:)
3.На кой му пука за другите? Рол, прав си "Посвещавам тази статия на това малко и тихо малцинство от хора, които се чувстват по начина, по който се чувствам аз..."Обаче:
3.1.Важното е, че поне има някакво малцинство, дакато не разбрах за сайта ви не подозирах, че има и толкова хора.
3.2.Замисли се, какво ли щеше да бъде, ако ролите бяха раменени?Ако всички четяха истинско фентъзи и фантастика, ако всеки нов американски филм не беше издиган в култ, а просто бе отхвърлян от обществото, ако музиката се изпълняваше/в истинския смисъл на думата/ от хора, които могат да пеят, а не от манекени и манекенки, ако игрите се оценяваха не по графиката, а по това колко са интересни... Мaybe светът нямаше да е същият, пак щяхме да търсим противоположното, просто, защото искаме по някъкъв начин да бъдем различни, а не като останалата маса зомбита с промити от амриканците/най-вече/мозъци...

[Demandred]

Класическата (ако предпочитате, сериозната) музика и как било правилно да се възприема - този момент малко ме подразни в статията, защото Роланд пита "кой е толкова болен?". Ами аз. Аз слушам класическата музика не заради някакво духовно извисяване и психологическо развитие, а защото ми харесва. И сега ми се казва, че 1) съм болна 2) съм плебей, защото следвам вкусовете и чувствата си в област, където трябва да се подхожда с чист аналитичен разум. "Кефя се" е жаргонен израз и малко некултурен може би, но защо да не мога да кажа "пред хора", че музиката на Моцарт например ми носи удоволствие (еквивалентен израз) ? Съжалявам само, че ще получа единствено кротко поклащане на глава и никога няма да разбера защо това е толкова дебилно. Някакъв шанс да ми кажете все пак?

Тук съм съгласен, сега не че аз слушам често класическа музика, но обичам да слушам примерно Моцарт за удоволствие. И да, знам, че съм почти абсолютно невеж в музикално отношение, но това не би трябвало да пречи да ми харесва, нали? Сега очаквам Рол да ме заклейми.

[Roland]

Деде, останал си с много погрешното впечатление, че имам дори идеята да предлагам каквото и да е. Аз изказвам виждания, изводите да си ги прави кой както намери за добре.

Гиб...
По точка 2) Да, изключение си. Изключението не значи някаква възвишеност или величие, значи просто, че си от малцинството. Каквато си, точка. Колкото до целенасочеността, такава има, да. Отиди в Америка, постой малко сред нормалните хора и ще разбереш, че тук си говорим за нещо, което само и единствено целенасочено може да се постигне...

Точка 3) За да се разбере класическата музика, трябва не аналитичен разум, а просто много дълбоко познание на тъкънта, каквото ти не притежаваш, нито пък аз. Да кажеш на някого, че ти харесва, няма лошо, но обратното е смешно за разбиращите. Я ми кажи каква музика слушаш за удоволствие? Много силно ме съмнява да ми кажеш нещо от тоя век, честно казано.

4) О да, о да, защо не го кажеш това за недостатъчността на милионите хора по света, за които и на 60 години думичката "книга" означава "бе едно криминале, дето го четох като студент...", а "музика" - "новата песен на Кати"? За останалото всеки както го чувства. Аз за себе си правя достатъчно по въпроса. Ся, революция е ясно, че няма да вдигна, но това нищо още не значи.


Обаче Рол пък малко го дразнят реплики като "сега очаквам Рол да ме заклейми" :( Сега, то всеки нещо го дразни, нали, ама... Да обясня. Няма лошо да ти харесва сериозната музика без да я разбираш. Ок, може би по-крайно съм го написал там, отколкото трябва, но наистина е все тая всъщност. Лошо няма и да НЕ ТИ харесва, то и двете са резултат на едно и също. Субективистите да си мислят каквото щат, но поне за музиката говоря от опит, който никой тук няма, съжалявам. Сериозната музика не е задължително да трогва, да впечатлява или да създава лесно възприемаеми емоции. Добре, романтиката може да го прави лесно, класиката също, барокът е по-сложен, но отново има поне мелодия. Ами съвременната музика? Някакви трансърски акорди, чукане по капака на пианото, тотална липса на мелодия, тоналност и какво ли не. Това за повечето слушатели е просто какофония. Е и? Не, извинявам се, ако го приема някой тук за подценяване, обаче ме съмнява във форума да има някой, който изобщо да е в състояние да хареса такова чудо, още по-малко да го разбере. И тогава какво? Да се отхвърли? Е да, ама то е ценно по хиляда дребни начина, които вие просто не познавате. И всъщност няма ама абсолютно никакво значение харесва ли ви, или не. Но по тоя параграф явно ще си остана неразбрано малцинство от един човек.

[Marfa]

Ма не, Гиб, и аз слушам класическа музика за удоволствие, сега не точно Моцарт в интерес на истината, просто точно него някак не мога да го възприема, нямам идея защо, но, да кажем, слушам с удоволствие нещица от класическия и романтичния период, също и малко нагоре. Иначе пък из барока харесвам само Вивалди и Бах... Прочетох пак статията на Рол и стигнах до извода, че верно се е попресилил малко с частта за харесването на музиката, като го прочетох за първи път видях по-други идеи, които й споделих, сега пак ги виждам, но има и нещо друго - верно, защо пък да не може човек да харесва Моцарт? Може си и още как. Да не би пък неговите съвременници, които са харесвали музиката му, или пък музиката на който и да е класик, да са били някакви особени разбирачи? Не мисля - по-скоро са имали шанса да живеят в среда, която е изисквала и в която се е слушала именно такава музика. Това, което прави стойностни и вечни такива автори е факта, че произведенията им си остават ценни и дори повече, колкото повече време минава.
Сега, Гиб, аз не мрънкам над клавиатурата. Освен това съм напълно наясно, че откак свят светува и ако дай Боже, продължи да си светува, е имало и ще има хора, които да твърдят как те не са били такива като млади. Изразът "добрите стари времена" произлиза от епохата на Древен Рим, когато също са мислели по тоя начин. Пределно ми е ясно също, че винаги е имало хора пошли, плоски и мързеливи в мисленето, които за съжаление са мнозинство, в това трудно могат да ме разубедят, но измежду тях се намират я на групи я по единично и "други" хора. Има разбира се и такива, които са в златната среда, може би би било по-добре ако тази златна среда беше по-голяма, ако умереността имаше по-големи размери, но май не е така. Все пак аз се опитвам да разговарям с хората, опитвам се да обяснявам защо не е правилно да вярваш сляпо на тоя или оня, който също не знае как да сади моркови, но може да ти ги обещае с благовиден глас и вид, защо е хубаво да помниш, да виждаш грешките, които правиш, които другите правят и които винаги са правели и да се опиташ да ги подминеш по възможност. Изразът "Няма нищо ново под слънцето" също е достатъчно древен, важно е да умееш да видиш именно новите неща, които стават под слънцето и да се възползваш от тях, да ги грабнеш, да ги употребиш. Затова, когато стане дума сред хората, с които се е случило да общувам, не си трая когато се опитват да ми обяснят, извинете ме за изтъркания пример, ама това ми идва на ум, та се опитват да ми обяснят колко са гадни негрите, щото са негри и миришели по подразбиране, щото били черни, ами се опитвам да говоря и да обясня колко са неправи. Сега, ако видя, че има по-голям шанс да се препотя отколкото да бъда чута, спирам естествено, но ако преценя, че има шанс все пак да бъде възприето това, което казвам - какво по-хубаво? Не, не се правя на Дон Кихот, просто много ме боли, от всичко ме боли - от тази мръсна сивота, която ни обгръща повсеместно, от това, че никой вече не забелязва колко са огромни дупките по улиците, че контейнерите за смет преливат, че съседът си цепи дървата в хола, никой вече не чува купона в три посред нощ, въпреки че реално погледнато същия този купон дразни някого в Румъния, няма начин просто. Може би този непукизъм е някакъв инстинкт за самосъхранение, но ако е така, то той е много странен - един вид виждаш как къщата ти гори, ама ти вдигаш преспокойно рамене и си казваш "ми какво да направя?", чакайки. И аз правя, верно, според силите си, каквото мога правя, може да не е много, никак даже, но поне се чувствам добре така.

[Tais]

Със думи без смисъл
Във строя ме вкара
И аз думи без смисъл
По стените изписвах
Лудостта ме увлече
И късно е вече
Дори невъзможно
Обръча да счупя
Но не се страхувам
Докато има капка надежда
Че ще успея
Изправям се трудно
Силите свършват
Правя го само
Да разбереш
Най-важното
Не се залъгвам
Правя го само
Да не забравиш
Да разбереш
Не винаги този
Който губи
Е по-слабият

[Matrim]

Ghibli, струва ми се, че гледаш много оптимистично – доста хора цял живот си гледат “тъпи филми”, не четат книги и слушат музика изфабрикувана от музикалната индустрия. Най-лошото е, че това даже им допада. Ignorance is bliss, дет се вика...
Но пък не съм много съгласен с заключението, че тези явления са изключителни само за нашето съвремие. Бозавите романчета открай време са се продавали в по-големи количества от класиките, шлагерите са били по-популярни от класическата музика etc. В момента покрай глобализацията, рекламата and stuff, просто вместо локални “култовете” са глобални, а и повече хора имат повече свободно време за такива неща. Та главната промяна е наличието на повечето овце в стадото. Но нашето време предлага и добър инструмент за балансиране на нещата – Интернет. Представете си един средностатистически потребител на “тъпи бози” – филми, книги etc. Как да се измъкне от блатото? Всичките му приятели го убеждават, че вкусовете му са трепач и той почва да им вярва. Разбира се, ако човек иска да се промени винаги може да намери “светлината”, но Интернет е линия с малко съпротивление. Там лесно можеш да откриеш всякакви нестандартни идеи, ако щете дори и случайно – например аз едва ли щях да се откъсна от “масовата музика” толкова лесно, ако не бяха сайтовете, чрез които открих с какво да я заместя. Разбира се нетът се използва и да се правят фенсайтове на Бритни и т.н., но като всичко и това е нож с две остриета.
Същото може да се каже и за рекламата – много хора са толкова отвратени от рекламните кампании, че по-скоро биха си прерязали вените отколкото да прочетат “Хари Потър”.

Стигаме и до музиката – област, в която, без бой си признавам, съм абсолютен лаик-потребител. Но все пак, колкото и Рол да мрази да му излизаме с “професионалното изкривяване”, той ми звучи твърде пристрастен в случая. Може би и “съвременната музика”, за която говори той ще стане масова в бъдещето. И тогава какво, ще я заклеймим ли само заради масовостта й, както сега сме длъжни да я почитаме заради неразбираемостта й? Твърде голям елитаризъм ми се вижда това. Никой освен професионалист няма да се трогне от музика, която не му въздейства. Ценността на музиката от чисто професионално музикантска гледна точка е доста различна от тази на ценителя на изкуството. Иначе, дай да се възторгнем и пред лингвистичният гений на Толкин (or whoever) и само заради това да го възвеличаем. Все пак, спор няма, че добрият език е строго погледнато витална част от една книга. За мен като потребител/ценител на музика единственото, което има значение е как ми въздейства музиката лично на мен. Субективизъм или не, аз просто не мога да слушам нещо, което не ми харесва, само заради apparent ценност към световното културно наследство или усилия вложени в нея.

[Roland]

Таис пак си бае като развалена грамофонна плоча, но на Мат нещо ми направи впечатление:

Може би и “съвременната музика”, за която говори той ще стане масова в бъдещето.

Не, няма. Така, както Моцарт, сори, Марф, не е бил масов за времето си. И неговото е било музика за ценители, въпреки че тогава и чалгата е била в същия стил. Има един момент друг обаче. По негово време във Виена е имало композитори буквално на всеки ъгъл. Стотици и стотици композитори и всеки е пишел "класическа" според сегашните представи музика. По същите строги правила, със същите идеи и т.н. До днес, 200 години по-късно, е стигнал един Моцарт обаче. Защо? Нима трябва, само защото не ни кефи (*ако* не ни кефи, разбира се), да го отречем? Не просто не трябва, а не можем. Защото сме смешни. Можем да не си направим труда да разберем, решавайки, че това знание не си струва, и за съответния човек може и наистина да е така. Но ако все пак имаш претенции да знаеш, ако искаш да даваш мнения и т.н., това дали ти харесва, или не, е маловажно. И като попитам някой от вас какво пък не му харесва на Моцарт (за целите на полемиката се приема, че има и такъв човек), какво ли ще ми отговори? "Ами... не ме кефи просто, не ми въздейства". С какво, бе брат? "Ми...". Мда, това е. Преджапвайки в тая плоскост на абсолютността на усещането, се лишаваме от възможността наистина да оценяваме. Не, ама верно ли никой не ми е чел заключението на статията? :(

Може би и “съвременната музика”, за която говори той ще стане масова в бъдещето. И тогава какво, ще я заклеймим ли само заради масовостта й, както сега сме длъжни да я почитаме заради неразбираемостта й?

Не, няма да стане. Никоага не може модерната днес музика да стане масова утре. Защото е твърде сложна. В голяма степен е и ужасно експериментална, тоест още търси сама себе си, така да се каже. И в едно 90% от нея всичко е боза и плява с претенции. И не, не сме длъжни да я почитаме, никога не съм казвал това :( Но никога не можем да я отречем без да я разбираме истински. На това си държа и всеки, който си въобразява, че му е достатъчно това, че не "го кефи" (съвсем съзнателно използвам тази дума, дали ще е друга е въпрос на козметика), за да плямпа смело, че не си заслужава по тази причина, съм готов в лицето да му кажа колко е глупав да си го мисли. Без изключение. В това да не ти харесва, наистина няма нищо лошо, но ако ти е достатъчно, изключва ама всякакво право от твоя страна да даваш дума за него. Говоря строго за "сериозната" музика в момента, тя ми е полето на действие и за нея мога да говоря със сигурност. Не се съмнявам, че с всяко сериозно изкуство е така. А истинското рабзиране не може да стане, ако тръгнем първоначално от "кефенето", защото, повярвайте ми, защото ЗНАМ за какво говоря, тя, сериозната съвременна музика, НЕ кефи. Ама ужасно грубо НЕ кефи.
Но ако стане масова един ден, това само ще иде да покаже вълнообразността на културата на човека :р

Ценността на музиката от чисто професионално музикантска гледна точка е доста различна от тази на ценителя на изкуството.

Не си познал обаче. Ценноста на музиката от чисто професионална гледна точка и от тази на ценителя на изкуството е твърде близка що се отнася до възприемането й. Различава се в съвсем други неща. Виж, тази на консуматора на музиката, тя вече е различна. Защото ценителят по дефиниция е разбирач. Той е наясно какво му е специалното пък конкретно на това или онова произведение, на тоя или оня композитор. Знае епохи, стилове, течения. Не бъркай харесването на музика с ценителство, защото не е.

Иначе, дай да се възторгнем и пред лингвистичният гений на Толкин (or whoever) и само заради това да го възвеличаем.

Такъв, as you'd be the first to agree, не съществува ;)

За мен като потребител/ценител на музика единственото, което има значение е как ми въздейства музиката лично на мен. Субективизъм или не, аз просто не мога да слушам нещо, което не ми харесва, само заради apparent ценност към световното културно наследство или усилия вложени в нея.

Well, имаш пълното право да се засягаш, но според горната дефиниция ти не си ценител, а само потебител, като между двете има огромна разлика. О, може примерно за метъла да си и ценител, там не се бъркам, но, повярвай ми, от сериозна музика аз не разбирам достатъчно, че ти ли ;) Самият факт, че си продължил по този начин изречението си, вече те изключва от кръга на ценителите. Знаеш ли, много силно впечатление ми направи в последно време статията на Мор за "Thirteenth step". Ето това е ценителство in a way. За конкретния жанр и т.н., но за това говоря - човек, който е наясно не просто със стила, но и със съпътстващите го елементи, с конкретните детайли и т.н.
Субективизъм или не, както казах, никой не те кара да го слушаш, за да го оценяваш. Ето, аз не слушам такава музика почти и пак защитавам абсолютната й гениалност. На по-разбиращите хора обаче, както и на мен в нередки случаи, им носи удовлетворение, което в крайна сметка може да се оприличи и на "кефене". Рабзират я, понеже, и знаят какво търсят в нея. И когато го намерят, това ги "кефи". За което също бях писал в статията. Ти не можеш да го откриеш, защото дори не знаеш, че съществува (прочее, Мор, ако си спомняш оня чат за сцените и елементите втях...).
И т.н., и т.н., но колкото повече пиша, толкова по-голяма вероятност има да се изнервя и да почна да обиждам, а не го искам изобщо :/

[Matrim]

E, аз никъде не съм казал, че трябва да я оплюваме тази "сериозна съвременна музика", просто ми се стори, че я издигаш на твърде голям пиедестал, а ти си имал предвид главно експерименталността й. Аз също съм с две ръце и половина за експерименталността.
"Ценител" употребих в смисъл на човек, който си има определени композитори, изпълнители или групи, които са му любими, познава творчеството им повече от добре, знае кои елементи от тяхната музика "го кефят" и търси други подобни произведения на музикалното изкуство. В смисъл главно да се различава от онзи, който си пуска там плейъра да свири нещо си докато той запива с приятели. В този смисъл, ценителят може и нотите да не знае, нито пък какво животно е тоналността и има ли тя почва у нас, но пак да е такъв. Но явно твоята дефиниция е по-различна и в твоят смисъл аз нямам никакви претенции да съм "ценител", главно защото ми липства съответният речник, терминологията, с която да изразя какво точно "ме кефи" в дадено произведение.
И все пак дори и по твоята дефиниция, разликата между ценителят и професионалистът е очебийна - вторият търси главно екперименталното, това което открива нови хоризонти в музиката, докато първият доста често се задоволява с "повече от същото". И все пак, ценител или не, не мисля, че много хора са готови да слушат нещо само защото го смятат за ценно от абстрактна естетическа гледна точка, но ЛИЧНО на тях не им харесва.

[Ghibli]

За Толкин няма скоро да успея да постна (пречки всякакви), но искам да попитам за сериозната музика. Знаеш ли, Рол, прав си - ако слушам нещо от този век, ще е случайно. И дотам не съм свикнала да мисля за съвременната музика, че не я взех предвид, не се сетих дори. За нея съм съгласна, че трябва да си болен, за да ти харесва :) Какво е ценното, според теб? Питам като човек, склонен да бъде просветен.