ShadowDance

Е да, но могат да се таксуват за изключения от правилото...

dellusion wrote:

Roland wrote:И ениуей, цялата постановка е тотално невярна - не мисля, че хората оценяват по-ниско история, която са гледали вече.

Това мога да го защитя. По правило:

- римейковете са по-слаби от оригиналите
- адаптациите са по-слаби от оригиналите
- вторите части са по-слаби от първите

Вземи за пример как въпреки че трита властелина са особено силни филми, хората чели оригинала ги оцениха по-ниско от тези, които не са. Виж как всяка следваща мумия беше в пъти по слаба от предходната(това ми е най-пресният пример и още ми държи мокро). И така нататък. Естествено има изключения.

В добавка към квото каза Драгъна:

- Dawn of the Dead
- Lord of the Rings
- The Empire Strikes Back, X-men 3: The Last Stand, Spider-man 2

Това с Властелините е смехотворно - единствените хора, които не ги харесаха, бяха пюристите, за които липсата на песнички и Том Бомбадил беше лична обида и всяко отделяне от Бащицата се считаше за углавно престъпление. АЗ самият, като човек, чел книгите, намирам филмите за безкрайно по-добри от тях.

Въобще, никакви изключения от никакви праивла - НЯМА зависисмост между успеха на един филм и това дали е адаптация, продължение или римейк. Да, понякога им е по-трудно на такива заради неизбежното сравнение. Но когато филмът е добър, той си е добър, период.




Морве, защо трябва да постнеш винаги някакъв подобен пост? "Да, ама то пък може и да" как допринася за дискусията? Кажи ТИ какво мислиш, недей да добавяш изкуствено променливи.

Какво си мислите че доказвате така? Аз мога да дам десетки примери в подкрепа на това което казах, на фона на вашите 13. Така до никъде няма да стигнеме. Трябва или да ограничиме информацията, която анализираме(примерно сикуълите излезли през последната година) или въобще да не споменаваме конкретни заглавия, ами да говориме по-общо.

Пример за ограничаване на данните:

Стивън King е написал около 30-ина книги и разкази и квото там има още, които са били филмирани. От тях като адаптации, Shawshank redemption и Green Mile са по-добри, а останалите са пълна боза.

Това ако изключим The Mist, It, Misery, The Shining и един куп напълно грамотни, ако и не хитови нискобюджетни трилъри ли?

Слаби адаптации има много, това е неоспоримо. Но твоето твърдение беше "винаги", а това е смешно. Да не говорим, че настоящият филм не е нито адаптация, нито продължение на друг филм, а тематично продължение на книга.

Ее чакай са, не съм казал "винаги". Далеч съм от такава мисъл. Просто има такава тенденция. Даже съм написал:

dellusion wrote:Естествено има изключения.

което само по себе си би било ок, ако не го използваше като механичен метод да обясниш неуспеха на Алиса.

dellusion wrote:

Scourge wrote:не бе.
тва е сикуъл на книгите, не директна адаптация.

Какво не? Има ли Алиса - има Алиса. Има ли шапкар - има шапкар. Има ли страна на чудесата - има страна на чудесата. Постановката е същата.

Ако трябва да сме точни - Алиса се връща попорастнала в малко по-лудия Wonderland, отново минавайки през някои сходни ситуации и срещайки старите си познайници, като накрая трябва да стане героиня а-ла Нарния и да слейне злото Джабъруоки. Това е цялата история, без да пропускам каквото и да е. А за жалкостта на епилога при завръщането й в реалния свят не искам и да говоря... То самият Луис Керъл е писал продължение на Алиса (Through the Looking Glass), в което се споменава Джабъруокито, но реално историята там няма нищо общо с филма, който се опитва да, ще се повторя, "осикуъли" първата книга по един доста по-директен и холивудски начин.

Еми когато навремето излизаха филмите, по разните форуми общо взето имаше 2 лагера - тези дето са чели книгите срещу тези дето са харесали филмите.

И най-многобройния трети лагер, който харесва и двете. Аз съм чел книгите и харесах филмите също толкова, колкото тях.

Scourge wrote:бтв, 6 е висока оценка за "боза".
филмът е обективно нещо от рода на 4-4.5/10.

"Боза", която ме забавлява умерено. Не беше ЧАК такава драма все пак.

Roland wrote:В добавка към квото каза Драгъна:

- Dawn of the Dead
- Lord of the Rings
- The Empire Strikes Back, X-men 3: The Last Stand, Spider-man 2

Dawn of the Dead римейкът е ок филм, но да го сравняваш със смазващия оригинал е прекалено. Иначе и Spidey 2 е стъпка надолу според мен, но това си е по-скоро въпрос на лична гледна точка.

п.п. Бтв в киното имаше някакви опасни азиатски косплейващи като Hatter психопати...

п.п.п. Алиса ин риъл лайф ис скеуи:
http://www.imdb.com/media/rm1498779392/nm1985859

Ми не съм съгласен. Даже по някво съспадение тоя месец в британския Total Film имаше сравнителен материал, който изцяло се покриваше с моето мнение - оригиналът на ромеро е смазващо тромав, зле изигран, нелогичен и толкова тежък в символизма си, че ти пукат ушите. Римейкътн а Снайдер е свеж, динамичен и като цяло просто много, много як.

Но пак - лично мнение. Дори само това, че можем изобщо да спорим, вече отхвърля твърдението, че римейковете винаги били по-зле от оригиналите.

Аз продължавам да не съм казал такова нещо.

Все едно е. Твърдението, че добрите адаптации, римейкове и ОСОБЕНО пък продължения били изключения, си остава дълбоко незащитимо.

Roland wrote:

В добавка към квото каза Драгъна:

- Dawn of the Dead
- Lord of the Rings
- The Empire Strikes Back, X-men 3: The Last Stand, Spider-man 2

Това с Властелините е смехотворно - единствените хора, които не ги харесаха, бяха пюристите, за които липсата на песнички и Том Бомбадил беше лична обида и всяко отделяне от Бащицата се считаше за углавно престъпление. АЗ самият, като човек, чел книгите, намирам филмите за безкрайно по-добри от тях.

Въобще, никакви изключения от никакви праивла - НЯМА зависисмост между успеха на един филм и това дали е адаптация, продължение или римейк. Да, понякога им е по-трудно на такива заради неизбежното сравнение. Но когато филмът е добър, той си е добър, период.




Морве, защо трябва да постнеш винаги някакъв подобен пост? "Да, ама то пък може и да" как допринася за дискусията? Кажи ТИ какво мислиш, недей да добавяш изкуствено променливи.

Аз като начало (да почна с най-лошото) мисля, че вторият Властелин е най-слабият от трите и че липсата на песничките на Том Бомбадил е огромен плюс за филма, но има други неща, които не стават:)

Иначе смятам, че обикновено продълженията и особено вторите части са по-скапани от първите. Това донякъде се дължи на факта, че често не за били замислени първоначално, а просто са ги снадили, за да изстискат още пари. Просто обстоятелствата често се стичат така.И че изброените от вас са изключения от общата тенденция.

За римейковете и оригиналите по-скоро няма някаква зависимост според мен. Както стане.

Що се отнася до адаптациите - по-лоши са обикновено са само когато са на много добра книга (и затова и правят впечатление), известна именно с литературната си стойност и поради това трудна за съизмеримо филмиране. Не непременно, но често става така. Иначе има сума ти бозави филми по също толкова или дори по-бозави книги, прилични филми по прилични книги и т.н.

Бтв, преди малко гледахме филма със сестра ти и всъщност доста ми хареса. Не ми хареса в степен "ау, колко е невероятен", но си беше много добре според мен. И имаше конотации:))) Иначе той далеч не е Алиса, историята е много по-праволинейна, той е по-детски, макар Алиса да е по-голяма. Не бих го нарекла и точно продължение, по-скоро някаква алтернативна история.

Много красив и сладък филм. Да, много дисниевски, но по сладкия начин - не е мрачен и зловещ бъртъновски филм, ако това очаквате. Има си мрак и зловещина, но... горе-долу колкото се полага за по-скоро детски филм

Страшно много препратки към Луис Керъл - не само "Alice in Wonderland", не само "Through the Looking Glass", ами и някои други негови странични творби (той има още много детски стихчета и кратки разказчета, а дори и едно почти романче от разказоподобни неща). Купчина препратки и към история на "истинския" свят. Красиви герои, красива игра, според мен много добре поднесено и комбинирано всичко.

Особено ми харесаха:

(много, много леки спойлери)
Шапкарят в качеството си на ирландскоподобен борец за свобода, който се държи и говори като същински ирландец и освен това поставя тази борба над всичко друго - стигайки дотам, че от време на време говори за Алиса в мъжки род (първата му реплика: "Alice... Alice! I'd know him anywhere!" и нататък също), защото в стихчето за Jabberwocky героят е в мъжки род!

Бялата кралица - Ан Хатауей се държи толкова превзето, колкото "постът" й налага, но в същото време успява да говори и да се държи и съвсем човешки.

Туидълди и Туидълдъм - типични гийкове с леко подтиснати умения за общуване, но страхотна логика.

...и много други, твърде много, за да ги изброя тук
(край на много, много леките спойлери)

Като цяло, нещо, което осъзнах в разговор с Морви след филма - всичките герои и всичките истории, които в книгите на Луис Керъл едвам са загатнати или са представени много откачено, много "напушено", тук са развити като истински истории на истински същества... и в повечето случаи *добри* истории, тук-там с някоя поука.

(много, много, много лек спойлер)
Най-силният пример за това ми е гъсеницата - като водеха Алиса към нея, Туидълди и Туидълдъм казаха "He's absolute!", но абсолютният мъдрец НИТО ВЕДНЪЖ не "рече и отсече", нито веднъж не изрази крайно мнение по даден въпрос - всичката му мъдрост се състоеше в това да накара другите да достигнат до правилния *за самите тях*, *в тяхната житейска ситуация* извод, като разберат защо са достигнали до него. Нещо, от което доста хора биха могли да се поучат

Roamer wrote: Страшно много препратки към Луис Керъл - не само "Alice in Wonderland", не само "Through the Looking Glass", ами и някои други негови странични творби

кои например?

Roamer wrote:

Spoiler: show

Шапкарят в качеството си на ирландскоподобен борец за свобода, който се държи и говори като същински ирландец и освен това поставя тази борба над всичко друго - стигайки дотам, че от време на време говори за Алиса в мъжки род (първата му реплика: "Alice... Alice! I'd know him anywhere!" и нататък също), защото в стихчето за Jabberwocky героят е в мъжки род!

Spoiler: show

или просто щото смесването на him/her/it е in character.
или пък е занасяне с оригинала, където time е "him".

Roamer wrote: Като цяло, нещо, което осъзнах в разговор с Морви след филма - всичките герои и всичките истории, които в книгите на Луис Керъл едвам са загатнати или са представени много откачено, много "напушено", тук са развити като истински истории на истински същества... и в повечето случаи *добри* истории, тук-там с някоя поука.

което е съществен проблем не като идея, а поради реализацията си. в духа на алиса е историята да е нелогична или с обърната логика. опитът да се насади простичка праволинейна историйка с елементи на локална крейзавост се е провалил.

Scourge wrote:

Roamer wrote: Страшно много препратки към Луис Керъл - не само "Alice in Wonderland", не само "Through the Looking Glass", ами и някои други негови странични творби

кои например?

Хм, на практика съм сигурен, че имаше две-три подмятания към "Sylvie & Bruno' и още две-три към "поучителните" му детски стихчета, но ще трябва да си препрочета поемките пак, за да съм сигурен.

Scourge wrote:

Roamer wrote:

Spoiler: show

Шапкарят в качеството си на ирландскоподобен борец за свобода, който се държи и говори като същински ирландец и освен това поставя тази борба над всичко друго - стигайки дотам, че от време на време говори за Алиса в мъжки род (първата му реплика: "Alice... Alice! I'd know him anywhere!" и нататък също), защото в стихчето за Jabberwocky героят е в мъжки род!

Spoiler: show

или просто щото смесването на him/her/it е in character.
или пък е занасяне с оригинала, където time е "him".

Възможно, възможно... аз го разбирам основно по този начин и си ми харесва Но и твоите интерпретации не са лоши - и героят пак ми харесва.
Добавено: А може и на мен да ми се е сторило (може да гледам филма пак, да видя), но действително ми се струва, че всеки път, когато ставаше дума за Jabberwocky-то, Шапкарят говореше за Алиса в мъжки род.

Scourge wrote:

Roamer wrote: Като цяло, нещо, което осъзнах в разговор с Морви след филма - всичките герои и всичките истории, които в книгите на Луис Керъл едвам са загатнати или са представени много откачено, много "напушено", тук са развити като истински истории на истински същества... и в повечето случаи *добри* истории, тук-там с някоя поука.

което е съществен проблем не като идея, а поради реализацията си. в духа на алиса е историята да е нелогична или с обърната логика. опитът да се насади простичка праволинейна историйка с елементи на локална крейзавост се е провалил.

За духа на Алиса съм донякъде съгласен, но, как да ти кажа... освен мен в киносалона имаше още поне двама души, на които цялата тази работа с историйките като че ли им хареса. На *нас* ни хареса, така че недей чак толкова категорично със съществените проблеми и провалите. Може би още един поглед към това, което писах горе за Синята гъсеница...

Пък, като се замисля, спойлерите в това, което писах горе, са толкова мижави и толкова бързо се разкриват в самия филм (нищо не е "скрито" повече от две минути след първото появяване на съответния герой), че ей-сега ще ги разсекретя.

Бих го окачествил като много лек и приятен. Хареса ми, без да е нещо твърде претенциозно и въпреки клишетата, а може би тъкмо заради тях. Страхотна музика и визия. Мисля, че можеше още малко да се поизстиска актьорския състав, защото е впечатляващ - сякаш ми липсваше този фурор, който очаквах и ми се искаше да изпитам при появата на всеки нов персонаж. Влюбих се в Алиса и в нейния сладък британски акцент. Субтитрите в Аймакс бяха ужасни. Ще ми се да го гледам пак.