Draugen
Draugen е дългоочаквания (от мен и още 15 човека) следващ проект на Ragnar Tornquist, авторът на the longest journey франчайза. Още в Dreamfall Chapters стана ясно, че дизайнерът няма намерение да почива на стара слава, а вместо това иска да разбере какво има на запад от Вестерос. В това отношение играта не разочарова. Draugen е експериментална до мозъка на костите си, спорно е доколко можем да я броим за завършена игра, и доколко за tech demo, но е факт, че вътре е бъкано с механики и дизайнерски решения в служба на една цел - да се открие бъдещето на Adventure жанра. Дали са го открили? Ще разберете ако прочетете нататък
+ Red Thread Games са заели доста механики и идеи от други успешни Adventure-и от последните години. Сетингът, pacing-а и историята са опасно близки до мистериозния остров в Dear Esther. Диалоговата система е доста хитър спин на гениалната система от Oxenfree. Помощничката на протагониста, освен, че е намигане към Elizabeth от Bioshock Infinite, е и заемка от Firewatch - ефективен начин да се вкарат диалози и лесен storytelling в жанр, който исторически е разчитал на протагонисти, които си говорят сами, и писма, за да си разкаже историята.
+ тези механики работят seamlessly заедно без да си пречат или да стоят като кръпки.
+ графиката и звуковото оформление са перфектни
+ в средата на играта има един много силен момент, който май ще е единственото, което ще помня от нея след години.
+ историята е амбициозна на квадрат. Говорим си за наратив във наратив, който е метанаратив за наративите.
+ writing-а на диалозите е добър(ако не ви дразни насилен slang), това дори не знам дали трябва да го слагам като плюс в игра на RTG.
- играта е walking simulator, open world, но същевременно е тежко скриптирана и играчът няма никаква свобода да изследва историята и островът със собствената си скорост.
- играта е престъпно кратка (<3 часа и това вляво не е сърце). Това време въобще не стига да се развие както трябва мистерията, още по-малко да се завърши подобаващо.
- протагонистът е бавняр, чиято основна цел в повествованието е, да направи игра с 3 часа продължителност да се чувства, все едно си я играл 6 часа.
- помощничката му е annoying brat, чиято цел е да демонстрира колко много старинен английски slang е намерил в интернет гн. Tornquist. Отговорът е много.
- двата основни наратива на играта хич не си помагат един на друг и за три часа и двата остават недообяснени.
- в резултат на горните минуси и двата наратива са съвсем кратки и прости, цялата история на играта може да се разкаже в 2-3 изречения и няма да се изгубят никакви важни детайли. На всичкото отгоре историята е скучна и клиширана, со все очевидните от 10-тата минута за играча (но не и за протагониста) мистериозни разкрития.
Като крайна оценка бих сложил 6.5/10. Играта не е пълно разочарование, но определено е най-слабата игра на Ragnar досега. Дано се справи по-добре със следващия си проект. Накрая на credit-ите пише, че героите ще се завърнат за ново приключение - дано е по-добро от първото, защото Draugen има потенциал.